Решение по дело №98/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 239
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700098
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е

                                              12.11.2021 г.

 

Номер               239                   2 0 2 1 година                        гр. Кюстендил

 

                              В    И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на деветнадесети октомври                                               2 0 2 1 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                          Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Светла Кърлова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 98 по описа за 2021 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.

Х. „Б.д.ж.“ ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, чрез инж. Н. В. в качеството му на изпълнителен директор, е подал жалба срещу Заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021 г. на Началника на РДНСК - Кюстендил, с която  на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във вр. с правомощията му по чл. 222 ал. 1 т. 10 от ЗУТ, предоставени със Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна станция на БДЖ „Паничище”, находящ се в УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня, извършен без изискващите се строителни книжа и документи от жалбоподателя, а именно одобрени проекти и разрешение за строеж, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за имота, в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, чл. 137 ал. 3 от ЗУТ, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

         Определено е след влизане в сила на заповедта, да се отправи покана до възложителя на строежа и изпълнителя на строежа за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, след което е предвидено принудително премахване за сметка на извършителя по реда на  чл. 225 ал. 4 от ЗУТ. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на административния акт, постановен при съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона и не съобразяване с целта на същия. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. Представена е и писмена защита от процесуалния представител на дружеството юр. М. Претендира разноски по делото.

         Ответната страна – се представлява по делото от гл. експерт Ч.. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски, евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на жалбоподателя и заинтересованото лице. Представени са и писмени бележки от процесуалния представител И.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Заинтересованата страна – „И.И.“ АД, чрез адв. К., прави искане за отмяна на заповедта като неправилна и назаконосъобразна. Претендира разноски по представен списък.   

         По делото е приета и приложена като доказателство по делото и съдебно -техническа експертиза /вх. № 3823/31.08.2021 г./, изготвена от вещото лице проф. д-р инж. И.Г.Г., която не е оспорена от страните и съдът кредитира същата като достоверно и професионално изготвена. В заключението на проф. Г., като краен извод е посочено, че “от така представените материали не може да се твърди, че има изграден и въведен в експлоатация обект, представляващ “Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за Почивна станция на БДЖ „Паничище“. В материалите по делото не са представени данни за проведени проби и резултатите от тях, а това е моментът, в който се установява работоспособността на даден енергиен обект. Данни за такива изпитания няма и в актовете на РДНСК – Кюстендил“.

         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

         С постъпило уведомително писмо вх. № СБ-425-01-017/22.10.2020 г. на РД „ПБЗН“ – Кюстендил уведомява РДНСК – Кюстендил за извършения и описан по - горе  строеж на Почивна станция на БДЖ „Паничище“.

         При извършена проверка от служители на РДНСК - Кюстендил, по документи и на място са съставени Констативен акт № 7/11.12.2020 г. и Констативен акт № 8/11.12.2020 г. и е установено следното:

         В УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня е изграден строеж „Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна станция на БДЖ „Паничище“ – строеж първа категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 1, буква „г“ от ЗУТ и чл. 2 ал. 4 т. 1, буква „д“ от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Имотът е собственост на Холдинг „БДЖ“ ЕАД, съгласно Договор от 15.02.2005 г. за покупко – продажба на имот и Акт за държавна собственост № 310/09.09.2001 г./лист 86 – 88 по делото/. Фактическото изпълнение на строежа е извършено от „И.И.“ АД, представлявано от Л. В., на основание Договор № 81/02.10.2018 г. , сключен с жалбоподателя.

         Строежът представлява: система от бутилки с компресиран природен газ, монтирани върху две платформи, разположени в обособена за целта и оградена с оградна мрежа площадка в имота, с отваряеми врати. В непосредствена близост до площадката е монтирано ГЗРТ 220 bar/4 bar, намиращо се на два метра от оградата. Газовата линия тръгва от ГЗРТ и продължава надземно от стоманени безшевни тръби положени върху стоманени опори, боядисани в жълто. Подземната газова линия е с дължина около 95 м., изпълнена от тръба от полиетилен с висока плътност PE-HD, положена в изкоп. При сградата газопровода става отново надземен, преминава през обсадна тръба в навеса, разположен до сградата, до ново ГРТ 4 bar/500 mbar, монтирано до външната стена на котелното помещение. В котелното помещение на кота +3.00 м тръбата минава по тавана, след което се разделя  и захранва двете газови горелки на двата котела. Административният орган е приел, че функционалното предназначение на строежа е относимо към строежите, попадащи по чл. 137 ал. 1 т. 1, буква „г“ от ЗУТ – „строежи, криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества“ и попадащи в обхвата на чл. 2 ал. 4 т. 1, буква „д“ от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи „хранилища за природен газ, компресорни станции, АГРС и други съоръжения към газопреносната мрежа, компресорни станции за пълнене на бутилки с природен газ, системи от бутилки и тръбна инсталация за природен газ“. Строежът е изпълнен в УПИ ІV, кв. 12 по плана на с. Паничище, община Сапарева баня.

         Строителството се изгражда без необходимите строителни книжа и документи от „И.И.“ АД - одобрени инвестиционни проекти по части „Газоснабдяване“, „Електрическа“ и „Пожарна безопасност“, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. Строежът не е предвиден с действащия ПУП за имота, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 16/19.11.2008 г. на ОС – Сапарева баня, като не е осигурено лице, което да упражнява строителен надзор на строежа.

         Строежът е в завършен вид и по дадни на възложителя – Холдинг „БДЖ“ ЕАД  е изграден през м. септември 2019 г. и към момента на проверката не се ползва по предназначение.   

        Горните констатации са отразени в съставените Констативни актове № 7/11.12.2020 г. и № 8/11.12.2020 г. Срещу тях, в законовоустановения срок, е постъпило възражение от жалбоподателя. Сочи се, че в процеса на изграждане по сключен договор с „И.И.“ АД, предстои да се представят необходимите строителни книжа и документи пред компетентните държавни органи за получаване на разрешение за работа на газова отоплителна инсталация на природен газ.

         Административният орган приема, че предвид времето на изграждане на обекта – септември 2019 г., за същият са неприложими разпоредбите на |§ 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, т.е. строежът не е търпим по смисъла на закона.

         Въз основа на съставените констативни актове е образувано административно производство по реда на чл. 225 ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство. Видно от отразеното в тях, строителството е извършено без необходимите строителни книжа и документи и в нарушение на чл. 148 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за устройство на територията. В законоустановения 7 - дневен срок по констативните актове е постъпило възражение от жалбоподателя, както бе посочено по – горе, с представени документи , подробно описани. Възражението не е било уважено, тъй като административният орган е приел, че не са представени изискващите се строителни книжа и документи за извършеното строителство, като е приел, че за строежът следва да са налице одобрени и съгласувани инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Такива не са представени при извършената на 11.12.2020 г. проверка, както и при подаденото възражение.

         Във връзка с обстоятелствата, установени при извършените проверки и отразени в приложените към административната преписка констативни актове, Началникът на РДНСК - Кюстендил издава Заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021 г., с която на основание чл. 225 ал. 1, във вр. с правомощията по чл. 222 ал. 1 т. 10 от ЗУТ, е наредил да бъде премахнат незаконен строеж ”Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за захранване на Почивна станция на БДЖ „Паничище”, извършено без изискващите се строителни книжа и документи от дружеството – строител „И.И.“, на основание Договор № 81/02.10.2018 г, като след влизането й в сила, да се отправи покана до възложителя и фактическия изпълнител на строежа за доброволно изпълнение на същата в 14 – дневен срок по реда на чл. 277 ал. 1 от АПК, след изтичане на който е предвидено принудително премахване от органите на ДНСК за сметка на възложителя и извършителя на строежа               

         Издаденият административен акт е с дата 05.03.2021 г. Административният орган  е съобщил за издадената заповед на жалбоподателя на 10.03.2020 г. Жалбата е подадена на 24.03.2021 г., същата е в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ /съгласно чл. 4 ал. 1 и чл. 3 ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, поради което се явява процесуално допустима.             

         По делото е представена образуваната административна преписка, съгласно текста, приложени в писмо вх. № 1570/25.03.2021 г.; вх. № 2025/19.04.2021 г.; вх. № 2532/25.05.2021 г.; вх. № 2863/15.06.2021 г.; вх. № 3905/14.09.2021 г.; вх. № 4465/26.10.2021 г.; вх. № 4539/02.11.2021 г.; вх. № 4520/01.11.2021 г. и вх. № 4521/01.11.2021 г.

         Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще уважи жалбата като основателна.

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, но в нарушение на материалния и процесуалния закон. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Началника на РДНСК - Кюстендил.                           

         По съществото на спора, съдът счита, че административния орган е издал процесната заповед при неизяснена правна и фактическа обстановка – не са изяснени докрай видът и характеристиката на процесния обект. В административното производство не е изследвана възможността изграденият строеж дали попада в обхвата на разпоредбата на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ – „преместваем обект“. Системата от бутилки с компресиран природен газ, монтирани върху две платформи, разположени в обособена за целта и оградена с оградна мрежа площадка в имота, би могла да се отнесе и към горецитираната разпоредба. „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. „Преместваемият обект“ може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и  е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В този случай, условията и реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с Наредба на съответния общински съвет, а премахването им е при наличието на някоя от хипотезите в чл. 57а ал. 1 от ЗУТ, като това се установява с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 ал.2 от ЗУТ – тези за контрол по строителството в администрацията на всяка община /район/. Изводът, че може да се касае за „преместваем обект“ се извежда и от посоченото в заключението на в.л. проф. Г. по допуснатата експертиза /стр. 196 – „…батерията с бутилки, които се доставят и се подменят периодично, т.е. те не са монтирани стационарно…“/. Неизследването на възможността процесният обект да попада в обхвата на разпоредбата на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, се явява нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, доколкото развилото се административно производство пред орган, който е различен от този, който би следвало да извърши контролът по процесния обект, може да доведе до нищожност на издадената заповед, доколкото същата би се явила издадена от некомпетентен такъв.

         Отделно от гореизложеното „системата от бутилки“ се доставя посредством „мобилна платформа“ от лицензирана фирма, след което се поставят в специално изградена за целта клетка за бутилкова инсталация за компресиран природен газ. Клетката за бутилкова инсталация е изградена при спазване на разпоредбата на чл. 131 от Наредба за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане, в сила от 19.08.2008 г. /Наредбата/. В този смисъл, доставката на батериите от бутилки се осъществява и подлежи на проверка по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствие на транспортируеми съоръжения под налягане, в сила от 01.07.2007 г.

         За така изградения алтернативен енергоносител за нуждите на отоплителна инсталация в почивната станция, посредством осигуряване на гориво с природен газ, е разработен и представен по делото „Технически проект“, съдържащ необходимите части за такъв тип обекти, съгласно изискванията на ЗУТ. Проектните части: „Газоснабдяване“, „Електро“ и „Пожарна безопасност“ са съгласувани от орган за технически надзор по чл. 253 ал. 2  от Наредбата, както и е издадено Становище рег. № 725800-740 от 29.12.2020 г. на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кюстендил, в което заключение  е посочено, че те съответстват с правилата и нормите за пожарна безопасност. В изпълнение на разпоредбата на чл. 257 от Наредбата, инсталацията за компресиран природен газ е регистрирана в ГД „ИДТН“. В противоречие на гореизложеното, в Констативен акт № 8/11.12.2020 г. на РДНСК – Кюстендил е отразено, че „няма одобрен проект, в т.ч. няма съгласувани и одобрени части от проекта, както и няма съгласуване с контролни органи“. Вещото лице проф. Г. прави същият извод в експертизата представена и приета по делото, а именно за наличието на разработен Технически проект, съдържащ необходимите части за такъв тип обекти, съгласно изискванията на ЗУТ.

         На следващо място, но не по важност, изградената инсталация за подаване на импресиран природен газ към съществуващата отоплителна инсталация в Почивна станция на БДЖ „Паничище“, не е въведена в експлоатация. Административният орган е отбелязъл този факт със срамежливата формулировка „не се ползва по предназначение“. Вещото лице проф. Г. изрично е упоменал в заключението на експертизата си, че „същественото при приемането за експлоатация на всяко енергийно съоръжение или инсталация е провеждането на успешна 72 часова проба. За провеждането на тези изпитания се съставят заповед, протоколи и т.н. Това е моментът, в който се установява работоспособността на даден енергиен обект. Провеждането на такива проби изрично е упоменато в договора между Х. „Б.д.ж.“ ЕАД и „И.И.“ АД. В материалите по делото не са представени данни за проведени такива проби или резултатите от тях. Данни за такива изпитания няма и в актовете на РДНСК – Кюстендил. От така представените материали не може да се твърди, че има изграден и въведен в експлоатация обект, представляващ „Система от бутилки и тръбна инсталация за природен газ за Почивна станция на БДЖ „Паничище“.

         От всичко изложено по – горе, настоящият състав на съда прави извод за нарушение на правата на жалбоподателя, който е в невъзможност да организира защитата си при неизяснена фактическа обстановка. Не е установено с точност вида, характера, обхвата на извършения строеж, съответно квалификацията му като такъв по чл. 137 ал. 1 т. 1, б. „г“ от ЗУТ и чл. 2 ал. 4 т. 1 б. „д“ от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.  В този смисъл е и изводът, че заповедта е издадена при неизяснена докрай правна и фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

         С оглед всички доказателства по делото, съдът приема че административният орган неправилно е приел, че се касае за извършване на незаконен строеж по смисъла на  чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ЗУТ в оспорената заповед и като незаконосъобразна ще я отмени.

         С оглед изхода на делото и направените искания, съдът ще присъди разноски по същото на ответника и заинтересованата страна, съгласно приложените доказателства в списък на разноските, като счита адвокатското възнаграждение за адекватно към сложността на делото.

            

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-КН-1/05.03.2021 г. на Началника на РДНСК – Кюстендил, като незаконосъобразна.

         ОСЪЖДА ДНСК – София, със седалище и адрес: ***, да заплати на Х. „Б.д.ж.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 1221.84 лв. /хиляда двеста двадесет и един лева и осемдесет и четири стотинки/, направени разноски по делото - държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по приетата експетиза.

         ОСЪЖДА ДНСК – София, с посочен по – горе адрес, да заплати на „И.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, направени раноски по делото – адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: