№ 154
гр. Белоградчик, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100213 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1 620.00
лв. – допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1 262.95
лв. – трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. –
трудово възнаграждение в увеличен размер за работа през официални
празници, 276.39 лв. – допълнително възнаграждение за прослужено време и
професионален опит – за период от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., както и иск
по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв. и
законни лихви.
Исковата молба е предявена от А. Г. М. от с. Г., общ. Ч., обл. В., чрез адв.
С. С. от АК – Видин, против „Миджур Манеджмънт Кънстаркшан“ ООД – с.
Г., общ. Ч.. В Исковата молба ищеца твърди, че е работел по трудово
правоотношение при ответника, на длъжност „охранител“, за периода
16.08.2021 г. до 29.01.2024 г. За този период, твърди, че работодателя му
дължи заплащане на полагащото му се трудово възнаграждение за положен
нощен труд в увеличен размер, за извънреден труд, възнаграждение в
увеличен размер за работа през празнични дни и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Твърди, че е положил
този труд, за което не му е изплатено полагащото му се възнаграждение.
Предвид горното, ищеца претендира ответника да бъде осъден да му
заплати неизплатените му възнаграждения, както следва: 1 620.00 лв. –
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1 262.95 лв. –
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. – трудово
1
възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39
лв. – допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален
опит – за исковия период от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., както и иск по чл.
245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв., считано от
изискуемостта на всяко едно от тях до датата на завеждане на делото, видно
със законните лихви, считано от завеждане на делото до окончателното им
изплащане. Претендира и направени по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищеца, по делото е
допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Допусната е и
допълнителна такава. Заключенията са приобщени към доказателствения
материал по делото.
За заседанието, в което е даден ход по същество, процесуалният
представител на ищеца е представил писмено становище, в което моли съда да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на Исковата
молба. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че на ищеца са
изплатени дължимите му се трудови възнаграждения в пълен размер – по
банков път чрез платежни нареждания и с касови ордери, като му е заплатено
дори повече от дължимото. Твърди, че такава констатация е направена и от
Инспекцията по труда – гр. Видин – че всички полагащи се на ищеца суми, са
му изплатени.
В хода устните състезания, пълномощникът на ответника пледира, съда
да отхвърли предявените искове, тъй като сумите са изплатени на ищеца дори
в по – голям размер. Претендират разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид заявеното в исковата молба и отговора, съдът разпредели
между страните доказателствената тежест както следва: Ищецът следваше да
докаже в процеса: съществуващо валидно трудово правоотношение между
страните за периода 16.08.2021 г. – 29.01.2024 г.; неизпълнение от страна на
ответника – работодател – че не е изплатил на ищеца полагащите му се
трудови възнаграждения за положен нощен труд, за положен извънреден труд,
трудово възнаграждение в увеличен размер за работа през официални
празници и допълнително възнаграждение за прослужено време и
професионален опит за периода 16.08.2021 г. – 29.01.2024 г.; че ответника е
2
изпаднал в забава в плащанията.; размера на обективно съединените искове –
за трудови възнаграждения, както и размера на лихвите за забава върху тях.
От своя страна, ответникът дължеше доказване на обстоятелството, че е
изплатил на ищеца полагащите му се възнаграждения за исковия период.
Не се спори по делото, че ищеца е работил по трудовото
правоотношение при ответника на длъжността „охранител“ за периода
16.08.2021 г. – 29.01.2024 г.
По отношение на размера на дължимите възнаграждения, съдът е
положил максимални усилия за да установи факта – изплатени ли са изцяло на
ищеца претендираните от него възнаграждения или не.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че от
представеното в открито съдебно заседание Писмо изх. № 24102445 от
09.12.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Видин, не се установява
по безспорен и категоричен начин изплащането на претендираните от ищеца
допълнителни възнаграждения за прослужено време и професионален опит.
От страна на ответника, в Д „ИТ“ – гр. Видин е депозирано писмено
уведомление, че дадените в този смисъл предписания са изпълнени и
възнагражденията са изплатени, но Дирекция „ИТ“ – гр. Видин в писмото си
сочи, че проверка на този факт не е извършвана от тяхна страна към
настоящия момент.
Съдът, при постановяване на окончателния си съдебен акт обаче изцяло
кредитира заключенията на вещото лице – специалист в съответната област по
изготвените две съдебно – счетоводни експертизи. Именно с цел безспорното
установяване на обстоятелството – изплатени ли са на ищеца полагащите му
се възнаграждения претендирани от същия с исковата молба, съдът е допуснал
съдебно – счетоводна експертиза, както и допълнителна такава. От приетите
заключения, както и от разпита на вещото лице в открито съдебно заседание,
се установи, че на ищеца са изплатени полагащите му се суми, които същия
претендира от ответника, като дори и плащането е в по – голям размер от
реално дължимото.
Вещото лице, при изготвена справка в счетоводството на ответника, е
констатирало, че на ищеца са изплатени както следва: 1 620.00 лв. –
допълнително брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд,
1 262.95 лв. – допълнително възнаграждение за извънреден труд, 554.45 лв. –
3
допълнително възнаграждение за официални празници, 290.91 лв. – разлика
доплащане за трудов стаж и професионален опит. След приспадане на
осигуровки и данък ДДФЛ които са за сметка на работника, сумата която е
изплатена на ищеца е в размер на 2 901.21 лв. Видно от заключението, на
ищеца е изплатена и мораторна лихва за забава в размер на 302.60 лв., която
му се дължи съгласно заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза. На ищеца е изплатен и бонус към основната заплата в размер на
3 765.70 лв., който не е предмет на делото и за него няма претенция, или общо
изплатени на ищеца са 6 969.51 лв., в която сума попадат и претендираните с
настоящата искова молба, възнаграждения. Видно от заключението на
допълнителната експертиза, изплатената на ищеца сума в размер на 6 969.51
лв. е осчетоводена в счетоводството на ответника – дебит на счетоводна
сметка 421 – „Персонал“. Това изчисление е направено подробно и в
табличен вид към допълнителната съдебно – счетоводна експертиза.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заяви, че при направената
в счетоводството на ответника справка е установило, че всички претендирани
от ищеца суми са му изплатени, дори и в по – голям размер.
При тази констатация на вещото лице, съдът не може да приеме, че
предявените обективно съединени искове са доказани по основание и размер.
По делото са събрани надлежни доказателства, че претендираните от ищеца
суми са му изплатени в пълен размер, дори с мораторните лихви за забава.
Съдът не може да не зачете съдебно – счетоводната експертиза и
допълнителната такава, тъй като предвид естеството на спора, в случая са
необходими специални знания от експерт, въз основа на които съдът да основе
правните си изводи. В случая вещото лице е направило справка в
счетоводството на ответника и е установило извършените плащания от
ответника, които изцяло съответстват по размер на исковата претенция.
При това фактическо положение, правното такова следва да му
съответства. Ищецът не можа да докаже основателността на исковите си
претенции и да обоснове основателността на исковете си. Поради това, съдът
отхвърля същите, като недоказани, като приема, че ответника успя да докаже
твърденията си – че е изплатил на ищеца всички дължими суми.
Предвид на това, че съдът отхвърля главните искове, то неоснователни
се явяват и акцесорните такива – за мораторни и законни лихви. Освен това,
4
се установи, че ответника е изплатил на ищеца и следващите се мораторни
лихви за забава, видно от заключението на вещото лице.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът отхвърля предявените искове, поради
което ищеца е този, който следва да понесе в своя тежест направените по
делото разноски. Тъй като от разноски за държавна такса и възнаграждение за
вещо лице, същия е бил първоначално освободен по силата на чл. 83, ал.1, т. 1
ГПК, то същите остават за сметка на държавата. Ищецът обаче дължи
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение направени от ответника,
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Видно от Договора за правна
защита и съдействие от 15.06.2024 г. ответника е изплатил на довереника си
сумата от 500 лв., в брой. Т.е., разноските са реално направени, покрити са
критериите на т.1. от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/ 2012 г., ОСГТК. Съгласно горното, „съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В случая адвокатското
възнаграждение е платено в брой, за което има отбелязване в Договора за
правна защита и съдействие от 15.06.2024 г. Има доказателства, че разходите
за адвокатско възнаграждение са реално направени и следва да бъдат
присъдени в тежест на ищеца – съгл. чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид на това, че
предявените искове са отхвърлени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.,
общ. Ч., обл. В., ул. "......................." № .............., чрез адв. С. С. от ВАК, против
„Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Г., общ. Ч., обл. В., ул. ".........................." № ..............,
представлявано от Иво Найденов Иванов – Управител, обективно съединени
искове: 1 620.00 лв. – допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд, 1 262.95 лв. – трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, 554.45 лв. – трудово възнаграждение в увеличен размер
за работа през официални празници, 276.39 лв. – допълнително
5
възнаграждение за прослужено време и професионален опит – за периода
от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., иска по чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни
лихви за забава в размер на 502.66 лв., както и иска за законни лихви
върху главниците.
ОСЪЖДА А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Ч., обл. В.,
ул. "......................." № .............., чрез адв. С. С. от ВАК, ДА ЗАПЛАТИ на
„Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Г., общ. Ч., обл. В., ул. ".........................." № ..............,
представлявано от Иво Найденов Иванов – Управител, направените по делото
разноски в размер на 500.00 лв. – за адвокатско възнаграждение – на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6