РЕШЕНИЕ
№.............../.........2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 770 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на М.П.М., предявена чрез пълномощника му
адвокат И.З., срещу АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. на инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна. По съображения за издаването на акта въз
основа на декларация по чл. 54 ЗМДТ без входящ номер, при положение, че М. не е
подавал такава декларация; за неправилно посочване на рамата на лекия
автомобил, за който се отнася задължението по АУЗД; за неуведомяване на жалбоподателя
за издадения АУЗД и за последвалата го покана за доброволно изпълнение с изх. №
ПДП001756/04.11.2015 г. се иска оспореният АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. да
бъде отменен от съда.
І. По
допустимостта на жалбата
От
доказателствата по административната преписка се установява, че АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г. е съобщен на жалбоподателя с получено чрез пощенска
служба писмо на 15.10.2015 г., за което на л. 11 от преписката е приложено
подписаното известие за доставяне с бар код ИД PS 9000 023ZLS7. Тъй
като още в жалбата до съда, а преди това и в жалбата до директора на Дирекция „Местни
данъци“, жалбоподателят е оспорил факта на получаването на АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г., с определение № 1097/02.06.2020 г. /л. 17/ съдът е
назначил съдебно-графологична експертиза, която след сравнително изследване на
положения пред вещото лице подпис от жалбоподателя и подписа, положен за
получател в известието за доставяне с бар код ИД PS 9000 023ZLS7 на л.
11 от административната преписка, е дала заключение, че подписът на мястото на
получател в известието за доставяне е изпълнен лично от М.П.М. /л. 37 – 44/.
Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото
без възражения от страните в с. з. на 15.07.2020 г. като съдът го кредитира
изцяло при изграждането на фактическите си констатации.
От
документите по административната преписка се потвърждава изложеният в жалбата
факт, че М.П.М. е обжалвал по административен ред АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г. като контролният административен орган
го е потвърдил с писмо рег. № МД-Т20000619ВН_001ВН/24.02.2020 г. Според приложените
документи от л. 5 до л. 8 на адм. преписка М. е подал до директора на Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна жалба рег. № МД-Т20000619ВН/31.10.2020 г.
срещу АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 с искане да бъде обезсилен като нищожен, а в
отношение на евентуалност - да бъде отменен като незаконосъобразен. С писмо
рег. № МД-Т20000619ВН_001ВН/24.02.2020 г. директорът на Дирекция „Местни
данъци“ се е произнесъл по жалбата като е приел, че няма основание за отмяна на
акта и че установените с него задължения се дължат заедно със законната лихва
да датата на плащане.
В
срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ М.П.М.
е подал чрез Дирекция „Местни данъци“ жалба до съда срещу издадения АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г., регистрирана в община Варна с рег. №
МД-Т20000619ВН_001ВН_ 001ВН/05.03.2020 г. /л. 2 от делото/.
При
така установените факти съдът намира за процесуално допустима предявената по
съдебен ред жалба срещу АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. като съображенията за
това са следните:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол
индивидуален административен акт и пред родово и местно компетентния да се
произнесе по нея съд. Чл. 4 ал. 1 ЗМДТ регламентира, че установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на
общинската администрация по реда на ДОПК като обжалването на свързаните с тях
актове също се извършва по реда на ДОПК. Препратката към ДОПК относно реда за
установяване на местните данъци обуславя приложимостта на чл. 107 ал. 3 ДОПК,
по който ред е издаден процесният АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г. Относно реда за обжалването му е приложим редът за обжалване на
ревизионните актове на основание препращащите норми на чл. 4 ал. 1 изр. второ
ЗДМТ и чл. 144 ал. 1 ДОПК, от което следва, че е предвиден косвен съдебен
контрол на актовете за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК. Съгласно
чл. 4 ал. 5 предл. второ ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощията на
териториален директор на НАП, поради което при съобразяване на чл. 107
ал. 4 ДОПК той осъществява административния контрол върху издадените по чл. 107
ал. 3 ДОПК актове за установяване на задължения по ЗМДТ. Именно пред директора
на Дирекция „Местни данъци“, явяващ се ръководител на звеното за местни приходи
в община Варна, адресатът на АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. М.П.М. е подал
жалбата си срещу акта. Въпреки неспазения срок по чл. 107 ал. 4 ДОПК, предвид безсъмнено
установеното по делото обстоятелство, че АУЗД е съобщен на адресата М.П.М. на
15.10.2015 г., а жалбата до директора на Дирекция „Местни данъци“ е предявена
на 30.10.2020 г. като е заведена в общината с рег. № МД-Т20000619ВН/31.10.2020
г., оспорването не е недопустимо в частта, в която М. е сезирал административния
орган с искане да се произнесе по оплакването за нищожност на акта. Това
разбиране намира основанието си в общия принцип, че оспорването на административния
акт с искане за обявяването му за нищожен не е ограничено със срок. Писмо рег.
№ Т20000619ВН_001ВН/24.02.2020 г., с което директорът на Дирекция „Местни
данъци“ е отговорил в срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК на
постъпилата жалба срещу АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г., макар формално да не отговаря на въведените с чл. 155 ал. 1 и 2 ДОПК
изисквания за произнасяне на контролния административен орган, тъй като нито е
във формата на мотивирано решение, нито съдържа изричен потвърдителен
диспозитив, обективира все пак волята на административния орган да приеме за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя, предвид изричното посочване в
него, че няма основания за отмяната на акта. Поради това съдът намира, че към
момента на съдебното обжалване на АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г. е налице изискуемата задължителна положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата пред съд оспореният с нея
административен акт да е преминал през административен контрол, при който да е
потвърден. Последното обуславя и наличието на правен интерес у жалбоподателя от
съдебното оспорване на акта. Жалбата до съда е подадена в срока по чл. 156 ал.
1 ДОПК вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. второ ЗМДТ, като се има
предвид, че писмото, с което директорът на Дирекция „Местни данъци“ се е
произнесъл при административния контрол, е от 24.02.2020 г. /данни за
съобщаването му на жалбоподателя не са налице по преписката/, а жалбата до съда
е подадена на 05.03.2020 г., съгласно поставения върху нея регистрационен номер
на община Варна /МД-Т20000619ВН_001ВН_001ВН от 05.03.2020 г./. В нея е
формулирано изрично искане съдът да отмени оспорения АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г. като незаконосъобразен, без да е направено и искане за
обявяването му за нищожен. По искането за отмяната на акта като унищожаем съдът
не дължи произнасяне, предвид обстоятелството, че още при сезирането на
контролния административен орган с оспорването то е било просрочено, поради
което още тогава не са били налице предпоставки за произнасяне по въпроса за
евентуалната унищожаемост на акта. Оттук е недопустимо и последвалото по
съдебен ред оспорване на акта на същото основание. Независимо от отсъствието на
изрично формулирано в жалбата до съда искане за обявяването на АУЗД №
МД-АУ-2471/12.10.2015 г. за нищожен, съдът
дължи по делото произнасяне именно по този въпрос, предвид изрично разписаното
с чл. 168 ал. 2 АПК правило, че съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това. На основание препращащата норма на пар. 2 ДР ДОПК, това
правило е приложимо и в случая. В този смисъл още в първото съдебно заседание
на 15.07.2020 г. след приобщаването към доказателствения материал по делото на
съдебно-почерковата експертиза съдът е указал на страните, че производството по
делото е ограничено единствено до изследването на основанията за нищожност на
АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г.
В
проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа изцяло чрез
пълномощника на жалбоподателя адвокат З. и се оспорва от директора на Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, ответник по делото, чрез пълномощниците му
юрисконсулт И. и юрисконсулт М., който след даването на ход по същество на
спора в с. з. на 10.03.2021 г. отправя
искане към съда да отхвърли оспорването като неоснователно и да присъди
на община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
ІІ. По
основателността на жалбата
Въз основа
на събрания по делото доказателствен материал съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
С издадения
на основание чл. 107 ал. 3 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 изр. първо ДОПК Акт за
установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. от
инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в община Варна Татяна Ташева е установен
размерът на дължимия от М.П.М. за периода 2010 г. – 2013 г. вкл. местен данък
върху превозните средства в общ размер на 302, 40 лв. за деклариран с
декларация по чл. 54 ЗМДТ лек автомобил с регистрационен номер № В4446Л; двигател № 2607068 и рама № 380120 и на
дължимата до датата на съставяне на АУДЗ /12.10.2015 г./ законна лихва върху
главницата в размер на 112, 79 лв. Като основание за издаването на акта е
посочено, че при извършена проверка е установено, че дължимите суми не са
внесени. /л. 9 и 10 от адм. преписка/.
С приложената
на л. 13 и 14 от преписката покана за доброволно изпълнение изх. № ПДП001756/04.11.2015
г. М. е поканен да погаси доброволно задължението си по АУЗД.
Според
приложената на л. 12 от административната преписка справка от Регионална база
КАТ-Варна, изготвена на 05.10.2015 г. от служител в сектор „Пътна полиция“ С.Н.,
превозно средство – лек автомобил модел „Москвич 412“, рег. № В****Л, двигател
№ 2607068 и рама № 568127, с дата на първа регистрация 09.04.1980 г., дата на
вписване 09.04.1980 г. и дата на отписване 19.12.2013 г., е регистрирано в КАТ
като собствено на жалбоподателя М.П.М..
С приложената
на л. 16 – 19 от преписката заповед № 2612/22.06.2015 г. заместващият кмета на
община Варна, на основание заповед за заместване № 2602/22.06.2015 г., е
определил на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ
длъжностните лица от общинската администрация с права и задължения на органи по
приходите, които да извършват установяването, събирането и контрола на местните
данъци и такса битови отпадъци, като същевременно е прекратил преди това
издадената в същата връзка заповед № 4709/17.12.2014 г. Между определените със
заповед № 2612/22.06.2015 г. за органи по приходите по чл. 4 ал. 3 ЗМДТ
длъжностни лица в т. 2.7.4 е посочен издателят
на оспорения по делото АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. инспектор „Контролно-ревизионни
дейности“ Татяна Веселинова Ташева.
В
изпълнение на дадените от съда в с. з. на 15.07.2020 г. указания по разпределяне
на доказателствената тежест пълномощникът на ответника е представил по делото с
молба с. д. № 11433/21.09.2020 г. следните релевантни за компетентността на
издателя на АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г.
писмени доказателства: индивидуален трудов договор № 00022/12.02.2015 г.
със страни община Варна /чрез кмета на общината/ и Татяна Веселинова Ташева, по
силата на който Т.В.Т. е приела да изпълнява за неопределено време длъжността
инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в община Варна, Дирекция „Местни
данъци“, отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“; писмо
рег. № МД20001310ВН_001ВН/13.08.2020 г. на директора на Дирекция „Управление на
човешките ресурси и административни услуги“, съгласно което на датата
12.10.2015 г., на която е издаден процесният по делото АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г., инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ Татяна Веселинова Ташева не е
ползвала платен, неплатен отпуск или отпуск за временна неработоспособност; заповед
№ 2602/22.06.2015 г., с която кметът на община Варна е наредил, на основание
чл. 39 ал. 2 ЗМСМА, функциите му на кмет на датата 22.06.2015 г. да се
изпълняват от заместник-кмета на община Варна П.Х.П. с всички произтичащи от
това права и задължения съгласно действащото законодателство като при
изготвянето на актовете изрично да се отбелязва номерът на заповедта за
заместване /л. 51 – 56 от делото/. Заповед № 2602/22.06.2015 г. изрично е
посочена под текстовата част на приложената по преписката заповед №
2612/22.06.2015 г. при подписа на издателя й.
Поради
констатираното съвпадение в датите на издаване на заповед № 2612/22.06.2015 г.,
с която на основание чл. 4 ал. 4 ЗМДТ са определени служителите от общинската
администрация с правата и задълженията на органи по приходите, и на заповед за
заместване № 2602/22.06.2015 г., с протоколно определение от с. з. на
18.11.2020 г., отчитайки факта, че в същото съдебно заседание пълномощникът на
ответника е заявил, че е възможно на 22.06.2015 г. заповедта за заместване само
да е била изведена с номер и дата, съдът, е дал възможност на ответника да
ангажира по делото доказателства, че на 22.06.2015 г. кметът на община Варна е
отсъствал от общината.
В
изпълнение на дадената му процесуална възможност пълномощникът на ответника е
представил и съдът е приобщил към доказателствения материал по делото в с. з.
на 10.03.2021 г. следните писмени доказателства: заповед № 2586/19.06.2015 г.,
с която на основание чл. 215 вр. чл. 121 КТ и Наредба за командировките в
страната С.П.С. като изпълнител „шофьор“ е командирован за срок 22.06.2015 г. –
23.06.2015 г. по маршрут Варна-София-Варна със задача: „с кмет“ при определени
дневни пари по 20 лв. на ден и квартирни пари до 60 лв. на нощ + паркинг и
пътуване по маршрута с автомобил ФВ Тоареr, рег.
№ В **** РК. Върху заповедта е положена заверка с подпис и печат за пристигнал
на 22.06.2015 г. и отпътувал на 23.06.2015 г. като в частта за отчитане на
командировката е записано, скрепено с подпис, „Посетих гр. София. Където
извърших следното: Изпълних поставената ми задача.“ /л. 67 и 68 от делото/; РКО
№ 820/25.06.2015 г. за изплатени на С.П.С. 44 лв. за командировка и платен
паркинг с вписана в графа „Приложение“ Заповед № 2586/19.06.2015 г. и дебит и
кредит сметка, по която е осчетоводена сумата /л. 70 от делото/; фискален бон
от 22.06.2015 г., издаден от „Център за градска мобилност“ ЕАД - София за
сумата 4, 00 лв. /л. 69 от делото/; контролен лист за предварителен контрол за
командировки в страната и чужбина, издаден на командирования Сава Петков Савов,
изпълнител шофьор, за командироването му по маршрут Варна-София-Варна на
22.06.-23.06.2015 г. /л. 71 от делото/. Съвкупната преценка на тези
доказателства води до извод, че командироването по заповед № 2586/19.06.2015 г.
с поставената в заповедта задача е осъществено.
Наред
с горните доказателства ответникът е представил по делото и две уведомителни писма от кмета на община
Варна до председателя на ОбС Варна и до областния управител на област с адм.
център Варна относно обстоятелството, че на 22.06.2015 г. функциите му на кмет
ще се изпълняват от заместник-кмета П.Х.П. съгласно приложена към писмото
заповед /л. 72 и 73 от делото/.
Така
установените по делото факти въз основа на събрания доказателствен материал
обуславят следните правни изводи:
В правната теория и в съдебната практика се
приема, че нищожността на административния акт предполага наличието на толкова
тежък порок, че той още от самото издаване на акта е пречка за пораждането на
целените с него правни последици. Поради това в доктрината нищожните
административни актове се приравняват на „правно нищо“. За да не се създаде обаче привидност за съществуването им
в правния мир, когато в производството по оспорване на административния акт
съдът установи нищожността му, следва изрично да я обяви в диспозитива на
решението, дори да не е сезиран с изрично искане за това /чл. 168 ал. 2 АПК/.
Пак по същите причини в нормативната уредба на въпроса за оспорването на
административните актове е предвидено, че искането за обявяване на нищожност на
административния акт не е ограничено със срок /чл. 149 ал. 5 АПК/. Нито в АПК,
нито в ДОПК са регламентирани основанията за нищожност на административните
актове. Поради това в теорията и в съдебната практика е прието, че такива са
основанията за незаконосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК,
но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и
съществен, че води до невъзможност още от момента на издаването му актът да
прояви правните си последици. Некомпетентността на издателя на административния
акт /по материя, по място и степен/ е винаги основание за неговата нищожност.
Такова основание е и издаването на акта при неспазване на задължителната му нормативноустановена
форма, както и когато, макар формата да е привидно спазена, материализираното в
съдържанието на акта волеизявление на административния орган е толкова неясно
или противоречиво, че на практика изпълнението му е напълно невъзможно.
Същественото нарушение на административнопроизводствените правила представлява
основание за нищожност на административния акт само по изключение - когато
разписаната административна процедура за издаването му до такава степен е
опорочена, че това води до опорочаване и на волеизявлението на административния
орган до степен да не е в състояние да доведе до проявление на целените с него
правни последици. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е
основание за неговата нищожност единствено в случаите, в които изобщо отсъства
нормативна опора за издаването му и когато с него са погазени основополагащи
правни принципи.
Съгласно
чл. 1 ал. 1 т. 5 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е вид местен данък,
постъпващ в общинския бюджет. На основание чл. 52 т. 1 ЗМДТ с него се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България като чл. 53 ЗМДТ сочи като данъчно задължено лице
собственикът/собствениците на превозното средство. Според действащата през
процесния период по АУДЗ /2010 г. – 2013 г./ редакция на чл. 54 ал. 1 ЗМДТ
/тази от ДВ бр. 95/2009 г./ собствениците на превозни средства декларират пред
общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в
2-месечен срок от придобиването. Същевременно действащата към момента на
издаването на АУЗД редакция на чл. 54 ал. 1 ЗМДТ /тази от ДВ бр. 105/2014 г., в
сила от 01.01.2015 г./ регламентира, че размерът на данъка се определя от
служител на общинската администрация въз основа на данни от поддържания от
Министерство на вътрешните работи регистър на пътните превозни средства.
По
смисъла на чл. 162 ал. 2 т. 1 ДОПК задължението за данък върху превозните
средства представлява по характера си публично общинско вземане, поради което
на основание чл. 166 ал. 1 ДОПК установяването му е подчинено на реда и се
извършва от органа, определен в съответния закон /ЗМДТ/. Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва
от служители на общинската администрация по реда на ДОПК като според ал. 3 на
същия член в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите. Чл. 4 ал. 4 ЗМДТ
регламентира като правомощие на кмета на общината да определи със заповед
служителите по ал. 3.
При
съобразяване на чл. 4 ал. 1, 3 и 4 ЗМДТ съдът намира, че в случая оспореният по
делото АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. е издаден от компетентен административен
орган, тъй като с изрична заповед № 2612/22.06.2015 г. на заместващия кмета на
община Варна издателят на АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. инспектор
„Контролно-ревизионни дейности“ Т.В.Т. е включена в състава на персонално
определените длъжностни лица от общинската администрация с права и задължения
на органи по приходите, които да извършват установяването, събирането и
контрола на местните данъци и такса битови отпадъци.
Определяйки
персоналния състав на длъжностните лица по чл. 4 ал. 3 ЗМДТ, издателят на
заповед № 2612/22.06.2015 г. е упражнил надлежно кметските правомощия по чл. 4
ал. 4 ЗМДТ, тъй като на датата, от която е заповедта /22.06.2015 г./, той е
замествал кмета на общината при наличието на изцяло осъществен фактически
състав на заместването: 1/ издадена от титуляра на длъжността заповед за
заместване № 2602/22.06.2015 г. и 2/ обективно отсъствие на титуляра от
общината, препятстващо го да изпълнява функциите си на датата, за която е
разпоредено заместването /22.06.2015 г./, предвид командировката му в гр. София
на 22.06. и 23.06.2015 г., за което по делото е представена заповедта за
командироване на шофьора, осъществил превоза по маршрута Варна-София-Варна.
Съгласно чл. 8 ал. 4 от приетата с ПМС 72/30.12.1986 г. Наредба за
командировките в страната писмена заповед за командироването на кметовете на
общини не се издава. Поради това за командироването на кмета в посочения период
22.06.-23.06.2015 г. следва да се съди от приобщените по делото косвени
доказателства: командировъчна заповед № 2586/19.06.2015 г. за шофьора С.П.С.,
съдържаща нужните реквизити, включително заверка за пристигнал в гр. София на
22.06.2015 г. и отпътувал на 23.06.2015 г., и издадения РКО № 820/25.06.2015 г.
за изплатените на шофьора С.П.С. дневни за командировката и осребрена сума за
ползван паркинг в общ размер на 44 лв. с осчетоводяването им в общината според
извършеното в РКО записване. Индиция за отсъствието на кмета от община Варна на
датата 22.06.2015 г. са и изпратените до председателя на ОбС Варна и до
областния управител уведомителни писма, че на тази дата функциите му ще бъдат
изпълнявани от заместник-кмета П.Х.П.. Фактът, че заповедта за заместване е от
датата, за която се отнася заместването /22.06.2015 г./, може да се обясни с
евентуалното й по-късно извеждане с номер и дата в регистрите на общината,
което не се е осъществило още в деня на подписването й от кмета на общината.
Съвкупно
преценено, това сочи на отсъствието на основание по смисъла на чл. 146 т. 1 АПК
за оспорването на АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. като нищожен административен
акт.
Актът
е издаден в императивно изискуемата по чл. 59 ал. 2 АПК писмена форма. В
съдържанието му са посочени напълно ясно като размер и данъчни периоди, за
които са относими, задълженията за данък върху превозните средства, както и
техният адресат. В достатъчна степен е индивидуализирано и превозното средство,
за което е дължим данъкът, като фактът, че в АУЗД рамата на автомобила е
различна от тази по поддържания от МВР регистър на пътните превозни средства не
може в ни най-малка степен да повлияе на валидността на АУЗД. За правилната
индивидуализация на превозното средство е достатъчно съвпадението на
регистрационния му номер и номера на двигателя му по АУЗД и по регистъра на
ППС. Съвкупно преценено, това сочи на достатъчна разбираемост на материализираното
в АУЗД волеизявление на административния орган, за да е в състояние то да
пороци целените правни последици, поради което отсъства и основание по смисъла
на чл. 146 т. 2 АПК за оспорване на акта като нищожен.
По
делото няма данни за издаването на АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. при
наличието на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление
до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Съгласно
действащата към момента на издаване на АУЗД актуализация на чл. 107 ДОПК /от ДВ
бр. 98/2010 г./, определящ на основание препращащата норма на чл. 4 ал. 1 ЗМДТ
реда за установяване на местните данъци, когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в предвидения в съответния закон
срок. Съгласно ал. 3 на чл. 107 ДОПК /ред. от ДВ бр. 98/2010 г./ акт за
установяване на задължението може да се издаде по искане на задълженото лице,
но може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г. изрично е посочено, че дължимите суми за данък за превозното средство не са
внесени, което открива нормативно предвидената в чл. 107 ал. 3 ДОПК възможност
за издаване на акта. По смисъла на чл. 107 ал. 3 ДОПК издаването му е
алтернативен на ревизията способ за установяване на задължението. Тъй като
разпоредбата предвижда, че акт за установяване на задължението се издава и в
случаите, когато не е подадена изискуемата декларация, то съдържащото се в
жалбата оплакване, че жалбоподателят не е подавал и подписвал декларация по чл.
54 ЗМДТ за превозното средство е изцяло ирелевантно за законосъобразността на
акта от гледна точка на наличието на предпоставките за издаването му. А дали и
доколко в производството по издаването му всестранно и правилно са изяснени
релевантните за определяне на данъчните задължения факти е въпрос с отношение
към евентуалното наличие на основание за отмяната му като унищожаем, но не и за
преценката на неговата валидност.
Актът
е издаден при наличието на нормативна опора за това като не се установява
юридическото му съществуване да е свързано с тотална липса на визираните в
хипотезата на приложимата материално-правна норма предпоставки. Обективираното
в него волеизявление не влиза в явно противоречие с правни принципи и не
разпорежда извършването на престъпление или административно нарушение. Поради
това издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно
нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа
невъзможност за проявление на правните му последици.
Преценено
съвкупно, това води до извод, че съществуването на акта в
правния мир по никакъв начин не предполага и наличието на толкова
съществено и явно негово несъответствие с целта на закона, че то да обуславя нищожността
му от гледна точка на наличието на основание по чл. 146 т. 5 АПК.
Оплакването
в жалбата, че жалбоподателят не е уведомен за издадения АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015
г., освен че се опровергава от събраните доказателства, но е и без каквото и да
било отношение към законосъобразността на административния акт, при това не
само от гледна точка на основанията за прогласяването му за нищожен, но и от
гледна точка на тези, обуславящи унищожаемостта му. Съобщаването на акта има
значение единствено за преценката относно спазването на срока за обжалване.
Без
отношение към законосъобразността на акта е и фактът дали адресатът му е
получил последвалата го покана за доброволно изпълнение, която е относима към
изпълнителното производство, а не към производството по издаване на административния
акт.
В
целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на оспорването на АУЗД
№ МД-АУ-2471/12.10.2015 г., що се отнася до основанията актът да бъде прогласен
за нищожен. Поради това жалбата следва да се отхвърли.
Предвид
крайния изход на спора съдът намира за основателно направеното в с. з. на 10.03.2021
г. искане на пълномощника на ответника жалбоподателят да бъде осъден да заплати
на община Варна – Дирекция „Местни данъци“ разноски в размер на 100 лв. за
осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.М. срещу АУЗД № МД-АУ-2471/12.10.2015 г. на инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ при община Варна, с искане за обявяването му за нищожен.
ОСЪЖДА
М.П.М., ЕГН **********,*** – Дирекция „Местни данъци“ разноски по делото за
юрисконсулт в размер на 100/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: