№ 6528
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110155782 по описа за 2021 година
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
12.07.2019 г., около 22:00 ч. в гр. София, кв. „****“, на спирка на масовия градски транспорт
/МГТ/ бил нападнат от ответника, който го повалил на земята чрез нанасяне на шамар с ръка
в лицето. В резултат от падането получил черепно-мозъчна травма, разкъсно-контузна рана
в лявата тилна област на главата, линейно счупване на тилната кост вляво, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка по основата на десния челен
дял на главния мозък, за което бил признат за виновен с влязло в сила Решение №
25067908/09.03.2021 г. по НОХД № 14213/2020 г. по описа на СРС. Твърди, че от горното
поведение на ответника претърпял неимуществени вреди, които оценява на 20 000 лв.,
изразяващи се в постоянни болки и страх, страдания, негативни емоции, депресия, страх за
живота, главоболие и световъртеж и др., продължаващи да съществуват и към настоящия
момент. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати посочената по –
горе сума, ведно със законната лихва от датата на деликта на 12.07.2019 г., до окончателното
плащане.
Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че същият
следва да се намали, поради наличие на съпричиняване на резултата от ищеца, който бил в
пияно състояние и освен, че провокирал нападението като не спрял и след предупреждение,
пияното му състояние е допринесло за падането на земята. Обезщетението следвало да се
намали и с оглед принципа на справедливостта, като следвало да се вземе предвид младата
възраст на ищеца, позволяваща бързото му възстановяване. При тези твърдения иска съдът
да отхвърли частично иска. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
1
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск, се обуславя от наличието на правопораждащия
деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: вреда,
противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, които
елементи са такива от обективното основание на отговорността, а субективното такова –
вината, се презюмира ( чл.45, ал.2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията –
елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от ищеца, а
делинквентът може да обори презумпцията за вина.
В приложение на чл.300 ГПК съдът зачита задължителната сила на Решение,
постановено на 09.03.2021 г., по н.о.х.д. № 14213/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 3 -ти състав, по реда на чл.78а от НК, влязло в сила на 25.03.2021 г., като приема за
установено, че на 12.07.2019 г., около 22:00 ч. в гр. София, кв. „****“, на спирка на масовия
градски транспорт /МГТ/, находяща се в центъра на квартала, ответникът нанесъл шамар с
ръка в лицето на ищеца, причинило падането му върху терена и черепно-мозъчна травма,
разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата, линейно счупване на тилната кост
вляво и контузия на мозъка по основата на десния челен дял на главния мозък, които
действия на ответника съставляват граждански деликт.
Предвид изложеното по делото доказани са всички елементи от обективното
основание на отговорността за непозволено увреждане.
При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази обстоятелството, че на ищеца от ответника е било причинено счупване на
тилната кост вляво и контузия на мозъка по основата на десния челен дял на главния мозък.
Описаното увреждане съдът намира за сериозно травматично за засегнатия участък, довело
до временна загуба на съзнание и краткосрочна загуба на памет. От заключението на
съдебно – медицинската експертиза се установява, че в резултат от травмата са налице
нервно – функционални разстройства, хиподепресивност и болеви усещания в главата,
частично продължаващи и досега, без настъпили късни усложнения на травмената болест на
главата. Раната е зарастнала първично, с остатъчен кожен белег от нараняването, който
остава козметичен дефект за цял живот, но не се вижда от окосмената обвивка на главата.
Отделно от това обаче, от разпита на вещото лице в съдебно заседание, се установява,
че в резултат от това, че при потърсена, в деня на травмата, спешна помощ, е извършена
само рентгенография, а не и томография, не е установено нараняване на меките тъкани в
основата на черепа и не е предприето лечението му. Именно това е станало причина за
усложняване на състоянието на ищеца, с настъпване на мозъчна контузия и кръвоизлив,
извън мозъка, в основата на черепа. Тези именно усложения, пет дни след инцидента, са
били причина за хоспитализацията в Военномедицинска академия – МБАЛ София, за седем
дни. Отделно от това тези усложнения, съгласно заключението на съдебно – медицинската
експертиза, са причина за болевите оплаквания на ищеца, тъй като са от страна на главния
мозък, като цялост в малия мозък, поради дифузна увреда, респективно раздраза от излялата
2
се кръв в субарахноидалното пространство, обграждащо целия мозък. Отделно от това,
разпадащите се кръвни съставки, са довели до възпалителна компонента и оток на мозъка,
което е и причина за повишаване на температурата на 4-тия ден след травмата.
От изложеното съдът приема, че описаните усложнения в състоянието на ищеца, а
именно мозъчна контузия, в основата на черепа, и кръвоизлив, извън мозъка, в основата на
черепа, довели до хоспитализация и до описаните по – горе оплаквания, не са резултат от
поведението на ищеца, а от неспазване на установения медицински стандарт за „Спешна
медицина“, тъй като при прегледа в спешна помощ не е извършена томография, а само
рентгенография, на която не се виждат меките тъкани, че мозъкът е контузен. Ако е било
направено такова изследване, каквото, съгласно стандарта, следва да се извърши, при
установено нарушение на целостта на тилната кост, е щяло да се установи контузия на
меките тъкани и да се предприеме лечение, което да препятства настъпването на кръвоизлив
в основата на черепа, извън мозъка и съответно тежката мозъчна контузия ( така разпита на
вещото лице И. в съдебно заседание на 11.05.2022 г. ). Отделно от това, независимо, че
такова увреждане е посочено в решението по чл.78а НК, съдът намира, че, в тази част,
решението не го обвързва, тъй като и без това увреждане не се променя вида и характера на
телесната повреда, за която ответникът е осъден и освободен от наказателна отговорност.
Така, съдът приема, че в причинна връзка с поведението на ответника е разкъсно-
контузна рана в лявата тилна област на главата, линейно счупване на тилната кост вляво и
контузия на мозъка, в областта на десния челен дял по механизма „контра – ударен – Contra
coup”.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза и разпита на вещото лице
в съдебно заседание, се установява, че при ищеца е налице церебрастенна симптоматика (
главоболие, световъртеж, гадене и намалена концентрация ), за която е изписана терапия с
Nootropil, който впоследствие е сменен с Convulex, и Somazina, които са приемани само за
период от 6 месеца. Ищецът няма данни за епилепсия, а препаратът Convulex, е изписан за
профилактика на травматична епилепсия, тъй като контузията, в областта на челните и
слепоочните дялове на мозъка са най – епилептогенни. Както беше посочено, тази
симптоматика се дължи и на тежката контузия на мозъка, поради което следва да се държи
сметка, че интензитета й е резултат и от ненавременното лечение на меките мозъчни тъкани
в тилната област. Отделно от това, при ищеца е леко изразена, а също така по правило
травматичната церебрастения е краткотрайно състояние и е лечима ( така съдебно –
медицинската невро- хирургична експертиза ). Резултат от описаното по -горе са и сочените
от свидетеля К.а оплаквания като главоболие, лесна уморяемост; почервеняване ( червен
дермотрафизъм ).
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява още, че при
ищеца се наблюдава лек постконтузионен синдром ( травмена енцефалопатия ), който се
изразява в дистимно ( потиснато ) настроение, изолиране от околните и близките, лесна
уморяемост и лесна раздразнителност. Този постконтузионен синдром се наблюдава като
късна проява на тежки травми на мозъка, които предизвикват увреда на мозъчните тъкани,
3
поради което съдът приема, че не са в пряка причинна връзка с поведението на ответника, а
резултат от забавеното лечение на първоначалната травма на меките тъкани, поради
неприложен пълен диагностичен пакет, при оказаната спешна помощ. Освен това при ищеца
този синдром се изразява в леко към умерено снижение на когнитивните функции –
нарушена концентрация и превключваемост на вниманието, леко към умерено снижени
паметови функции в трите фази ( фиксация, ретенция и репродукция ), сравнително нисък
вариант на интелектуални възможности, но не може да се посочи, че това се дължи само на
травмата, предвид по – ниското образование и незаинтересованост към учебния процес, а и
данните за употреба на алкохол преди инцидента, което влияе на настроението и на
раздразнителността. Тази симптоматика не е тежко изразена, не достига до степен на
дементен синдром и може да се приеме като начален психоорганичен мозъчен синдром, с
леко към умерено снижени когнитивни функции. Този синдром може да се овладее в голяма
степен при една адекватна терапия и описаните емоционална отчужденост, настроение,
лесна раздразнителност, могат да претърпят обратно развитие ( така вещото лице К. при
разпита в съдебно заседание ).
Отделно от това, при ищеца се наблюдава и психоорганичен мозъчен синдром, който
е съвкупност от психопатологични разстройства, възникващи при хронични и дифузни
органични заболявания на главния мозък, който при ищеца се изразява конкретно с леко към
умерено снижени когнитивни функции. Този синдром вещото лице сочи, че не е толкова по
причина на хеморагията ( кръвоизлива ), а на контузията на мозъка, която в голяма степен
обаче се е задълбочила в резултат от кръвоизлива, както беше посочено по – горе. Отделно
от това, от разпита на вещото лице, се установява, че причина за протрахиране на тази
психоорганика, е спиране на терапията от ищеца на 6- тия месец, при необходимост от
лечение няколко години с психотропни медикаменти, както и от приема на алкохол. Ищецът
се установява, че е приемал концентриран алкохол преди травмата, поради което, според
вещото лице, не е изключено да се приеме, че част от симптоматиката е резултат от това
поведение.
В обобщение, следва да се приеме, че само част от уврежданията на ищеца, по –
леките, са в пряка и непрекъсната причинна връзка с поведението на ищеца, по – тежките от
тези последици, съответно болки и страдания, свързани с тях, както и хоспитализацията, са
по причина на разпространилия се, извън мозъка, кръвоизлив. Интензивността на
проявлението на церебрастенията и постконтузионния синдром, също е по причина и на
усложненията от кръвоизлива, включително и по отношение на мозъчната контузия, а
прогресирането на психоорганичния синдром е по причина на спиране на терапията по
волята на ищеца, а относно основната симптоматика – снижените когнитивни функции, не
може категорично да се установи, че са изцяло по причина на травмата, предвид по –
ниското образование на ищеца.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на 6000 лв.
Следователно съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение за
4
съпричиняване на събитието, изведено при твърдения, че е бил предизвикан от ищеца, който
е бил в пияно състояние.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
За установяване на твърденията в процеса е разпитан свидетелят Методиев, който
заявява, че няма лични впечатления от поведението и състоянието на ищеца по време на
инцидента, а знае от друго лице, че Георги е бил пиян на дъска, мъртво пиян, както и че се е
закачал с ответника, с реплики, които не може да възпроизведе. На първо място, следва да се
посочи, че показанията на този свидетел са производни и доколкото първичните са достъпни
( лицата от които го знае могат да свидетелстват ), теорията и практиката, безусловно
приема, че е недопустимо подмяната на първични с производни доказателства, при
формиране на правните изводи на съда. От друга страна, дори и да се приеме, че ищецът е
дразнил ответникът с думи, то това не представлява нападение, за да се приеме, в
приложение на трайната съдебна практика на Върховния съд, че правото на защита срещу
такова нападение не е пасивно ( ППВС № 12/1973 г. ) и нападнатият не е длъжен да се
откаже от активна защита. В случая въобще не е налице нападение, предприето от ищеца, за
да се анализира дали е било съответно на предизвикалото поведение. Относно установяване
на пияното състояние, поради подмяната на първично с производно доказателство, по
делото се установява само извод, но не и конкретни факти, от които да се изведе този извод
и да се приеме в каква степен е бил повлиян от алкохола ищецът, за да се направи
категоричен извод, дали би паднал или не, и без това повлияване, при този удар, от страна
на ответника.
Предвид изложеното съдът намира възражението за съпричиняване за недоказано.
Следователно, искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.07.2019 г., до окончателното
изплащане, и отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Относно разноските в производството:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
производството, съразмерно на уважената част от иска в общ размер 420 лв. за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софисйки
районен съд, държавна такса в размер на 240 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 1050
5
лв. Възражението за намаляване на възнаграждението, претендирано от ответника, съдът
намира, неоснователно, тъй като същото е определено малко над минимума, а делото
разкрива известна фактическа сложност.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЦВ. ОГН. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.”****“, ул.“*****
да заплати на Г. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.София, бул. ”Ген.
Скобелев” № 2, ет.1, ап.9 на основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесен на 12.07.2019
г. шамар с ръка в лицето, в резултат от което ищецът паднал на земята и получил черепно-
мозъчна травма, разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата, линейно счупване
на тилната кост вляво и контузия на мозъка по основата на десния челен дял на главния
мозък, ведно със законната лихва от датата на деликта – 12.07.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за сумата над 6000 лв. до пълния предявен
размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА ЦВ. ОГН. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.”****“, ул.“*****
да заплати на Г. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.София, бул. ”Ген.
Скобелев” № 2, ет.1, ап.9 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 420 лв. – разноски за
производството за възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦВ. ОГН. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.”****“, ул.“*****
да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 240
лв. – разноски за производството за държавна такса.
ОСЪЖДА Г. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.София, бул. ”Ген.
Скобелев” № 2, ет.1, ап.9 да заплати на ЦВ. ОГН. Й., ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.”****“, ул.“***** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1050 лв. – разноски за
6
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7