РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Бургас, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500595 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на „Сапфир-Я“ЕООД –
ищец по гр.д. № 136 /2022 год. по описа на Карнобатския районен съд
против решение № 3/06.01.2023 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен иска на въззивника против „ЕВН България Електроснабдяване
„ЕАД-гр.П**** за установяване по отношение на ответника,че ищецът не
му дължи сумата от 1011,10 лв. –представляваща цената на доставената
,според ответника електрическа енергия за периода от 01.12.2021 г. до
31.12.2021 г. ,която сума му е недължимо начислена от ответното дружество
по фактура от 31.12.2021 г. ,като ищецът е осъден да заплати на ответника и
направените разноски в размер на 700 лв. – внесен депозит и адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото
за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано,постановено при грубо
нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на
факти и доказателства .
1
Сочи се на първо място ,че неправилни са изводите на съда ,че били
доказани всички предпоставки за начисление на процесната сума.Съдът
счита ,че на електромера са извършени всички проверки съгл.действащата
нормативна уредба.Данните по делото обаче са –че от мотирането на
електромера през 2019 г. не е извършен преглед и периодични проверки за
точност на прццесните СТИ,което е нарушение на чл. 42 ал. 5 ПИКЕЕ/при
действието му от 30-04.2019 г/..Това са задължителни проверки и следва да се
извършват най-малко по веднъж на всеки три месеца ,като в закона /ПИКЕЕ/
не намира подкрепа тезата на съда ,че тези проверки се плащали от
клиентите.Затова не може да се приеме ,че средствата са били изправни в
процесния период,тъй като няма такива данни в заключението на СТЕ,в което
е казано ,че СТИ разполагат само със знаци за първоначална проверка ,със
стикер ,че подбежат на периодична проверка ,което не ги прави изправни .Т.е.
уредите не са проверявани съгл.чл. 42 ал. 5 ПИКЕЕ ,същите не отговарят на
изискванията на закона и не са годни измервателни средства .
Оспорва се изводът на съда ,„е съгл.чл. 91,92 и чл 100 от ЗЕ не е
нужно да имаш сключен договор за доставка на ел. енергия ,като се сочи ,че
според чл. 11 ал. 4 от ПТЕЕ,за да си на пазара ,следва да имаш договор за
доставка на ел. енергия.Според чл. 15 ал. 5 ПТЕЕ наличието на договор за
доставка от доставчик от последна инстанция е задължително условие за
участието на крайния клиент на пазара п свободно договарени цени и е част
от процедурата по регистрация на пазара ,като крайните клиенти ,които са
регистрирани на пазара на ел. енергия по свободно договорени цени ,без да
имат сключен договор от доставчик от последна инстанция ,сключват такъв
договор при смяна на доставчика..По делото няма доказателства ,че ЕВН ЕС
разполага с лиценз на доставчик на ел. енергия на свободния пазар.С писмена
молба е бил оспорен представения договор и въззивникът счита ,че срокът
за оспорване не е бил пропеснат ,доколкото изплащането на молбата е
станало по пощата или в електронна форма..
При това положение и при липса на договор за доставка същата
ел. енергия се доставя от ДПИ и всеки месец се фактурира по цена ,която се
определя по специална методика .Определената от ответника цена не е
съобразена с тази методика,разликата между двете цени и драстично в полза
на ответника ,като е поставена надценка в размер на поне 200 лв..Тази
2
енергия обаче е следвало да бъде начислена като от ДПИ,а не от ответното
дружество ,което твърди ,че има договор ,което не е подписвало и за цена
,която не е била одобрена от клиента .В този смисъл цялата сума по фактурата
е недължима поради липса на годно правно основание.
Счита се ,че от доказателствата по делото се е установило ,че
процесното СТИ не функционира правилно и не е минало съответните
проверки ,освен това енергията и мрежовите услуги са начислени при липса
на договор ,а съдът е приел ,че законът не повелява да има договор ,без да е
мотивирал правно този извод.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново ,с което се уважи исковата претенция .Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и
отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита на първо място ,че правилен е изводът на
съда ,че фактурираните суми произтичат от валидно облигационно
правоотношение ,по което ответникът е изправна страна ,което обуславя
дължимостта на процесното вземане .
Считат се за недопустими възраженията на въззивника ,че трето
за спора лице – „Електроразпределение ЮГ“ЕАД не е извършвало проверки
на процесните електромери .Възраженията в тази насока били
преклудирани,доколкото не са били релевирани в първонстанционното
производство .Затова се настоява тези възражения да не бъдат обсъждани от
въззивната инстанция.независимо от това се сочи ,че нормата на чл. 42 ал. 5
ПИКЕЕ е била отменена с решение на ВАС,в сила от 09.07.2021 и за
процесния период от 01.12.2021 г. разпоредбата не е приложима.Излагата се и
съображения по същество относно неприемане твърденията на въззивника за
съществуващо задължение за ЕР ЮГ за проверки на електромерите ,а и се
счита ,че доказателства в тази връзка не са били събирани по делото
,доколкото и според приетата техническа експертиза процесните
електромери са преминали периодични проверки и са годни да измерват
преминалото количество ел. енергия.
Поддържа се и изводът ,че оспорването за липса на подпис от
3
въззивника върху сключения между страните индивидуален договор за
продажба на ел. енергия от 12.02.2021 г. също е преклудирано ,,тъй като това
не е сторено своевременно –в с.з. от 06.06.2022 г.,а една след приключването
му/излагат се подробни съображения в тази връзка /.Въпреки това съдът е
изложил основателни мотиви за наличието на облигационно връзка между
страните .Сочи се ,че не може да се приеме ,че липсва положен подпис от
ищеца върху договора ,тъй като видно от неразделната част от договора –
приложение 1 то е подписано ,а приложението изрично препраща към
договора/т.е. клиентът изрично се е съгласил с договора ,като съответно е
продължил действието с потвържданеи по имейл от 27.08.2021 г-не е
необходимо изпратеният имейл да е подписан,тъй като съгл. договора
кореспонденцията между страните се извършва на посочени от тях имейли
,без необходимостта от КЕП/.В тази връзка се цитира и съд.практика ,че
факти и обстоятелства от значение на спорното право е допустимо да се
установяват и с косвени доказателства .
Оспорва се и твърдението ,че ответното дружество притежава
лиценз за търговия с ел. енергия на свободния пазар ,тъй като такъв
представен с огтовора на исковата молба.Не се приема и твърдението ,че
ответникът е доставял на ищеца ел. енергия в качествто му на
ДПИ,доколкото от представените доказателства е видно ,че има сключен
индивидуален договор за продажба на ел. енергия на свободен пазар,което
изключва приложимостта на §15 ал. 5 изр. второ от ПЗР към ЗИД на
ЗЕ.Затова правилно съдът е отбелязъл ,че в представените фактури от ищеца
ясно е записано качеството на ЕВН ЕС,-„търговец свободен пазар“.
Сочи се ,че от заключението на СТЕ и СИЕ безспорно е било
установено ,че за процесния период са доставени количества ел. енергия и
мрежови услуги в количество ,съответстващо на посоченото в процесната
фактура от годни средства за търговско измерване
Моли се за потвърждаване на решението.Също не се сочат нови
доказателства .
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ал. 1 ГПК,с който се иска признаване по отношение на ответното
дружество,че ищецът „Сапфир-Я“ ЕООД, ЕИК:*****, не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***** сумата от 1011, 10 лева,
4
представляваща цената на доставена, според ответника електрическа енергия
за периода 01. 12. 2021 г. до 31. 12. 2021 г., която сума му е недължимо
начислена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно фактура №
********** / 31. 12. 2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията изложени в исковата молба. В
отговора си посочва, че на 26. 06. 2020 г. в ДВ са публикувани изменения в
Закона за енергетиката, според които считано от 01. 10. 2020 г. всички
небитови клиенти следва да закупуват електрическа енергия на свободния
пазар и нямат регулирани цени. Посочва, че ако до 01. 10. 2020 г. небитов
клиент не сключи договор за доставка на електроенергия с търговец на
свободен пазар, той има възможност да го направи през „преходен период“,
който изтича на 30. 06. 2021 г.. Твърди, че през преходния период доставката
на електроенергия се осъществява от ЕВН Електроснабдяване чрез
лицензията му на търговец на свободния пазар по пазарни цени, съобразно
пазарните условия. В случай, че до 30. 06. 2021 г. небитов клиент не избере
търговец на свободния пазар, то едва от този момент снабдяването му се
поема служебно от т. нар. Доставчик от последна инстанция/ДПИ/ по цени
определени по методика на КЕВР. Твърди, че избор и смяна на доставчика
може да се извършва всеки месец, като процедурата започва с избор и
сключване на търговски договор с избрания от клиента доставчик, след което
доставчика заявява смяната пред мрежовия оператор. В случай, че
заявлението е подадено до 10 число на месеца, смяната ще бъде факт на 1
число от следващия месец, а ако е подадено след 10 число на месеца, смяната
ще е факт от 1-во число на по следващия месец. Услугата по смяна на
доставчика е безплатна. Твърди, че след 1. 10. 2020 г. връщането на небитови
клиенти на регулирания пазар е невъзможно, поради липса на такава
процедура в ЗЕ. КЕВР регулира мрежовите цени и цена за задължение към 2
обществото, включително и данъците към държавата, като акциз и ДДС.
Представен е бил от ответника индивидуален договор за
продажба на електрическа енергия от 12. 02. 2021 г. сключен между „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. П****, ул. Хр. Г. Данов № 37 в качеството на
продавач и от „САПФИР-Я“ ЕООД, ЕИК:*****, със седалище: гр. К*****, в
качеството на купувач. Предмет на договора е продажбата на активна
електрическа енергия от продавача на купувача, за обектите посочени в
5
приложение № 1 към договора “Точки на доставка и тарифи“ в сроковете, по
реда и при условията описани в индивидуалния договор, търговските
условия, представляващи неразделна част от договора и приложенията към
тях. В горепосоченият договор е записано, че в допълнение към продажбата
на активна електрическа енергия, продавачът предоставя на купувача са срока
на договора следните допълнителни услуги: Прогнозиране на потреблението,
отговорност за балансиране, включително и разход за балансиране, събиране
и превеждане на дължимите от купувача суми за използвани мрежови и
допълнителни услуги към съответните мрежови оператори, както и
дължимите нормативно определени добавки към тези цени.В договора се
сочи , че същият влиза в сила в 00:00 часа на 01. 04. 2021 г. при условие, че са
изпълнени нормативните изисквания за регистрация на свободния пазар,
уредени в ПТЕЕ и има действие за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата
на влизане в сила. В договора са записани условията за продължаването му
автоматично за срок от 12 месеца при същите условия- в случай, че 30 дни
преди изтичането на срока на договора продавачът не е изпратил писмено
предложение за изменение на което и да е от условията по договора, както и е
записано начина на удължаване на срока на договора при наличието на
писмено предложение от продавача за изменение на някое от условията на
договора, като купувачът е задължен да отговори писмено в седемдневен срок
дали приема предложението или не. Уреден е редът за прекратяване на
договора по желание на купувача. В договора в раздел „Цени и плащания“
посочени начина на формиране на цената на електрическата енергия, като
изрично е посочено, че цената с включените допълнителни услуги се
определя в лева за кWh за количества доставена електрическа енергия,
съгласно приложимата тарифа, което количество се фактурира съгласно
представените измервателни данни от страна на собственика на
измервателните системи, в зависимост от местонахождението на обектите на
купувача. Освен това е посочено, че цената на мрежовите услуги, на
допълнителните услуги по ценоразписа на мрежовия оператор, както и
дължимите нормативно определени добавки върху тези цени съгласно чл.
1.2.4 се определят съобразно утвърдените от КЕВР регулирани цени на тези
услуги за съответния мрежови оператор и не подлежи на договаряне по реда
на сключения договор. В чл. 4. 2. е посочено, че цените остават непроменени
за срока на индивидуалния договор, освен в случаите на чл. 4.5 от
6
Търговските условия. В чл. 4. 3. е договорено, че фактурирането и плащането
са извършват на база на доставените количества електрическа енергия,
уговорената цена и на дължимите за съответния период суми за предоставени
мрежови услуги, информацията за които се предоставя от съответния
мрежови оператор, към чиято мрежа са присъединени обектите на купувача.
В същият член е посочено, че когато и ако станат известни данни,
потвърждаващи, че фактурираните количества електрическа енергия се
различават от реално доставените, страните своевременно ще информират
другата страна относно установените разлики и ще съгласуват коригиращи
действия относно фактурирането и плащането. В чл. 4. 4. е посочен срок за
издаване на фактура за дължимите суми за съответния отчетен период- 5 дни
след получаване на данни за измерванията и фактурираните мрежови услуги
от мрежовия оператор, а купувачът е задължен да заплати дължимите суми до
15 дни след датата на издаване на фактурата. Посочен е и начина на
получаване на фактурата за съответния отчетен период – по електронен път,
на електронен адрес или чрез платформа за електронен обмен на документи.
В чл. 5. 6. от договора е посочено, че с подписването на договора
купувачът декларира , че е собственик / ползвател на посочените в
Приложение № 1 „Точки на доставка и тарифи“ към Индивидуалния договор.
Посочено в чл. 5. 8. е, че неразделна част от Индивидуалният договор са
„Приложение № 1 –„Точки на доставка и тарифи „ , Приложение № 2-
„Търговски условия за продажба на електрическа енергия по свободно
договорени цени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Представеният ндивидуален договор за продажба на електрическа
енергия е подписан от продавач, но на мястото предвидено за купувача
липсва положен подпис. С молба от 06. 06. 2022 г. пълномощникът на ищеца
е оспорил индивидуалния договор за доставка на електрическа енергия, с
твърдението, че същият не носи подпис на представител на ищцовото
дружество, поради което счита, че същия не поражда права и задължения за
дружеството.
В тази връзка районният съд е посочил ,че в Приложение № 1,
неразделна част от договора е посочен Купувач „САПФИР–Я“ ЕООД и са
описани с номера 4 номера на измервателни точки находящи се на един и същ
адрес: гр. К*****. Приложението е подписано от Продавач и Купувач, като
7
подписа на същото не е оспорен от ищеца. Приложени са и Търговските
услови.Ответникът е представил и Оферта за продължаване на доставката на
електрическа енергия до „САПФИР–Я“ ЕООД, в която оферта е посочено, че
последните шест месеца е осъществявано ползотворно съвместно
партньорство, поради което се отправя предложение за продължаване на
доставката на електрическа енергия, като отново е избран продукт ФЛЕКС.
Посочено е, че офертата важи до 04. 09. 2021 г.. Приложен е също така
електронно писмо от името на управителя на ищцовото дружество, в което е
посочено, че същата е съгласна да продължи договора м/ у „Сапфир–Я“ и
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, във връзката с продажбата на
електрическа енергия. Въпросното писмо не е оспорено от ищеца.
По искане на ищеца районният съд е задължил ответника на
основание чл. 192 от ГПК да представи справка за размера на консумираната
електрическа енергия от ищеца за период от 36 месеца от датата на
определението. Ответника е представил такава справка за период от 08. 01.
2019 г. до 30. 04. 2022 г. за всеки обект на ищеца поотделно. От анализа на
така представената справка е видно, че за ИТН *****1 за периода 30. 11. 2021
г. до 31. 12. 2021 г. са измерени 2105 к Wh, от които 1972 кWh дневна и 133
кWh нощна; на 08. 01. 2019 г. е измерена консумирана електрическа енергия
от 999 кWh, от които 845 к Wh дневна и 154 кWh нощна; от 30. 11. 2020 г. до
31.12. 2020 г. е отчетена консумация от 170 кWh, от които 127 кWh дневна и
43 кWh нощна енергия. За ИТН *****, консумацията на ел. енергия е
съответно: периода 30. 11. 2021 г. до 31. 12. 2021 г. измерени са 119 кWh, от
които 112 к Wh дневна и 7 кWh нощна; от 30. 11. 2020 г. до 31.12. 2020 г. е
отчетена консумация от 74 к Wh, от които 67 кWh дневна и 7 кWh нощна; на
08. 01. 2019 г. е отчетена консумация от 943 кWh, от които 754 кWh дневна и
189 кWh нощна. За ИТН ***** за периода 30. 11. 2021 г. до 31. 12. 2021 г. са
измерени 156 кWh, от които 120 к Wh дневна и 36 кWh нощна; от 30. 11. 2020
г. до 31. 12. 2020 г. е отчетена консумация от 243 к Wh, от които 186 кWh
дневна и 57 кWh нощна; на 08. 01. 2019 г. е отчетена консумация от 51 кWh,
от които 7 к Wh дневна и 44 кWh нощна. За ИТН **** е отчетена консумация
както следва: за периода 30. 11. 2021 г. до 31. 12. 2021 г. са измерени 209
кWh, от които 147 к Wh дневна и 62 кWh нощна; от 30. 11. 2020 г. до 31. 12.
2020 г. е отчетена консумация от 33 к Wh, от които 32 кWh дневна и 1 кWh
нощна; на 08. 01. 2019 г. е отчетена консумация от 177 кWh, от които 141
8
кWh дневна и 36 кWh нощна.Независимо от това по искане на ищеца е била
назначена от първоинстанционния съд и съдебно техническа експертиза ,от
заключението по която се установява ,че процесните обекти на потребление с
ИТН *****, ИТН *****, ИТН **** и ИТН ***** са снабдявани с
електрическа енергия от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, като за
периода от 01. 12. 2021 до 31. 12. 2021 г. консумираните количества са за
ИТН *****- 2105 к Wh, за ИТН *****-119 кWh, за ИТН ****-209 кWh, и за
ИТН *****-156 кWh. В заключението си вещото лице посочва, че за същия
период има предоставени мрежови услуги, за които фактурираните
количества съвпадат. По отношение на поставените на съответните
измервателни точки електромери вещото лице е посочило, че електромер с
13194305 е трифазен, производство АДД, 7 дистанционно отчитане, монтиран
на 24. 07. 2019 г., срок на проверка 4 години. Електромер с № ****,
монофазен, производство АДД, дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07.
2019 г. срок на проверка 6 години. Електромер № ***** монофазен,
производство АДД, дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07. 2019 г. срок
на проверка 6 години. Електромер № *****, монофазен, производство АДД,
дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07. 2019 г. срок на проверка 6
години. Според заключението на вещото лице, електромерите са минали
периодични проверки и имат всички пломби и знаци съгласно Закона за
измерванията и имат всички изискуеми пломби и стикери.
Назначена е и съдебно счетоводна експертиза,вещото лице по
която посочва компонентите по които са начислени сумите за четири обекта
със съответните измервателни точки. Вещото лице е посочило, че
фактурираните суми съответстват на посочената консумация на електрическа
енергия в кВч, съобразно единичната цена на продукта. В заключението е
посочено, че мрежовите услуги, фактурирани в процесната фактура за достъп
до електропреносната мрежа, пренос и достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос през електропреносната мрежа. Стойността на единичните
цени по тези компоненти са определени с решение № Ц-27/ 01. 07. 2021 г. на
КЕВР. Фактурираните единични цени съответстват на посочените в
решението и предоставените мрежови услуги и правилно са фактурирани
съобразно количеството консумирана ел. енергия в кВч.
При тази фактическа обстановка ,за да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск ,районният съд е приел,че е безспорно ,че
9
ищецът е клиент на ответника ЕВН България Електроснабдяване ЕАД.
Безспорно също така между страните е, че ответника ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД притежава Лицензия за търговия с електрическа
енергия № Л-476-15 от 18. 08. 2016 г. за срок от десет години. Безспорно е
обстоятелството, че ищецът е „Сапфир-Я“ ЕООД е „Небитов клиент“
съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ и като такъв е на свободния
пазар за електрическа енергия и следва да сключва сделки с електрическа
енергия на свободно договорени цени съгласно разпоредбата на чл. 100 от ЗЕ.
Като такъв ищецът е следвало съгласно разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД
на ЗЕ да сключи договор за доставка на електрическа енергия с търговец на
електрическа енергия, в случай, че такъв договор не е бил сключен до 30. 06.
2021г., от 01 юли 2021 г. , клиентите които не са избрали доставчик се
снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а от ЗЕ или от
доставчик последна инстанция.Относно извършеното оспорване на
представеният с отговора на исковата молба индивидуален договор за
доставка на електрическа енергия , поради липсата на подпис на ищеца и
твърдението, че същия не поражда права и задължения за ищеца, съдът е
отбелязъл ,че молбата, с която е направено въпросното оспорване е постъпила
в деня на първото съдебното заседание по делото, но едва след неговото
приключване-заседанието е приключило в 10, 13 часа на 06. 06. 2022 г.,
докато молбата е входирана в деловодството на съда в 14, 15 часа на 06. 06.
2022 г.. В първото по делото заседание, съдът е докладвал делото и на
основание чл. 146, ал. 3 от ГПК е дал възможност на страните да изложат
становищата си във връзка с доклада по делото, дадените указания и да
предприемат съответните процесуални действия. Въпреки дадената
възможност въпросният индивидуален договор за доставка на електрическа
енергия не е бил оспорен от законния представител на ищеца, който е
присъствал в съдебното заседание и се е съгласил с доклада и правната
квалификация, като е посочил, че същия следва да се приеме за окончателен.
В тази връзка съдът е приел доклада за окончателен и е приел допуснатите с
Определение № 269 от 05. 05. 2022 г. доказателства, поради и което е
намерил, че след като Индивидуалния договор за доставка на електрическа
енергия, е бил представен още с отговора на исковата молба и е бил изпратен
на ищеца и съответно получен от него, не е налице хипотезата на чл. 147 от
ГПК и срока за оспорване на представените доказателства е преклудиран на
10
основание чл. 146, ал. 3, изр. второ от ГПК, тъй като с възражението се
въвеждат нови фактически положения, тежестта на доказване на които се
носи от ответника и това е направено след приключване на първото по делото
заседание и след приемане на доклада и доказателствата.
Независимо от това,че направеното оспорване е преклудирано
според съда ,той подробно е обсъдил възраженията на ищцовата страна и е
приел ,чемакар действително на самия договор да липсва подпис на мястото
предвидено „за купувач“, като подпис е положен само от продавача, но в чл.
5. 6. от същия договор е изрично записано „С подписването на този
Индивидуален договор Купувачът декларира, че е собственик/ползвател на
обектите посочени в Приложения № 1 „Точки на доставка и тарифи“ към
настоящия Индивидуален договор. Освен това в чл. 5.8. е посочено“
Неразделна част от този Индивидуален договор са Приложение № 1- Точки
на доставка и тарифи и Приложение № 2 Търговски условия за продажба на
електрическа енергия по свободно договорени цени от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД. Видно представеното заверено копие от
Приложение № 1 към договор № ***** /л. 22/, същото е подписано на
мястото предвидено „за купувач“, като подписа на това приложение не е
оспорен от ищеца и съответно следва да бъде приет като доказателство и
ценен в тази връзка.Освен това ответникът е предоставил и елекронна
кореспонденция с ищеца ,която не е била оспорена и в която се съдържа
писмо от ответното дружество до ищцовото ,в което писмо е посочено, че в
последните шест месеца дружествата осъществяват ползотворно съвместно
10 партньорство и се отправя оферта за продължаване на доставката на
електрическа енергия, като се предлага продукт ФЛЕКС, и са изброени
предимствата на продукта, както и е посочено как се формира неговата цена,
както и кои компоненти не са включени в определената цена. Посочено е, че
валидността на офертата е до 04. 09. 2021 г.. Приложено е и електронно
писмо от ищцовото дружество , с което управителя на същото се съгласява да
продължи договора между „Сапфир-Я“ и ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, във връзка с продажбата на електрическа енергия. Писмото е с дата 27.
08. 2021 г. и въпреки, че същото не е подписано с квалифициран електронен
подпис, не е оспорено от ищеца и следва да бъде прието и ценено като
доказателство по делото Освен това, от ищеца с подадената искова молба са
представени два броя фактури съответно с номера: ********* от 30. 11. 2021
11
г. за отчетен период 01. 11. 2021 г. – 30. 11. 2021 г. и ********** от 31. 12.
2021 г., в които много ясно ответното дружество е посочено като търговец
свободен пазар, а не доставчик последна инстанция,както се твърди от ищеца.
Освен това като компоненти на консумираната електрическа енергия са
посочени – Общо активна енергия, ел. енергия флекс НТ, ел. енергия Флекс
ДТ, каквито компоненти не биха присъствали, при доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция. Не са представени фактури от
предходните месеци, но явно същите са в подобен формат и съдържание и до
издаването на фактура № ********** от 31. 12. 2021 г., никоя от тях не е била
оспорена с аргументи изложени в исковата молба и до този момент
измервателните уреди са били монтирани съобразно изискванията и същите
са отразявали точно доставената и следователно ползвана електрическа
енергия.
Затова съдът е приел ,че извършеното оспорване на
индивидуалния договор за продажба на ел. енергия е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено .Отххвърлил е с подробни съображения и възраженията
,че ответното дружество е отчело грешно консумираната елекртрическо
енергия с негодно средство ,както и че са извършени нарушения при
монтажа на СТИ и че на електромерите не са провеждани индивидуални
тествания за точност с еталонни уреди за процесния период .Не са възприети
и възраженията ,че сметката не е изчислена по действащите цени за покупка
на ел. енергия ,определена от компетентния за това орган ,както и
оспорването на периода и начина на изчислението и цената ,по която е
направено.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .При
постановяването на обжалваното решение са съобразени установените в
процесуалния закон и в практиката на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК
и чл. 272 ГПК правила. Както приема ВКС в своята практика, предвид
спецификата на въззивното производство и правомощията на въззивния съд,
уредени в разпоредбите на чл. 269 до чл. 273 ГПК и ТР № 1/2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в мотивите на въззивното решение следва да
бъдат посочени доводите и възраженията на страните, очертаване на предмета
на спора във въззивното производство, преценката на доказателствата за
релевантните за спора факти, за които се отнасят доводите, и фактическите
12
констатации и правните изводи на въззивния съд, свързани с доводите. А в
случаите, когато въззивният съд в съответствие с приетото в т. 1, т. 2 и т. 3 от
ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС установи неправилно
приложение на императивните материалноправни норми, той следва да
изложи мотиви и за това и за правилното им приложение (решение №
57/19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на I г. о. на ВКС).В съответствие с
изискванията по приложението на ГПК, установени и от практиката на ВКС,
всички събрани по делото доказателства са не само надлежно изброени, но и
обсъдени, като подробно е посочено данни за какви релевантни за спора
факти и обстоятелства се съдържат във всяко едно от тях. Посочено е кои от
съдържащите се в тези доказателства данни за осъществяването на
релевантните за настоящия спор факти съдът възприема. Изложени са и
съображения и конкретни мотиви относно доводите на всяка една от
страните.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен
снабдител
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни
клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при общи условия на
енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на
електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е
електроразпределителното дружество, при спазване на разпоредбите на
Раздел V от ЗЕ и ПТЕЕ - чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
Договорите на пазара на електрическа енергия са посочени в
разпоредбата н а чл. 11 ПТЕЕ, в т. ч. договори за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (т. 3) и договори
за продажба на електрическа енергия (т. 4). Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ,
предмет на договорите по чл. 11, т. 3 за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите
"достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа", като тези договори се
13
сключват между оператора на електроразпределителната мрежа и крайните
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи
условия. Според чл. 15, ал. 1 и 2 ПТЕЕ, договорите за продажба на
електрическа енергия по чл. 11, т. 4 – по регулирани цени, се сключват между
крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик. Легални дефиниции на понятията
"оператор на разпределителна мрежа", "краен снабдител" и "краен клиент" се
съдържат съответно в § 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на
ЗЕ и § 1, т. 27 г. от ДР на ЗЕ. В ал. 3 на чл. 29 от Правилата за търговия с
електрическа енергия е посочено, че клиенти и производители, присъединени
към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа,
за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция.Понятието "Достъп" е дефинирано в § 1, т.
15 от ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Според §
1, т. 7 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп до електропреносната мрежа,
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
По отношение на възражението във въззивната жалба , че трето
лице за спора - „Електроразпределение ЮГ" ЕАД {ЕР ЮГ), не е извършвало
проверки на процесиите електромери на основание чл. 42, ал. 5 (отм.) от
ПИКЕЕ,следва да се посочи ,че същото не е било направено пред първата
инстанция и не е било предмет на обсъждане ,прави се за пръв път във
въззивната жалба ,поради което се явява недопустимо . Възраженията в тази
насока са преклудирани, доколкото въззивникът релевира твърдения за нов
факт и/или оспорване, които не са включени в предмета на делото в
първоинстанционното производство, а именно- че процесиите 4 четири
електромера не са проверявани от FP ЮГ на всеки три месеца. Доколкото
възражението не е правено в хода на първоинстанционното производство ,за
14
него не са събирани доказателства в тази насока. Единствено е изискана
информация от ЕР ЮГ, дали за процесния период от 01.12.2021 г. до
31.12.2021 г. електромер с фабричен номер 0***** е проверяван с еталонен
уред по искане на клиента, като ЕР ЮГ е отговорило по реда на чл. 192 от
ГПК отрицателно на този въпрос . Въпреки настъпилата преклузия на
горецитираното възражение от ищеца, следва да се отбележи, че нормата на
чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ е отменена с Решение № 10003 на ВАС на РБ - ДВ. бр.
S7 от 2021 г.. в сила от 9.07.2021 г. и за процесния период от 01.12.2021 г. до
31.12.2022 г.разпоредбата е неприложима.Отделно от горното твърденията
на въззивника, че за ЕР ЮГ съществува задължение да проверява
електромерите с еталонен уред,не намира основание в закона . Съгласно чл.
42, ал. 6 от ПИКЕЕ {отм.} обхватът на обслужването и на проверката по ал.
5, както и начинът на извършване на тази проверка се определят от
собственика на измервателната система в зависимост от нейните технически
характеристики, така че да гарантират изправността й към датата на
извършването й, В отменената норма никъде не е посочено, че проверките
следва да се извършва с еталонен уред на място, каквито твърдения навежда
въззивникът.Освен това - неизвършването на проверки по отменените
разпоредби на чл. 42, ал. 5 и 6 от ПИКЕЕ/ в случай че това действително е
така, което не може да бъде установено, доколкото не са събрани
доказателства в тази насока/, не води до извод , че електромерите не са годни
измервателни средства, тъй като не отговарят на изискванията на закона.
Дали са годни измервателни средства не се определя от ПИКЕЕ, а от друг
нормативен акт - Закона за измерванията (ЗИ). Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗИ
първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства
за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел
пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за
първоначална проверка. С чл. 43 от ЗИ се определят периодичните
проверки на средствата за търговско измерване (електромери), като
успешното им преминаване ги прави годни измервателни средства, които
могат да бъдат използвани.От приетата по делото сьдебно-техническа
експертиза (СТЕ) безспорно се установява, че процесиите електромери са
преминали периодични проверки и са годни да измерват преминалите
количества електрическа енергия, поради което възраженията на
въззивника, че не им е извършвано тримесечна проверка от ЕР ЮГ, което
15
обстоятелство както бе отбелязано по-горе, не е установено, тъй като не са
събирани доказателства в тази насока, не води до извод, че средствата за
търговско измерване са метрологично негодни.Процесиите електромери се
намират на процесния обект на въззивника и към настоящия момент и досега
няма данни да са правени оспорвания за тяхната метрологична годност, като
клиентът заплаща всички фактури за изразходена електрическа енергия без
възражения.В края на краищата не става ясно по какъв начин
неизвършването на тримесечни проверки от ЕР ЮГ, което обстоятелство не е
установено в настоящото производство, влияе на метрологичната год ност на
процесиите електромери.
Неоснователно е оспорването, че липсват доказателства, че ЕВН
ЕС притежава лицензия за търговия с електрическа енергия на свободния
пазар. Такава е предоставено по делото с отговора на исковата молба -
Лицензия Л-476-15/18.08.2016 г., издадена от Комисията за енергийно и
водно регулиране.
Неоснователни са и твърденията, че ЕВН ЕС е доставяло
електрическа енергия на ищеца в качеството му на ДПИ.
Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, считано от 01.10.2020 г. сделки с
регулирани цени се осъществяват единствено между крайните снабдители и
битовите клиенти, като небитовите клиенти вече са изключени от
регулирания пазар на електрическа енергия.С § 15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) на небитовите клиенти се даде гратисен
период от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. да изберат доставчик на електрическа
енергия на свободен пазар.Съгласно § 15, ал. 5, изр. второ от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020 г.,
в сила от 26.06.2020 г.) от 1 юли 2021 г, небитовите клиенти, които не са
избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл.
95а от ЗЕ, т.е. от Доставчик от последна инстанция.
В изпълнение на законовите изисквания на 12.02.2021 г. ищецът е
сключил с ЕВН ЕС индивидуален договор за продажба на електрическа
енергия , като считано от 01.04.2021 г. ЕВН ЕС започна да доставя
електрическа енергия до обектите на клиента в качеството му на търговец на
свободен пазар съобразно притежаваната от него Лицензия Л-476-
16
15/18.08.2016 г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране.Със
сключването на Договора, ЕВН ЕС се е задължило да продава активна
електрическа енергия на клиента, съответно ищецът да заплаща дължимите
суми за доставените количества електрическа енергия, вкл. мрежовите цени и
цена за задължения към обществото, вкл. съответните данъци, определени от
държавата, като акциз и ДДС, като Договорът влиза в сила от 01.04.2021 г.
(вж. чл. 1.1, чл. 1.2 и чл, 2.1 от Договора).В изпълнение на разпоредбата на
чл. 2.4 от Договора на 26.08.2021 Г. ЕВН ЕС е изпратило на посочения от
клиента в 4.6. от Договора имейл адрес писмено предложение за
продължаване срока на Договора, като на 27.08.2021 г, ищецът с писмено
потвърждение по имейл е потвърдил приемането на офертата за
продължаване действието на Договора, като съответно се е съгласил и с
начина на определяне на цената на електрическата енергия в предложената от
ЕВН ЕС оферта, която цена се определя по формула въз основа на данни за
почасовата цена на ел. енергия на „Българската независима енергийна борса
„ЕАД/цената за разходи на клиента и миксирана добавка ,или т.нар.
продукт“Флекс“,предлаган от ЕВН ЕС/.
Затова неоснователни са възраженията ,че ЕВН ЕС доставя ел.
енергия до обектите на ищеца в качеството му на доставчик от последна
инстанция ,а отделно от това правилно е установено по делото ,че в
представените фактури от ищеца ясно е записано качеството на ЕВН ЕС ,в
което доставя ел. енергия –„търговец,свободен пазар“,което още веднъж
опровергава тезата ,че ЕВН ЕС доставя количество ел. енергия в качеството
му на доставчик от последна инстанция.Установява се по делото ,че за
процесния период са доставени количества енергия и мрежови услуги в
количество ,съответстващо на посоченото в процесната фактура от годни
средства за търговско измерване и количествата са правилно остойностени
съгл. уговорените цени между страните ,поради което правилно е била
отхвърлена претенцията за установяване ,че начислените суми са недължими.
По тези съображения съдът счита ,че решението следва да бъде
потвърдено ,като на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени направените разноски по делото –които
се изразяват в юк.възнаграждение ,което съдът определя на оснчл. 78 ал. 8
ГПК вр.чл. 37 ЗПП вр.чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ на
200 лв.
17
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/06.01.2023 г. постановено по гр.д.
№ 136/2022 г. по описа на Карнобатския районен съд .
ОСЪЖДА Сапфир-Я" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. К**** Д." ***** 4, пред- ставлявано от управителя М.К.Л.
чрез адвокат П., с адрес за призоваване: гр. П****, ул. ******, офис 1 да
заплати на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. П**** 4000, ул. "Хр. Г. Данов" Ns 37,
чрез К.Н.Н. - юрисконсулт и пълномощник със служебен адрес: град П****,
ул. „Христо Г. Данов" № 37 сумата 200/двеста /лева – разноски по делото
пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18