№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№1347 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда”-Варна, чрез пълномощника
юрисконсулт чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д.О. против решение № 260601/17.05.2021 г., постановено по НАХД № 5160/2020 г.
по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-009240/16.03.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на В.И.В., ЕГН **********
в качеството си на работодател, му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
С решението е присъдена в полза на В.И.В.
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направените във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 от АПК
вр. чл. 78, ал. 1 от АПК.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС
е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на приложимия
материален закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото
НП.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован, не
изпраща представител. С писмо с.д. №
13860/23.09.2021 г., чрез ст. юрисконсулт Б.Н.,
поддържа касационната жалба и отправя искане за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на процесното НП с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез адв.К. оспорва касационната жалба.
По съществото на спора счита
жалбата за неоснователна и изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение за напълно неоснователни. Излага съображения, че решението
на ВРС е правилно и законосъобразно, като подробно мотиви за това са изложени в
писмено възражение срещу касационната жалба. Предвид на това отправя искане да
бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло първоинстанционното
решение. Моли за присъждане на направените за настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба
и дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият състав на
съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл.218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд
проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт.
За да отмени процесното НП, ВРС е приел,
че не са събрани доказателства
за това В. да е наел по трудово правоотношение работници, включително лицето П.З.Д.
или да е упълномощил трети лица от негово име и за негова сметка да наемат
работници за извършване на ремонт на обекта, поради което е наказан за
нарушение, което е не извършил.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
В производството пред Районен съд-Варна не
са допуснати процесуални нарушения, при правилно установена фактическа
обстановка, правните изводи са съобразени с приложимия материален закон. Съдът, в настоящия съдебен състав,
намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на
въззивното решение. Като изцяло неоснователно и необосновано, следва да се
отхвърли релевираното съображение досежно допуснати от съда нарушения на
материалния закон.
Районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретния спор, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е
изведен правния извод за неправилно приложение на материалния закон.
За да направи
горния извод ВРС се е позовал и на
решение постановено по адм.дело №1190/2018г. на Административен съд-варна. От
последното се установява, че по жалба
на В.И.В. *** е отменено Постановление от 07.03.2018г., с което главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Варна е обявил съществуването на
трудово правоотношение между П.Ж.Н. и жалбоподателя като работодател, считано
от 13.02.2018г. и е предписано на В.И.В. като работодател да предложи на
работника П.Ж.Н. сключване на трудов
договор. Доколкото по арг. от чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма, от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се
установява, че П.З.Д. е бил в трудово правоотношение с В.. Легалната дефиниция
на "работодател" дадена в §1, т.1 от КТ, сочи, че това е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. В този смисъл правилен е
решаващия извод на ВРС, че без да има трудово правоотношение не може да има
качеството работодател.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд за неправилно приложение на материалния закон в процесното НП,
водеща до неправилно реализираната административнонаказателна отговорност на
лицето.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави
в сила.
При този изход на спора, искането
за присъждане на разноски от ответника по касация е основателно и следва да
бъдат възложени съобразно доказателствата за действително сторени такива в
размер на 350 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260601/17.05.2021 г., постановено по НАХД №
5160 по описа на ВРС за 2020
година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на В.И.В.,
ЕГН **********,*** сумата в размер на 350 (триста и петдесет лева), разноски по
делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: