Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 09.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3101
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, твърди, че при сключване на Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги №
CREX-15454310 с
ответника, последният е дал съгласие, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 18.12.2017г. Р.Г. е активирал предоставената му от ищцовото
дружество кредитна карта №
CARD-15454310 с максимален кредитен лимит от 1 000.00 лева. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания
чрез терминални устройства /POS/ и други, осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Р.Г. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2018г., когато е
било последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
839.35 лева. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани за доброволно
погасяване на задълженията му по кредитната карта, той не сторил това. Към
момента ответникът дължи по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-15454310 от 08.11.2017г. следните парични суми: 815.60
лева – главница; 23.75 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2018г. до
06.08.2018г. и 42.99 лева – лихва за забава върху главницата за периода
06.08.2018г. до 11.02.2019г.
За тези парични суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС, но ответникът не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес. Поради това е прието, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и
указано на заявителя да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите от 815.60
лева, представляваща главница
по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15454310 от 08.11.2017г.; 23.75 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 01.03.2018г. до 06.08.2018г. и 42.99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 06.08.2018г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС. В условията на евентуалност, при
отхвърлянето на положителния установителен иск, предявява осъдителни искове, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите от 815.60 лева, представляваща
главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-15454310 от 08.11.2017г.; 23.75 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода 01.03.2018г. до 06.08.2018г. и 42.99 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода 06.08.2018г. до 11.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
осъдителните искове до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски,
както и тези по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените евентуални искове, първият – положителен
установителен с правно основание чл.422
от ГПК, а евентуалните – обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Р.К.Г. призован
по регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му
особен представител оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че кредита
е заплатен от ответника. Твърди и че дължимите лихви по кредита са определени
едностранно от кредитодателя, поради което договорните клаузи за тях са нищожни
на основание чл.26 от ЗЗД, като твърди и че всички договорни клаузи са нищожни,
тъй като са неравноправни по смисъла на чл.143 – чл.147 от ЗЗП. Моли и съда да
извърши служебна проверка за недействителност на процесния договор и за
неравноправни клаузи съдържащи се в него, с оглед нормите на ЗПК.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
При сключване на Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги №
CREX-15454310 между ищцовото дружество
с ответника, последният е дал съгласие, освен посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 18.12.2017г. Р.Г. е активирал предоставената му от ищцовото
дружество кредитна карта №
CARD-15454310 с максимален кредитен лимит от 1 000.00 лева, който
представлява револвиращ потребителски кредит, усвояван от кредитополучателя
посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания
чрез терминални устройства /POS/ и други, осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Р.Г. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.03.2018г., когато е било последното му
плащане по нея, като балансът по същата е бил в размер на минус 839.35 лева. По
тази причина кредитора е блокирал използването й.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължими парични суми по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15454310 от
08.11.2017г., е било
образувано ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС, издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, но ответникът не е бил
открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, поради което е прието,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че съгласно договор за
кредит за покупка на
стоки или услуги №
CREX-15454310/08.11.2017г., с част от отпуснатия на ответника кредитен лимит е
заплатена стока на стойност 729.00 лева и застраховка „Сигурност на плащанията”
с премия в размер на 65.61 лева. Общата стойност на заплатените стоки и услуги
възлиза в размер на 794.61 лева. От месечни извлечения по кредитна карта, по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15454310 от 08.11.2017г.,
за периода 16.11.2017г. – 13.07.2018г. се установява, че на 08.11.2017г. с
кредитната карта на ответника е извършено плащане на търговеца Технополис
България в размер на 794.61 лева, а неусвоеният кредитен лимит /разполагаемата
сума по кредитната карта/ е 205.39 лева. Р.Г. е направил само едно плащане на
задълженията по процесния договор – на 18.12.2017г. е платена сума в размер на
120.00 лева, с която е погасена част от първата погасителна вноска по кредита с
падеж 01.01.2018г. Ответникът не е извършил други плащания по договора, а
кредиторът съгласно уговореното в чл.4 и чл.14 от процесния договор е удържал
от разполагаемия лимит по кредитната карта суми за заплащане на договорна
лихва, месечни такси за обслужване на кредитната карта и застрахователни
премии. Общата сума на извършените погасявания от разполагаемия кредитен лимит
е 111.82 лева. Тази сума е увеличила усвоената главница по кредитната карта.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 20.02.2019г. размерът
на задълженията по процесния договор за кредит са: 815.60 лева – главница; 4.00
лева – месечна такса за обслужване; 62.80 лева – лихва за забава, от която:
19.75 лева за периода от 01.06.2018г. до 13.07.2018г. и 43.05 лева за периода
от 06.08.2018г. до 11.02.2019г. С платената от ответника парична сума от 120.00
лева, кредиторът е приел, че са погасени 95.71 лева главница и 24.29 лева
договорна лихва.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото е доказано, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение, тъй като при сключване на Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги №
CREX-15454310 с
ответника, последният е дал съгласие, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard от страна на ищцовото дружество. На 18.12.2017г. Р.Г. е активирал
предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD-15454310 с максимален
кредитен лимит от 1 000.00 лева. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства /POS/ и други, осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислявала годишна лихва – договорена в размер на 35% върху
усвоената парична сума и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент, договорен в размер на 44.90%. Съгласно чл.1
и чл.14 от договора за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че Р.Г. е направил
само едно плащане на задълженията по процесния договор – на 18.12.2017г. е
платена сума в размер на 120.00 лева, след което е преустановил плащанията по
нея. По тази причина
кредитора е блокирал използването й. Възражението
на особения представител на ответника, че дължимите лихви по кредита са
определени едностранно от кредитодателя, поради което договорните клаузи за тях
са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като са неравноправни по смисъла на
чл.143 – чл.147 от ЗЗП, съдът намира за неоснователно. Лихвите са били
уговорени и посочени като процентен размер в договора и ответникът е бил наясно
с тях, но не са посочени като размер, тъй като те се начисляват само върху
усвоената парична сума от кредитната катра. Т.е. те не са били определени
едностранно от кредитодателя и са в законовоопределените размери и
непротиворечащи на добрите нрави. По тази причина и договорните клаузи за
лихвите не са неравноправни, а от там да се явяват и нищожни по смисъла на
чл.143 – чл.147 от ЗЗП.
Възражението на особения представител на ответника
обаче, че договорът е нействителен съдът намира за основателно. На основание
чл.22 във вр.с чл.10, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е недействителен
– поради неспазване изискването шрифта на договора да е не по-малък от 12. Дори
и без да се назначава експертиза, с видимо око е видно, че шрифта на процесния Договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-15454346 от
08.11.2017г. под формата на кредитна карта MasterCard и условията към него са с шрифт
дори под 10. Нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че “За да
се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин.”. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга страна
те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира
с недействителност на договора за кредит – чл.22 от ЗПК. В конкретния случай
използването на шрифт в размер по-малък дори от 10 /същият е 8 или 6/ е в
нарушение на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на
договора само на това основание. Поради това и съдът намира, че процесният Договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-15454346 от
08.11.2017г. под формата на кредитна карта MasterCard е недействителен на основание
чл.22 във вр.с чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Т.е. ответникът Р.Г. дължи връщане само на чистия размер на предоставената му
сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения, застраховки или неустойки.
В исковата молба се прави признание от страна на ищеца на факта, че ответникът
е заплатил по договора за потребителски кредит общо сумата от 120.00 лева,
което се доказва допълнително и от назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза. След като Р.Г. е получил чист размер на кредита от 729.00 лева
/това е усвоеният паричен размер от кредитната карта/, то той с извършеното
плащане е погасил част от тази главница и остава да дължи 609.00 лева
Поради гореизложеното искът по чл.422 от ГПК следва
да се уважи частично, като се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 609.00 лева, представляваща
главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-15454310 от 08.11.2017г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 20.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС.
Поради недействителността на процесния договор, искът
по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли в частта да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15454310 от 08.11.2017г. в
частта от 609.00 лева до пълния предявен размер от 815.60 лева, както и сумите
от 23.75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.03.2018г. до
06.08.2018г. и 42.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 06.08.2018г. до 11.02.2019г.,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС, като неоснователен.
Поради произнасянето по главния иск и частичното му
уважаване, съдът не следва да се произнася по предявените от ищеца евентуални обективно
съединени искове. Съдът обаче следва да отбележи и че евентуалните искове се
явяват процесуално недопустими. Налице е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС.
При предявен иск по
чл.422 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното
и обективирано в заповедта за изпълнение право. Ако това право съществува, то
ще бъде удостоверено от съдебното решение, а ако то не съществува, ще бъде
отхвърлено със съдебното решение. Докато трае исковото производство по
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,
заповедта за изпълнение не изчезва от правния мир и продължава да съществува,
макар и без да е придобила изпълнителна сила /доколкото единственото основание
за обезсилването й е непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на
съдебното решение, в сила ще влезе и заповедта за изпълнение и със сила на
пресъдено нещо ще бъде установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде
установено, че не е налице задължение на длъжника то това ще бъде установено
със сила на пресъдено нещо със съдебното решение и искът по чл.422 от ГПК ще
бъде отхвърлен. Поради това и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за същото вземане. При вече издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК липсва правен интерес от водене на
осъдителен иск за същото вземане и предявеният иск винаги следва да се
разглежда като установителна претенция. С оглед изложеното е налице липса на
правен интерес от воденето на осъдителни евентуални искове при наличието на
вече издадена заповед за изпълнение от
страна на ищеца. Правният интерес от своя страна съставлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството, което положение,
при вече издадена заповед за изпълнение, не се променя и предвид алтернативния
характер на заповедното спрямо общото исково производство. В случая с оглед
частичното уважаване на иска по чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила
на пресъдено нещо, че длъжникът има определено задължение към кредитора, поради
което и не е налице правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни
искове.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер на 25.00 лева – заплатена държавна
такса за производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Частичното отхвърляне на настоящия иск по никакъв начин не променя размера на
разноските по заповедното производство, тъй като същите са в минималния
законовоопределен размер.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. Ищецът е
направил по делото разноски в общ размер на 575.00 лева – заплатени държавна
такса за производството по делото, възнаграждение на вещото лице и
възнаграждение на назначения особен представител, а съразмерно с уважената част
от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 396.87 лева, както и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.Г., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя Димитър
Димитров, сумата от 609.00 /шестстотин и девет/ лева,
представляваща главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-15454310 от 08.11.2017г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.02.2019г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, ЕИК *********,
представлявано от заместник - управителя Димитър Димитров, против Р.К.Г., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***,
положителен установителен иск, в
частта да се признае за установено, че дължи главница
по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD-15454310 от 08.11.2017г. в частта от 609.00 /шестстотин и девет/
лева до пълния предявен размер от 815.60 лева /осемстотин и петнадесет лева и
шестдесет стотинки/, както и сумите от 23.75 лева /двадесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода
01.03.2018г. до 06.08.2018г. и 42.99 лева /четиридесет и два лева и деветдесет
и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
06.08.2018г. до 11.02.2019г.,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.К.Г., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя Димитър
Димитров, сумата от 75.00
/седемдесет и пет/ лева -
направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 1058/2019г. по описа на РРС, разноски за заплатена
държавна такса за производството по делото и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.К.Г., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Франция” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, ЕИК *********, представлявано от заместник - управителя Димитър
Димитров, сумите от 396.87
лева /триста деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: