РЕШЕНИЕ
№
1821
гр.
Пловдив, 03.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело №1474 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.9“б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ във вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
Настоящото съдебно производство е
образувано след като с Решение № 7239/15.05.2019г. по адм.
дело № 2562/2019г. на ВАС на РБ - Осмо отделение, е отменено Решение № 2418/20.11.2018г.
постановено по адм. дело № 1591/2018г., в частта с
която е отхвърлена жалбата на „ДОМИНУС“ ЕООД, гр.Стамболийски, против Акт за
установяване на задължения № 699-1/23.01.2018г. по чл.107 ал.3 от ДОПК, в
частта мълчаливо потвърдена от Началник „МДТ“ при Община Стамболийски относно
дължима сума за ТБО за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2017г. в размер на 2287,85лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
363,15лв.
В решението си Върховният съд е
постановил, че правилно съдът е приел, че съгласно действащата към момента на
издаване на процесния акт (23.01.2018г.) разпоредба
на чл. 71 от ЗМДТ, таксата не се събира, когато услугите сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят от общината. Посочено е,
обаче, че не са изложени мотиви какво съдът приема по прилагането на тази
разпоредба в случая, за да отхвърли жалбата на дружеството в останалата й част.
Сочи се още, че съдът е намерил за
основателно твърдението в жалбата, че не са представени по делото
доказателства, че ул. „Марица“ се намира в кв. 12 и кв. 12б, в които е
местонахождението на притежаваните от дружеството недвижими имоти. С приетото
по делото без оспорване експертно заключение вещото лице е дало вариант на
изчисление, при който като недължими се изключват задълженията по АУЗД, определени
за имотите, намиращи се в кв.12 и 12Б в гр.Стамболийски.
Указанията, с които делото е върнато за
ново разглеждане се свеждат до това съдът да направи ясни фактически
констатации за кои имоти в границите на кои райони се предоставя услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване, за да се заключи обосновано, че
установяването на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване
за тези имоти е законосъобразно.
В настоящото производство жалбоподателят
„ДОМИНУС“ ЕООД, редовно уведомен не се представлява.
Ответникът по жалбата – Началник отдел
„Местни данъци и такси“ при Община Стамболийски, редовно уведомен не се
представлява.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, при спазване на задължителните указания при новото
разглеждане на делото, възприе и приобщи събраните при предходното разглеждане
на делото доказателства. Съобразно тях и представените такива в настоящото
производства, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е собственик на недвижими
имоти в гр. Стамболийски, представляващи земя и сграда и земя, декларирани с
декларации по чл. 14 от ЗМДТ и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. №№
**********/27.12.2013г., заведен с партиден номер 6614F3842;
**********/27.12.2013г., заведен с партиден номер 6614F3837; **********/27.12.2013г.,
заведен с партиден номер 6614F3840; **********/ 06.01.2014г., заведен с
партиден номер 6614F3839; **********/ 29.01.2016г., заведен с партиден номер
6614F3844; **********/29.01.2016г., заведен с партиден номер 6614F3846;
**********/27.12.2013г., заведен с партиден номер 6614F3843;
**********/06.02.2017г., заведен с партиден номер 6614F10819; F
14737/29.01.2016г., заведен с партиден номер М0641035_110517 и F
14739/29.01.2016г., заведен с партиден номер М0641037_110517. До издаване на
обжалвания АУД жалбоподателят не е подал коригиращи декларации по чл. 17, ал. 1
от ЗМДТ и не е заплатил дължимите ДНИ и ТБО за недвижимите имоти.
Направени са изчисления на дължимите ДНИ
и ТБО за недвижимите имоти, обобщени в приложение към АУД № 699-1/23.01.2018г.
(л. 61 – 75 от адм. дело 1591/2018) и
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Стамболийски (изм. и доп. с решения на общински съвет
Стамболийски) и решения за приемане на план сметки за приходите и разходите за
поддържане на чистотата, сметосъбирането, сметоизвозването,
обезвреждането на битовите отпадъци в депа и определяне размера на ТБО за
периода 2015г. – 2017г. (л. 151 – 221 от адм.
дело 1591/2018). За нежилищния имот са приложени ставките за сметосъбиране и сметоизвозване от 14 промила; за обезвреждането на битовите
отпадъци в депа от 3 промила; за чистотата на местата за обществено ползване от
3 промила.
Изчислени са съответни лихви за забава
върху невнесените в срок задължения за ТБО по периоди на л. 12 - 14 гръб от адм. дело 1591/2018.
При първоначалното съдебното обжалване
са приети множество писмени доказателства, относими
към допълнително определените задължения за ТБО.
В
съдебното заседание по адм. дело 1591/2018, проведено
на 23.10.2018г. е прието заключение по назначената ССЕ, изпълнено от вещото
лице Пламен Пешлеевски, без направени възражения от
страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-в табличен вид на л. 222 – 222 от
адм. дело 1591/2018 гръб са изчислени такса за
сметосъбиране и сметоизвозване на процесните
имоти, посочени в отговора на задача 2 и задача 3, при съобразяване решенията
за освобождаване по ЗМДТ и други вътрешни актове. При този начин на изчисление
главницата на задълженията възлиза на 1 556,25лв., ведно с прилежащите лихви в
общ размер на 187,27лв., като лихвите са изчислени като за съответната година
суми са разделени към 01.07 и към 01.11.
-при приложението на чл. 15, ал. 1 от
Наредбата на община Стамболийски за имотите в кв. 12 и кв. 12б вещото лице е
установило, че кв. 12 и кв. 12б са включени в приложение № 4 към решение № 107,
взето с протокол № 15/19.12.2013г., за които няма да се извършва услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване. За останалите години
към решенията на общинския съвет липсват приложения, в които да са посочени
изрично райони, в които няма да се извършват услуги по сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно нотариален акт № 182/01.11.2013г.
недвижими имоти на жалбоподателя, подробно описани в таблица на л. 223, се
намират в кв. 12 и кв. 12б. За имотите земя с партидни номера 6614F3844 и
6614F3846 не е начислена ТБО.
В този случай, главницата на
задълженията за такса за сметосъбиране и сметоизвозване
възлиза на 1 717,29лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 260,72лв.,
като лихвите са изчислени като за съответната година суми са разделени към
01.07 и към 01.11.
-при приложението на чл. 17б от
Наредбата на община Стамболийски за имотите, изчерпателно изброени в таблица на
л. 223 гръб – 224 задълженията за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване
са в следните размери: главница 2 287,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 363,15лв., като лихвите са изчислени като за съответната година суми
са разделени към 01.07 и към 01.11.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна
страна:
Между
страните не съществува спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е
собственик на недвижимите имоти, за който с оспорения акт са установени данък и
такса битови отпадъци, както и на отчетната стойност на същите, декларирана в
декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Безспорно е и обстоятелството, че за
посочения имот за периода 01.01.2015г. до
31.12.2017г. такси за битовите отпадъци не са заплащани. Спор между страните се
формира относно предоставянето на услугите за ТБО от община Стамболийски за
имотите на дружеството, както и относно неползването им от него за периода
2015г. – 2017г., за което обстоятелство са подадени надлежни декларации по чл.
17б от НОАМТЦУ.
Съдът
намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:
Такса битови отпадъци, по смисъла на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, е общото наименование на четири вида
самостоятелни услуги, които общината може да предоставя и за които ползвателите
на услугата са задължени лица, а именно: услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Няма спор, че лицата, неползващи съответната услуга, не дължат
заплащането й, като възраженията на дружеството са насочено конкретно към таксата
за сметосъбиране и сметоизвозване.
Съгласно действащата към момента на
издаване на процесния акт (23.01.2018г.) разпоредба
на чл. 71 от ЗМДТ таксата не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване не се предоставят от общината или ако имотът
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от
собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по
местонахождението на имота. Видно е, че законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т.
е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна
регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите.
Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки конкретен случай
и за всяка отделна услуга. Законодателя е допуснал също така таксата да не се
дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически
условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва
през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ.
Редът, по който това става, се определя с наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В изпълнение на тази законова делегация е приета Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Стамболийски. В чл. 17б от наредбата са определени материалноправните предпоставки за освобождаване от
заплащане на такса за битови отпадъци, като в ал. 1, т. 1 е посочено, че за
имотите, които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице
е подало декларация. Освобождаването от заплащане на такса за компонентите
сметосъбиране и сметоизвозване е извършва въз основа
на посочената декларация, в която данъчно задълженото лице дава изрично
съгласие за извършване на проверки от общинската администрации.
По делото са събрани доказателства, че
жалбоподателят е подал декларации по чл. 17б от НОАМТЦУ, но административният
орган е подложил на съмнение декларираните данни, чрез проверка за потребяване
от дружеството на комунални услуги – за ел. енергия и вода. В този смисъл при
първоначалното разглеждане на делото е кредитирано заключението на вещото лице
относно направени изчисления на л.224 от адм. дело 1591/2018г.
и е отменен обжалваният акт относно
дължима сума за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване
за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., ведно с
прилежащите лихви за задължение в общ размер на 1585,70лв., ведно с прилежащите
лихви. Решението в тази си част е влязло в законна сила на 18.12.2018г.
С оглед указанията на касационната
инстанция настоящият състав счита, че следва да бъдат обсъдени твърденията в
жалбата, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
не се извършва фактически, тъй като имотите не се намират на ул. „Марица“, по
отношение на която са представени графици за извършване на услугата в ден от
седмицата вторник.
Съгласно представения по делото
нотариален акт № 182 от 01.11.2013г. притежаваните от „Доминус“
ЕООД недвижими имоти са индивидуализирани с вид на имота, площ на имота и
местонахождение на имота – кв. 12 и кв. 12б, като не е посочен административен
адрес. Данни за административен адрес на недвижим имот се съдържат само в
справката на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив и съдебните
решения на Пловдивски районен съд и Пловдивски окръжен съд, в които е посочено,
че обектът, за който се твърди да е потребена вода,
се намира на адрес гр. Стамболийски, ул. „Тракия“ № 29 и представлява
„общежитие“. Съгласно данните в нотариалния акт нито един от закупените от
жалбоподателя недвижими имоти не е обозначен като „общежитие“, като без
конкретно обозначение са само поземлен имот с площ от 1 221 кв. м с обозначение
„производствено обслужващи дейности“ и с площ от 1 156 кв. м с обозначение
„обслужващи дейности“. Предвид на това, не може да се направи несъмнен извод за
потребена комунална услуга по доставка на питейна
вода дори по отношение на тези два недвижими имота, които не са конкретно
индивидуализирани.
Идентични са и доводите по отношение на
потреблението на ел. енергия, поради което изводите на административния орган
за потребени комунални услуги за всички недвижими
имоти, са необосновани. Дори да се приеме, че е налице действително потребление
на комунални услуги, следва да бъде изследвано за кои недвижими имоти е налице
това потребление, като бъде направена обвръзка между
3-те бр. ИТН, както и на кой от недвижимите имоти е поставен водомер за
измерването на потребеното количество вода.
Съдът намира за основателно твърдението
в жалбата, че не са представени по делото доказателства, че ул. „Марица“ се
намира в кв. 12 и кв. 12б, в които е местонахождението на притежаваните от
дружеството недвижими имоти. Обосновано е експертното заключение, че в план
сметките на община Стамболийски за 2015г. – 2017г. не са посочени райони, в
рамките на които няма да се извършва услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. По делото са представени описи, съдържащи
конкретни фирми, в които няма да бъде предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от община Стамболийски, но е посочено
изрично, че имотите се намират извън регулационните граници на населените
места.
В тази връзка, съдът намира, че следва
да бъде кредитирано заключението на вещото лице, в частта му, в която са
направени изчисления за дължимите от жалбоподателя суми за такса битови отпадъци
за ТБО само по отношение недвижимите имоти, които се намират в кв.12 и кв.12б
според НА 182/01.11.2013г. с номера 6614F3840, 6614F3837, 6614F3842, 6614F3843 и
6614F3839,
описани в таблица 2 /лист 223 от адм. дело
1591/2018г./ По отношение на останалите недвижими имоти, описани в същата
таблица е подадена декларация по чл. 17б от НОАМТЦУ следва да се посочи, че при
първоначалното разглеждане на делото е кредитирано заключението на вещото лице
относно направени изчисления на л.224 от адм. дело
1591/2018г. и е отменен обжалваният акт относно дължима сума за ТБО за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., като решението в
тази си част е влязло в законна сила на 18.12.2018г.
По изложените съображения, съдът намира
жалбата за частично основателна, като обжалваният административен акт следва да
бъде отменен по отношение допълнително определените задължения за ТБО за
2015г., 2016г. и 2017г. в общ размер на 717,89лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 154,46лв. В останалата си част, за разликата до пълния размер на
задълженията за ТБО от 2287,85лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 363,15лв. обжалваният АУЗ е законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
При
този изход на делото и тъй като разноски не са претендирани
от страните такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, Х състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалбата на „ДОМИНУС“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стамболийски, ул. „Христо Смирненски“ №
2, представлявано от управителя С.М., действащ чрез пълномощник адв. С.Б. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК № 699 - 1/23.08.2018г., в частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ
при Община Стамболийски, относно дължима сума за ТБО за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., като намалява размера от
2287,85лв. на 1569,96лв. и размера на прилежащите лихви от 363,15лв на 208,69лв.
На
осн. чл.160, ал.6 от ДОПК решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :