Решение по дело №540/2014 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  59

 

 

гр. Стара Загора  22.04.2015г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и  четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :

       

при секретар   С.Х.                                                                              и с участието на прокурора                                                                                       като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 540 по описа за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

         Образувано е по жалба от М.Х.З. от гр.Чирпан със съдебен адрес гр.Стара Загора, ул.”Хаджи Димитър Асенов” № 119, ет.1, офис 1 против против приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. № СТ 9450 ВК, собственост на жалбоподателката. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправни разпоредби, постановен при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е посочено точното правно основание, на което му се налага ПАМ. Твърди, че не е установено по категоричен и несъмнен начин извършване на което и да е от посочените административни нарушения в съставения му акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с посочена дата на извършване 06.06.2014г. Обосновава също противоречие на издадената заповед с целта на  ПАМ поради факта, че винаги е бил изряден водач на МПС. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.  

         Ответникът по жалбата - Красимир Христов Кръстев, старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна.

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената ПАМ от 18.11.2014г, постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран паркираният лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК, собственост на жалбоподателката З.. От фактическа страна е обоснована с паркиране на МПС на 18.11.2014г в 10.55ч на тротоара на  ул.”Генерал Столетов” в гр.Стара Загора /чл.57, ал., т.6 – вероятно от Наредбата за , за което е съставена докладна записка № 227/ 19.11.2014г от ответника Красимир Христов Кръстев, старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора и са направени снимки с дата 18.11.2014г и час – 11:56.

 

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 61.20лв, включваща 1.20лв такса „отговорно пазене” и 60лв такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 18.11.2014г 11.41ч.

От показанията на служителите на „Общинска полиция” Стара Загора Н.А. и И.Ч., разпитани в качеството на свидетели,  се установява, че те участват в репатрирането на автомобили, посочени им от дежурния полицай. Не помнят конкретния случай, но  заявяват, че се репатрират автомобили, паркирани на разстояние от сградата по-малко от 1.50м-2м, измерено с рулетка и заснето.

 

Според свидетелката Христина Белчева, присъствала на вдигането на процесния автомобил през м.ноември 2014г., паркирането му не е затруднявало движението по тротоара на пешеходци, включително майки с колички. По нейно мнение тротоарът е достатъчно широк, което позволява паркиране и преминаване на пешеходци.

 

По делото е приложено Удостоверение изх.№ 10-1-3000/ 16.03.2015г от Община Стара Загора, от което е видно, че северният тротоар на ул.”Генерал Столетов” в участъка от ул.”Хаджи Димитър Асенов” до ул.”Сава Силов” е 545см, измерено от регулационната линия до външния ръб на бордюра /тангиращ с асфалтовата настилка по ул.”Генерал Столетов”/.

 

Между страните не е спорно, а се установява от приетото като доказателство свидетелство за регистрация- част І на процесния лек автомобил, че параметрите му са дължина 4.50м и ширина 1.70м.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

 Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Стара Загора, в частност ул.”Хаджи Димитър Асенов”, са общинска собственост. Със Заповед № РД-25-472/ 13.03.2012г на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „ООР” – община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика е придвидено да осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора съответства на „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, видно от представеното удостоверение УРИ 349-1260/19.01.2015г на Началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Стара Загора.

 

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

 

При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такова не се и твърдят в жалбата. Понеже ПАМ от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени следства, включително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.

 

Разпореждането й е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6- тротоар”. От това отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на служителите Н.А. и И.Ч. и снимковия материал, може да  се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на пешеходците. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Нормата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентира като допустими престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая ответникът е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че към момента на налагане на ПАМ действително са осъществени предпоставките на чл.171, т.5, б.”б”, пр.3 ЗДвП. От снимковия материал по делото ясно се вижда с оглед видимия ръст на пешеходеца, че паркирането на  автомобила върху тротоар с широчина 5.45м, диагонално на оста на пътя, предвид техническите параметри на превозното средство /дължина 4.50м/ създава затруднения за преминаването на пешеходците като участници в движението по смисъла на § 6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП, защото свободното разстояние остава по-малко от 1м. Пречки за движението биха се създали и за определени категории пешеходци, като майки с малки деца с колички и пешеходци, които се придвижват с помощни средства, а освен това разминаването по тротоара е почти невъзможно. Следователно не е изпълнено едно от кумулативните условия за паркиране върху тротоар, а именно наличие на свободно разстояние от 2м за преминаване на пешеходци. В тази връзка съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Белчева, които отразяват субективна интерпретация на релевантните факти в противоречие с писмените доказателства по делото.

 

По така изложените съображения съдът намира за доказан факта, послужили като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за постановяването й.

 

Носенето на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на правилата по ЗДвП за паркиране не изключва прилагането на ПАМ за същото деяние, тъй като нейното предназначение е незабавно да преустанови извършването на това нарушение, а не да санкционира дееца.

 

Неоснователен е и доводът на жалбоподателката за незаконосъобразност на мярката, обоснован с несъответствието между часа на репатриране  /10:55/, посочен в докладната записка и отразения на снимковия материал /11:56/. То очевидно се дължи на несъответна на часовото време техническа настройка на фотоапарата, доколкото жалбоподателката не твърди, че автомобилът й е преместен два пъти в рамките на един час, а и таксите за освобождаването му са заплатени в 11.41ч. на същия ден.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е  формално и материално законосъобразна, издаването й  съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на жалбоподателката не се дължат разноски.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Х.З. ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „Шкода”, модел „Октавия”, рег. № СТ 9450 ВК, собственост на М.Х.З., приложена на 19.11.2014г с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: