Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 20.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1453
по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №294818
от 15.12.2017г., постановено по гр.дело №13841/2015г. по описа на СРС, ГО, 54
с-в, е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Д.Г.М. дължи на „Т.С.”
ЕАД: сумата от 351,17 лева– главница, представляваща цена за потребена топлинна
енергия за имот в гр.София, ул.“*******, абонатен №030733 за периода от м.11.2011г.
до м.04.2014г.; 63,49 лева законна лихва за забава за периода от 31.12.2011г.
до 04.11.2014г.; 4,08 лева- сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.11.2011г. до м.04.2014г., както и законната лихва върху главниците
за периода от 17.11.2014г.- датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№62909/2014г на СРС, 54 състав, като исковете са отхвърлени за разликата
над 351,17 до 388,72 лева за стойност на топлинна енергия и за обезщетение за
забава върху таксите за дялово разпределение за сумата от 0,75 лева за периода
от 31.12.2011г. до 04.11.2014г. Ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 572,66 лв в исковото производство и 68,72 лева в заповедното
производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Д.Г.М.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е постановено за имот, който не е предмет на исковата претенция на
ищеца. Твърди, че не е собственик на имота, посочен в исковата молба. Съдът не
обсъдил и доводите за извършени плащания. Счетоводната експертиза се отнасяла
за имот, който не е предмет на исковата молба. липсвали доказателства
ответникът да е собственик и на имота, по отношение на който било постановено
съдебното решение на първата инстанция. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове –
отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски по делото в двете съдебни
инстанции.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С подадена на 06.11.2019г. писмена молба моли решението
на СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач „Т.с.”ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Имотът, за който
се твърди от ищеца, че в него е потребена топлинна енергия от ответника, е
идентично описан както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така
и в издадената заповед по чл.410 ГПК, и в обжалваното решение, а именно- апартамент №5, находящ се на адрес гр.София, ул.“*******с абонатен №030733. По отношение на този имот и за този абонатен номер са
изготвени и заключенията на изслушаните по делото ССЕ и СТЕ, както и са
представени доказателства, че същият е собственост на ответника (нотариален акт №002, том І, дело №002/09.09.1998г. на нотариус Ц.С.№030 на
Нот.камара, на л.109 от първоинстанционното
производство). Очевидно се касае за допусната от ищеца грешка в изписването на
административния адрес на имота в исковата молба, която е следвало да бъде
изправена от първоинстанционния съд по реда на чл.129 ГПК, но същата не е от
такова естество да доведе до липса на идентификация на процесния имот- същият е
надлежно посочен в заповедта за изпълнение, заявлението и обжалваното решение,
както и в представените от страните писмени доказателства, а партидният номер
на имота в счетоводството на ищеца е един и същ. Действително по делото са
представени и писмени доказателства, касаещи друг имот в гр.София, ж.к.“Красна
поляна“, но същите са ирелевантни за спора и съдът не се е позова на тях при
постановяване на обжалваното решение.
Установено е по делото, че
процесният имот- апартамент
№5 в
гр.София, ул.“*******с абонатен №030733 е топлофициран и че
сградата, в
която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния апартамент
№5 в гр.София, ул.“*******с абонатен №030733, което обстоятелство се установява
от представения по делото (л.109) нотариален акт №002, том І, дело
№002/09.09.1998г. на нотариус Ц.С.№030 на Нот.камара. Следователно ответникът
се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006
год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Ирелевантни са изложените от жалбоподателя в тази връзка доводи относно
валидността на връчването на уведомлението за откриване на партида на негово
име, тъй като същият е потребител на топлинна енергия по силата на закона и в
качеството си на собственик на процесния имот.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период.
Непогасените
задължения на ответника за доставена топлинна енергия за процесния период,
както и размерът на обезщетението за забава, са установени въз основа на
заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва
да бъде кредитирано. Вещото лице е констатирало, че към 25.09.2017г. няма данни
за извършени от ответника плащания, които да погасяват задължения от процесния
период за имот- апартамент №5, находящ се на адрес гр.София, ул.“*******с
абонатен №030733. От представените във въззивното производство писмени
доказателства не може да се направи еднозначен извод, че са погасявани именно
задълженията за потребена топлоенергия за процесния период, тъй като от една
страна заключението на вещото лице по ССЕ е в обратния смисъл, а от друга страна
в представеното споразумение от 09.03.2015г. длъжникът е декларирал, че не е
подал възражение срещу посочената заповед за изпълнение, като в същото време се
установява, че възражение е подадено от него на 06.02.2015г. и именно поради
това е образувано настоящото производство. Единственият логичен извод предвид
констатацията на вещото лице по ССЕ е, че със заплатените от ответника суми са
погасявани задължения за други периоди.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №294818 от 15.12.2017г., постановено по гр.дело №13841/2015г.
по описа на СРС, ГО, 54 с-в.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/