№ 236
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201513 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А, ЕИК, представлявано от управителя И И., чрез
пълномощника адв. Д Х от САК, против Наказателно постановление № РД-05-91/23.12.2020
г., издадено от директора на РЗИ - Бургас, с което на основание чл. 213, ал. 3, вр. с ал. 1 и
чл. 231, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000
лева за нарушение на чл. 44 от ЗЗ.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х от
САК, която поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган се явява пълномощник, който оспорва жалбата
и моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Прави искане за
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.07.2020 г. директорът на РЗИ - Бургас издал Заповед № РД 03-07 за спиране
експлоатацията на обект - работни места за маникюр /кьоск/, намиращ се в гр. Бургас, ул.
Янко Комитов № 6, МОЛ Галерия. Изпълнението на заповедта било възложено на А, ЕИК,
представлявано от управителя И И., която лично е получила препис от същата на 04.09.2020
г.
На 23.09.2020 г. служители на РЗИ Бургас извършили проверка в обекта - с
обществено предназначение, представляващ обособени работни места за маникюр /в открит
1
щанд - кьоск/, намиращ се в гр. Бургас, ул. Янко Комитов 6, МОЛ Галерия, относно
изпълнението на Заповед № РД 03-07/10.07.2020 г., с която експлоатацията му била спряна.
При проверката било констатирано, че издадената заповед за спиране не се изпълнява, тъй
като в обекта се извършва дейност – в случая се поставял гел-лак на клиентка.
На 06.11.2020 г. бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 44 ЗЗ, а на
23.12.2020 г. било издадено и въпросното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – директора на РЗИ - Бургас, а АУАН е съставен от териториално и
материално компетентно лице – старши инспектор от РЗИ - Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и
в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Необсъждане на възраженията срещу
констатациите в АУАН от страна на АНО не представлява по естеството си процесуално
нарушение, тъй като от необсъждането им може да се направи извод за това, че АНО е счел
същите за неоснователни.
В случая се касае за нарушение на чл. 44 ЗДвП, съгласно която норма лицата са
длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и
заповедите на органите за държавен здравен контрол.
От събрания доказателствен материал се установява по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател, в нарушение на чл. 44 от ЗЗ, не е изпълнило Заповед № РД 03-
07/10.07.2020 г., с която експлоатацията на обекта е била спряна. Въпреки постановената
забрана, видно и от показанията на разпитания по делото свидетел - М.И., в обекта се е
извършвала търговска дейност, като са работели две лица и на единия щанд е извършвана
процедура гел-лак на клиентка. По този начин жалбоподателят е осъществил визираното
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, юридическо лице, което не изпълни
заповед за спиране на обекти или на части от тях или наруши забрана за реализация на
2
продукти и стоки, разпоредена от органите на държавния здравен контрол, се налага
имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 15 000
до 30 000 лв. Наложената санкция е в размер на предвидения минимум, като
административнонаказващият орган е отчел обществената опасност на деянието и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и
наказателното постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски принципно се дължат на въззиваемата страна, но
доколкото АНО не е бил представляван от юрисконсулт, такива не следва да се присъждат,
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-91/23.12.2020 г., издадено от
директора на РЗИ - Бургас, с което на основание чл. 213, ал. 3, вр. с ал. 1 и чл. 231, ал. 1 от
ЗЗ, на жалбоподателя А, ЕИК, представлявано от И И., е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 5000 лева за нарушение на чл. 44 от ЗЗ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3