№ 172
гр. Шумен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20243600100439 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на К. Р. И. от гр. Шумен, действаща чрез
пълномощниците си адв. М. К. и адв. С. Щ. от ШАК срещу Община – Шумен,
представлявана от кмета проф. Х.Х.
Ищцата твърди, че на 04.11.2023 г., около 13.40 часа, при преминаване през парк „
Градска градина „ в гр. Шумен, движейки се в дефинираните пешеходни зони на парка,
върху нея изненадващо паднала част от дървен масив, отделил се от дърво, част от флората
на парка. Дървото паднало върху нея и, тъй като към момента на удара била сама, не могла
да го повдигне и да се освободи от него. Единствено успяла да извади мобилния си телефон
от чантата си и да се обади на племенника си, когото помолила за спешна помощ.
Впоследствие, около мястото, на което лежала затисната под дървото се стекли
преминаващи хора, които се опитали да й помогнат и да го отместят, но без успех. Същите
се обадили на тел. 112 и на мястото пристигнали екипи на спешна помощ и пожарната,
които провели действия по оказване на първа помощ и премахване на тежестта върху нея.
След това била хоспитализирана в МБАЛ – Шумен, където й била оказана първа помощ и й
били извършени поредица рентгенографии и диагностични изследвания, при които били
констатирани множество телесни увреждания върху тялото й, а именно: фрактура на тибия и
фабула; компресионна фрактура на тялото L1, луксация на глезенна става, полифрагментна
фрактура на двете кости на дясна подбедрица в дистална трета, двата мелеола с дислоксация
на фрагментите; луксация на дясна глезенна става; полифрагментна фрактура на тялото L1 с
компресия, костен фрагмент дорзално стенозиращ спиналния канал; фрактура на лявата
дъга. Претърпяла и оперативни интервенции, изразяващи се в закрито наместване на
фрактура, тибия и фабула, затворено наместване на фрактура на шафта на тибията,
респозиция на фрактурата на дясна глезенна става, имобилизация с гипсова шина, като
1
престояла в болничното заведение до 09.11.2023 г.. На 09.11.2023 г. била рехоспитализирана
в МБАЛ „Св. Анна„ в гр. Варна, където претърпяла още две оперативни интервенции –
оперативно наместване на фрактура на счупен прешлен и на счупен десен глезен. На
24.11.2023 г. била дехоспитализирана и насочена към извънболнично лечение. На 16.01.2024
г. постъпила в МБАЛ – Попово, където й били извършени неотложни хирургични и
медицински интервенции. Към момента, близо 10 месеца след причинения и деликт,
продължавала лечението и рехабилитацията, предписани й от лекуващия лекарски екип и
изпълнявала ежедневна възстановителна и рехабилитационна програма. Прогнозите на
лекарите били, че възстановителният период би отнел повече от една календарна година,
като не е възможно да бъде дадена прогноза за пълно физическо възстановяване напред във
времето. В резултат от причинените й телесни увреждания и понастоящем изпитвала силни
болки и страдания, невъзможност за спокоен и пълноценен сън, и безпокойство, като
продължавала да използва медикаменти. Вследствие причинения й деликт, към днешна дата
било налице и изразено психотично увреждане в менталния сектор. Тъй като й се наложило
да бъде дълго време на легло, била зависима от чужда помощ, поради невъзможността да
покрива елементарните си битови нужди. И до днес била трудно подвижна. От психо-
емоционална гледна точка, след претърпения инцидент животът й коренно се променил –
затворила се в себе си, разчитала на помощ и подкрепа от близките си, не съумявала да
полага грижи за семейството си. Ежедневно я спохождали мисли и чувства за тежест на
цялото семейство, както и емоционални изблици като плач, дълбоко депресивно състояние,
спомени от преживения ужас. В пряка и непосредствена връзка с претърпения инцидент и
провежданите и към момента лечение и рехабилитация извършила разходи в размер на 10
412.77 лева. По повод деликта била образувана преписка в РУ на МВР – Шумен, която
завършила с отказ за образуване на наказателно производство от 30.04.2024 г. на прокурор
при ШРП. Позовавайки се на изложеното, ищцата моли съдът да осъди Община – Шумен да
й заплати сумите от 90 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 10
412.77 лева – обезщетение за имуществени вреди, вследствие от деликт, причинен на
04.11.2023 г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на деликта – 04.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и
извършените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Община – Шумен, представлявана от кмета
проф. Х.Х. чрез старши юрисконсулт В.Г. е депозирал отговор, в който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че Община – Шумен е осигурила поддържането на
зелените площи, което се ръководи и осъществява от специалисти по озеленяването при
Община – Шумен, както и в специализираното общинско предприятие „ Паркове и обредна
дейност „. За състоянието на дърветата се извършват периодични проверки от служители на
общината, съвместно със служители на ОП „ Паркове и обредна дейност „, при които не са
били забелязани повреди или гнилоти по въпросното дърво, още повече, че същото се е
намирало точно над фургоните, където е домувала бригадата от служители на ОП „ Паркове
и обредна дейност „ и то е било ежедневно под техен надзор. В момента на инцидента
04.11.2023 г. е имало тежки метеорологични условия – гръмотевична буря, придружена от
2
силен вятър, дъжд и градушка, вследствие на които се е отчупил голям и тежък клон от
дърво от вида „Кестен“, което към момента на инцидента е било в добро състояние, без
външни белези на нарушение на целостта и без сухи клони. В този смисъл, отговорните
лица, на които е възложена поддръжката и опазването на зелената система в рамките на
града не са могли да предвидят и да осуетят настъпването на последствия в такива размери,
за да може да се търси отговорност от Община – Шумен по реда на ЗЗД. Предвид това,
счита, че е била налице „непреодолима сила“, която стои извън възможностите на
отговорните по смисъла на закона и подзаконовите нормативни актове лица, поради което не
би могла да се търси отговорност за настъпилата вреда. На следващо място, предявява
възражение, че искът за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Позовавайки се на
изложеното, моли съдът да отхвърли исковата претенция и му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове за обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.50, вр. чл.51 и чл.52 от ЗЗД, а
при условията на евентуалност – с правно основание чл.49 от ЗЗД, както и акцесорни искове
с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Исковете са предявени с редовна искова молба, от и срещу процесуално легитимирани
лица, допустими и подсъдни като първа инстанция на ШОС.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява и
не се спори между страните, че на 04.11.2023 г., около 13.20 часа ищцата преминавала през
парк „Градска градина„ в гр. Шумен, движейки се в дефинираните пешеходни зони на парка,
като изведнъж върху нея паднала част от ствола и клоните на дърво. Ищцата се опитала да
се освободи от затисналия я ствол на дървото, но не успяла сама. Впоследствие на мястото,
където лежала се стекли преминаващи хора, които се опитали да й помогнат и да го
отместят, но без успех. Същите се обадили на тел. 112 и на мястото пристигнали екипи на
спешна помощ и пожарната, които провели действия по оказване на първа помощ и
премахване на тежестта върху нея. След това била хоспитализирана в МБАЛ – Шумен,
където й била оказана първа помощ и й били извършени поредица изследвания и
интервенции, включая оперативни.
От приложената към преписка вх. № 300/20024 г. по описа на ШРС справка от НИМХ,
Филиал Варна, се установява, че в деня на инцидента във времевия интервал между 13.00 и
13.30 часа в района на метеорологична станция Шумен е регистрирана далечна
гръмотевична буря от запад, придружена от силен дъжд и силен западен вятър със средна
скорост 14м/с и пориви до 18 м/с. В периода между 13.30 и 14.20 часа е отчетен слаб дъжд.
В 14.00 часа температурата на въздуха е била 13.1 градуса. В справката е уточнено, че
скоростта и посоката на приземния вятър се измерва на 10 м. височина над земната
повърхност, а температурата на атмосферния въздух – на сянка на височина 2 м. над земната
повърхност. Вятър, чиято скорост достига и надхвърля 14м/с се означава като силен.
Силният вятър е опасно метеорологично явление и е възможно да нанесе щети на
инфраструктурата и стопанството.
3
От показанията на свидетеля В.Р.е установява, че на 04.11.2023 г. времето било
слънчево, топло за сезона и тихо. Неочаквано се разразил бурен вятър, придружен от силен
дъжд. В този момент, свидетелят, който е наемател на кафе-клуб „....“, разположено на входа
на парк „Градска Градина“, гр. Шумен откъм сградата на „Енерго“ бил в заведението и
негов служител го уведомил, че отвън, в непосредствена близост има паднало дърво. Когато
излязъл отвън свидетелят установил, че под голям клон от близкото дърво, заедно с част от
стъблото е затисната жена, която била в съзнание и, която очевидци се опитвали да
повдигнат. Оказало се, че падайки на земята дървеният масив е засегнал паркиран на близо
автомобил и е смачкал контейнер за смет. Свидетелят заявява, че въпросното дърво
изглеждало здраво, но имало два премахнати клона, основата на които била боядисана в
зелено.
От показанията на свидетеля П. П. /племенник на ищцата/ се установява, че в деня на
инцидента времето било хубаво. Изведнъж започнало да се смрачава и да ръми дъжд, но без
буря и силен дъжд. По същото време той чакал свой приятел под козирката на магазин на
бул. „..... Малко след това получил обаждане от ищцата, която го уведомила, че върху нея е
паднало дърво и го помолила да й помогне. След като пристигнал на мястото на
произшествието видял леля си да лежи на земята, затисната от голям клон с диаметър от
около 30 – 35 см.. Същата била в съзнание, но с усукан крак. Свидетелят и други хора
веднага се опитали да отстранят клона и да я повдигнат, но не могли, тъй като бил много
тежък. След обаждане на телефон 112, на мястото пристигнали и служители на Гражданска
защита, които разчистили клоните, за да могат да измъкнат пострадалата. По-късно дошла и
линейка, която ги откарала в болницата.
От показанията на свидетелката М.И.., се установява, че от 2024 г. заема длъжността
специалист по озеленяване към Община – Шумен, а преди това – длъжността технически
сътрудник – озеленител. В тези й качества е участвала ежегодно в Комисии за проверка
състоянието на дърветата в парк „Градска градина“, гр. Шумен, като последната такава била
през пролетта на 2023 г.. Тогова констатирали, че по процесното дърво няма видими белези
да има опасност да падне. Още повече, че под това дърво бил разположен фургон на ОП „
Паркове и обредна дейност“, обитаван от служители на същото, които ежедневно
осъществявали наблюдение върху него. На 04.11.2023 г., събота получила сигнал, че клон е
паднал върху жена в Градската градина. Веднага след това, в първия работен ден, тя и
специалисти от ОП направили проверка на дървото, като не установили по него да има
хралупи, гнилоти или други предпоставки за падането му.
От показанията на свидетеля С.С. се установява, че от м. март 2019 г. работи като
лесовъд към Община – Шумен на граждански договор. В тази връзка ежегодно е участвал в
проверки в Градската градина за наличие на дървета или части от тях, които подлежат на
отстраняване. При тези проверки оглеждали дърветата визуално от далеч и обследвали
корените и стъблата им с чукче тип брадвичка, като наблюдавали за изсъхнали или отрязани
клони, кухини и хралупи. Конкретно, при огледите на процесното дърво, не са констатирали
то да е болно. Свидетелят е категоричен, че въпросният клон не е бил счупен, както се
4
получава при изсъхнали клони, а отчеснат, което се получава ако клоните са здрави.
От заключението на вещото лице по съдебно лесотехническата експертиза се
установява, че въпросното дърво е от вида Конски кестен. Този вид расте бързо, развива
широка корона и мощна коренова система, може да достигне височина 30 м. и диаметър
около 1 м. Пределната му възраст е около 200 години. Възрастта на конкретното дърво,
определена чрез преброяване на годишните пръстени на пъна е около 120 години. Видно от
оцветяването на пъна, то е било отсечено преди около година. По снимките към приетата по
делото разпечатка от електронен сайт „Шум.бг“ не става ясно с категоричност страдало ли е
дървото от заболяване към датата на инцидента. По около 1/4 от северната част на пъна се
забелязва процес на гниене, но то е в начален етап и едва ли би могло да повлияе на
пречупването на клона, който, видно от снимките е развил листа, от което следва, че е бил
жизнен. В заключение, вещото лице счита, че най-вероятната причина за отчупване на част
от дървото е бурния вятър. Експертът посочва също, че при правилно поддържане на дадено
дърво биха могли да се предотвратят инциденти като процесния, но отстраняването на част
от паркови дървета става след проверка и преценка на необходимостта за предприемане на
действия по външни белези. Дали дървото е било поддържано правилно или не, не може да
се каже категорично по приложените снимки, тъй като не се вижда цялото растение от преди
инцидента.
От приложените по делото заповед № РД-25-2321/04.10.2022 г. на кмета на Община –
Шумен и Констативен протокол от 05.10.2022 г. на комисия по заповед № РД-25-
2321/04.10.2022 г., се установява, че около година преди описания инцидент е бил извършен
оглед на съществуващите дървета в парк „Градска градина“ в гр. Шумен от назначена от
кмета на общината специална комисия, която е установила, че към посочения момент в
парка е имало десет сухи дървета за премахване, чието точно разположение на територията
на парка не е уточнено.
По делото е приложен договор № 25-02-425/23.12.2022 г., съгласно чл.1, ал.1, т.3, 4 и 5
от който Община – Шумен, представлявана от кмета е възложила на лицето С.ИС.
осъществяване на дейности по издаване на писмени становища във връзка с чл.43, ал.3 от
Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Шумен
за кастрене или премахване на дървета и храсти; извършване на други лесотехнически
услуги и организиране, компетентно проучване и решаване на постъпили жалби, молби,
сигнали и предложения на граждани във връзка с озеленяването и благоустройството в
Община – Шумен, за срок от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., който е бил удължен до
31.12.2024 г., по силата на допълнително споразумение № 25-02-425/19.07.2023 г..
По делото са приложени заповед № РД-25-631/13.03.2023 г. на кмета на Община –
Шумен и Констативен протокол от 14.03.2023 г. на комисия по заповед № РД-25-
631/13.03.2023 г., от които се установява, че по заявление на собственика на заведение „....“
на територията на парк „Градска градина“, гр. Шумен е бил извършен оглед, при който е
констатирано, че следва да се оформи короната на 1 бр. кестен, без да е уточнено точното му
разположение.
5
От представената медицинска документация и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат от падането на
дървения масив върху ищцата, същата е получила многфрагментно счупване на тибия
/голям пищял/ и фибула /малък пищял/ в долна трета, придружено с изкълчване /луксация/
на дясната глезенна става; компресионна многофрагментна фрактура на тялото на първи
лумбален прешлен /поясен/ с костен фрагмент, който стенозира /стеснява/ спиналния канал,
която е свързана и с фрактура на лявата дъга на същия прешлен. След приемането й на
04.11.2023 г. в МБАЛ – Шумен, на 08.11.2023 г. на ищцата са били извършени закрито
наместване на фрактурата на тибията и фабулата без вътрешна фиксация, затворено
наместване фрактурата на шафта на тибия, покрита репозиция на фрактурата на дясна
глезенна става и имобилизация с гипсова шина. Същата е била изписана на 09.11.2023 г. и
насочена за последващо оперативно лечение в специализирана клиника по неврохирургия
„Св. Анна“, гр. Варна. През периода 09.11. – 17.11.2023 г. ищцата е била лекувана в Клина по
неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където на 15.11.2023 г., под рентгенов
контрол и обща анестезия са й били осъществени педикулна фиксация Тн12-Л2 и
вертебопластика на Л1 с около 7 мл. костен цимент, ламинектомия Л1, декомпресия на
първи лумбален прешлен, съпроводени от хомеостаза, лаваж, активен дренаж и зашиване. В
периода 17.11. – 24.11.2023 г. ищцата е била лекувана в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна, където на 21.11.2023 г., под обща анестезия
й е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и
фабула, посредством ОРВФ с 1 бр. заключваща плака на фибулата и 2 бр. 1/3 туб. плаки от
медиално, след което е бил направен послоен шев и поставена гипсова имобилизация.
Пациентката е била изписана с препоръки за сваляне на конците на 14 следоперативен ден;
антитромботична профилактика за 30 дни и движение с помощни средства с отбременяване
на оперирания крайник за срок от 30 дни. В периода 16.01.2024 г. – 19.01.2024 г. ищцата е
пролежала в „МБАЛ Попово“ ЕАД, където на 14.01.2024 г., под пълна анестезия й е било
извършено отстраняване на имплантиран уред от тибия и фабула на дясна подбедрица, а
именно на 1 синдезмален винт и 1 к игла. На 15.08.2024 г., в същото лечебно заведение е
било извършено отстраняване и на втората метална плака от десния глезен, а третата плака
предстои да бъде извадена в следващите месеци. Описаните увреди са причинили на ищцата
трайно затруднение в движението на десен долен крайник и на поясната област на гръбначен
стълб за период по-голям от един месец. През първите дни непосредствено след травмата до
началото на оперативното лечение пострадалата е изпитвала болки със силен интензитет,
провокирани дори и от минимални движения, дори и в леглото. След проведеното
оперативно лечение на глезен и гръбначен стълб болевия синдром продължава около 90 дни
следоперативно за гръбначния стълб и от 90 до 120 дни следоперативно за глезена. В
конкретния случай обаче лечението на ищцата е продължавало и към датата на прегледа й от
вещото лице – 04.03.2025 г., като същата все още изпитвала болки в подколенника и
гръбначния стълб и имала затруднения при движение, една от причините за които е
неотстранената плака от глезена на десния й долен крайник. При прегледа й, вещото лице е
установило, че понастоящем пациентката е със силно отекъл десен глезен с изразена ставна
6
/синовиална/ реакция /излив/. Движенията в дясната глезенна става са силно ограничени, при
недостиг на движението на ходилото нагоре и надолу с около 40 градуса, по повод на което
е необходима допълнителна рехабилитация с балнеопроцедури. На направената на
04.03.2025 г. рентгенова графия се вижда, че тялото на първи поясен прешлен е
стабилизирано с метал към телата на 12-ти гръден и 2-ри поясен прешлен. Десният глезен е
все още с метална синтеза на фабулата, но ставната междина е стеснена неравномерно,
налице са оформени остеофити /шипове/, участък от тялото на талуса /макаровидната кост/ е
с начална асептична некроза, причинена от влошено хранене на костта, което показва, че при
изкълчването на глезена са били разкъсани хранещи кръвоносни съдове. Пациентката все
още изпитва болезнен дискомфорт в зоната на двете оперативни интервенции. Походката й е
накуцваща и ходи с едно помощно средство. Липсва неврологична симптоматика, свързана с
оперативната стабилизация на прешлена. Лечението на причинените травматични
увреждания не е приключило към момента и ще продължава през следващите две-три
години.
От медицинските документи се установява също, че от преди въпросния инцидент
ищцата е страдала от артериална хипертония, захарен диабет – неинсулинозависим тип и
гастрит с ерозия на червата, за които приема редовно симптоматична терапия. Претърпяла е
тотална хистеректомия и холецистектомия. Преживяла е мозъчен инсулт с последвала
хоспитализация, след които се е възстановила задоволително.
На зададени му в съдебно заседание въпроси вещото лице ортопед – травматолог
отговаря, че и след периода на възстановяване през следващите 2 – 3 години ищцата ще
остане инвалид, поради асептичната некроза на макаровидната кост на десния глезен, която е
причинена от травмата, получена при въпросния инцидент, както и, че заболяването й
неинсулинозависим диабет в начален стадии не би могло да е причина за получените от нея
счупвания.
По делото е приложено ЕР на ТЕЛК при МБАЛ – Шумен от 26.11.2024 г., с което на
ищцата е определена 54% ВСУ, считано от 01.04.2024 г., пожизнено, без чужда помощ,
поради общо заболяване - множествени счупвания на подбедрица, с придружаващи
заболявания хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и счупване на гръбначния
стълб в поясната област.
От показанията на свидетелите П. П. и Б.И. /съпруг на ищцата/ се установява, че след
изписването й от МБАЛ – Шумен и МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна в продължение на 2-3
месеца ищцата била на памперси и не можела да се обслужва сама, включая за къпане, смяна
на превръзки и приемане на лекарства, поради което съпругът и племенникът й поели
всички грижи за нея. След инцидента останала на легло около 5-6 месеца. Към момента
продължавала да изпитва силни болки, особено в кръста, когато вървяла, поради което
приемала успокоителни лекарства. Освен това не можела да стъпва хубаво на крака си и се
придвижвала приведена, с помощта на бастун. Преди инцидента нямала затруднение в
движението и често със съпруга й ходели на разходки и екскурзии, посещавала мероприятия
с приятелки. Освен това била позитивна, с бодър дух и давала кураж на всички около нея.
7
След случилото се обаче се сринала емоционално и психически и имала нужда от подкрепа
от близките си. Свидетелят И. заявява, че в деня на инцидента ищцата излязла от дома си, за
да отиде на гости на сестра си, поради което маршрутът й преминавал през парка. По-късно
му споделила, че докато се движела видяла да идва тъмен облак и излязъл вятър, което я
накарало да вземе решение да се върне.
От заключението на вещото лице по съдебно психологическата експертиза се
установява, че за процесния инцидент ищцата има последователен спомен, т.е. липсват
данни за амнезия. Събитието е предизвикало у същата интензивен негативен стрес с
преживяване на реален страх за здравето и сигурността й, съпътстван от силна физическа
болка, повишена тревожност и безпокойство, които резултират и на телесно ниво – учестено
дишане, треперене, сърцебиене, пресъхване на устата, интензифицирани и непрекъснато
променящи се напрежение, тревожност, безпокойство и безпомощност до идването на
помощ. Описаното състояние е от типа на Реакция на остър стрес. Симптомите са преходни
и отзвучават след приключване на екстремната ситуация или извеждане от нея. Те показват
смесена и променяща се картина, като след първоначалната фаза на „зашеметеност“ се
наблюдават депресия, тревожност, гняв, отчаяние, свръхактивност, отдръпване, отзвучаващи
за няколко дни. В конкретния случай развитието на стресова реакция у ищцата се обуславя
от няколко фактора: 1/ събитието е внезапно и неочаквано; 2/ ситуацията е нововъзникнала,
възприета като заплашваща, без готовност и възможност за противодействие от страна на
освидетелстаната; 3/ водещи емоции са спасението, нарастващо до страх от непредвидимите
последици от ставащото, които са ограничили възможностите й за справяне. Стресорът в
конкретния случай е соматичен и психичен и е довел до принудителна и внезапна промяна в
социалното й функциониране. Допълнително наложилите се негативни преживявания по
време на престоя й в болница – оперативни интервенции, хроничен болков синдром,
постелен режим, нарушена автономност и последвалата рехабилитация са довели до
хроничен дистрес, нарушаващ обичайното й функциониране във всички сфери – семейство,
контакти, социум в период за около една година след случилото се. Феноменологчно
състоянието се е изявило в тревожност, безпокойство, подтиснато настроение, чувство на
невъзможност за справяне, изолация и принудително ограничаване на контактите,
себеотносни интерпретации, страхове за бъдещето, преживяване на непълноценност,
инсомния и вегетативни симптоми, лесна физическа и психическа астенизация, като всичко
това е довело до разстройство в адаптацията. Възстановяването й и до днес е бавно и
трудно, като продължават да са налице двигателни затруднения, нарушения в съня
/кошмари/, променливо настроение, данни за негативни емоционални преживявания, макар и
не толкова интензивни – периодично повтарящи се реминисценции и чувство за оживяване
на преживяното, дистрес, данни за подчертано избягване на стимули, които пораждат
спомени за травмата. Посочените симптоми оформят картината на постравматично стресово
разстройство, което е допълнително проектирано от присъщите за възрастта й промени в
когнитивната и емоционалната сфера, както и здравословните й проблеми - дългогодишна
хипертония и мозъчен инцидент. Към настоящия момент освидетелстваната мобилизира
значителни усилия на волята си, за да се възстанови напълно физически и психически, но
8
все още не е в състояние да преработи напълно и съответно преживявания инцидент и
последиците от него поради възрастовите й особености като ригиден мисловен процес с
мисловни предъвквания на случилото се, липса на пластичност, гъвкавост и адаптивност,
флуктуация на настроението. Тревожността й като психично състояние е променлива.
Въпреки това, тя е възстановила част от социалното си и личностово функциониране, макар
субективно то все още да не отговаря на личностовите й потребности. Разстройството на
адаптацията при ищцата е в пряка причинна връзка с процесния инцидент и причинените й
от него вреди. Излизането от такова състояние, за да не приеме хроничен ход, предполага не
само медикаментозна, но и системна психотерапевтична помощ.
От приложените по делото рецепти, касови бонове, фактури и талони за медицински
изследвания се установява, че, във връзка с лечението на причинените и травматични
увреждания, до 27.11.2023 г. ищцата е извършила разходи в размер на 10 520.37 лева като,
според заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, всички
заплатени от ищцата консумативи, описани в представените по делото касови бонове,
фактури и талони са били необходими за лечението й.
При изложените факти, съдът приема за установено от правна страна следното:
Съгласно Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, по отношение на
отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД се приема, че " ... ако вредите
са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение
на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по
чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното
настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил
работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не
възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите
настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава
вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на
вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и
50 ЗЗД. Разграничаването на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД се налага не само за точното
приложение на закона, но и във връзка с упражняването на иска по чл. 54 ЗЗД, който е
възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД." В същият смисъл са и разясненията по т. 3
от ППВС № 4/1975 г.
Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от
принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил
възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл
отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на
пострадалия. За ангажиране отговорността по този текст следва да бъде установено
наличието на възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите и вреди,
9
причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия
да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, като не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили
деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената работа. В тежест на ищеца
по иск с правно основание чл.49 ЗЗД е да докаже настъпилите вреди и причинната връзка
между тях и противоправното поведение на изпълнителя, както и, че допуснатите от
последния противоправни действия или бездействия са били осъществени при или по повод
възложена му от ответника работа. Съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се
предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето под чиито надзор те се намират.
Според практиката на ВКС, отговорността на по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. При иск на
това основание е необходимо да се установи наличие на причинени вреди, вредите да са
произлезли от вещ или животно, вещта/животното да е собственост на лицето, от което се
търси отговорност или да се е намирала под негов надзор, бездействие на собственика или
упражняващия надзор, причинна връзка на вредите с това бездействие. В хипотезата на чл.
50 от ЗЗД надзорът не се приравнява на държането на вещта или животното (т. 11 от ППВС
№ 7/1959 година). Надзорът предполага този, който го упражнява да има правото да
управлява вещите, както и да си служи с тях относително свободно, поради което за него
възниква и задължението да се грижи за вещите и да следи за тяхната изправност. За да се
ангажира отговорността на ответника по иск по чл. 50 от ЗЗД за вреди причинени от вещ
трябва да бъде установено, че той е собственик на вещта или тя е била под негов надзор.
Това става с доказване на правнорелевантните факти, от които произтичат тези качества на
ответника. Затова ищецът трябва да посочи тези факти в исковата молба, като преценката му
дали същите сочат на това, че ответникът е собственик на вещта или пък че тя е под негов
надзор не обвързва съда при определянето на предмета на производството. Искът по чл. 50
от ЗЗД не следва да бъде отхвърлен само поради това, че ищецът твърди, че ответникът е
собственик на вещта или животното, а от изложените факти следва, че той само упражнява
надзор и обратното. Независимо на какви факти ищецът твърди, че следва да се ангажира
отговорността на ответника - като собственик или като лице, упражняващо надзор не се
касае до два различни иска, с различно правно основание, а до един иск с правно основание
чл.50 от ЗЗД, като разликата е само във фактите, обосноваващи отговорността на ответника.
Самото право на собственост поглъща осъществяването на надзор по смисъла на чл. 50 от
ЗЗД. При вещите и при животните, за които не съществува публичен регистър, установяващ
правото на собственост и сделките с тях, за правото на собственост следва да се съди по
упражняваното владение. Въз основа на същото обаче може да бъде преценявано и
упражняването на надзор. Затова за да бъде уважен искът по чл.50 от ЗЗД е достатъчно да
бъде доказано, че ответникът владее вещта или животното. Ответникът може да се освободи
от тази отговорност, ако докаже, че са налице факти, изключващи правото му на
10
собственост. В случай, че ответникът докаже тези факти, но осъществява владение върху
вещта или животното, за да се освободи отговорност той трябва да установи и това, че не
упражнява надзор.
В конкретния случай ищцата претендира неимуществени и имуществени вреди,
причинени и от паднал клон на дърво, намиращо се в парк „Градска градина“, гр. Шумен,
като в исковата си молба излага твърдения, че вредите се дължат на свойствата на
конкретната вещ, а при условията на евентуалност – и на бездействие от страна на Община –
Шумен при изпълнение на задълженията й да поддържа дървесната растителност в парка, в
качеството й на собственик.
Устройството на озеленени и залесени площи в урбанизираните територии е уредено в
разпоредбите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Съгласно чл. 61, ал.1 от ЗУТ, в
териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като
средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на
отдиха на населението. Съгласно ал.2, основа на зелената система са озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.
Съгласно ал.4, озеленените площи по ал. 2 - собственост на държавата и общините, са
публична собственост. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗУТ, зелените системи и озеленените площи
се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на
урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като
се спазват правилата и нормативите в наредбата по чл. 13, ал. 1. Съгласно ал.3,
съществуващи озеленени площи, представляващи публична собственост, се устройват и
опазват като защитени територии по смисъла на чл. 8, т. 4. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗУТ,
кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на
озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо
значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при
условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация. Съгласно ал.2,
дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или
изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено
въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. Съгласно чл.8, ал.2 от
Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност, постоянното опазване на озеленените площи и декоративната растителност се
организира и осъществява от общините и техните служби. Съгласно чл.15, ал.1 от
Наредбата, картотекират се всички намиращи се в регулационните граници на населените
места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо
значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им.
Съгласно чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредбата, картотекирането се извършва от общините, като за
картотекираните дървета и храсти се съставят паспорти съгласно образеца, посочен в
приложение № 2, и се води регистър по образеца, посочен в приложение № 3. Регистърът се
проверява и се води от длъжностно лице, определено със заповед на кмета на общината.
11
Съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата, за всяко картотекирано дърво или храст в регистъра се
попълват данните, посочени в приложение № 3. Съгласно чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредбата,
представители на общините периодично, но не по-рядко от един път на три години
освидетелстват картотекираните декоративни дървета и храсти и предписват съответни
мерки за подобряване на състоянието им. Резултатите от освидетелстването се отразяват в
паспортите на растенията. Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от Наредбата, общинската дълготрайна
декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти могат да се преместват,
отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината за
изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на
движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове.
Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата, отрязването на клони, преместването и премахването на
съществуваща растителност, за която има разрешение, се извършват от инвеститора или
собственика, а съгласно ал.4, дърветата и храстите по чл.19, ал.1, т.3 и 4 се премахват
незабавно от собственика, стопанина или аварийните служби.
От горното следва, че съгласно чл. 61, ал. 2 и 4 и чл. 62, ал. 3 от ЗУТ парк „Градска
градина“ в гр. Шумен представлява озеленена площ за широко обществено ползване,
предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение
като, по аргумент от чл.3, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във вр. с
чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, процесното дърво, намиращо се на територията на парка представлява
публична общинска собственост.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗОбС, имоти и вещи общинска собственост се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Съгласно чл.16 от Закона е предвидено, че поддържането и ремонтите на имотите
и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за
управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че като собственик на въпросното дърво и на
основание чл.11, ал.1 от ЗОбС ответната община е легитимирана да отговаря за вреди,
причинени на трети лица, които се дължат на свойствата на самата вещ или са резултат от
неизпълнение на задълженията на Общината да я стопанисва и управлява с грижата на
добрия стопанин.
В настоящия случай се установи, че на 04.11.2023 г., движейки се на територията на
парк „Градска градина“ в гр. Шумен ищцата е претърпяла инцидент, при който клон от
засадено в парка дърво, ведно с част от ствола му се стоварил върху нея. От заключението на
вещото лице по ЛТЕ се установи, че дървото е от вида Конски кестен, който е изключително
устойчив в градска среда и подходящ за засаждане в паркове и градини. Установи се също,
че дървото е било на около 120 години, при средна възраст за този вид около 200 години. По
дървото не е имало видими следи да е болно, а падналият клон е бил с листа, което е
доказателство, че е бил жизнен. Една четвърт от ствола на дървото обаче е била обхваната от
гнилостен процес, който не се дължи на отсичането му след инцидента. От представените
заповеди и констативни протоколи, както и от показанията на свидетелите М.И.. и С.С. се
12
доказа, че от страна на Община – Шумен са били извършвани ежегодни проверки на
дървесната растителност в парк „Градска градина“, но не се установи какви констатации са
били правени, респ. какви мерки са били взети по отношение на процесното дърво. От
показанията на свидетеля В.Р.е изясни, че преди инцидента от дървото е имало отрязани два
клона, които са били боядисани в зелено, а според показанията на свидетеля С., който към
датата на инцидента е осъществявал лесотехнически услуги към Община – Шумен по силата
на граждански договор, падналата част от дървото не е била суха, тъй като се е получило
отчесване на стъблото, което е възможно ако е здраво, но не и ако е сухо. На следващо място
от приложената справка от НИМХ се установи, че непосредствено преди инцидента на
територията на град Шумен се е разразила буря, изразяваща се в силен вятър и проливен
дъжд, като силата на вятъра е била в степен, която да доведе до увреждане на стопанска
продукция и имущество.
С оглед на горното, съдът приема, че падането на дървения масив се дължи предимно
на лошите метеорологични условия към този момент, но те не са били единствената
причина, доколкото е ноторно за съда и страните, че в близост до процесното дърво има и
други дървета от същия вид, но няма данни в резултат от разразилата се буря от тях да са
били отчупени големи клони. Това, както и обстоятелството, че, видно от приложения
снимков материал, от стъблото на дървото се е отделила цялата корона, състояща се от два
по-големи клона, налага на извод, че инцидента се дължи също и на свойствата на самото
растение, което, макар и да не е било с видими признаци за боледуващо или изсъхнало е
било старо, със значителна височина и изгнила 1/4 от ствола от северната страна, а в тази
връзка – и на липсата на полагане на изискуемата грижа и предприемане на съответни
действия от страна на собственика Община – Шумен за обезопасяването му.
Що се отнася до възражението на ответника, че инцидента е бил предизвикан
единствено поради лошите метеорологични условия, съгласно т. 10 от Постановление № 7
от 1959 г., Пленум на ВС, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
същата се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че
вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия.
Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата не отговарят за
вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице.
Според задължителната практика на ВКС, за да е налице непреодолима сила, трябва да
има не само непредвидимост и непредотвратимост на събитието, но непредвидимост и
непредотвратимост и на неблагоприятните последици от него при полагане на дължимата
грижа. Случайното събитие представлява непреодолимо, непредотвратимо и непредвидимо
обстоятелство, което деликвентът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да
предвиди, тоест обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му. Освен това
е необходимо не само да е настъпило дадено събитие и неговото настъпване да не може да се
вмени във вина на лицето, но и това събитие да създава, да причинява невъзможността за
изпълнение, да е толкова непредотвратимо, че изцяло да осуетява изпълнението, макар
длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия
13
резултат.
В случая конкретното събитие би се квалифицирало като случайно, ако по делото беше
установено, че Общината е спазила всички изисквания на закона относно изпълнението на
задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, но
само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, то се е осъществило.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от
случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Предвид това и, че
въпреки отсъствието на външни белези за заболяване, процесното дърво е било на възраст
над средната, с нарушена корона, поради премахнати два клона и 25 % от стъблото му е било
обхванато от гнилостен процес, падането му при бурен вятър и силен дъжд е могло да се
предположи от компетентните органи и упълномощени лица при Община – Шумен, които, с
цел съхраняване живота и здравето на гражданите е следвало да предприемат необходимите
мерки за предотвратяване на потенциална или реална опасност за същите през всички
сезони и всякакви метеорологични условия, особено като се има предвид, че въпросната
буря, макар и изненадваща, не е била необичайна за сезона и региона. От изложеното
следва, че Община – Шумен, като собственик на парка, съответно на дървото, не може да се
освободи от отговорност поради непреодолима сила, поради което и възраженията на
ответника в обратния смисъл се явяват неоснователни. Нормативната уредба еднозначно
вменява в задължение на съответната община да осъществява цялостната дейност по
опазване, изграждане и поддържане на зелената система на територията й, да води регистър
на дървесните насаждения, част от тази система, да обследва състоянието им и да
предприема съответни действия по отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и
храсти, както и да осъществява контрол по преместването, премахването или кастренето на
дървета и храсти, поради което независимо дали осъществява посочените дейности чрез
нейни служители или трети лица, по силата на сключени с тях договори, именно общината
носи отговорност за неточно или несвоевременно изпълнение на вменените й по закон
задължения, които не отпадат от само себе си при влошени метеорологични условия, а
напротив – възложени й са с цел защита правата на гражданите и при наличие на такива. В
конкретната хипотеза, от събраните по делото доказателства не се установи, че Община –
Шумен е спазила всички изисквания на закона относно изпълнение на задълженията си по
поддържане на дървесната растителност в парка, включая по отношение на процесното
дърво, поради което същата не може да бъде освободена от отговорност. Освобождаването
й от отговорност би било налице, ако компетентните й служители са направили
своевременно всичко необходимо по регистрирането, обследването и опазването на
растението, т.е., ако са положили грижата на добрия стопанин и въпреки това увреждането е
настъпило. Наличието на силен вятър и дъжд към момента на произшествието очевидно не е
причинил счупване на подобни масиви от съседни дървета, от което следва, че ако
Общината беше направила необходимото обследване на дървото, то би могло да се
предприемат съответни мерки за заздравяването му - като оформяне на короната или пък за
цялостното му премахване, което всъщност е било осъществено, но след инцидента, респ. –
за ограничаване достъпа на граждани до него. Доколкото обаче това не е било направено,
14
позоваването на ответника на случайно събитие е необосновано. В тази връзка, не би могло
да се счита за осъществяване задълженията на Община – Шумен обстоятелството, че под
дървото е бил позициониран фургон, в който са отсядали служители на ОП, тъй като то е
ирелевантно по отношение изпълнение ангажиментите й за поддръжка на зелената система в
парка.
В съответствие с изложеното, съдът достига до извод, че непозволеното увреждане е
било причинено, както поради свойствата и качествата на вещта, така и поради
неизпълнение от Община – Шумен на възложените й по закон задължения за опазване и
поддържане на дълготрайната дървесина в парк „Градска градина“, гр. Шумен и конкретно
по отношение на дървото, част от което е паднала върху ищцата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема също, че
в резултат на увреждането, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила
описаните по-горе травматични увреждания и е претърпяла и продължава да търпи
физически и психически болки и страдания, което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии
за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при
които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст на
увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
обществено и социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Неимуществените вреди са
индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. В понятието "неимуществени вреди" се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането
социален дискомфорт.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от ищцата физически и психични
страдания, обусловени от: 1/ вида на причинените й травматични увреждания –
15
множествени счупвания в областта на дясна подбедрица и счупване на гръбначен прешлен в
поясната област; 2/ начина и продължителността на лечението на получените травми –
повече от три месеца непрекъснато болнично лечение, през което време е претърпяла три
операции под анестезия; следболнично лечение в домашни условия в продължение на пет-
шест месеца, през които е била на легло, като през първите два – три месеца не е могла да се
обслужва сама и продължаващо и към момента лечение на последиците от травмите; 3/
съпътстващите болки, които до оперативната намеса са били интензивни, а след това силни
в рамките на около 90 дни следоперативно за гръбначния стълб и от 90 до 120 дни
следоперативно за глезена, и все още не са отзвучали, поради което се налага да приема
обезболяващи; 4/ създадените дискомфорт и ограничения в нормалния й ритъм на живот –
дълъг период на обездвижване и липса на възможност да се грижи сама за себе си, социална
изолация и безпомощност; 5/ изживените първоначален остър стрес, притеснение за
живота и здравето й, негативни емоции във връзка с продължителния процес на лечение и
съпреживяване на случилото се, които са довели до хроничен дистрес, нарушаващ
обичайното й функциониране във всички сфери, а като краен резултат – и до разстройство
на адаптацията; 6/ възрастта й – 65 години, която е способствала за допълнително забавяне
на оздравителния процес; 7/ необходимостта от продължаващо лечение за срок от две – три
години, поради все още неотстранена плака от глезена й, болки в подколенника и
гръбначния стълб, отичане на десен глезен с изразена ставна /синовиална/ реакция /излив/,
силно ограничени движения, при недостиг на движението на ходилото нагоре и надолу с
около 40 градуса, което налага при придвижване да ползва помощно средство; 8/
обусловената от травмите трайна инвалидност и намалена трудоспособност над 50%,
пожизнено и 9/ средно статистическите икономически показатели за страната към месец
ноември 2023 г. намира, че дължимото й се обезщетение за причинените й болки и
страдания следва да бъде определено в размер на 60 000.00 лева, за която сума предявеният
иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Върху
присъдената главница се дължи и лихва за забава, считано от датата на увреждането –
04.11.2023 г. до окончателното й плащане. За разликата от 60 000.00 лева до 90 000.00 лева
искът се явява недоказан по размер, поради което подлежи на отхвърляне.
Досежно иска за имуществени вреди, се установи, че във връзка с лечението на
причинените й при непозволеното увреждане травматични увреждания, ищцата е
извършила разходи за закупуване на консумативи и медикаменти в размер на 10 520.37 лева,
които са били необходими и целесъобразни, което налага извод, че претенцията й за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателна и доказана по размер
и следва да се уважи до претендираната сума от 10 412.77 лева. Доколкото върху
обезщетението за имуществени вреди се дължи лихва от датата на извършване на съответния
разход, а не от датата на деликта и ищецът не е заявил от коя дата претендира лихва за
забава конкретно върху сумата от 10 412.77 лева, нито кои точно разходи, за които е
представил документи, се включват в нея, върху посочената главница следва да се присъди
обезщетение за забава от датата на извършване на последния разход, а именно – 27.11.2023
г..
16
Съобразно уважената част от исковете и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ответникът
следва да заплати на пълномощника на ищцата адвокат М. К. К. от ШАК, личен номер ....
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на същата в размер на 6 283.02
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен
съд – Шумен сумата от 3 889.47 лева, от която 2 816.51 лева – държавна такса и 1 072.96
лева – деловодни разноски.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата
следва да заплати на ответника сумата от 33.34 лева – деловодни разноски.
Съобразно отхвърлената част от иска и на основания чл.78, ал.8 от ГПК, ищцата следва
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 160.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община – Шумен, ЕИК *********, адрес: гр. Шумен, бул. „.... № 7,
представлявана от кмета проф. Х.Х.да заплати на К. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. „....“ № 6, ет.4, ап.10, на основание чл.50 и чл.49 от ЗЗД, сумата от 60 000.00 лева
– обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически и психични болки и
страдания, в резултат от непозволено увреждане, причинено на 04.11.2023 г. от паднал
върху нея дървен масив от дърво в парк „Градска градина“, гр. Шумен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 04.11.2023 г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за неимуществени вреди за разликата над 60
000.00 лева до предявения размер от 90 000.00 лева.
ОСЪЖДА Община – Шумен, ЕИК *********, адрес: гр. Шумен, бул. „.... № 7,
представлявана от кмета проф. Х.Х.да заплати на К. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Шумен, ул. „....“ № 6, ет.4, ап.10, на основание чл.50 и чл.49 от ЗЗД, сумата от 10 412.77 лева
– обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за болнично лечение,
медицински консумативи и медикаменти, в резултат от непозволено увреждане, причинено
на 04.11.2023 г. от паднал върху нея дървен масив от дърво в парк „Градска градина“, гр.
Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г. до
окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди в размер на 10 412.77 за периода от 04.11.2023 г. до 27.11.2023 г..
ОСЪЖДА Община – Шумен, ЕИК *********, адрес: гр. Шумен, бул. „.... № 7,
представлявана от кмета проф. Х.Х.да заплати на адв. М. К. К. от ШАК, личен номер .... на
17
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 6 238.02 лева - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата К. Р. И., ЕГН **********, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Община – Шумен, ЕИК *********, адрес: гр. Шумен, бул. „.... № 7,
представлявана от кмета проф. Х.Х.да заплати по сметка на Окръжен съд – Шумен, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 3 889.47 лева, от която 2 816.51 лева – държавна
такса и 1 072.96 лева – деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 6, ет.4, ап.10 да
заплати на Община – Шумен, ЕИК *********, адрес: гр. Шумен, бул. „.... № 7,
представлявана от кмета проф. Х.Х. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, сумите от 33.34
лева – деловодни разноски и 160.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
18