Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1906 Година 2022, 28.10. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХХІХ състав
на
12.10.2022 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
при
присъствието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА и като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 897 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство
пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от А.М.К. *** срещу
Национална агенция за приходите/НАП/ с адрес на призоваване гр.София,
бул.“Дондуков“№52 за присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000 лева,
следствие от незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП
– Пловдив да прекрати изпълнително дело/ИД/ №16050009069/2005г. в периода
2011г. – 2020г., от които 1 000 лева – имуществени вреди, представляващи
извършени разходи за лекарства, необходими за подобряване на здравословното му
състояние, влошено в следствие на причинения стрес от висящото ИД и 19 000
лева – неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и душевен дискомфорт, повишен
интензитет на епилептични гърчове, безпокойство и безсъние, високо кръвно
налягане, причинени от висящността на ИД. Претендира се и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното и изплащане, а така също и сторените по
делото разноски. Претенциите първоначално са заявени в исковата молба и
впоследствие уточнени от ищеца с молба от 22.04.2021г./л.16/, както и от
назначения служебен защитник адв.В. с молба от 03.06.2021г./л.37/, докладвани
са в първото по делото о.с.з. и поддържани от ищеца и неговия процесуален
представител, а по отношение на размера е допуснато и изменение на иска.
Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез
процесуален представител юриск.Ш., оспорва така заявените искови претенции с
основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Подробни
съображения са изложени в отговора на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Двадесет
и девети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Съгласно новелата на чл.203 АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава/Глава единадесета/, като
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ пък, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП – София, която
Агенция, съобразно новелата на чл.2 ал.2 ЗНАП, е юридическо лице на бюджетна
издръжка и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй
като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва
да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази
изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Или иначе казано, ищецът К. и ответникът НАП са
надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива
и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и
може да се направи само с решението по същество на правния спор.
За да възникне правото на обезщетение обаче,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на посочените три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а
следва да се докажат от ищеца.
В разпоредбата на чл.204 АПК са въведени и специални
предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така,
съгласно разпоредбата на чл.204 ал.1 АПК, иск може да се предяви след отмяната
на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е
предвидено в разпоредбите на ал.3 и ал.4, където липсва изискване за
предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно
решение относно нищожността на административния акт, респ.
незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното
правило на чл.204 ал.3 и 4 АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на
делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото
производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността
на действието или бездействието, което може да стане по два начина:
преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск
за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149 ал.5 АПК и/или с
искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.
Казано по друг начин, наличието на елементите от фактическия състав за
ангажиране на отговорността по чл.1 ал.1 ЗОДОВ имат отношение към
основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Както вече се посочи и по-горе, ищецът претендира
имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив да прекрати ИД №16050009069/2005г. в периода
2011г. – 2020г. В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че
легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“, липсва в АПК и
ЗОДОВ, но под „действие“ следва да се разбира всяко такова, извършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа
изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. Следователно, за квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение за фактическо/а не правно/ действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано от нормативен акт.
В случая, задължението на публичния изпълнител да
издаде разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство изхожда
от разпоредбата на чл.225 ал.1 ДОПК, където в т.1-7 са посочени случаите, в
които това следва да бъде сторено, а именно: 1) когато задължението и
направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до
изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване,
разноски бъдат погасени изцяло; 2) когато актът, с който е установено
публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по
установения ред; 3) когато починалият длъжник няма наследници или всички
наследници са се отказали от наследството; 4) когато публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
изчерпани; 5) когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение
на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е
събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно
изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на
надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което
прекратява производството; 6) по писмено искане на публичния взискател; 7) в
други случаи, предвидени в закон.
Съответно, съгласно чл.225 ал.2 ДОПК, разпореждането
за прекратяване на изпълнителното производство се издава в 7-дневен срок от: 1)
получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка/в случаите,
когато задължението и направените
до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на
срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат
погасени изцяло/; 2) уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен
екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето
или изменението на акта; 3) получаването на служебна справка за липсата на
наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и
документ за направен отказ от всички наследници; 4) възникването на условията и
предпоставките по ал.1, т.4/когато публичният изпълнител е преценил, че
вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани/; 5)
получаването на писменото искане от публичния взискател.
Или, от посочените по-горе разпоредби се установява,
че прекратяването на изпълнителното производство става с нарочен акт –
разпореждане, който акт следва да бъде издаден в 7-дневен срок от настъпване на
изчерпателно посочените обстоятелства.
Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно
чл.58 ал.1 АПК, субсидиарно приложим на основание §2 ДР на ДОПК,
непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. От
разпоредбата следва, че когато административният орган дължи произнасяне с изричен
административен акт в указан от закона срок/както е в конкретния случай – в
7-дневен срок от настъпване на конкретното обстоятелство публичният изпълнител
следва да издаде разпореждане/, непроизнасянето му формира мълчалив отказ,
който подлежи на обжалване. От това следва, че защитата на К. срещу неиздаване
на разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело, не е чрез обжалване на
бездействия по реда на чл.256 АПК, а чрез обжалване на мълчалив отказ на
публичния изпълнител да се произнесе в срок, от което си право по делото няма
данни ищецът да се е възползвал.
Казано по друг начин, в конкретния случай не е
налице твърдяното неоснователно бездействие на административния орган,
доколкото в случая не е налице неизпълнение на фактически действия, произтичащи
от нормативен акт, т.е. липсва единият от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Това е достатъчно основание исковата молба да бъде
отхвърлена, без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки.
За пълнота на изложеното е необходимо да бъде съобразено
също така, че твърдените като настъпили вреди не се предполагат, а следва да се
докажат от ищеца. Терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му
в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от
законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната
практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от
правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на
фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.
Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди,
ще следва да бъде съобразено още и че те се изразяват в засягане на
нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от
засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в
обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания,
предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от
накърняване на естетическите му чувства. От страна на ищеца обаче не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията му за претърпените неимуществени вреди,
въпреки дадените му от съда многократни указания. До извод в обратната насока
не водят направените доказателствени искания с исковата молба, доколкото в
съдебно заседание същите не се поддържат от ищеца, същият не ангажира
доказателства, а изразява единствено становище по съществото на спора.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че по
делото остана недоказано с изискуемата от закона категоричност и несъмненост и
твърдението, че ищецът е претърпял подобни на описаните в исковата молба
душевни тревоги и страдания, вследствие на твърдените като незаконосъобразни
бездействия от органите на НАП, които по някакъв начин да са увредили неговото
психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху
неговите морални устои.
По идентичен начин стои въпросът и с претендираните
имуществени вреди, доколкото на обезщетяване по ЗОДОВ подлежат само
претърпените от ищеца такива, тъй като под вреда се разбира всяко
неблагоприятно изменение в имуществената сфера на гражданина или юридическото
лице, което е настъпило като последица от незаконосъобразния административен
акт, действието или бездействието на длъжностните лица, действащи при или по
повод административна дейност.
В настоящото производство остана недоказано именно
неблагоприятното изменение в имуществената сфера на ищеца К.. До извод в
обратната насока не води представянето на доказателства, касаещи 2021г., които
съдът не е приел по делото, доколкото същите не са относими към исковия период,
а именно 2011-2020г., очертан в исковата молба и уточненията към нея.
Това от своя страна е друго самостоятелно основание
предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани –
да бъдат отхвърлени.
Доколкото не се установи по делото да са налице
незаконосъобразно бездействие и настъпили имуществени и неимуществени вреди, е
безпредметно обсъждането за наличието на пряка и непосредствена причинна
връзка. Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за
отхвърляне на така предявените искови претенции като неоснователни.
По разноските.
При посочения изход на спора на основание чл.10 ал.4 ЗОДОВ на НАП се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То
се констатира в размер на 100 лева, изчислено съгласно правилото на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., ХХІХ състав,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.К. *** искове срещу Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков“№52 за
присъждане на обезщетение в размер на общо 20 000/двадесет хиляди/лева,
представляващо причинени му имуществени и неимуществени вреди, следствие от
незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив да
прекрати ИД №16050009069/2005г. в периода 2011г. – 2020г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното и плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.М.К. *** да заплати на Национална
агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 сумата
от 100/сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :