Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

„СВ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК ********* със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8 със законен представител управителя И. С. обжалва решение № 94/ 23.04.2024 г. по а.н.д.№ 182/ 2024 г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неправилна квалификация на деянието. Счита за относима нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП във връзка с наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Твърди за липса на дата и място на нарушението, на категорията ППС, периодичността на техническия преглед, годината, в която е изтекъл предходния такъв, направлението на извършения превоз и неговата продължителност. По съществото на спора счита, че без приложена справка от МВР относно издадения стикер за техническа изправност не може да се приеме кога е изтекъл първоначалния преглед на МПС. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.

В писмени бележки представителят на касатора поддържа жалбата.

Ответният Д. Н. Р. „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ГР.СОФИЯ не изразява становище по делото.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 42-0009058/ 18.12.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на „СВ КОМПАНИ“ ООД за нарушение на чл.57, т.6, т.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 200лв.

От фактическата страна на спора съдът е установил извършена на 14.11.2023 г. проверка на дружеството, при която е констатирано, че на 29.09.2023 г. превозвачът е осъществил обществен международен превоз на товари с МПС, влекач N3 с рег. № [рег. номер], оборудван с дигитален тахограф, управляван от водача И. С., като към датата на превоза посоченото МПС не е притежавало валидно удостоверение за техническа изправност, съгласно справка в база данни на ИААА – София.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна спазване на процедурата за административно наказване и доказано деяние. Според съда, данните по делото установяват осъществен международен превоз на товари с посоченото МПС без наличие на доказателства за притежавано удостоверение за техническа изправност на превозното средство. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно.

Съдът споделя изводите на районния съд за отсъствие на съществени нарушения на процедурата по административно наказване.

Съдържанието на обвинението в АУАН и НП е формулирано по идентичен начин. Текстовото обвинение включва извършен от превозвача международен превоз на товари на 29.09.2023 г. с посоченото МПС /влекач/, като към датата на превоза МПС не е притежавало удостоверение за техническа изправност. Неоснователно касаторът твърди за липса на дата и място на нарушението и категорията ППС. В съдържанието на АУАН и НП дата на нарушението е 29.09.2023 г., категорията на ППС е N3, а мястото на нарушението се извежда от приложените по делото превозни документи, включително разпечатката от дигиталния тахограф на превозното средство. Неоснователно е твърдението за дължимо вписване на данните относно периодичността на техническия преглед, годината, в която е изтекъл предходния такъв, направлението на извършения превоз и неговата продължителност, т.к. съставомерните елементи от обективната страна не включват посочените обстоятелства. Елементи от състава на нарушението по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. са два: извършен международен автомобилен превоз и отсъствие на издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Тези елементи са част от обвинението.

Неоснователно е твърдението за неправилна квалификация на деянието и относимата за него санкционна норма. Посочената в касационната жалба наредба по чл.147, ал.1 от ЗДвП урежда условията и реда за извършване на задължителния периодичен преглед за проверка на техническата изправност на регистрираните МПС. В наредбата не се съдържа правило относно задължението на превозвачите да извършват обществен превоз на пътници и товари с издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозното средство. Това правило се съдържа в чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Наредбата е издадена по приложението на ЗАвПр, поради което нарушаването на изискването се санкционира по общия състав на чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Отделно от това, нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП е неприложима, т.к. с нея се санкционира бездействието на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в срок превозно средство за технически преглед. Обвинението по оспореното НП не включва елементите от състава по чл.181, т.1 от ЗДвП, т.к. не е свързано с непредставяне на процесното МПС за технически преглед.

Правилен е извода на съда за доказано деяние.

Между страните не е спорно, че санкционираното дружество има качеството на лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, т.к. притежава лиценз на Общността към момента на извършване на превоза /29.09.2023 г./. Превозът с посоченото МПС се установява от разпечатката от дигиталния тахограф на превозното средство, Констативния протокол от проверката на превозвача с № 82-00-17-1134/1/ от 15.11.2023 г. и показанията на разпитаните свидетели. Констативният протокол е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила. Приложеното копие от удостоверение за техническа изправност на МПС по разрешение № 854/1 от 17.01.2020 г. удостоверява издадено удостоверение за процесното МПС със срок на валидност до 17.01.2021 г. Следователно, към датата 29.09.2023 г. извършеният превоз е с превозно средство, за което не е издадено удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Разпитаните свидетели удостоверят липсата на издадено удостоверение чрез данните за извършена справка в базата данни на ИААА – София. Съгласно чл.147, ал.9, ал.11 и ал.12 от ЗДвП резултатите от извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС се регистрират в информационната система на ИААА, където се води регистър на извършените периодични прегледи, в който регистър се съдържа информация за издадените документи за техническа изправност на превозното средство /вж. чл.147, ал.12, т.10 от ЗДвП/. Следователно, справката на контролните органи в регистъра на ИААА е достатъчна за установяване на релевантния факт относно липсата на издадено удостоверение по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и не е необходима справка от МВР относно издадения стикер за техническа изправност на МПС и датата на изтичане на първоначалния преглед на МПС, противно на твърдението на касатора.

Извършеният от дружеството превоз без издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС нарушава изискването по чл.57, ал.6, т.1 от Наредба № 11/ 31.10.2002 г. и се санкционира по общия състав на чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Наредбата е подзаконов нормативен акт, издадена въз основа на ЗАвПр. Наложеното наказание е в абсолютния законов размер. Отсъстват предпоставките за маловажен случай по §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/ 23.04.2024 г. по а.н.д. № 182/ 2024 г. на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.