Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 3821 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 27.12.2018
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 26.11.2018 г. по гр. дело № 60294/2017
г. на Софийския районен съд, 61 състав в
частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ответника Н.Д.Я.,
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 137,24
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, представляваща цена
на доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2015 г. до 21.10.2016 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон – чл.150, ал.1 ЗЕ и действащите Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
13.02.2008 г.- чл.32, ал.1, в който е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми, а
именно в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Други
доводи за неправилност не са наведени в жалбата.
Въззивникът моли решението в обжалваната част
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения
иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на сторените съдебни разноски за
въззивната инстанция..
Въззиваемата страна – ответник Н.Д.Я. е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който заявява становище, че изложените
в нея доводи са неоснователни.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са уважени е
влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводът в жалбата на ищеца за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Неоснователни са доводите на въззивника за
допуснато нарушение на разпоредбите на Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г.- във връзка с реда и
срока за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия. Посочените в
жалбата общи условия не са приложими изобщо към процесния период. Предмет на разглеждане в производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за цена на услугата дялово
разпределение за същия период и съответно установителни искове за наличието на
вземания за обезщетение за забава върху двете главници за периода от 15.09.2015
г. до 21.10.2016 г.
За
да отхвърли предявения установителен иск за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземанията за топлинна енергия, правилно СРС е приел, че за
процесния период приложение намират Общите условия, одобрени с решение №ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г.
За разлика от предходните общи условия / от 2008 г./, приложимите в настоящия
случай такива не предвиждат заплащане на обезщетение за забава върху прогнозно
начислените суми по ежемесечните фактури, а само върху стойността на реално
доставеното количество топлинна енергия, отразено в общата фактура за
съответния отчетен период – чл.33, ал.4. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от
2004 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Правилно и съобразно
разпределената доказателствена тежест, СРС е приел, че от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за твърдението му, че вземането за цена на реално доставена
топлинна енергия е станало изискуемо, т.е. липсват доказателства, че общите
фактури са публикувани на интернет страницата на продавача и респ. не се
установява, че ответникът е изпаднал в забава.
Горните изводи на първоинстанционният са
съобразени с действащите общи условия между страните. С оглед изложеното,
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност
на въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна не
претендира разноски. Последната е защитавана от адвокат Н. Илчев по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на адв. Илчев адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. на основание
чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.11.2018 г. по гр.
дело № 60294/2017 г. на Софийския районен съд, 61 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на адв. Н. И. И. с адрес ***, офис-партер, на основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА сумата от 300,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.