Р Е Ш Е Н И Е
София, 12.05.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ти състав, в открито заседание на тринадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
При участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. д. № 12445/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от К.Т.И., ЕГН **********,***, чрез адв. М.М.,
САК, против З. „А.Б.“ АД, ***, за
заплащане на следните суми: сумата 120 000 лв. – частичен иск от сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.10.2019 г. в София, ведно със законната лихва, считано от
24.10.2019 г. до окончателното изплащане и сумата
3 952,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 29.09.2020 г. до окончателното и изплащане, претендирани пряко от застрахователя, и
разноските по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение, претендирано
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на
17.10.2019г., около 15.50 ч., в София е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд
Фокус“, рег. № ******, управляван от Е.Й.С., ЕГН ********** и мотоциклет „Гас Гас“, рег. № ******,
управляван от ищцата. Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на водачката на лекия
автомобил „Форд Фокус“ Е.С., която управлявала автомобила по ул. „Проф. Марко
Семов“, с посока на движение от бул. „Климент Охридски“ към бул. „Андрей Сахаров“ и в района на кръстовището с ул. „Пловдивско поле“
причинила ПТП с движещия се в същата посока мотоциклет, собственост и
управляван от ищцата,
Твърде се
още, че при настъпилото ПТП тежко е пострадала К.И., която била настанена в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, София с работна диагноза фрактура на фаланга на
втори пръст и открита фрактура на трети пръст на лявата ръка. Поддържа се, че
при процесното ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания: Травматична ампутация на крайната фаланга на Втори
пръст на лявата ръка. Раздробена дефект фрактура на медиалната фаланга на Трети
пръст на лявата ръка. Дефект на дисталната фалнга на Трети пръст на лявата ръка. Увреда
на екстензорния апарат, наложила извършване на
зашиване на сухожилието. Фрактура на трета метакарпална
кост.
Посочените
травми, според исковата молба, довели до трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Счупването на трета метакарпална кост на лявата ръка, наложило извършване на
оперативна интервенция за наместване на счупването и поставяне на имобилизация е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни. Ищцата била получила и множество
охлузвания и натъртвания и хематоми по цялото тяло, като най-сериозен бил
хематома на задната част на дясното бедро, който е с размери приблизително 10
см. на 5 см. и който въпреки проведените два курса рехабилитация не се е
резорбирал и продължава да причинява сериозно болки и неудобства в ежедневието
на ищцата и до днес. Твърди се, че болките и неудобствата от получените
увреждания са усложнили ежедневието на К.Т.И.. Това я е поставило в положение
да не може самостоятелно да посреща всекидневните си битови нужди - обличане,
хранене и други, за които е получавала помощ от свои близки. Тази зависимост я
е накарала да се чувства непълноценна и в тежест на роднините си тъй като
майката и бащата на К. са починали. След инцидента ищцата се е затворила в себе
си, станала е необщителна, раздразнителна, загубила е удоволствието от общуване
с колеги и приятели. Напълно е преустановила любимото си занимание – карането
на мотор от страх, че може отново да пострада при пътен инцидент.
Ищцата
заявява още, че в резултат на получените физически и психически увреждания, е
претърпяла значителни болки и страдания, като психологическите последици от
инцидента – изживения стрес и душевни страдания, ще я съпътстват до края на
живота й. Най-неприятното за нея било, че от причинените травматични увреждания
са останали трайни загрозяващи белези – ампутация на Втори и Трети пръст, което
неминуемо влияе негативно на
самочувствието й на млада жена. Акцентира върху това, че, към момента
психическите травми и загрозяващите физическата красота ампутация на пръстите и
размачкване на единият от тях причиняват на И. много по - големи душевни болки
и страдания, отколкото физическите такива.
В
заключение ищцата заявява, че от млад, динамичен, деен, жизнен и енергичен
човек се е превърнала в един физически и емоционално силно увреден човек, който,
освен преживените болки и страдания, страда и от понижено самочувствие
вследствие изживения емоционален стрес и е с напълно променен живот.
Ищцата
твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на
собствения и мотоциклет „Гас Гас
450“ и заплатени разходи за лечение и рехабилитация. Стойността на резервните
части, необходими за възстановяване на мотора била в размер на 2 179,20 лева с
ДДС, а общата стойност на ремонта с включени труд, боя и допълнителни материали
е 3 000 лева. Направените били и разходи за лечение в УМБАЛ „Пирогов“ в размер
на 52,40 лева, както и 900 лева разходи за физиотерапия и рехабилитация
съгласно издадени фактури от МДЦ „А.Е.“ ЕООД съответно от 21.01.2020г., на
стойност 405 лева и от 11.02.2020г., на стойност 495 лева.
За
настъпилото ПТП, участниците в него и за обстоятелствата и причините, довели до
ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-614 от
17.10.2019г., съставен от полицейски инспектор Б.Г.. Образувано е досъдебно
производство № 11 368/2019г. на Сектор
„РТП“ – Отдел „Разследване“ при СДВР и пр.пр. № 41
302/2019г. по описа на СРП. С постановление от 04.02.2020г, по пр.пр. № 41302/2019г., прокурор при СРП е прекратил досъдебното
производство № 11 368/2019г. и пр.пр. № 41 302/2019г.
по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“Б“,
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като препис
от постановлението е изпратен на Отдел “ПП“-СДВР за налагане на административно
наказание по ЗДвП на виновната водачка Е.Й.С. за допуснатите от нея нарушения
на закона за движение по пътищата, довели до настъпването на пътния инцидент.
За лекия
автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна
полица № BG/01/119000383069, валидна от 21.02.2019 г. до 20.02.2020 г.
Заявява, че
е предявила претенция за изплащане на извънсъдебно обезщетение за причинените й
вреди пред ответното дружество, по която е заведена щета, като до изтичане на 3
месечния законов срок ответното дружество не е определило и изплатило
застрахователно обезщетение на пострадалата.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на гласни такива
и изслушването на експертизи – СМЕ и САТЕ.
В хода по
същество моли съда да уважи иска изцяло със законните последици, вкл. разноски
по списък.
Ответникът
З. „А.Б.“ счита исковете за процесуално допустимо, но неоснователни. Оспорва
предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира разноски.
Не оспорва
изрично наличието на валидна застрахователна полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС
„Форд Фокус“,
с рег. № СВ ****
МК към датата на
ПТП. В изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК представя заверен
препис на застрахователна полица за сключена зазастраховка „Гражданска отговорност № BG/01/119000383069, валидна от 21.02.2019 г. до 20.02.2020 г. по отношение на лекия автомобил.
Оспорва
механизма на ПТП и факта, че същото е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил Е.С.. Твърди, че не са ангажирани безспорни доказателства по
отношение на причинно -следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените
на ищеца имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл оспорва представения
от ищеца Констативен протокол № 125, досежно съдържанието му в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, като твърди, че същите следва да бъдат
установени, тъй като длъжностното лице, което го е съставило не е очевидец на
произшествието.
Оспорва
описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищцата механизъм, оспорва и то да
е причинено виновно от водача Е.Й.С..
Оспорва
твърдението, че, вследствие на катастрофата, за ищцата са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер вреди – имуществени и
неимуществени.
При
условията на алтернативност твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
която е нарушила правилата на ЗДвП, като се е движила с несъобразена с пътните
условия скорост, без да се съобрази с характера и интензивността на движението.
Счита, че
така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е завишен и несъответстваш
на действително претърпените вреди. Претендираното
обезщетение не кореспондирало с принципа за справедливост, както и с трайната
съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва
иска за имуществени вреди. Не оспорва писмените доказателства, представени за
тяхното установяване.
Поискал е
назначаване на автотехническа експертиза.
В хода по
същество ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани, алтернативно – да намали размера на присъденото
обезщетение. Претендира разноски по списък.
По делото
е конституирана като трето лице – помагач
на ответника Е.Й.С., ЕГН **********,***,
редовно уведомена, не взема становище по предявените искове и не ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 120
000 лв. – частичен иск от сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано 24.10.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 3
952,40 лв. - обезшетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано 29.09.2020
г. до окончателното изплащане.
За да
бъде уважен прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя, застраховал
гражданската отговорност на делинквента следва по
делото да се установят при условията на пълно и главно доказване предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на сочената
за виновна водачка Е.Й.С. – противоправно причинени
имуществени и неимуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с ПТП.
Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следва да
се установи и наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП –
17.10.2019 г. между делинквента и ответното
застрахователно дружество, досежно лекия автомобил,
чиито водач е причинил катастрофата.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и
тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и
относно размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за завишен с
оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на
делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и
възражения са изслушани и приети описаните заключения на САТЕ и СМЕ.
От
събраните по делото доказателства – КП за ПТП с пострадали лица № К-614 от
17.10.2019 г., съставен от длъжностно лице в предвидения от закона ред и форма,
НП № 20-4332-002343/25.02.2020г., издадено от СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ и
Удостоверение, рег. № 433200-91308/27.08.2021 г. за влизането му в законна сила
на 02.04.2020 г., и най-вече от
заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорена от страните, се
установява, че на 17.10.2019 г., около 15,50 ч. лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“,
рег. № СВ **** МК, управляван от Е. Й.С.
*** с посока на движение от бул. „Климент Охридски“ към бул. „Андрей Сахаров“ и в района на ул. „Пловдивско поле“, предприемайки
маневра завой на дясно без да се съобразява с останалите участници в движението
става причина за настъпването на ПТП с попътно движещия се в същата посока
мотоциклет „Гас“, рег. № ******, управляван от ищцата. Ударът е приплъзващ между дясната странична част на лекия автомобил
и лявата странична част на мотоциклета, като настъпва в дясната лента. При това
приплъзване мотоциклетът губи устойчивост и пада на
дясната си страна на платното за движение, продължавайки своето плъзгане по
него и след около 7 метра се спира на ул. „Пловдивско шосе“. Вследствие на
удара пострадва водачката на мотоциклета К.И.. Скоростта, с която се е движил
лекия автомобил към момента на удара е била около 20 км.ч., а на мотоциклета
около 45 км.ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост на
движение 20 км/ч е била около 9 метра. Опасната зона за спиране на мотоциклета
е била около 31 метра при установената скорост на движение 45 км/ч. Според
вещото лице А., причината за настъпване на произшествието е начина на
управление от страна на водачката на лекия автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ рег. № ****** Е.С., която предприемайки маневра десен завой не се е
убедила, че няма да попречи на останалите участници в движението в случая на
мотоциклет „Гас Гас“,
управляван от К.И.. Причините, довели до инцидента не са технически,
следователно причините са от субективен характер, като от техническа гледна
точка поведението на водачката на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“
рег. № ****** Е.С. е довело до настъпване на произшествието. Водачът на
мотоциклета не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
лекия автомобил, тъй като опасната му зона за спиране е била около 31 метра, а отстоянието на мотоциклета до мястото на удара в момента на
отклоняване на лекия автомобил надясно е било 18 метра, т.е. ударът е бил
непредотвратим за ищцата. Водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
ударът с мотоциклета, при условие, че маневрата завиване надясно е била
извършена след преминаването на мотоциклета. За това противоправно
поведение водачката на лекия автомобил Е.С. е наказана с НП №
20-4332-002343/25.02.2020г., издадено от СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, влязло в
законна сила. В следствие на удара ищцата е пострадала, а на мотора са
причинени имуществени вреди, които според вещото лице са общо в размер на 3 000
лева с ДДС, от които 2179,20 лева с ДДС за резервни части и 820,80 лева за
труд, боя и допълнителни материали. Уврежданията по мотоциклета са в причинно
следствена връзка с процесното ПТП, според заключението
на вещото лице.
Заключението
не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като безпристрастно и
компетентно дадено по възложените му задачи.
От
представената по делото застрахователна полица № BG/01/119000383069, валидна от 21.02.2019 г. до 20.02.2020г. се установява, че към
момента на настъпване на ПТП – 17.10.2019г., е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № ******, управляван от Е.С..
Вещото лице – лекар в депозираната съдебно – медицинска експертиза заявява, че, вследствие претърпяното ПТП, ищецата е получила следните травматични увреждания: Травматична ампутация на крайната фаланга на Д2 (втори пръст) на
лявата ръка; Раздробен дефект фрактура на медиалната фаланга ба Д3 /трети пръст/ на лявата ръка; Дефект на дисталнатафаланга на Д3 /трети пръст/ на лявата ръка и увреда на екстензорния апарат и
фрактура на МК 3 /трета метакарпална/ кост на лявата
ръка. Според вещото лице в медицинската документация не е описано наличието на
хематом в областта на дясното бедро, за какъвто са налице анамнестични
данни, но при личния преглед на ищцата е установено, че на бедрото – дорзално, под глутеалната тъкан
има дефект с леко хлътване на тъканите в дълбочина и наличието на палпаторна болка в дълбочина, което ако са налице гласни
доказателства за наличието на такъв той може да е в причинна връзка с процесното ПТП. Претърпените телесни увреждания са
резултата на действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят да са
получени в резултата на процесното ПТП, т.е. налице е
пряка причинно-следствена връзка. Първоначално ищцата е откарана в УМБАЛ „Света
Анна“, а от там насочена за лечение в УМБАЛ “Пиригов“,
където са извършени оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния
крайник с голям обем и сложност и диагноза: Травматична ампутация на крайната
фаланга на Д2 (втори пръст) на лявата ръка; Раздробен дефект фрактура на
медиалната фаланга ба Д3 (трети пръст ) на лявата
ръка; Дефект на дисталнатафаланга на Д3 (трети пръст
) на лявата ръка и увреда на екстензорния
апарат и фрактура на МК 3 (трета метакарпална) кост
на лявата ръка. В последствие ищцата е провела курсове по физиотерапия и кинезотерапия, като е ползвала отпуски за временна
нетрудоспособност за срок от 17.10.2019г. до 17.02.2020г. или общо за 124 дни с
диагноза: травматична ампутация на два и повече пръста на ръката. Според вещото
лице Й. ищцата е търпяла болки и страдания за период от 4 месеца, като за
първия месец те са били с интензивен характер. Според вещото лице липсва пълно
възстановяване на ищцата, тъй като при нея обективно се установява, че на
лявата ръка липсва дисталната фаланга на втори пръст,
на трети пръст дисталната фаланга е с медиална девиация и непълна флексия на пръста. Непълна флексия е
налице и в областта на проксималната интерфалангелна
става, където се вижда и белег. Освен това е налице намалена сила на захвата на лявата ръка, като съгласно уточненото в съдебно
заседание този проблем е дефинитивен и процесът е необратим, тъй като след
палеца най-важен за захвата е втория пръст, който при
ищцата е дефинитивно увреден. Описаните травматични увреждания водят и до
изразен козметичен дефект, какъвто е налице и на бедрото – дорзално
под глутеалната гънка, където има хлътване в
дълбочина и наличието на палпаторна болка в
дълбочина. Хематомът не се вижда, той е под глутеалната
гънка.
Заключението
на СМЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като
безпристрастно и компетентно дадено по възложените му задачи с едно уточнение –
хематомът на ищцата е на дясното бедро, видно от писмените доказателства и
личния преглед, извършен от доктор Й..
За
установяване на претърпените
неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетеля Ивайло Иванов Борисов, не
осъждан, без дела и родство със страните.
В
показанията си той заяви, че познава ищцата от много години, живееят в едно село. Знае за настъпилия инцидент с нея,
отишъл е при нея в Окръжна болница, където е говорил с лекарите, които са
заявили на свидетеля, че там не могат да и помогнат и трябва да я закарат в
Пирогов, защото състоянието и е много тежко и ще се наложи ампутация на два
пръста – част от пръстите. Бил е в линейката с ищцата докато са пътували към
Пирогов, болките й били много силни, тя викала от болка. Имало е и хематом на
десния крак, който все още е там и следва да се оперира. Установява също, че, след
приема в Пирогов, ищцата е била оперирана, като е престояла в болница 8 дена,
но след това в къщи й е било много тежко, защото живеела самичка, тъй като няма
родители, майка й, и баща и са починали. Според свидетеля физическото й възстановяване
е продължило половин година със сигурност, а може би и година, като е изпитвала
много силни болки и е успявала да заспи само с болкоуспокояващи в период от
поне три месеца. По – тежко, обаче, било психическото й състояние - затворила се
в себе си и дълго време не е искала да излиза от къщи, не е искала да се вижда
с хора, когато е излизала си слагала ръкавица, за да крие ампутирания пръст,
срамувала се от това, което се случило с нея. Тогава е била на 24, а сега на 27
години, но още продължава да крие увредената си ръка.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.като последователни и безпротиворечиви, почиващи на личните впечатления и
наблюдения на свидетеля.
От ищцата
беше представен и амбулаторен лист № 000003 от 09.08.2022 г. от ДКЦ ВИТА, София,
за извършен амбулаторен преглед, от който се установява, че по задната
повърхност на дясното бедро, на 4,5 см. Под инфраглутеалната
гънка има наличие на посттравматичен цикатрис, който
причинява хлътване и релефна деформация в околната област, като придърпва
тъканите в съседство и е болезнен при палпация, като
са дадени указания за оперативна корекция. В делото са приложени и фактури и
касови бонове свързани с проведеното лечение на К.И. във връзка с получените траяматични увреди при ПТП-ъо от
17.10.2019 г., описани от вещото лице в т. 12 на СМЕ.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди вследствие настъпилото на 17.10.2019 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при
всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи,
при условията на кумулативност, следва да бъдат
налице, за да бъде ангажирана
отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания
с гаранционно-обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма
– умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване
в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен
начин се установява наличието на всички елементи
от състава на непозволеното увреждане.
В резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични
увреди и е претърпял описаните от експертизата
болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача
на автомобила не бе опровергана. Противоправността на деянието на
водачката Е.С., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника се
установява от заключението на САТЕ и издаденото от органите на СДВР наказателно
постановление.
Съдът
намира, че по отношение на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва
да се съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се
определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В
резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени
телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан с приетите
доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и заключението
на СМЕ. Пострадалата е изпитвал болки, страдания и неудобства, като
възстановителният период е продължил в рамките на 4 месеца, като ищеца търпи и
допълнителни болки и страдания по повод наличния хематом на десния крак.
Лечението е било оперативно, извършени са рехабилитация и физиотерапия, но са
останали трайни и пожизнени затруднения понастоящем, тъй като според вещото
лице Й. намалената сила на захвата на лявата ръка е
дефинитивно и необратимо предвид травматичната ампутация на дисталната
фаланга на втори пръст на лявата ръка и фрактурата с размачкване на трети пръст
на лявата ръка, което се потвърждава и от заявеното в показанията на свидетеля.
Съдът отчита, че са останали трайни и загрозяващи белези за една млада жена, с
които ще и се наложи да живее през по-голямата част от живота си, които белези
според свидетеля Б.са оставили трайно и негативно отражение върху нейната
психика и ежедневие, като ищцата е принудена да крие постоянно лявата си ръка
от заобикалящите я. Съдът намира, че наличието на такъв пожизнен недъг, какъвто
безспорно е ампутацията на част от пръста и размачкването на съседния пръст
води до понижено самочувствие на ищцата, до чувство на неудобство и дори на срам,
както е посочил и свидетеля Б.и най-вече до усещане за загрозяване и
непривлекателност, особено във възрастта, в която се намира ищцата – 27 години.
В хода на
делото от ответната страна бе направено възражение
за съпричиняване с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съдът дължи произнасяне по него.
Съгласно заключението на вещото лице – автоексперт,
ищцата се е движила с разрешената от закона за движение по пътищата скорост за
движение в населено място 45 км/ч., като ударът е бил непредотвратим за нея от
техническа гледна точка. Вещото лице е извело като единствена причина за
настъпване на процесното ПТП поведението на
застрахованата при ответника водачка Е.С.. Ето защо съдът приема, че по делото
не е доказано поведение от страна на ищцата, което да е допринесло до настъпването
на вредоносния резултат, което води до извод за неоснователност на възражението
за съпричиняване.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят
и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на ищеца
и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадалия ищец,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, социално-икономическата обстановка в страната към датата на
ПТП – 17.10.20219 г., възрастта на ищцата и приложи принципа за справедливост,
съдът намира, че обезщетение в размер на 100 000 лв.
би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани
в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Този размер на
обезщетението на първо място отчита трайната и дефинитивно намалена сила на захвата на лявата ръка на ищцата, която е в една млада
възраст, на 27 години и през по-голямата част от своя живот ще бъде принудена
да живее с намалена сила на захвата, което само по
себе си прави използването на една от двете ръце непълноценно. На следващо
място отчита и причинените на ищцата травматична ампутация на крайната фаланга
на Д2 (втори пръст) на лявата ръка; Раздробен дефект фрактура на медиалната
фаланга ба Д3 (трети пръст ) на лявата ръка; Дефект
на дисталнатафаланга на Д3 (трети пръст ) на лявата
ръка и увреда на екстензорния
апарат и фрактура на МК 3 (трета метакарпална) кост
на лявата ръка, които са лекувани оперативно, а след това и в домашни условия
за един продължителен период от време – повече от 4 месеца. Съдът отчита най - вече
тежката психологическа травма, изживяна от ищцата, която рано е загубила своите
родители и се е налагало сама да се справя с живота, като претърпяното ПТП я е
извадило от равновесие, поставяйки я в заваисимост от
помощта на чужди хора. Според свидетеля Б.ищцата се е възстановила физически от
получените травми, но не и психически, като продължава да прикрива увредената
си ръка, понеже чувството на неудобство и срам не са отминали.
Съдът
обаче, отчитайки факта, че лявата ръка на
И. е все пак е запазена и, макар и с намалена функция на захвата,
може да бъде използвана, като са увредени тежко само два от общо петте пръста, счита,
че искът да бъде уважен за пълната претендирана сума
– 120 000 лв., като частичен от 150 000 лв.. Съдът отчита и датата на която е
настъпило ПТП – 17.10.2019 г., т.е. преди повече от три години, към който
момент следва да се определи справедливото обезщетение, като се отчете и
социално икономическата обстановка в страната към този момент.
По тези
съображения съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен за сумата 100 000 лв., а в останалата
част – за разликата до 120 000 лв. – частичен иск от
150 000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираното обезщетение
за претърпени имуществени вреди:
Изцяло
основателен се явява искът за обезщетение за имуществени вреди в размер 3
952,40 лв., от които 3 000 лв. – причинени вреди на мотоциклета на ищцата, за
които вещото лице по САТЕ е установило, че са в пряка причинно следствена
връзка с катастрофата, и 952,40 лв. –разходи за лечение, за рехабилитация и
физиотерапия на ищцата, за които по делото са представени писмени
доказателства, неоспорени от ответника и взети пред вид и посочени от СМЕ.
Досежно претендираната
законна лихва:
С
исковата молба е направено искане да бъде присъдена законна лихва върху
главницата – неимуществени вреди, считано от 24.10.2019 г., на основание чл.
429, ал. 3 КЗ, до окончателното й изплащане. Доколкото от доказателствата по
делото се установи, че претенцията по чл. 380 КЗ е предявена пред ответника –
застраховател на 29.07.2020 г., съдът счита, че законната лихва се дължи и
следва да се присъди от тази дата – 29.07.2020 г.
От тази
дата се дължи и лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, но,
с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и заявеното искане от ищцата, законната лихва върху това
обезщетение следва да се присъди, считано от 29.09.2020 г.
С оглед
изхода на спора на адвоката – повереник на ищцата – адв. М.Х.М., САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, което за
двата обективно съединени иска е в размер 11 214 лв., с включен ДДС.
В полза
на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер 738 лв., съгласно представения по делото списък с разноски, като
съдът отчита, че претендираното адвокатско възнаграждение е
съобразено с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и не е прекомерено.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, *** да заплати на К.Т.И., ЕГН **********,
чрез адв. М.М.,***,
на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 17.10.2019 г. в София, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до претендираните 120 000 лв. - частичен иск от 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.Б.“
АД да заплати на К.Т.И. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 3 952,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2019
г. в София, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД да
заплати на адв. М.Х.М., САК, съдебен
адрес:*** ******, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер 11 214 лв. с включен
ДДС.
ОСЪЖДА К.Т.И.
да заплати на З. „А.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 738 лв, - сторени по делото
разноски за депозити за САТЕ, съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е постановено ри участието на трето лице помагач на страната на ответника Е.Й.С.,
ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: