РЕШЕНИЕ
№ 1349
гр. Пловдив,30.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХIV състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието
на прокурора Кичка Казакова, като разгледа КАНД № 1180 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава ХII от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по
безопасност на храните- град Пловдив, подадена чрез пълномощника юрк.Б. против Решение
№ 77 от 15.02.2021г., постановено по АНД № 20215330200325/2021г. по описа на
Районен съд -Пловдив, I наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление №319 от 30.12.2020г., издаден от Директор на ОДБХ Пловдив, с
което на „Сохо Дей енд Найт“ ООД ЕИК206130757 за административно нарушение на
чл.23 ал.1 от законът за храните/ съкр.ЗХ/ на основание чл.128, ал.1 т.4 от Законът
за храните е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на
3000.00 лева. Със същото касатора е осъден да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева.
В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени
са подробни съображения за неправилно приложение на материалноправните
разпоредби от съда по отношение на установеното административно нарушение. Прави
искане за отмяна на решението и за потвърждаване на атакувания административен
акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от юрк.
Б., която поддържа жалбата и излага съображения относно законосъобразността на издаденото
НП. Претендират се направените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.
Ответникът по касационна жалба „Сохо дей енд найт“ООД Пловдив, в писмен отговор взима
становище по неоснователност на касационната жалба, за законосъобразност на
атакуваното съдебно решение и моли да бъде отхвърлена. Редвоно призован, в
съдебно заседание се представлява от адв.Я., който оспорва жалбата и поддържа
отговора. По същество излага съображения за законосъобразност на
първоинстанционното съдебно решение и за съществени нарушение на
административно – наказателния процес при издаване на НП. Прави искане
решението на районният съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по представен списък с разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и счита, че първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за липса на
установено нарушение по чл.23 ал.1 от ЗХ, осъществено от страна на касационният
ответник. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд
относно липсата на съставомерност по вмененото нарушение, като с оглед механизма
на проверката и изложените в НП обстоятелство, то е незаконосъобразно
квалифицирано, както и незаконосъобразно е посочена приложимата санкционна
норма. И това е така, доколкото на практика при описание на фактическата
обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната квалификация
на установеното нарушение, е дадено описание, което не е съответно на нормата
на чл.23 ал.1 от ЗХ, сочеща, че производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или
одобрение по реда на закона. В тази връзка
районният съд законосъобразно е възприел събраните в хода на производството
писмени доказателства, вкл. и приложеното извлечение за издадено Разрешение на
обекта по ЗХ рег.№124189/02.11.2020година. Законосъобразен е неговият извод
относно липса на основание да бъде приложена и санкционната норма на чл.128
ал.1 т.4 от ЗХ, която определя, че се налага глоба или имуществена санкция в размер от
2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва
дейност, която не е вписана в регистъра по чл. 24, ал. 1, съответно не е
посочена в удостоверението за одобрение на обекта. Приложимата в
случая санкционна норма е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в
разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като дори и минимален размер на наказанието е в
достатъчен и изискуем обем обсъден като извод за незаконосъобразно търсене на
административно – наказателна отговорност и за липса на обективни основания
чрез санкцията да се постигнат целите на наказанието.
По отношение на наведените доводи от касатора, че липсват
ясни мотиви от съда относно приложимата правна квалификация на нарушението,
както и че той не е съобразил годни доказателства за извършеното нарушение, то същите
са неоснователни. Видно е, че съдът е направил законосъобразен извод относно неправилността
на правната квалификация на административното нарушение, като е преценил цялата
доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа
на която е установил, че посочените обстоятелства по вмененото на жалбоподателя
нарушение, не осъществява признаците на административно нарушение по чл.23 ал.1
от ЗХ. Поради това и възраженията на касационният жалбоподателя се явяват
неоснователни и необосновани. Първоинстанционният съд в мотивите си е дал
подробен, правно обоснован и ясен отговор на установените съществени пороци на
проведения административно – наказателен процес, като правилно ги е определил и
е отменил издаденото НП. В тази насока и настоящият съд препраща на основание
чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като
споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. Затова
и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната
жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който е направил своевременно
искане за тяхното присъждане в размер на 400
лева, за които е
направено възражение за прекомерност. Възражението е неоснователно. С оглед
характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в
полза на „Сохо дей енд
найт“ООД Пловдив разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е съобразено с минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 тг.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 15.02.2021г.,
постановено по АНД № 20215330200325/2021 г. по опис на Районен съд – Пловдив - I наказателен състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните гр. Пловдив да заплати в полза на „СОХО ДЕЙ ЕНД НАЙТ“
ООД, ЕИК ********* сумата 400.00/четиристотин/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.