Р Е Ш Е Н И Е
№ 690
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Полина Цветкова с участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАД № 426 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 2380/13.12.2022
г., постановено по адм. дело № 1789/2022 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, Х състав, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН) - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на К.Н.А., с
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, сумата от 2 392 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
Пловдив за периода от 01.01.2021 г. до 06.07.2022 г., ведно със законна лихва,
считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлена исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 50
000 лв. като неоснователна. Със същото решение ГДИН е осъдена да заплати на А. сумата
от 10 лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ и е отхвърлено направеното
искане за присъждане на разноски в полза на ГДИН.
Първата касационна жалба е подадена от К.Н.А. чрез адв. С., като се твърди,
че решението в неговата отхвърлителна част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.
209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща
отхвърления размер на предявения иск и вместо него да постанови друго по
същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – гр. София счита същата за
неоснователна.
Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – гр. София, чрез процесуалния
си представител юриск. Ч., който обжалва решението в частта, с която дирекцията
е осъдена да заплати на А. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 2 392 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на иска. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е
неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК,
поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен
предявеният от А. иск или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН
е осъдена да плати обезщетение за сумата над 1 500 лв. до присъдения размер от 2
392 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази касационна жалба – К.Н.А. не изразява становище по допустимостта
и основателността на същата.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадените касационни жалби.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбите касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба на К.Н.А. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания за здравето и живота му, обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н., причинени му при
пребиваването му за периода от 01.01.2021 г. до 06.07.2022 г. (датата на подаване на исковата
молба) в Затвора Пловдив, затова, че през
цялото време на изтърпяване на наказанията ищецът е бил в пренаселени килии -
под 3 кв. м. нетна площ, липсвала постоянно течаща топла и е имало гризачи,
дървеници и хлебарки.
За да постанови своето решение, съдът е описал събраните по делото
доказателства, цитирал е относимите правни норми и е приел, че ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 19.02.2021 г. до 28.06.2022 г., като
на 29.06.2022 г. е бил освободен, поради което и исковата претенция по
отношение Затвора Пловдив, която е за периода от 01.01.2021 г. до 18.02.2021 г.
и от 29.06.2022 г. до 06.07.2022 г. е прието, че следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на
територията на Затвора Пловдив.
Мотивирано е в тази насока, че искът следва да бъде разгледан по същество
за периода от 19.02.2021 г. до 28.06.2022 г., когато ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив.
А от събраните и описани доказателства е посочено, че се установява, че
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., като изключение правят
периодите от 19.02.2021 г. до 01.03.2021 г., от 16.03.2021 г. до 19.04.2021 г.,
от 27.04.2021 г. до 21.05.2021 г., от 23.06.2021 г. до 24.06.2021 г., от
13.07.2021 г. до 19.07.2021 г., от 10.12.2021 г. до 04.01.2022 г., от
10.01.2022 г. до 13.01.2022 г., от 17.01.2022 г. до 18.01.2022 г., на
27.01.2022 г., от 07.02.2022 г. до 21.03.2022 г., от 28.03.2022 г. до
20.04.2022 г., от 07.06.2022 г. до 08.06.2022 г. и от 16.06.2022 г. до
28.06.2022 г. Последното, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, е
мотивирано, че съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в каквато насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Прието е обаче, че през исковия период не се установява нарушение на чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като всички помещения, в които е пребивавал ищецът, са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложеното от ответника становище, е
установено, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода.
Като неоснователни са приети и оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания исков период, като е мотивирано, че от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени в Затвора Пловдив ДДД обработки,
като за това са представени доказателства по месеци и години, а именно за
годините 2021 г. – 2022 г., че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени.
При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че се установяват
част от твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, при което на ищеца следва да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че доколкото
осъщественото доказване е за част от периодите, съответно и за отделни части от
доказаните периоди, както и поради това, че са доказани само част от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение.
Цитирана е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е посочено, че размерът на
обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността
на периода, през който са били претърпени и с оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през
който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив (общо 299 дни), е
определено обезщетение в размер на 2 392 лева, като е посочено, че същото е
съобразено с цялостната практика на ВАС по идентични дела.
Като основателна е приета и претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва за условията в Затвора Пловдив, като е извършено позоваване на т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от
ОСГК и е прието, че в случая преустановяването на процесните незаконосъобразни
действия и бездействия е станало на 29.06.2022 г., когато ищецът е освободен от
затвора, поради което лихви върху сумата на обезщетението в размер на 2 392
лв. е прието, че следва да му бъдат присъдени от 29.06.2022 г. до окончателното
изплащане на съответните задължения.
След като прецени наведените в касационните жалби доводи и въз основа на
служебната проверка за допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав
намира следното:
На първо място следва да се посочи, че производството по адм. дело №
1789/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав, се е развило
по предявен от А. иск против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 50
000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Същевременно обаче, със своето решение
първоинстанционният съд е приел, че
лихвите следва да бъдат присъдени от 29.06.2022 г. – датата на преустановяване
на незаконосъобразните действия и бездействия, като по този начин съдът се е
произнесъл по искане, с което не е бил сезиран и което не е било предмет на
разглеждане, което обуславя недопустимост на съдебното решение в тази му част,
а именно: с която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца лихви за периода от
29.06.2022 г. до 05.07.2022 г. вкл.
На следващо място се констатира, че правилно съдът е разгледал исковата
претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група
от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на
лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия,
неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по
себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи
забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 от ЕКПЧ. Видно от мотивите
на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ,
вкл. и от делото „Н. и други срещу България“, което сочи на правилност и
обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в
касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и
причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца,
т.е., че не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и
решението по тази причина се счита за необосновано.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на
страните в хода на делото, първоинстанционният съд е дал възможност на страните
да ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка. Неоснователни според настоящия съдебен състав са възраженията на
касатора, че не е преценена доказателствената тежест на събраните
доказателства. Това е така, защото с разпореждането за насрочване на делото в
о.с.з. на страните са дадени указания, в т.ч. на ответника е указано, че носи
доказателствената тежест да установи основанията, на които основава своите
възражения, като може да стори това с всички допустими по АПК и субсидиарно
приложимия ГПК доказателства и доказателствени средства. Ето защо, именно с
оглед доказателствената тежест в процеса, правилно решаващият съд е приел, че
ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на
ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за
определени периоди от неговия престой. Отговорността на държавата за
причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от
тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер
означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица
от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали
са причинени виновно от тях.
В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284
от ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор,
чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон (чл. 5, ал. 4 от
КРБ), а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в
практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. С оглед изложеното, като взе предвид, че
решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 от
ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е
постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон.
Тук е мястото да се посочи, че погрешно решаващият съд е определил периода,
през който А. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и който се установи, че е 301 дни, а не 299. Така
допуснатото нарушение не е съществено, но доколкото размерът на присъденото
обезщетение от 2 392 лева е неправилно определен, решението следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго. С оглед характера на деянието,
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите,
през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт
на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 1 500 лева,
съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се
посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би
присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в
Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по
допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и
16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива
база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така
Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като
посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши
условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този
смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни
възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %,
то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди
(които са в рамките на 2021 г. – 2022 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00
евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро
на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд,
именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените
психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната
преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно
обществения критерий за справедливост. В останалата част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба на К.Н.А., е неоснователна,
а касационната жалба на ГДИН е частично основателна.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд –
Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2380/13.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1789/2022
г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав, в частта, в която ГДИН
е осъдена да заплати на ищеца лихви за периода от 29.06.2022 г. до 05.07.2022
г. вкл.
ОТМЕНЯ Решение № 2380/13.12.2022 г., постановено по адм. дело №
1789/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав в частта, в
която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н.
Столетов” № 21, да заплати на К.Н.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***,
сумата от 2 392 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 01.01.2021 г. до
06.07.2022 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на К.Н.А., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от
19.02.2021 г. до 15.06.2022 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ
в останалата част иска за разликата от 1 500 лева до 2 392 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.01.2021 г. до 06.07.2022 г. вкл.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2380/13.12.2022 г., постановено по адм. дело №
1789/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав, в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.