№ 2161
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330118749 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от АТ. З. Т., ЕГН **********, против „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11 вр. чл. 19 вр. чл. 10а ЗПК, за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № **** от 21.10.2020 г.,
сключен между страните, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем и на неустойка.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **** от
21.10.2020 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен
заем в размер на 1200 лв. при фиксиран лихвен процент по заема –40.32 % и годишен
процент на разходите – 49.38 %.
Сочи, че в клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора било уговорено задължение за
заплащане на сума в размер на 659.78 лева, представляваща такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем. Счита, че посочената клауза е неравноправна,
тъй като липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Сочи,
че това задължение води единствено до обогатяване на кредитора, без да е налице
предоставяне на услуга, ползваща длъжника, както и излага становище, че тази такса
представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като
такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На следващо място, счита, че клаузата за дължимост на неустойка по чл. 4 – за
непредоставено обезпечение, е нищожна. Сочи, че в договора е предвидено, че в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият
съгласно чл. 4, ал. 2 дължи неустойка на кредитора в размер на 440.42 лева, която той
следвало да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за
неустойка, с която неустойка падежното вземане. Твърди, че посоченият в договора
фиксиран лихвен процент в размер на 40.32 % не отговаря на действително приложения,
тъй като уговорената неустойка и такса експресно разглеждане представляват добавка към
1
договорната лихва. Счита, че договореният фиксиран лихвен процент, към който се
кумулира вземането за неустойка и такса за експресно разглеждане, представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Сочи, че макар да е предвидена като неустойка в договора при
неизпълнение, сумата за неустойка по договора представлява предварително отчетена в
падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията
на чл. 5 ЗПК. Твърди се, че неустойката не е включена в ГПР по договора, като по този
начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от процесния договор. Поддържа се и, че
неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда задължение
потребителят да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при
неизпълнение на неговите задължения. Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия
лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит, като недействителен, не
поражда права и задължения за страните по него. В този случай, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл. 1,
ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № **** от 21.10.2020 г., сключен между
страните по делото, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем и на неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Вива
Кредит” ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е посочено какъв е размерът на
усвоената сума, срока на заема, ГПР, годишният лихвен процент, общият размер на
плащанията по заема, както и фиксираният размер на неустойката по чл. 4, ал. 2 от
договора, които следва да заплати длъжникът. Поддържа, че законът не поставя изискване
при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се,
че в конкретния случай кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да
гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника.
Поддържа, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР по
договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на
поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе осигурил обезпечение
в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка.
По отношение на клаузата за предоставяне на допълнителна услуга сочи, че
потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва от
услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Освен това искането за
ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза
реакция и съответно ангажирането на допълнителни ресурси. Сочи, че ищецът сам е поискал
да се възползва от услугата по експресно разглеждане на документи и поради това следва да
заплати нейната стойност. Излага съображения, че предвид доброволния характер на
посочената услуга, ищецът не може да се позовава на неравноправност, тъй като клаузата
фигурирала в договора по изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от
дружеството. Твърди се, че не се изисква от ищеца еднократно заплащане на таксата за
експресно разглеждане, а плащането на таксата е разсрочено с погасителните вноски по
кредита, което е в интерес на ищеца.
По отношение твърденията за нищожност поради приложен по-висок лихвен процент
от уговорения, излага, че при така договорения лихвен процент, ГПР по заема е в рамките
на допустимите стойности, предвидени в ЗПК. Твърди, че дружеството е спазило
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно ГПР да не е по-висок от петкратния размер на
законната лихва.
2
Излага, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът е преценил
възможностите си, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. Твърди, че
договорната лихва представлява цената, която потребителят заплаща на кредитора за това,
че ползва неговите парични средства, поради което се дължи така, както е уговорена.
Именно такава била волята на ищеца, обективирана изрично в процесния договор.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен
заем, който не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци,
водещи до неговата недействителност; наличието на предпоставки за нищожност на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на документи, както и на
неустойка, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на материалния закон.
Ответната страна следва да докаже валидност на договора и оспорените му клаузи,
който е сключен съобразно изискванията на ЗПК и при спазване правата и интересите на
потребителя, като опровергае твърденията на ищеца и установи всички свои твърдения и
възражения в отговора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема установителните
искове за основателни и доказани, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан
Договор за паричен заем № **** от 21.10.2020 г., по силата, на който на ищеца е
предоставена сумата от 1200 лева, при ГЛП от 40.32 %, ГПР – 49.38 %, както и, че в
договора за кредит е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 659.78 лева, както и неустойка в размер на 440 лева /виж
Определение по чл. 140 ГПК № 2361/04.03.2022 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетия
като писмено доказателство по делото Договора за паричен заем Standart 14 № **** от
21.10.2020 г. /л.11-14/. С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в
размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.38 %. Уговорена е
също „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 659.78 лева. Ищецът се е
задължил да върне сумата в срок до 25.08.2021 г., като общият размер на всички плащания е
записан, че възлиза на 2 085.38 лева.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 659.78 лева.
Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се
уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на
равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице,
което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател
от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5
години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
3
не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която
е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.
С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да
заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 440 лева. Установено е, че
неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на
последната в този случай е от 114.79 лева, а общия размер на задължението от 2525.38 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е
възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив -
4
Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.
№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение
№ 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.
В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 659.78 лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.38 %
не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този
смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.,
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33
от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
С допълнителното плащане на „такса за експресно разглеждане“ се покриват разходи
във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е
налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.
143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
документи, противоречи на добрите нрави; представлява 54.98 % от размера на
предоставената сума /(659.78/1200)*100/; води до неоснователно обогатяване за кредитора,
като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при това положение -
5
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП.
Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на документи е
установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 659.78 лева,
уговорен в договора.
Относно клаузата за дължимостта на неустойка по заема, съдът намира, че и тя е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 440 лева.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е
неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това
задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това
въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и
срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за
неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на
кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е
уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за
представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено
предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с
добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Предвид изложеното, исковете за прогласяване на недействителността на тези клаузи
следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 100 лева,
6
която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 16) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. С.Н., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска,
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на
процесуалния представител, а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е
реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между АТ. З. Т., ЕГН **********,
от село Р. ****, и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от
Договор за паричен заем Standart 14 № **** от 21.10.2020 г., предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
659.78 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между АТ. З. Т., ЕГН **********,
от село Р. ****, и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, че клаузата на чл. клаузата на чл. 4,
ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № **** от 21.10.2020 г., предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 440 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави и неравноправност.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, да заплати на АТ. З. Т., ЕГН
**********, от село Р. ****, сумата от 100 лева (сто лева) - деловодни разноски за
производството по настоящото гражданско дело № 18749/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ
гр.с..
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,, да заплати на адв. С.К. Н., АК-
Пловдив, със служебен адрес – гр. П. ****, сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на АТ. З. Т. за производството по
настоящото гражданско дело № 18749/2021 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
7