№ 2642
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502945 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив,
код по БУЛСТАТ: *********, против Решение № 2942 от 09.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 11239 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е
признато за установено съществуването на вземане на ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК:
12176907, към жалбоподателя по Заповед № 4469 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7869/2021 г. по описа
на РС – Пловдив в размер на 444,82 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 14.05.2021 г., до окончателното плащане.
Предмет на разглеждане в производството е и въззивна жалба на Община
Пловдив против Решение № 3045 от 12.09.2022 г., постановено по същото
дело, с което горепосоченото решение е допълнено, като е признато за
установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“
мораторна лихва в размер на 135,55 лв. за периода от 14.05.2018 г. до
14.05.2021 г., за която сума е издадена Заповед № 4469 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 7869/2021 г.
по описа на РС – Пловдив.
При проверка за редовност и допустимост на жалбите съдът констатира
следното: В диспозитива на постановеното в производството по чл. 422 ГПК
Решение № 2942 от 09.08.2022 г. съдът е пропуснал да отрази основанието, от
което произтича претендираното в производството вземане. Тъй като само
диспозитивът, но не и мотивите на решението представлява източник на сила
на пресъдено нещо, той следва да съдържа точно, конкретно и ясно какво е
решил съдът по делото, така че да позволява да се определи за кои факти, за
какъв предмет и за кое искане се формира силата на пресъдено нещо. По тази
причина в него следва ясно да се посочи фактическото основание, по което
съдът се произнася. В настоящия случай процесното вземане не е надлежно
1
индивидуализирано в диспозитива на решението, доколкото е посочено
единствено, че същото е в размер на 444,82 лв. и представлява главница.
Обстоятелството, че вземането не е било индивидуализирано надлежно от
заповедния съд в издадената от него заповед за изпълнение, не означава, че
исковият съд няма задължението да стори това в своето решение.
Горното налага прекратяване на въззивното производство и връщане на
делото на първоинстанционния съд за иницииране на производство по чл. 247
ГПК и отстраняване на допуснатата в решението очевидна фактическа
грешка.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2945 по описа на ОС -
Пловдив за 2022 г.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 2942 от 09.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 11239 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
След влизане в сила на решението за поправка на очевидна фактическа
грешка, респ. подаване на въззивна жалба срещу него, делото да бъде върнато
на ОС – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2