РЕШЕНИЕ
25.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на осемнадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря
Дарина Великова като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1149
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, съобрази
Ищеца Община Русе твърди,
че с решение № 853 от 22.05.2018г. на Русенски районен съд е осъден да
заплати на П. К. Ц.обезщетение в размер на 10 хиляди лева
за претърпени болки и страдания от счупване на
два броя кости, което се
случило на 13.02.2015г. поради непочистване на заледяване и сняг на тротоар,
общинска собственост. Общината била осъдена
да заплати и сумата 1500 лева разноски по делото.
В мотивите на решението се сочело,
че поради наличието на непочистено
заледяване, ищецът паднал и си счупил
две кости, като Община Русе
не е изпълнила задължението си да почисти тротоара
на който станал инцидента. Община Русе имала сключен
договор за обществена поръчка № ЗОП-28 от 10.05.2013г. с ответника-
„РПС- Русе пъблик сървисиз“ ЕООД. Предмет на договора било
поддържане на чистотата, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на улици и тротоарни
площи и други терени за обществено
ползване в Русе, а срокът- 2 години. Предвид факта, че Русенски районен
съд е приел, че причина за
инцидента с П. Ц.е
непочистване на тротоара на ул.
„Петър Берон“ ищеца прави извод,
че ответника не е изпълнил задълженията
си по посочения
договор. По тези съображения Община Русе иска
„РПС- Русе пъблик сървисиз“ ЕООД да бъде осъдено да
й заплати 14749,85 лева обезщетение за вредите от неизпълнението.
Ответника депозира отговор с който оспорва предявеният
иск. Прави възражение за съпричиняване
на вредата от страна на
Община Русе. Счита, че Кметът
на Община Русе не е издал
предвидената в чл.13 ал.3 от
Наредба № 4 на Общински съвет Русе, която касае
и поддържането на чистотата на територията
на общината. Според чл. 13 ал.1 от посочената наредба
всички административни ръководители на учреждения, еднолични фирми, търговски дружества и домоуправители са задължени да
организират своевременно и постоянно почистване на прилежащите им тротоари и работни
площадки в района на обектите. Счита,
че в конкретния случай отговорност следва да носи
търговецът, който стопанисва магазина и домоуправителят на сградата, в която е магазина. Съпричиняването е следствие на неизпълнението
на задължението по чл. 13 ал.1 от Наредба № 4 от търговеца и домоуправителя, както и от Кмета на
Община Русе, като ответника иска намаляване на отговорността му „поне с 90%“.
Предявеният иск за заплащане
на обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение е с правно основание чл. 79 ал.1 предл. последно от Закона
за задълженията и договорите.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С решение № 853 от 22.05.2018г. по гражданско дело № 8695 по описа за 2017
година на Русенски районен съд Община Русе е осъдена да заплати на П. К. Ц.сумата
10 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от
счупване на костите на дясна подбедрица в резултат на
непочистен сняг и лед на тротоар в град Русе със законната лихва от 13.05.2015
година до окончателното изплащане, както и 1500 лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „РПС- Русе пъблик сървисиз“
ЕООД като трето лице помагач на страната на Община Русе, поради което установеното в мотивите е задължително в
отношенията между третото лице и страната на която то е помагало (чл. 223 ГПК).
В мотивите на решението е прието, че „ е налице причинно-слествена
връзка между непочистения сняг и лед на тротоар до ОУ „Иван Вазов“ в гр. Русе…
и счупването на десния крак на ищеца“ и това обстоятелство се приема за
установено в отношенията между „РПС- Русе пъблик сървисиз“ ЕООД и Община Русе. Решението е влязло в сила и на 13.06.2018г. Община Русе заплаща на
майката на П.
К. Ц.сумата 14749,85 лева с основание на плащането : „по ГД №
8695/2017 и решение № 853 от 22.05.2018г.“
На 10.05.2013г. е бил сключен договор за обществена поръчка
№ ЗОП-28 между Община Русе и „РПС- Русе пъблик сървисиз“ ЕООД. Предмет на договора
било „поддържане на чистотата, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на улици и тротоарни
площи и други територии
за обществено ползване в гр. Русе“ (чл.2 от договора-л.5), а срокът на договора бил 2 години (чл.3). В дейностите по снегопочистване и зимно
поддържане било включено „Снегопочистване на улични
платна, площади, тротоари и др. с автомобил или механизирано с гребло“
Установява се от решение № 853 от 22.05.2018г. по гражданско дело № 8695 по
описа за 2017 година на Русенски районен съд, че причината за счупването на
крака на П.
К. Ц.е непочистения сняг и лед на тротоара. Следователно „РПС- Русе пъблик сървисиз“
ЕООД не е изпълнило задължението си за зимно снегопочистване на място, което е трябвало да почиства по
силата на договора. Т.е налице е неизпълнение на договорно задължение на „РПС- Русе пъблик сървисиз“
ЕООД по договора му с Община Русе, от което неизпълнение са настъпили вреди за възложителя
изразяващи се в изплатеното обезщетение по решение № 853 от 22.05.2018г. по
гражданско дело № 8695 /2017 година на Русенски районен съд. Следователно „РПС- Русе пъблик сървисиз“
ЕООД дължи обезщетение в същия размер на Община Русе на основание чл. 79 ал.1 предл.
последно- за вреди от неизпълнение на договорното му задължение.
Спори се по делото дали е имало и други задължени лица за снегопочистването на мястото на инцидента, и съответно дали
има съпричиняване на вредата поради виновно
бездействие от страна на ищеца. Този спор произтича от разпоредбата на чл. 13
от Наредба № 4 за поддържане и осигуряване на обществения ред, условията и реда
за провеждане на масови обществени прояви, опазване на общественото и личното
имущество и чистотата на територията на Община Русе:
Чл. 13. При
снеговалеж и заледяване, всички административни ръководители на учреждения, еднолични фирми, търговски дружества и домоуправители да организират своевременно и постоянно почистване на прилежащите
им тротоари и работни площадки в района на обектите,
за осигуряване на нормален работен
процес и безопасно движение.
(2)
При почистване на сняг се
забранява:
1. Натрупването му върху тротоарите,
без да се
остави достатъчно място за движението
на пешеходците, както и в обсега на автобусни и тролейбусни спирки и срещу входове на
гаражи.
2. Натрупването на сняг в уличните
регули и решетки на оттоците се
почистват от сняг и лед, докато
се осигури отичане на водата
от разтопения сняг при затопляне
на времето.
3. Складирането на сняг, обработен
с луга до 2 м. в диаметър от стволовете
на дърветата и в разделителните ивици на улиците.
(3)
За организацията на дейността по
предходната алинея кметът издава заповед
за режима и реда по снегопочистването.
Противоправното действие, на което се
позовава ответникът е липсата на заповед на кмета на Община Русе по алинея 3 от
цитираната разпоредба, като счита, че това противоправно
действие също е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът не споделя това виждане по няколко различни съображения. В ал.3 на
чл. 13 от цитираната наредба се предвижда издаването на заповед за
„организацията на дейността по предходната алинея“. Предходната алинея е алинея
2, която касае забрана за натрупване на сняг по тротоарите, в обсега на
автобусни и тролейбусни спирки и други въпроси свързани със самото почистване.
Няма пряка причиноследствена връзка между липсата на
заповед на кмета и настъпилите вреди. Би могло да се говори за връзка между
неизпълнението на задълженията за почистване от сняг на лицата посочени в ал.1,
като въобще не е сигурно, че ако кмета беше издал заповед по чл.13 ал.3, която
да казва къде да се складира и натрупва снега, то лицата по aл.1 непременно щяха да са почистили. Ако приемем, че задължението на лицата
по ал. 1 да почистват съществува, то съществува и без заповедта на кмета по
алинея 3, само въз основа на разпоредбата на ал.1. За това вредата не е пряка
последица от неизпълнението на задължението на кмета да издаде посочената
заповед.
Независимо от горните разсъждения настоящият състав счита, че разпоредбата
на чл. 13 ал.1 от наредбата няма правно действие. Съгласно чл. 15 ал.3 от
Закона за нормативните актове:
Ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
В случая разпоредбата на чл. 13 ал.1 от Наредба № 4 противоречи на поне
четири закона и не следва да се прилага:
I. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата:
Изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
От тук възниква въпросът – може ли общината, като пряк адресат на едно
задължение по закон да прехвърли това свое задължение на трети лица по свой
избор (домоуправители, ръководители, търговци), възползвайки от правомощието си
да издава наредби с нормативен характер. Отговорът е отрицателен. След като
закона е определил, кой е носител на едно задължение, то не може нормативен акт
от по-нисък ранг да вменява това задължение на други субекти (чл.15 ал.3 от
Закона за нормативните актове), още повече, когато по-ниския по степен
нормативен акт се издава от носителя на задължението съгласно закона. За това
на основание чл. 15 ал.3 от Закона за нормативните актове чл. 13 ал.1 от
Наредба № 4 не следва да се прилага.
II. На следващо място чл. 13 ал.1 от Наредба № 4 противоречи на Закона за
управление на етажната собственост (ЗУЕС), в частта касаеща
домоуправителите (управителите на етажна собственост по терминологията на
действащия закон). Домоуправителят няма ресурс да изпълни така вмененото му
задължение по снегопочистване. Паричните задължения
на етажните собственици се свеждат до заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, разходите за фонд
„Ремонт и обновяване“ и разходите за неотложен ремонт (когато във фонд „Ремонт
и обновяване“ няма достатъчно средства). Други парични задължения етажните
собственици нямат. Снегопочистването изисква ресурс,
с какъвто домоуправителят не разполага и липсва правно основание за неговото
набиране. Поради което следва да се заключи, че чл. 13 ал.1 от Наредба № 4
противоречи на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и не следва
да се прилага.
III. На следващо място чл. 13 ал.1 от Наредба № 4 създава неравнопоставеност
между различните категории лица. От него следва, че лицата живеещи в жилища,
които не са в режим на етажна собственост нямат задължения за снегопочистване на прилежащите им тротоари и площи, за
разлика от тези, които живеят в жилища в режим на етажна собственост. Общината
не може да дискриминира живеещите в етажна собственост спрямо тези живеещи в
индивидуални жилища. По отношение на задълженията за снегопочистване
на „еднолични фирми, търговски дружества“ не става ясно дали то касае собствениците на обектите, техните ползватели
или и едните и другите. Не е ясно и за кого е задължението за почистване за
обекти на търговци, които не се ползват.
IV. На следващо място Общинският съвет няма правомощия да създава разпоредба
със съдържанието на чл. 13 ал.1 от Наредба № 4. Правомощията на Общинския съвет
са уредени в чл. 21 от ЗМСМА, където освен по изрично посочени въпроси на Общинския
съвет е дадена компетентност да „решава и
други въпроси от местно значение,
които не са от изключителната
компетентност на други органи.“. Въпросът за задължените лица във връзка със снегопочистването не е от местно значение, като е
недопустимо в различните общини различни лица да имат задължение за зимно
почистване. Със същия успех общинския съвет може да вмени задължение за
живущите да ремонтират за своя сметка прилежащите им улици и тротоари, което е
очевидно недопустимо.
При наличие на ясно посочено в закона лице, адресат на задължението за
поддръжка на улици и тротоари (общините), остава неясно ако се въведе същото
задължение и за други лица, как биха се съотнесли
различните задълженията на различните лица-
в отношенията помежду им и в отношенията с трети лица.
Изложените до тук мотиви сочат, че въпросът за задължените лица за снегопочистването не може да се решава с наредба на общински
съвет, а следва да бъде решен на законово ниво, като бъде направена и
съответната оценка на въздействието на нормативният акт по глава втора от
Закона за нормативните актове и като така се избегнат противоречията и
неяснотите изложени по-горе.
По изложените съображения нормата на
чл. 13 ал.1 от Наредба № 4 не следва да се прилага, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Община
Русе и не е налице основание за намаляване на отговорността на ответника. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „РПС- Русе
пъблик сървисиз“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес гр. Русе, бул. „Липник“, № 133А да заплати на ОБЩИНА РУСЕ с адрес гр.
Русе, пл. „Свобода“ № 6 сумата 14749,85 лева представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на договорно задължение за снегопочистване
на тротоар в град Русе, които вреди се изразяват в заплащане на обезщетение на П.
К. Ц.за претърпени болки и страдания от счупване на костите на лявата подбедрица в резултат на непочистен сняг на тротоар в гр.
Русе на 13.02.2015г. плюс лихва за забава и разноски по гр. дело № 8695/2017
година на Русенски районен съд, със законната лихва от 27.02.2020г. до
окончателното изплащане; 589,99 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение
за юрисконсулт.
Решението
може да се обжалва РОС в двуседмичен срок пред от връчването му.
Районен съдия: /п/