Р Е Ш
Е Н И Е №….
гр. София, 28.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 9417 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 59277 от 07.03.2019 г. на СРС, 167 с-в, по
гр. д. № 19665/2018 г., е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1, т.
1 вр. чл. 4, ал. 3 от Закон за защита от дискриминация, че по отношение
на ищеца К.С.С., ответникът Н.З.О.К., е извършил акт на непряка дискриминация въз
основа на признак „увреждане“, като не е осигурил финансиране на лечение на
заболяването „С90.0 Множествен миелом. Злокачествено новообразувание на
гръбначен стълб“ със средства за закупуване на медицинско изделие по
Номенклатура на медицинските изделия, които се заплащат извън цената на КП,
включваща клиничните пътеки, по които могат да се отчитат и медицинските
процедури по МКБ9КМ, като ответникът е осъден на основание чл. 71, ал. 1, т. 3
от ЗЗДискр., вр.чл. 49 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 2 401
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да ползва финансови средства
в размер на 2 401 лв. за поставено му на 11.07.2017 г. медицинско изделие -
титаниева стабилизационна система Stryker в МБАЛ „С.М.“ ЕАД гр. Варна, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 23.03.2018 г. до
изплащането й.
Със същото решение НЗОК е осъдена да заплати на ищеца
съдебни разноски от 300 лв., а на процесуалния му представител, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, е присъдена сумата от 398, 07 лв.
Срещу първоинстанционното решението е подадена
въззивна жалба от ответника Н.З.О.К. с доводи за неговата необоснованост. Оспорва
извода на СРС за наличие на по - неблагоприятно третиране на ищеца на основата
на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като това следва да
бъде сторено с други лица при сравними сходни обстоятелства. Поддържа, че по
делото няма доказателства, а не са посочени и твърдения за наличието на други
здравноосигурени лица със същата диагноза - Миеломна болест МКБ С90.0, на които
е признато правото да им се намали цената на вложеното медицинско изделие с 2 401
лв. - стойността, която НЗОК заплаща при тези операции, но за други диагнози,
посочени в подзаконовия нормативен акт. Според жалбоподателя, неоснователно СРС
е приел, че е налице по - неблагоприятно третиране в сравнение с други пациенти
с подобни заболявания, а именно: С 41.2, С 72.0, С 79.4, С 79.5 поради факта,
че НЗОК заплаща част от разходите за пациенти с по - леки фрактури, които не са
свързани с онкологични заболявания. Въззивникът поддържа, че лечебните
заведения за болнична помощ са задължени да спазват стриктно всички разпоредби
на НЗОК, касаещи заплащането на дейности и медицински изделия в болничната помощ,
поради което, към момента на извършване на операцията на ищеца - 11.07.2017 г.,
не е имало възможност той да се ползва от реимбурсната стойност от 2 401 лв.,
която по принцип се полага на пациенти с изброените в номенклатурата МКБ кодове
по заболявания. Едва след постъпила жалба от ищеца в посочената Номенклатура е
добавена диагнозата „Миеломна болест“ с код по МКБ С90.0. Според ответника промяната
на подзаконовия нормативен акт действа само занапред и не е налице механизъм за
заплащане на вложеното медицинско изделие от НЗОК, тъй като към момента на
извършване на хирургичната интервенция, лечебното заведение не е имало
основание да го включи в отчета си към НЗОК по клиничната пътека, по която е
лекуван ищеца. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенциите
да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищца.
Въззиваемата страна - ищецът К.С.С., оспорва жалбата в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че решението е правилно постановено
в съответствие с материалния закон и при съобразяване в цялост на събраните по
делото доказателства, в това число на СМЕ, която не е била оспорена. Страните
не са спорили нито по вида на заболяването на ищеца, нито относно направената
му операция, стойността на медицинското изделие и заплащането й. Не се е
спорило и по факта, че към момента на операцията на ищеца заболяването -
злокачествен множествен миелом на гръбначния стълб, с код по МКБ С90.0, не е
включено в Номенклатурата на НЗОК. Без правно значение е последващото включване
на заболяването от НЗОК от 01.11.2017 г., което не променя факта на допусната
непряка дискриминация срещу ищеца и лицата със сходно заболяване. Ответникът е
следвало да обори презумцията, че срещу ищеца е допусната непряка дискриминация
по признак „увреждане“, по арг. от чл. 9 от ЗЗДискр, каквото оборване той не е
провел. Неосигуряването на финансови средства от НЗОК за лечение на
заболяването на ищеца без никаква обосновка представлява непряко
дискриминиране, както основателно е приел и СРС. Поддържа още, че той е
поставен в по - неравностойно положение от лицата със сходни заболявания, за
които НЗОК осигурява средства за лечение. Обосновано СРС е приел, че ответникът
не е доказал наличие на обществена необходимост или целесъобразност
заболяването на ищеца да не бъде включено в Номенклатурата, както и че се
доказват претърпени от него вреди, изразени в невъзможността му да получи
заплащане на скъпо медицинско изделие от НЗОК, което сам е бил принуден да
заплати. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокат на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за
установено следното :
СРС се е произнесъл по искове с правно основание - чл.
71, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 4, ал. 3 от Закон за защита от дискриминация –
за установяване на дискриминационно отношение спрямо ищеца и заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултата от него.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите на
страната по въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като СРС не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми. При
това следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата законосъобразност.
При постановяване на решенето СРС е
обсъдил събраните по делото доказателства в цялост и изложил е установената въз
основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за
необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Между страните не е спорно и по делото се установява,
че на 11.07.2017 г. ищецът К.С.С. е претърпял хирургическа интервенция в МБАЛ „С.М.“
ЕАД в гр. Варна, при която му е поставена винтова титаниева стабилизационна
система Stryker, във връзка със заболяването му - злокачествено образувание на
гръбначен стълб, множествен миелом, с код МКБ 90.0, както и че към датата на
операцията НЗОК не е заплащала цената на медицинското изделие, необходимо за
лечението на това заболяване. Не е спорно, че по клинична пътека № 211, по
която се е лекувал ищецът, са лекувани и други онкологични заболявания, за
които е предвидено доплащане на цената на медицински изделия, извън цената на
клиничната пътека, съгласно Номенклатура на медицинските изделия, които се
заплащат извън цената на КП, включваща КП, по които могат да се отчитат и
медицинските процедури по МКБ 9КМ, с които се поставят (Номенклатурата).
Пред СРС е установено - с фактура №
**********/18.09.2017 г., че К.С. е закупил от МБАЛ „С.М.“ ЕАД медицински
изделия на стойност 2 401 лв. във връзка с операцията. Съгласно четири броя
преводни нареждания, ищецът е превел по сметка на МБАЛ „С.М.“ ЕАД съответно 601
лв. на 29.09.2017 г., 600 лв. на 24.10.2017 г., 600 лв. на 22.11.2017 г., 600 лв.
на 28.12.2017 г.
От заключението на приетата пред СРС медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно
изготвена, се установява, че заболяването на К.С. „миеломна болест“
представлява злокачествено заболяване, разрушаващо прешлени на гръбначния
стълб, което може да доведе до тяхното счупване, както и до притискане на
главния мозък. Експертът е намерил, че тежестта на симптоматиката варира според
това колко е напреднал процесът, като няма разлика дали се причинява от
множествен миелом или метастатични тумори. Според вещото лице КП 211 включва
широк спектър заболявания, водещи до увреждане на гръбначния стълб и гръбначния
мозък. Еднакъв алгоритъм се прилага за лечение на увреждания, причинени от
вторичен и от първичен тумор и се ползва едно и също медицинско изделие за
стабилизация на гръбначния стълб. Обективни медицински критерии за различно
третиране на пациенти с множествен миелом и с вторични тумори на гръбначен
стълб не съществуват, а окончателната диагноза става ясна след хистологично
изследване на материал от тумора, взет при оперативната интервенция.
Като съобрази установените по делото факти и
становищата на страните, в допълнение към изложеното от СРС и с оглед релевираните
в жалбата оплаквания срещу решението, настоящият въззивен състав намира
следното :
Установената в чл. 2 цел на Закона за защита от
дискриминацията - да се осигури на всяко лице право на равенство пред закона и
равенство в третирането, се осигурява чрез предвидената в чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр. забрана
за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Пряка дискриминация е всяко по - неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 ЗЗДикр.). Непряка
дискриминация, по смисъла на ал. 3 от чл. 4
ЗЗДискр., е поставяне на лице, на основата на признаците по ал. 1, в по -неблагоприятно
положение в сравнение с други лица.
Както основателно е посочил в мотивите си СРС, съгласно правилото,
въведено в специалния чл. 9 от ЗЗДискр., страната която твърди че е била
жертва на дискриминация (в случая
ищецът) следва да докаже само фактите, от които може да се направи
извод че е налице дискриминация, а в доказателствена тежест на ответника е установяването на факта, че правото на
равно третиране не е нарушено. (в този смисъл решение № 948 от
18.12.2009 г. по гр. д. № 3097/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
В съответствие с материалния закон и установените по
делото факти СРС е приел, че в процесния случай не е налице пряка дискриминация,
осъществена от ответника, тъй като не се твърди, а и не се установява,
лечението на други лица със заболяването, от което е страдал ищеца, да е било
изцяло или частично доплащано от НЗОК, извън цената, предвидена по клинична
пътека № 211.
Съобразен със закона (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.) и
събраните доказателства е и изводът на първоинстанционния съд за осъществена
спрямо ищеца непряка дискриминация, доколкото се установява, че НЗОК е
осигурявала финансиране за лечение на пациенти, включително и на ищеца, със
сходни онкологични заболявания, лекувани по същата клинична пътека. Това
обстоятелство се потвърждава и от заключението на приетата пред СРС без
възражение от страните съдебномедицинска експертиза и поясненията на вещото
лице в открито съдебно заседание на 28.02.2019 г., според които заболяването на
ищеца (миеломна болест), представляващо злокачествено заболяване, разрушаващо
прешлените на гръбначния стълб, се лекува по идентичен начин със заболяванията,
включени в КП 211 – „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции“,
независимо дали се касае за първичен или вторичен тумор. Пропускът в
Номенклатурата да бъде включено заболяването на ищеца е в разрез с установения
в чл. 2, т. 1 от Закон за здравето принцип на равнопоставеност при ползване на здравни
услуги, доколкото принципът предполага осигуряването на еднакви условия на
достъп до здравеопазване. Обосновано и в съответствие с материалния закон СРС е
направил извод, че предоставянето на финансиране за лечението на заболявания
със същата симптоматика и начин на лечение като тези на ищеца (а и на всички
други лица с неговата диагноза) води до неравно третиране по признак „увреждане“,
като не е налице някоя от хипотезите на изключенията по чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДискр. Нещо повече, самият ответник сочи, че след отправена до него жалба от К.С.С.,
е включил заболяването в Номенклатурата, което обстоятелство налага извод за липсата
на обективно оправдани причини, с оглед на законова цел или средствата за
постигане на целта, да не бъде предвидено финасиране на лечението му.
Ирелевантно за установяването на дискриминация е соченото
във въззивната жалба, че отказът на ответника е съобразен с действащ към този
момент подзаконов нормативен акт - Номенклатура. Дискриминацията е обективно
съществуващ недопустим противоправен резултат, проявен в която и да е от
очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по - неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на определена дейност (в случая определяне
и включване на конкретни заболявания в Номенклатурата), са спазени съответните
нормативни изисквания (в този смисъл и решение № 231 от 31.03.2010 г. по гр. д.
№ 204/2009 г., ІV ГО на ВКС).
Следователно и с оглед нормата на чл. 9 ЗЗДискр.,
ответникът не е провел
доказване в производството, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено.
В причинна връзка с установеното по делото
дискриминационно поведение от страна на НЗОК спрямо ищеца се явяват и
претендираните имуществени вреди, равняващи се в заплащане от страна на К.С.С. на
сумата от 2 401 лв. за медицински изделия – титаниеви импланти. Стойността на
последните е поемана до размера на 2 401 лв. от НЗОК за други сходни
заболявания, а отказът да се финансира лечението на ищеца с единствения мотив,
че неговото заболяване не е включено в Номенклатурата, по изложените вече
съображения, го поставя в по - неблагоприятно положение и представлява непряка дискриминация.
Без правно значение за отговорността по чл. 71, ал. 1,
т. 3 ЗЗДискр. е липсата на законов механизъм след включване на диагнозата на
ищеца в Номенклатурата този разход да бъде възстановен, щом вредата е последица
от противоправно дискриминационно поведение на ответника спрямо ищеца.
Доколкото крайните изводи на въззивния
съд съвпадат с тези на СРС, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния
закон. Този извод се отнася и до решението в частта относно присъдените
разноски.
По
разноските пред СГС:
С оглед изхода на спора и представените
доказателства за договорено възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца - адв. С.М.,
на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото
производство, в минимален размер по НМРАВ от 398, 07 лв. Възнаграждението се определя от съда
съобразно интереса по спора, поради което не са налице основания по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерността му.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение
№59277 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 19665/2018 г. на СРС, 167 с - в.
ОСЪЖДА Н.З.О.К., с адрес гр. София, ул. „********да
заплати на адв. С.Р.М., САК, личен № ********с адрес на кантората: гр. София,
ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 398, 07 лв. за оказана
на въззиваемия ищец безплатна правна помощ в производството пред СГС, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.