РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Перник, 19.12.2016год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 19.09.2016год.
/ деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдията, гр.
дело № 881 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът «Д. с.-**» ЕООД гр.П. моли съда да постанови решение, с което да осъди Община П. да му заплати
сумата от 141 202.09лева, представляващи стойността на извършени
строително монтажни работи,възложени на ДЗЗС „ А. Х. АД-А. П.“ ООД с Договор за
строителство № ***год., сумата от 43 011.04 лева изтекла лихва върху
главницата за периода от 17.12.2012год. до 15.12.2015год., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване
на иска - 16.12.2015год. до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, ищецът прави искане, ако се приеме , че
процесната сума не се дължи на него, то същата да бъде присъдена в полза на ДЗЗС „ А. Х. АД- А. п.“ ООД.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че претендираната сума съставлява
неизплатено възнаграждение извършени от „ А. п.“ ООД като съдружник в ДЗЗС „ А.
Х. АД , А. п. „ ООД „ СМР-та , възложени
на ДЗЗС „А. Х. АД, А. П.“ ООД от Община П. с Договор за строителство № ***год.
Излага твърдения, че така възложената работа е извършена и приета от
възложителя, но неизплатена от него , като това вземане е цедирано от „ А. П.“
ООД на „ Д. с.- ** “ ЕООД с Договор за цесия от ***год. Ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на иска с бездействието на един от съдружниците
в обединението- „ А. х.“ АД гр.С. да поиска заплащане на дължимата сума и
опасността същата да бъде погасена по давност.
При уважаване на исковете, ищецът претендира присъждане на разноски.
Ответната Община П. твърди че искът е недопустим, а по
същество-неоснователен и недоказан. Навежда доводи , че процесната сума не се
дължи на цесионера - ищец, поради липса на валидно съгласие за прехвърляне на вземането
от страна на „ А. Х. „ АД. Твърди че търсената сума не се дължи на „ Д. с.“ ЕООД
гр. П., а на „ А. Х.“ АД като упълномощен водещ член / лидер/ на сдружението. По наведените в писмения
отговор и в съдебно заседание доводи, Община П. моли производството по делото
да бъде прекратено или да бъде отхвърлен предявения против нея иск с присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът „ А. Х.“ АД гр. С. оспорва активната процесуална легитимация на
ищеца, както и пасивната си легитимация по главния иск. По същество не оспорва твърденията , че Община П. дължи
процесната сума на посоченото от ищеца
основание , но не на „ Д. с.-**“ ЕООД , а на „ДЗЗС „ А. Х. АД А. п. „ ООД.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по
реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
На ***год., Между
« А. Х.» АД гр.С. и « А. П. « ООД гр.П. е сключен договор за обединение с цел
да се участва в проект и в случай на избор обединението да изпълни като
Изпълнител строително монтажни работи на обект « Изграждане на ул. ***» от ОК-***
до ОК-*** кв. *** гр.***. Уговорено е обединението да се казва ДЗЗС « А. Х. «
АД С. - « А. П.» ООД, Лидер на обединението да е « А. Х.» АД, както и всеки от съдружниците
да има участие от по 50 % от цялата стойност
на проекта. С допълнително споразумение
към договора за обединение страните са договорили нова цел, а именно участие в
проект и изпълнение на договор за СМР-та и на обект : «Водоснабдяване» с.***, Община
П..»
На ***год. Община
П. и ДЗЗС « А. Х. « АД- « А. п.» ООД са сключили Договор № **, по силата на
който Община П. е възложила, а ДЗЗС «А. Х. «АД-« А. п.» ООД е приело да извърши
строително монтажни работи на обект: « Водоснабдяване на с.***, общ.*** « срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 804 754.66 лева с ДДС. В договора
са уговорени начина на плащане, както и срок за изпълнение- 12 календарни
месеца, считано от подписването му. Извършените строително монтажни работи са
приети с двустранно подписан констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от ***год. извършените на обект : Водоснабдяване на с.***
общ.***.
С фактура №***год.
и фактура № ***год. «са фактурирани извършени СМР-та на обект : Водоснабдяване»
с.*** в общ размер 141 202.09лева , в които като получател е посочен ДЗЗД « А. Х. –А. п.» ООД ,
а като издател- « А. п.» ООД.
За двете суми са
издадени и фактури от № ***год. и № ***год.
и от О. « А. х. АД А. П. « ООД гр.С. с получател Община П.. Задлъжението по
тези две фактури е потвърдено от Община П. с писмено потвърждение от ***год.
От изготвена по
делото основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че
сумите по фактури №***год. и фактура № ***год. са осчетоводени в счетоводството
на О. « А. Х. АД – А. П. « ООД като задължение към доставчик по счетоводна
сметка 401 «Доставчици», както и че фактури № ***год. и № ***год. са
осчетоводени в счетоводството на Община П. по счетоводна сметка 4010,
аналитична партида « 1256 « А. Х.- А. П.». Установява се също така, че
обезщетението за забава върху главниците по двете фактури за периода от
17.12.2012год. до 15.12.2015год. възлиза на сумата от 43 011.04лева.
От изготвена по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, че строително монтажните
работи по фактури № №***год. и № ***год. са идентични на строително монтажните
работи по фактури № ***год. и № ***год., както и на съставените протоколи с
номера * и *, подписани от представители на възложителя и изпълнителя.
С договор за
цесия, сключен на ***год., вземанията по
фактури № ***год. и фактура № ***год. са прехвърлени на ищеца в
настоящото производство- « Д. с.» ООД
гр.П.. С уведомителни писма изх.№ ***год. и № ***год. ДЗЗД « А. Х. – А.
п.» ООД» е уведомено за цедираното вземане от « А. П. « ООД гр.П..
С Решение №
49/07.05.2012год., постановено по търг.дело № 731/2010год., « А. П. « ООД гр.П. е обявено в несъстоятелност като е
постановено прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника « А. П.« ООД .
С нотариална
покана, връчена на « А. х.» АД гр. С. като Лидер на ДЗЗД « А. х. АД-«А. п.» ООД
« на ***год.,» А. п. « ООД в несъстоятелност е направила изявление за напускане
на обединението.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният от „ Д. с.-**
„ ЕООД гр.П. главен иск против Община П. за допустим, а по същество- неоснователен
и недоказан. Ищецът претендира от ответника заплащане на сумата от
141 202.09 лева, представляващи част от стойността на извършени строително
монтажни работи, възложени на ДЗЗС „ А. Х. АД- А.П.“ ООД с Договор за
строителство № ***год., което, като вземане, му е прехвърлено от „ А. п.“ ООД с
договор за цесия от ***год.
Договорът за
цесия, на което основание ищецът претендира присъждане на исковата сума като
главница и лихва , е сключен на ***год. , тоест след прекратяване на
обединението на основание чл. 363 б.“А“ от ЗЗД, съгласно която разпоредба гражданското
дружество се прекратява с постигане на целта му. Както вече се посочи по-горе, обединението
между „ А. Х. АД – А. п. ООД „ е
сключено с цел – извършване на СМР-та на обект : Водоснабдяване с.***, общ.***,
която цел е постигната с извършване на възложената работа и нейното приемане от
възложителя. Последното е удостоверено с констативния акт за установяване
годността за приемане на строежа с дата ***год.
За прекратяването
на гражданското дружество поради постигане на целта не е необходим изричен акт,
постановяващ приключването на създадената между страните по него облигационна
обвързаност. Отпадането й настъпва автоматично, но има действие единствено
между тях. Прекратяването на гражданското дружество касае само вътрешните
отношения между съдружниците в него и не влияе на отношенията на сдружението с
трети лица. С прекратяването нито се прекратяват, нито се променят сключените
по време на съвместната дейност договори и поетите с тях задължения трябва да
се изпълняват от съдружниците, а придобитите по тях права следва да бъдат
получени от съдружниците. В този смисъл, след прекратяването на ДЗЗД „ А. Х.
АД-А. П. ООД вземанията на обединението спрямо трети лица, каквото се явява Община
П. продължават да съществуват като вземания на съдружниците в обединението,
като всеки един от тях би могъл да цедира такова вземане . В настоящият случай
се твърди, че се претендира такова вземане/ дали това е така е въпрос по
основателността на иска/, поради което предявената от цесионера искова
претенция се явява допустима, а твърденията на Община П. за противното - несъстоятелни.
Независимо от
обстоятелството, че събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства сочат
на вземане към Община П. в твърдения от ищеца размер и на посоченото от него
основание - договор № ***год. ,то не се установи по делото именно ищецът да е
титуляр на процесното вземане. С договора
за цесия е прехвърлено на „ Д. с. **“ ООД вземане на „ А. п. „ ООД към ДЗЗД „ А.
Х. АД- А. п. ООД“, макар идентично по размер и по основание на претендираното .
Вземането е по цитираните по-горе фактури № ***год. и № ***год. издател по които е
„ А. п.“ ООД , а получател-
обединението със съдружници - „ А. х.“ АД и „ А. п. „ ООД .
Действително, в
договора за цесия е посочено, че вземането е възникнало от изпълнението на договор за СМР с Община П. , което както и установената по делото идентичността
на сумите и основанието за издаване на фактури № ***год. и № ***год. със сумите
и основанието по фактури № № ***год. и № ***год. не е достатъчно , за да се приеме ,
че с него е прехвърлено едно и също вземане и по-конкретно такова спрямо Община П. . При изричната формулировка
на чл.1 /1/ от договора за цесия , а именно че се прехвърля вземане срещу ДЗЗД
« А. Х. АД- А. П. ООД», е недопустимо съдът да тълкува волята на страните и да приеме нещо различно от изрично уговореното
между тях. Тълкуването на договорите е допустимо при неяснота относно формираната воля, която хипотеза не е налице в
настоящия случай. Индикация за волята на цедента да прехвърли вземане спрямо обединението,
а не такова спрямо Община П. е и факта, че същият е уведомил ДЗЗД « А. х. « АД- А. п. ООД» за новия му
кредитор- « Д. с. **» ООД с Уведомителни
писма изх.№ ** и ***год. Релевантното в случая е че с договора за цесия, на
който се позовава ищеца, не му е прехвърлено вземане спрямо Община П., поради
което същият не го легитимира като титуляр на вземането, независимо от съществуването
на последното .
Отхвърлянето на
главния иск предпоставя произнасяне по евентуалния иск по чл.134, ал.1 от ЗЗД. Същият е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв. Ищецът
твърди, че с предявяването на иска упражнява имуществените права на негов
длъжник – ДЗЗД « А. Х. АД- А. П. ООД,
поради бездействието от страна на лидера на обединението- « А. Х.» АД гр. С. и
непредприемането от негова страна на действия по събиране на вземането от Община
П..
От една страна,
след прекратяване на договора за обединение , гражданското дружество се
прекратява и съответно, както бе посочено
по-горе, вземанията на обединението се
трансформира във вземания на съдружниците , като всеки един от съдружниците има
такава част от вземанията , каквато е определена в договора за обединение, в
случая по 50 % за всеки един от тях. Тест, с цитирания по-горе договор за
строителство Община П. е поела задължение да заплати на изпълнителя – О. « А. Х.
АД- А. П. ООД» възнаграждение за извършените от нея СМР-та на обект:
Водоснабдяване на с.***, общ.*** и това е достатъчно да обоснове извод за активна солидарност на кредиторите -
съдружници в ДЗЗД.С оглед наличието на активна солидарност, в качеството на
кредитори по отношение вземането спрямо възложителя ответник Община П. , всеки
от съдружниците в обединението е легитимиран да предяви вземанията срещу
длъжника. Ето защо, след прекратяване на обединението, не е налице дълг на Община
П. към обединението, а към всеки един от съдружници. Всеки от тях би могъл да
предяви иск за събиране на вземането на другия съдружник към Община П. в
хипотезата на чл.134 от ЗЗД , стига да е кредитор на същия, а настоящият случай
не е такъв .Не се установи « А. х.» АД гр.С. да е кредитор на « Д. с.-**» ЕООД
, нито се установи такъв да е самото обединение – «А. Х.» АД « А. п.» ООД . Независимо
от посоченото в договора за цесия, по делото не се събраха доказателства за
съществуването на прехвърленото от « А. п.» ООД на « Д. с.-**» ЕООД гр.П.
вземане. Вземане в посочения размер и на
посоченото основание - договор за строителство се установи че съществува, но
длъжник по същото не е обединението, а Община П. .
Предвид изхода от
спора и направеното в тази връзка искане, ищецът следва да заплати на Община П.
юрисконсултско възнаграждение, което е в размер на 7 482.19 лева.
Водим от горното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от « Д. с.-**» ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: *** иск за осъждане на Община П. с ЕИК *** с адрес: *** да
му заплати сумата от 141 202.09лева, представляващи стойността на
извършени строително монтажни работи, възложени на ДЗЗС „ А. Х. АД-А. П.“ ООД с
Договор за строителство № ***год., сумата от 43 011.04 лева изтекла лихва
върху главницата за периода от 17.12.2012год. до 15.12.2015год., ведно със
законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 16.12.2015год. до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от « Д. с.-**» ЕООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: *** иск за
осъждане на Община П. с ЕИК ***
с адрес: *** да заплати на ДЗЗД „ А. х.
АД- А. П. „ ООД с ЕИК *** сумата от 141 202.09лева, представляващи
стойността на извършени строително монтажни работи, възложени на ДЗЗС „ А. Х.
АД-А. П.“ ООД с Договор за строителство № ***год., сумата от 43 011.04
лева изтекла лихва върху главницата за периода от 17.12.2012год. до
15.12.2015год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска- 16.12.2015год. до окончателното й изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА « Д. с.-**» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: *** да заплати на Община П.
ЕИК ***с адрес: *** сумата от 7 482.19 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: