Определение по дело №8752/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16162
Дата: 15 април 2024 г. (в сила от 15 април 2024 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20241110108752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16162
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108752 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по иск, предявен от С. В. И. против Г. А. С. с искане на
основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на децата Саня С. И.а и Кристиан С. И. на ищеца, местоживеенето
на децата, определяне на режим на лични отношения с ответницата,
осъждането й да заплаща месечна издръжка в размер на по 250 лева до
настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва твърденията в исковата молба.
Депозиран е и насрещен иск с основание чл. 127, ал. 2 СК, с който Г. А.
С. отправя искане за предоставяне на родителските права по отношение на
децата Саня С. И.а и Кристиан С. И. на ищцата по насрещния иск,
местоживеенето на децата, определяне на режим на лични отношения с
ответника по насрещния иск, осъждането му да заплаща месечна издръжка на
по 250 лева до настъпване на основания за нейното прекратяване или
изменение.
По доказателствените искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Основателно е искането на страните за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел свидетели при режим на довеждане. Искането за
разпит на втори свидетел е неоснователно, като определението в тази част
може да бъде ревизирано при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 195, ал. 1 ГПК следва по почин на съда да бъде
допусната съдебно-психологическа експертиза.
Следва служебно да бъдат изискани справки от НАП и НОИ относно
1
наличието на трудови договори и работодатели по отношение на двамата
родители за период от 24 месеца преди издаване на справките.
На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗдет. следва да бъде изготвен социален
доклад след среща с родителите и децата във връзка с инициираното
производство.
На основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 6 СК следва служебно да бъде
допуснато изслушване на двамата родители - страни по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел при режим на довеждане от всяка от страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на всяка страна за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел.
ОПРЕДЕЛЯ срок до първото съдебно заседание за осигуряване на
свидетелите при режим на довеждане на основание чл. 158 ГПК.
При неосигуряване в срок до първото съдебно заседание на свидетелите
съдът ще счита, че събирането на гласни доказателства чрез разпита им е
съмнително и делото ще се гледа без тях на основание чл. 158 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-психологическа експертиза, която да даде отговор
на следните въпроси:
1. Каква е емоционалната връзка на децата с двамата им родители?
2. Какви са характеристиките на родителския капацитет на родителите от
психологическа гледна точка?
3. Има ли данни за родителско отчуждение и ако да, какви са конкретните
способи за неговото преодоляване?
4. Констатира ли се отчуждително поведение или употреба на
манипулативни стратегии от някой от двамата родители спрямо децата
във връзка с отношенията му с другия родител?
5. Констатират ли се психологически особености на родителите, които
създават риск, ако полагат грижи за детето, като например склонност
към агресия, употреба на алкохол, наркотични вещества и други?
НАЗНАЧАВА Лиляна Веселинова Тръпчева - специалност: психология,
детско-юношеска и училищна психология /диагностика и консултиране/,
2
педагогика, социална педагогика, с адрес: гр. София-1111, ж.к. Гео Милев, ул.
Коста Лулчев, бл. 265, вх. В, ет. 4, ап. 43, тел. 0888 434 627.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., от които всяка страна следва
да внесе 300 лв. в двуседмичен срок от получаване на определението.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за период от 24 месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и работодатели на страните за период от 24 месеца преди
издаване на справката.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на страните, чрез
директора, че до датата на съдебното заседание следва да изпратят
представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност - писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът
следва да съдържа какви са условията за живеене, които предлага всеки от
родителите за отглеждане на децата, родителският капацитет, привързаността
на децата към всеки от родителите, доходи и ангажираност на родителите,
наличие на подкрепяща среда по отношение на всеки от родителите и др.
ДОПУСКА изслушване на двамата родители.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
НАСРОЧВА делото за 26.06.2024 г. от 13.00 часа , за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
В исковата молба, депозирана от С. В. И., се твърди, че страните са
родители на малолетните Саня С. И.а и Кристиан С. И.. Страните живели във
фактическо съжителство в дома на ищеца. На 08.01.2024г. ответницата
напуснала дома им в с. Бусманци и се преместила да живее в жилището на
родителите си в с. Войнеговци. Между страните било налице
3
неразбирателство, като опитите на ищеца да заздрави отношенията им били
безуспешни и комуникацията между страните е нарушена. След раздялата на
страните децата живеели в дома на ищеца, като при посещения при майката
били напрегнати и трудно приемали присъствието на нов партньор в живота
на ответницата и така създадената ситуация им се отразявала негативно.
Между страните не било възможно да постигнат съгласие по въпроси,
свързани с отглеждането на децата. Твърди се, че ищецът е силно привързан
към децата, както и че по време на съвместното съжителство с ответницата се
е грижил за нуждите им и е поемал изцяло финансови разходи по издръжката
им.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. А. С. е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва твърденията в исковата молба с доводи за
липса на родителски капацитет на ищеца по първоначалния иск сам да
отглежда децата на страните. Твърди се, че по време на съвместното им
съжителство са били налице конфликтни отношения между страните по
финансови и битови въпроси, както и че ищецът не осигурявал необходимите
парични средства за нуждите на ответницата и многократно изтъквал факта,
че тя не е работела по време на ползвания от нея болничен за отглеждане на
двете деца. Твърди се, че непосредствени грижи за децата били полагани
единствено от ответницата, като ищецът не отделял необходимото внимание
на децата, не общувал пълноценно с тях и не оказвал помощ на ответницата,
не я подкрепял и се държал пренебрежително и унизително към нея, като бил
избухлив към ответницата по незначителни поводи, а това му поведение било
вредно и за децата. Заявява се, че ищецът участвал само финансово в грижите
за тях. Твърди се, че от 09.01.2024 г. се е изнесла от жилището на ищеца и
заедно с децата заживяла в дома на родителите си в с. Войнеговци, като от
тогава тя е родителят, който полагала основни грижи за децата и е запозната с
битовите и образователните им нужди, а в дома на родителите й има
необходимите битови условия за отглеждане на децата. Между страните била
постигната уговорка всеки от тях да взима децата от училище и те да
прекарват с всеки родител по една седмица, през което време другият родител
поддържа връзка по телефон ежедневно с децата.
Ответникът С. В. И. по иска, депозиран от Г. А. С., е депозирал отговор
на насрещната искова молба, с който оспорва твърденията в насрещния иск.
Твърди се, че децата живеят при бащата, регистрирани са на неговия адрес,
4
като посещавали дома на майката в с. Войнеговци изключително рядко.
Релевират се доводи, че ответницата няма постоянни доходи от трудова
дейност, така и че не е със задоволени жилищни нужди, за да може да
отглежда децата. Поддържа заявените в сезиращата съда първоначална искова
молба твърдения и искания.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са главен и насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2
СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца по
исковата молба и на ищцата по насрещния иск е да установят: 1) че страните
са родители на децата, 2) че живеят разделено, 3) всички наведени
обстоятелства, обуславящи интереса на децата от поисканите конкретни
мерки относно родителската отговорност, 4) че има родителски капацитет,
качества и условия да се грижи и отглежда децата, 5) нуждите на децата от
издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер.
Уважаването на иска по чл. 127, ал. 2 СК има като законна последица
определяне на издръжка, съобразен с нуждите на децата.
Всяка от страните, доколкото същите имат качеството на ответник по
предявения иск от насрещната страна, следва да докажат твърденията си за
положителни факти.
Указва на страните, че предвид естеството на производството, при което
се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира
доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от
предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени
със срок.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
5
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ
НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го
определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички
или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най- доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а
в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
6
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за наМ.не на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Н.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна
поща: spogodbi@srs.justice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет.
2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7