РЕШЕНИЕ
№ 12426
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110173644 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от ......... срещу ........ иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 7710,78 лв., представляваща
начислено задължение по Фактура № ********** от 22.01.2024 г., поради липса на
основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното задължение е било начислено
за недвижим имот, находящ се в с. .............., за който е открит индивидуален партиден и
клиентски номер **********, с титуляр – ищеца. Твърди, че процесната сграда е
разположена на територия с други такива, наречена „бивш Стопански двор“ в с. Лозен.,
наименуван така от дружеството ответник. Сградите, намиращи се в този имот, не били
присъединени с директни самостоятелни връзки към водопроводните и канализационните
системи, поддържани от ответника, а посредством едно водопроводно отклонение, с
монтиран на него един водомер с клиентски номер **********. Всяка от сградите, вкл. и
тази на ищеца, притежавала собствен индивидуален водомер. Твърди се, че общият водомер,
обслужващ „особения район“, бил технически негоден, за което имало постановено съдебно
Решение № 1215/04.11.2022 г., влязло в сила на 15.08.2023 г. Следователно данните,
отчетени от индивидуалния водомер на ищеца, не можело да послужат за определяне на
разхода на вода. Поддържа, че дори индивидуалният водомер да е технически изряден, пак
няма да бъдат правилно отчетени реалните данни за потребление. Твърди, че в резултат на
подадено заявление от 21.01.2022 г. индивидуалният водомер е с прекъснато водоподаване,
като въпреки това ответникът преустановил издаването на сметки по индивидуалната
партида на ищеца едва от 22.01.2024 г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения, че данните, отчетени от индивидуалния
водомер не се влияят от изправността, нарушенията при монтаж или липсата изобщо на общ
водомер, респ. – в случай на проблем с общия водомер. Оспорва нарушенията при общия
водомер да обуславят незаконосъобразно начисляване на индивидуалното потребление.
Твърди се, че измерените от общия водомер и начислени ВиК количества, преминали през
1
водопроводното отклонение, представляващи общите нужди, са били изцяло сторнирани и
не били претендирани за плащане. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че за
процесния период е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на оспорените суми, респ.- че е било налице основание за служебно
начисляване на процесните суми за изразходваното количество питейна вода в имота.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на предоставяни от ответното
дружество услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
за имот, находящи се в с. .............., за което на името на ......... е открита партида при
ответника с клиентски номер №**********. Установява се и че за клиентски номер
********** .......... е издала фактура №**********/22.01.2014 г. за потребление през периода
22.12.2023г. до 22.01.2024 г., в която е начислена сумата 7110,78 лева, от която 127,90 лева
доставка на питейна вода с ДДС, 6960,34 лева „старо салдо“ и лихва за забава за периода
23.12.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 22,54 лева.
Ищецът признава, че има качеството потребител на услугата ВиК по смисъла на § 1, т.
2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, съдържащ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК
услуги“, а именно юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи / Наредба № 4/2004 г./ при сгради – етажна собственост, и водоснабдявани обекти с
повече от един потребител се поставя общ водомер, като всеки потребител поставя
индивидуални водомери след общия, като доставката, монтажът, проверката, поддържането
и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Не е спорно, че в
обособения район, в който се намира обекта на ищеца има поставен общ водомер с кл.
№**********, за който с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1849/2021 г. на СГС е
прието, че не може да служи за законосъобразно отчитане на изразходваните количества
питейна вода, респ. и за отчитане на подаваните през него количества към индивидуалните
водомери на всеки от потребителите с индивидуални партиди. В случая се установи от
приобщените Контролен лист № 0265554 от 22.02.2021 г. и Контролен лист № 0278370 от
09.08.2022 г., че при проверка на обект, находящ се в с. ...., с титуляр ........., че за
индивидуалният водомер на ищеца е направено предписание да се подмени, а впоследствие
е констатирано, че е със счупена пломба, както и че в проверявания обект няма вода.
Съгласно нормите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 наредбата за сгради - етажна собственост, или
за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се
извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчетеното от общия водомер количество вода се разпределя
между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази наредба.
В случая от изслушано и прието като компетентно, обективно и безпристрастно
заключение на комплексната съдебно-счетоводна и техническа експертиза, се установява, че
начислените на ищеца суми за Вик услуги за периода на доставка от 22.03.2021 г. до
22.01.2024 г. са „на база“ въз основа на обема на обекта, собственост на ищцовото
дружество. Вещите лица посочват, че използвания обем за начислените по служебен път
суми е 1200 кум.м. съгласно в Контролен лист № 0265554 от 22.02.2021 г. Според
заключението в начислените суми е включена и сума т.нар. „общи нужди“, разпределени за
2
периода от 22.12.2023 г. до 22.01.2024 г. по измереното количество от общия водомер, която
обаче е с отрицателен знак, тъй като начисленията на база са в по- голям размер от
отчетеното от общия водомер, макар и технически негоден. Изчисленият обем на
доставените количества ВиК услуги до процесния имот е 3843,869 куб.м., като изчисленото
въз основа на обема на обекта количество 4091,178 куб.м. е намалено с количество 247,309
куб.м. от отчетените като „Общи нужди“. Вещите лице са констатирали, че за периода, в
който ответникът е начислил претендираните количества на база въз основа на обема на
обекта задължението за главница е в размер на 7085,04 лв. и е определено в съответствие с
утвърдените от ДКЕВР цени, които за целия период не са променяни (1,536 лв. за 1 куб.м.).
Разпитани по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебно заседание експертите потвърждават,
че служебно начисляване на сумите на база е на въз основа на застроен обем на обекта на
ищеца. От начислените услуги за периода 22.03.2021 г. до 21.12.2023 г. са сторнирани
(приспаднати) общите нужди за периода от 22.04.2021 г. до 22.03.2023 г. Посочват, че
независимо, че периодът е повече от тримесечен ответникът не е завишавал количествата с
0,1 куб. м, тъй като начислението не е на брой обитатели, а е въз основа на застроена площ /
обем/. В случаите на повреден или липсващ водомер начисляването е на база, като
медотиката е една и съща. Количеството, начислено на ищеца, е надвишавало по измерване
отчетеното от общия водомер. Надвишавало е по измервания, начислените на база кубик
застроен обем на този потребител и на останалите, които са свързани към същия общ
водомер и по тази причина, за да не надвишават, пропорционално се разпределя на
потребителите към общия водомер с отрицателен знак е направена корекция, която е по
Фактура от 21.04.2023 г. В случая е налице спазване на методиката за ненадвишаване на
начислените количества с извършване на корекция.
По делото не се оспорва, а се признава, че индивидуалният водомер при проверка на
09.08.2022 г. г. е бил със счупена пломба, че е съставен контролния лист за установяване на
нарушението, като същевременно не се установява, нито се твърди поставеният в имота
водомер да е бил подложен на проверка, респективно, че е бил метрологично годен през
процесния период, а задължението за проверка на индивидуалния водомер съгласно
нормативната уредба е възложено на потребителя (чл.11, ал. 5 от Наредбата, чл. 34а от
Наредбата). В този случай следва да се приеме, че за измерване количеството доставена до
имота на ищеца вода не е бил наличие изправен водомер, който случай може да се приравни
на липса на водомер. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата по изключение се
допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща по 0,1 куб.м./0,5 куб. м. за всеки куб.м застроен обем сграда, въз основа на която
ответникът е определил дължимите суми за потребление. Ето защо следва извода, че са
налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление в посочения с
кредитното известие период. Изчислението на служебно начислените суми е извършено в
съответствие с чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. / по данни от СТЕ/, като заключението на
СТЕ не е установило начисление по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, поради което сумите
се явяват дължими от страна на потребителя.
Доводите на ищеца, че данните, отчетени от индивидуалния водомер на ищеца, не
биха могли да послужат за определяне на разхода на вода, доколкото общият водомер бил
технически негоден, настоящият състав намира за неоснователни. Нормата на чл. 39, ал. 7 от
Наредба № 4/2004 г., предвижда, че при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до монтирането на общи водомери от оператора изразходваното
количество вода се отчита само по индивидуалните водомери на потребителите, а
изразходваното количество вода от потребителите без монтирани индивидуални водомери –
по реда на ал. 5 и 6 / служебно начисляване/. Следователно при липса на общ водомер или
неизправен такъв, изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните
водомери, респ. посредством служебно начисляване при липса на технически годен
индивидуален водомер. Следва да се отбележи, че санкцията за неработещ общ водомер се
състои в понасяне от ВиК оператора на разходите във връзка с теч или други загуби между
3
общия водомер и границата на имота на потребителя, но не влече след себе си
освобождаване от отговорност за заплащане на индивидуалното потребление на
потребителя, респективно начисляване на санкционни суми при неизпълнение на законови
разпоредби от страна на потребителя на ВиК услуги, вкл. чл. 34а от Наредба № 4/2004 г.
Не се установява и твърдяното от ищеца нарушение на чл. 25, ал. 10 от Общите
условия на ответното дружество, тъй като разпоредбата касае хипотеза различна от
настоящата.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че исковата претенция като
неоснователна следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира такива за
заплатен депозит за вещи лица в размер на 500,00 лева и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя в
размер на 100,00 лева, които суми следва да се възложат в тежест на ищеца .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ........., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. ....,
област ......, срещу .........., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. ..........., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
„............. не дължи на .......... сумата 7710,78 лв., представляваща начислено задължение по
Фактура № ********** от 22.01.2024 г., поради липса на основание, като неоснователен.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление с. ...., област ........., да
заплати на .........., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр. ............, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 600,00 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4