РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пазарджик, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20255200900017 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове от С. И. Т., ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на детето си А. И.
Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц. К.“ №*, чрез адв. М. Д. от
С., против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 220 000
лева за всеки ищец, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща И. А. Т.,
настъпила вследствие на ПТП от **** г. по вина на водача на л. а. Форд
Галъкси, рег. № ****, И. Д. М., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното
изплащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на **** г., около 14:35 ч., на АМ
Тракия, км. ****, в посока на движение към гр. Б., при добри метеорологични
условия, водачът на л. а. Форд Галъкси, рег. № ****, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, неспазване на пътната маркировка и
липса на непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, застига,
рязко навлиза в лявата лента и удря отзад в задна дясна част, спрелият в тази
лента поради обезопасяване на АМ за полагане на пътна маркировка л. а. Киа
Сийд, рег. № ***. От удара л. а. Киа се удря с предната си част в мантинелата
отляво на платното и се завърта на около 260 градуса. От удара тежко е
1
пострадал И. Т., който бил пътник в л. а. Киа, седящ на предна дясна седалка с
правилно поставен предпазен колан. Същият е откаран в Бърза помощ в
УМБАЛ „Св. Георги“ АД, където на *** г. умира. Бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, а също така било образувано и ДП №
305/2022 г. на ОСлО-Пловдив, а впоследствие и НОХД № 952/2024 г. по описа
на ОС – Пловдив, което приключило с влязла в сила осъдителна за виновния
водач присъда. Подробно се излагат търпените от ищците болки и страдания
от настъпилата от инцидента смърт на техния съпруг и баща. На 19.05.2023 г.
била отправена претенция по чл. 380 от КЗ до застрахователя – ответник за
заплащане на претърпените вреди, но и до момента същият не се е
произнесъл. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД, чрез адв.
И. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска по основание и
размер. С оглед влязлата в сила присъда не се оспорва, че в резултат на
описаното в присъдата ПТП е починал И. Т. – чл. 300 ГПК. Оспорват се
настъпилите вреди. Претенциите били прекомерно високи. Този извод се
аргументира с минималната работна заплата, която към 2022 г. е в размер на
710 лева и която представлява реален индикатор за икономическите
възможности на обществото. Излагат се допълнителни доводи. Прави се
евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който
пътувал без поставен предпазен колан, като степента на приноса му била поне
50 %. Възразява се и срещу претенцията за лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя, тъй като противоречи на закона, а и са били
изискане допълнителни документи, които не били представени. Прави се
тълкувателен анализ на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 106, ал. 3 от КЗ, от който се
достига до извод, че ответникът не дължи лихви. Евентуално лихвата
следвало да се изплати от датата, на която обезщетението е трябвало да бъде
изплатено в съотвествие със сроковете по КЗ. За дължимата лихва приложение
намирал чл. 497 от КЗ. Моли се за намаляване на претендирания размер на
обезщетенията, за да се гарантира справедливост както към ищеца, така и към
ответника.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова
молба, с която се оспорват възраженията на ответника, като се излагат
подробни аргументи. Относно възражението за съпричиняване се сочи, че
пострадалият бил с правилно поставен предпазен колан.
В подадения в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК допълнителен отговор се
оспорват доводите на ищците.
По допустимостта на производството:
2
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на
законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на исковете
за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и
затова те не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали на
19.05.2023 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния
инцидент, респ. в тримесечния срок – до 19.08.2023 г. застрахователят не е
определил обезщетение. Искът е предявен на 05.12.2024 г.
Производството е допустимо.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество и
делинквента И. Д. М. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“,
валидна към момента на процесното ПТП, както и че ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията
пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 19.05.2023 г., респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от последния.
По делото е приложено НОХД № 952/2024 г. на ОС – Пловдив, видно
от което с влязла в сила на 19.06.2024 г. присъда № 46 от 03.06.2024 г. И. Д. М.
е признат за виновен в това, че на **** г. около *** часа, на АМ Тракия, в
района на *** км. посока гр. С – гр. Б. по южното платно за движение при
управление на л. а. Форд Галъкси, рег. № ****, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП: „На пътя водачът на
пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента.“; чл. 15, ал. 3 от ЗДвП: „Броят на пътните ленти
се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива -
от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на
недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично
разстояние между тях.“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл.
20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
3
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“, и по
непредпазливост е причинил смъртта на И. А. Т., която е настъпила на *** г. –
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От удостоверение за наследници се установява, че починалият на *** г.
И. Т. е оставил за наследници по закон ищците по делото – неговата съпруга С.
Т. и синът му А. Т..
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелката М. К. К. дава показания, че е приятелка с ищцата от
детските години. Кума е на И. и С., и **** на детето А.. По време на
инцидента била в Т., но веднага след като узнала се върнала в Б. понеже С.
била много разтревожена за съпруга си, постоянно говорела как той ще се
оправи и ще се прибере вкъщи. Докато И. е бил в болницата, тя често
организирала молитви в църквата той да се оправи. За семейството разказва,
че било много сплотено и задружно. След раждането на А. двамата имали
намерение да имат и второ дете, но изчаквали. Всяко едно решение С. вземала
заедно с И.. Още при запознанството си с него тя сияела, била много
щастлива, но когато него вече го няма, промяната у нея е осезателна – винаги
мълчалива, напрегната, отслабнала драстично, започнал косопад. Тъй като
преди да почине И., С. започнала да учи висше образование, баща и син
значително се сближили понеже прекарвали много време заедно. А. също
4
усещал, че нещо лошо се е случило, защото му направило впечатление, че
баща му постоянно го няма. Счита, че и двамата не са преодолели загубата.
Свидетелката В. В. В. дава показания, че живее на семейни начала с
брата на С.. След като С. разбрала, че съпругът й е починал, тя отказвала да го
приеме, била в шок, постоянно плачела. Докато И. бил жив, двамата били
усмихнати, щастливи, лъчезарни, планирали голяма сватба занапред, тъй като
сключили брак в тесен кръг. Планирали и второ дете. Изобщо всяко събитие в
техния живот било планирано заедно от двамата. Сега С. и А. посещавали
психолог. Детето искало да стане полицай като баща си. Излага, че Н. усещал,
че нещо се е случило и постоянно питал за баща си, искал да му се обади да го
чуе, защото никога досега баща му не е тръгвал за някъде без да му се обади.
С. се е опитала да му поднесе информацията, че баща му вече го няма, но
детето или не е разбирало същата или не е искало да я възприеме.
От заключението по допуснатата Комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица д-р М. и инж. К.,
прието от съда за пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява
следното:
На **** г. в светлата част от денонощието л. а. „Форд Галакси“,
управляван от И. Д. М. се движи в посока от гр. С* към гр. Б.. По същото
време л. а. „Киа Сеед“ с водач К. Г. В. и пътник И. А. Т., по време на
изпълнение на служебните им задължения като служители на ***, е спрял в
изпреварващата лента за движение поради провеждани строително-ремонтни
дейности. Траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар, при
който тежко пострадал И. Т., който починал по-късно – на *** г.
Основната причина за смъртта била тежката черепно-мозъчна травма с
непосредствено усложнение довело до възпалителни изменения в двата бели
дроба /двустранна пневмония/.
Експертите поясняват, че предпазният колан има за задача да задържи
торса и таза на пътника при удар. Коланът не задържа пряко главата и
шийната област при ускорение напред и рязко завъртане на автомобила, в
който случай е възможен удар между главата и облегалката, страничната част
на седалката, вътрешната страна на прозореца, тавана или колоната.
При настъпване на процесното ПТП пострадалият И. Т. е бил без
поставен предпазен колан. Изяснява се, че предпазният колан не фиксира
главата и не гарантира предпазването от черепно-мозъчна травма.
От заключението по допуснатата съдебнопсихологическа експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Т., прието от съда за пълно, обосновано и
компетентно изготвено, се установява следното:
5
След инцидента, при който почива съпругът й, ищцата Т. е изпаднала в
тежка психологическа криза: плаче непрекъснато и безутешно, отказва да
живее живота си, обезверена е – не знае как ще продължи да живее и дали ще
намери сили в себе си, изпада в депресивно състояние, поради което търси
психологична помощ. До настоящия момент, повече от две години от
инцидента, тя посещава веднъж седмично *** в опит да преодолее загубата и
да продължи живота си напред. Травмата от преждевременната неочаквана и
нелепа загуба на съпруга й остава като едно „тлеещо огнище“ в паметта й. С
наличието на този травматичен стресор тя е значително уязвима към стреса.
С. е склонна да се справи с тъгата и опечалението си, като си насочва
усилията към съхраняване паметта на съпруга си, като организира
благотворителни събития в негова памет. Тази ангажираност може да се
окаже в ущърб на сина й при справянето с тъгата и преживяването на
загубата. Детето се нуждае от това да разговаря за чувствата и да получава
отговор на въпросите си, като периодично ще се връща на темата за загубата,
когато пораства и разширява нивото на разбиране за света и себе си. Ако
родителят е прекалено зает, детето ще страда мълчаливо.
След претърпяната загуба психо-емоционалното състояние на детето А.
е рязко променено, а предвид ранната възраст то трудно се справя със загубата
на баща си. Поради това майка му търси психологическа помощ и за него.
Внезапната загуба на бащата е изключително тежка за малкото момче, то не
приема липсата на баща му, трудно разбира и осъзнава загубата. Детето
изпитва гневни мисли и чувства, които изразява във вербална и физическа
агресия, насочена към вещи, с които борави.
Правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведение от делинквента; вреда (в случая неимуществена); причинна връзка
между деяния и вреда; вина (която се презумира при установено авторство);
наличие на валидно застрахователно правоотношение между сочения
делинквент и ответното застрахователно дружество по задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Според нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
6
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това,
следва да се приеме, че обвързващото действие на влязлата в сила присъда по
НОХД № 952/2024 г. на ОС – Пловдив се проявява по отношение на
виновното и противоправно деяние от страна на водача И. М., представляващо
и престъпление, с което е причинил смъртта на наследодателя на ищците.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
Настоящият състав на съда намира, че по делото безспорно се доказа
наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при
съответно авторство (И. М.), противоправност, вина, вреди (неимуществени
от смъртта на съпруга и бащата на ищците), както и причинна връзка между
деяние и вредите; наличие на валидно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт,
пораждащ отговорността на застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република Б. сила, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вината му.
Възражението се основава на поведението на пострадалия, който се
твърди, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, като степента на
приноса му била поне 50 %.
В трайната съдебна практика се приема, че само по себе си
7
нарушението на установените в ЗДвП правила не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – в
този смисъл Решение № 16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.
От приетото по делото заключение по КСАвТМЕ безспорно се
установи, че основната причина за смъртта е тежката черепно-мозъчна
травма, която непосредствено е довела и до настъпилото усложнение –
двустранна пневмония. Фактът, че смъртта е настъпила вследствие на
процесното ПТП е разрешен с влязлата в сила присъда, доколкото тя е част от
фактическия състав на престъплението, поради което не може да се изследва
друга причина за смъртта. Обстоятелството, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан (може да се обсъжда), но няма отношение към
настъпването на травмата на главата. Това е така, тъй като от експертизата се
установява, че предпазният колан задържа торса и таза на пътника към
седалката, но същият не влияе пряко върху главата и шийната област при
рязко ускорение напред или завъртане на автомобила, както е било в случая.
Доколкото коланът не гарантира предпазване от черепно-мозъчна травма дори
да е бил поставен, приносът на пострадалия към увреждането се явява
хипотетично предполагаем.
Друг е въпросът, че автомобилът не е бил в движение, а в покой,
поради което изискване за поставен обезопасителен колан е нямало – арг. от
обратното по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП („Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.“).
Възражението е неоснователно.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като моралните вреди са индивидуално определими и
паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за
8
преодоляването им.
Съгласно Решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. ВКС, II т. о.,
при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да
бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост.
Установява се, че до 01.01.2010 г. лимитите на застрахователните суми
за претърпени неимуществени вреди, съгласно § 27, ал. 2 на ПЗР на КЗ (отм.)
са били в размер до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и
до 1 000 000 лева при две и повече пострадали лица, като след тази дата,
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27,
ал. 1 на ПЗР на КЗ (отм.) са в размер до 1 000 000 лева за всяко събитие при
едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. при две и повече пострадали лица.
Съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ (изм. - ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
07.12.2018 г., т. е. преди редакцията от 2024 г.) за всяко МПС, което се намира
на територията на Република Б. и което не е спряно от движение, е необходимо
да има сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
за следната минимална застрахователна сума (лимит на отговорност) за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 6 450 000 евро за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица. Тоест към датата на настъпилото увреждане – 2022 г., застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност“ са достигнали значително по-
високи размери.
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2022 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Практиката на други държави
може да служи само за ориентир или за направата на предложения de lege
ferenda, но не и да лиши правоимащите от прилагането на относимото
материално право от българския съд.
По отношение на малолетното дете А. Т., на ******* към датата на
инцидента, следва да се посочи, че ниската възраст не отнема правото му на
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на баща му,
загинал по нелеп начин на **** годишна възраст. Това следва по аргумент от
приетото в съдебната практика, че правото на обезщетение принадлежи както
9
на децата, които са били родени и живи към момента на смъртта на родителя,
така и на заченатите, но все още неродени към този момент негови деца. В
последната хипотеза, при условие, че детето се роди живо и жизнеспособно,
правото на обезщетение по чл. 45 ЗЗД възниква в момента на раждането, от
който детето придобива гражданска правосубектност и започва да търпи в
правната си сфера неблагопрятните последици от непозволено причинената
смърт на своя родител. От гледна точка на въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и
търпените от детето неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй
като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността
детето да получи полагащите му се по закон и справедливост родителска
любов, закрила и подкрепа /Решение № 254 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
32/2012 г., II т. о./. Съдът съобразява, че още в началото на своя съзнателен
живот детето е останало без единия си родител, без неговото присъствие,
подкрепа, грижа и издръжка. Отчита също така психологическия стрес за
детето от внезапната смърт на бащата, както и обстоятелството, че
последиците от липсата на родителя, в това число и в психологически план,
обективно ще траят през целия му по-нататъшен живот /така и вещото лице
по СПЕ/.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства може да се
изведе извод, че се доказа съдържанието на съществувалата между ищцата С.
Т. и съпруга й духовна и емоционална свързаност, сочещо на силна
привързаност и трайни емоционални връзки. Видно от заключението по СПЕ,
ищцата е изпаднала в тежка психологическа криза, което обосновава извод, че
претърпяните от нея отрицателни негативни емоции надхвърлят обичайните
такива. От една страна ищцата прави усилени опити да преодолее загубата и
да продължи живота си напред, посещавайки **** (****), насочвайки
усилията си към организиране на събития за съхраняване паметта на съпруга
си, които същевременно да я подпомогнат при справянето с тъгата и
опечалението си, но от друга страна следва да отдели нужното внимание като
родител и на малолетния си син А., който се нуждае от общуване досежно
чувствата, които изпитва, както и да получи отговор на въпросите си, тъй като
неминуемо периодично ще се връща на темата за загубата с факта на
развитието си.
Моралните вреди са индивидуално определими, като за определяне
размера на обезщетението от значение е създаденият от съдебната практика
ориентир (вж. напр. Решение № 67 от 29.08.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60254/2016 г., III г. о. – ПТП 2012 г. – смърт баща, дете на 7 години – 150 000
лева; Решение № 8 от 5.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 3014/2017 г., II т. о. –
ПТП 2013 г. – смърт баща, малолетна дъщеря 176 000 лева, фактическа
10
съпруга – 144 000 лева). Съобразявайки всичко това, настоящият съдебен
състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищците доказани
неимуществени вреди възлиза на сумата от по 220 000 лева.
Исковете са изцяло основателни.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки
това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищците са отправила претенция пред
застрахователя на 19.05.2023 г. за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Ответникът изобщо не се е произнесъл по сезиращото
го искане в тримесечния срок по КЗ, а и до момента, оспорвайки
основателността на претенциите, респ. не се установява датата, на която
самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник, поради което
претенцията за законна лихва следва да се уважи от този момент.
По разноските:
Ищците претендират разноски съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК в размер на адв. възнаграждение за оказана безплатна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – представен е договор, с който е уговорена безплатна
помощ по делото – л. 104.
Достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв са съвпадащите волеизявления на страните по договора за
правна помощ, т. е., за да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е
11
Д.тъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е
заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното основание по чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и
адвокат.
Настоящият състав намира, че в полза на адв. М. Д. от С. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
полза на ищците по делото в размер общо на 26 900 лева. Възражението за
прекомерност е неоснователно, доколкото съдът е приел минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа,
която му служи само като ориентир, съобразявайки и фактическата и правна
сложност на делото, изразяваща се в малко на брой съдебни заседания и
относително изяснена по спорните въпроси съдебна практика.
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал.
6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда. Съразмерно на изцяло уважените искове, ответникът следва да
заплати в полза на съда сумата от 17 600 лева – за държавна такса, както и
900 лева – за депозити за вещи лица.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на С. И. Т., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на
детето си А. И. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц. К.“ №*,
обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 220 000 (двеста и
двайсет хиляди) лева за всеки ищец, претърпени от смъртта на техния
съпруг и баща И. А. Т., починал на *** г., настъпила вследствие на ПТП от
**** г. по вина на водача на л. а. Форд Галъкси, рег. № ****, И. Д. М., ведно
със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на адв. М. И. Д. от С., с адрес: гр. София, п.к. 1407, бул. „Черни връх“ № 73,
ет. 2, офис 12, сумата от 26 900 (двайсет и шест хиляди и деветстотин) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
12
защита в полза на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 17 600 (седемнайсет хиляди
и шестстотин) лева – за държавна такса, както и 900 (деветстотин) лева – за
депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева
– за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в
срока за доброволно изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13