Решение по дело №14571/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3235
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Георги Стоянов Чехларов
Дело: 20211100514571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3235
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20211100514571 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е решение № 20153094 от 07.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4484 по описа за 2021 г. на СРС, 128 състав, с което
са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Х. Н., ЕГН ****, искове с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: сумата от 1689,49 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „**** II“ №
21 магазин, инсталация **********, ведно със законната лихва от 14.07.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от 256,16 лв. за
периода 31.12.2017 г. – 06.07.2020 г., сумата от 11,46 лв., представляваща
цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.07.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1,41 лв. мораторна лихва върху главницата за цена на
услугата за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 06.07.2020 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът в
производството, предвид което е подал въззивна жалба, с която са наведени
1
оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа се, че от
представените по делото доказателства е било установено, че имотът е
собственост на ответника, който го предоставил под наем на „А.-М“ ЕООД.
Сочи, че срещу наемателя било проведено успешно производство по
опразване на наетото помещение, а на 31.01.2020 г. ответницата със
съдействието на ЧСИ си е върнал владението върху наетия имот. Въззивникът
твърди, че съгласно ТР 2/17.05.2018 г. на ВКС трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, са носители на задължението за
заплащане на топлинна енергия към топлопреносното предприятие, но само
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за същия имот. Поддържа, че
такъв договор не бил сключен както с „А.-М“ ЕООД, така и с Р. Х. Н., поради
което и била предявена претенция с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД.
Въззиваемият Р. Х. Н. оспорва подадената въззивна жалба, като твърди,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че няма
спестяване на разходи, тъй като не е имал достъп до имота и съответното не
се е обогатил за сметка на ищеца, а отделно липсва доказателства за реално
доставена топлинна енергия.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.С.“ ЕООД, не е
заявил становище по въззивната жалба, подадена от ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно, нито първоинстанционният съд е допуснал сочените във
въззивната жалба процесуални нарушения. По доводите за неправилност на
2
решението въззивният съд намира следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство
и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се
регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на
ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между
страните за процесния период.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е
собственик. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
магазин, не се явява спорно между страните.
По отношение на оплакването на въззивника, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с ТР 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, което очертава
случаите, в които трети лица са носители на задължението за заплащане на
топлинна енергия към топлопреносното предприятие, съдът намира следното:
постановеното ТР касае случаите само на доставка на топлинна енергия за
битови нужди в хипотезата на наличие на вещен ползвател по силата на
учредено ограничено вещно право на ползване или на титуляр на
облигационно право на ползване. В случая се касае за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, като претенцията не се основава на
облигационно правоотношение между страните, а на твърдение за настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответника, поради което и цитираното
ТР в случая се явява неотносимо към предмета на спора.
3
В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да
отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на
адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези
услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на
ищеца, така и обогатяването в тази на ответника. От представеното по делото
преписи на решение по гр.д. № 563951/18.12.2018 г. по гр.д. №82225/2017 г.
на СРС, 40 състав и Решение от 01.10.2019 г. на СГС, ГО, II „Б“ състав, е
видно, че ответницата Р. Х. Н. е осъдила на основание чл.233,ал.1 ЗЗД „А.-М“
ЕООД да освободи и предаде процесния недвижим имот – магазин, находящ
се в гр. София, ул. „**** II“ № 21. Мотивите на съдебните решения не се
ползват със сила на пресъдено нещо, но същите имат доказателствена сила,
която следва да се преценява от съда съобразно всички данни по делото. От
мотивите на двата цитирани съдебни акта се установява, че между Р. Х. Н. и
„А. –М“ ЕООД е съществувало наемно правоотношение по отношение на
процесния магазин в периода 16.10.2008 г.-16.10.2016 г., след което същото е
прекратено и „А. –М“ ЕООД е продължило да ползва имота без правно
основание. По делото е представен протокол за извършване на въвод в
недвижим имот от 31.01.2020 г., изготвен от ПЧСИ М.Г. при ЧСИ М.Ц., от
който е видно., че фактическата власт върху процесния магазин е предадена
на Р. Х. Н. на посочената дата. Изготвеният протокол в частта досежно
удостоверените факти представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.179 ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила.
Ето защо и съдът приема, че в периода 17.10.2016 г. – 31.01.2020 г. Р. Х. Н. е
била лишена от фактическата власт върху процесния магазин, като имотът е
бил ползван без наличие на правно основание от „А. –М“ ЕООД. С оглед
изложеното съдът приема, че ответницата Р. Х. Н. не се е обогатила със
стойността на доставеното количество топлинна енергия, доколкото не е
ползвала лично процесния магазин, нито пък имотът е бил ползван на лица,
на които същата е предоставила фактическата власт по силата на учредено
облигационно правоотношение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.

4
По разноските:

Въззиваемата Р. Х. Н. претендира разноски, но по делото не се
представени доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20153094 от 07.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4484 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 128 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника - „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5