РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста С. Стоянов
Стела Михайлова
при участието на секретаря Петя К. Борисова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Ивета Б. Парпулова Въззивно
административно наказателно дело № 20215200600210 по описа за 2021
година
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивен протест против решение № 260022 от 01.03.2021г.
постановено по НАД № 361/2020г. на Велинградския РС.
Във въззивния протест на прокурор от РП Велинград се излагат доводи, че
постановеното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно.Твърди се, че
неправилно съдът е приел,че се касае за административно нарушение,а не престъпление.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с
което обв. Г.Н. да бъде признат за виновен по обвинението по чл.343,ал.3 във
вр.чл.343в,ал.1 НК. Не се прави искане за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа въззивния
протест и прави искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обв.Н.
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на обв.Н. оспорва протеста и прави искане за потвърждаване решението
на първоинстанционния съд.
Обв.Н. не се явява и не взема становище по протеста ,както и последна дума.
1
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната жалба на
обвиняемата и провери законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната
присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 ал.1 от НПК , прие следното:
С решение № 260022 от 01.03.2021г. постановено по НАД № 361/2020г.
Велинградския РС е признал обв.Г. А. Н. за невиновен в това, че на 26.01.2020 г. във В., на
ул.“****“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с
регистрационен номер ****, в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
- *********. на ОДМВР - Пазарджик, в сила от 17.06.2019 г., с която временно му е отнето
СУМПС № ***** и ***** на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП / изземване на СУМПС на водач на
МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157,ал.4 от ЗДвП/- престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, във връзка с ал.1 от НК като на
основание чл.304, предложение последно във връзка с чл.24, ал.1, т.1 предложение второ от
НК, и на основание чл. 305, ал. 6, предложение 1-во от НПК, във връзка с чл. 177, ал.1, т. 2
ЗДВП, пр. 4 във вр. чл. 157, ал. 4 ЗДВП му е наложил административно наказание глоба в
размер на 300,00 лева.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, допустим е,като разгледан
по същество е неоснователен.
За да постанови оправдателна присъда първоинстанционния съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 26.01.2020г. смесен автопатрул включващ младши автоконтрольор А. У. и
полицейски инспектор А. М. от РУ Велинград изпълнявали служебните си задължения. На
улица „****“ спрели за проверка автомобил „*****“, с рег. ***** Установили, че
автомобилът се управлява от обвиняемия Г.Н. ,който не представил СУМПС и контролен
талон към него. След справка в ОДЧ установили, че лицето е неправоспособен водачът и че
не притежава валидно МПС.
При проверката се установили също, че водачът на автомобила е бил наказван по
административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач с ******, връчено
по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 28.03.2019г. и влязло в сила на 05.04.2019г.
По отношение на водача била прилагана и принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 4 ЗДвП- изземване на свидетелството за управление за това, че след като са му
отнети всички контролни точки и е изгубил придобитата правоспособност, не изпълнил
задължението си да върне в съответната служба на Министерството на вътрешните работи
свидетелството за управление на МПС, със ЗПАМ № *********., връчен на водача на
03.06.2019г.
Пред служителите на РУ Велинград обвиняемият обяснил, че му се наложило спешно
да отиде да нагледа животни.
2
На водача бил съставен *****. за това, че повторно управлява МПС, след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП- нарушение на чл. 150 ЗДвП.
От приложената по делото справка за нарушител/водач е видно, че на обв.Н. е
издадено ***** със срок на валидност до 10.09.2017г. За нарушения на правилата за
движение обаче към 09.04.2012г. на обвиняемия били отнети всичките 39 контролни точки.
Водачът не изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне издаденото му
свидетелство за управление на МПС, поради което същото било иззето на 03.06.2019г. при
съставянето на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1006-
000335.
Към 26.01.2020г. водачът не бил възстановил правоспособността си да управлява
МПС.
При правилно установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е
направил обоснован и законосъобразен извод, че обв.Н. не е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343в,ал.3 НК. Безспорно е
установено,че обв.Н. е бил неправоспособен водач, тъй като още през 2012г. /с влизане в
сила на Наказателно постановление 9961/06.03.2012г. на 17.04.2012г./ са му отнети всички
контролни точки. Съгласно чл.157,ал.4 ЗДвП липса на правоспособност и отнемането на
всички контролни точки на водача на моторното превозно средство са приравнени.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че престъпния
състав чл.343в, ал.3 НК предвижда наказателна отговорност за водачи, които са лишени от
право да управляват моторни превозни средства за определен срок, след наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство. Деянието е обективно несъставомерно, тъй като
неправоспособен водач не може да изтърпява принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Обв. Н.
е загубил придобитата с изпит категория и правоспособност и законът му вменил
задължение да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. Тъй като същият не е изпълнил това законово
изискване свидетелството му е било иззето от компетентните органи. Както правилно е
отбелязъл първоинстанционния съд изземването не е обвързано със срок и не подлежи на
връщане и в този смисъл не е временно.
Издадената ЗПАМ *****. е с правно основание чл. 171, т. 4 ЗДвП и в нея е посочено,
че е иззето свидетелството за управление на МПС, издадено на името на Г.А.
Принудителната административна мярка е приложена именно защото административният
орган обосновано и законосъобразно е приел, че обвиняемият е неправоспособен водач, тъй
като още през 2012г. /с влизане в сила на Наказателно постановление 9961/06.03.2012г. на
17.04.2012г./ са му отнети всички контролни точки.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд, при установяване на
3
фактическата обстановка, и в частност при решаване на основните въпроси във връзка с
изясняване на относимите към предмета на доказване на факти и обстоятелства, правилно и
законосъобразно се е позовал на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Законосъобразно обв.Н. е признат за невиновен и оправдан за деянието по чл. 343в, ал.3 вр.
ал. 1 от НК ,тъй като не е извършил престъпление, а административно нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 4, във вр. чл. 157, ал. 4 ЗДвП.
В случая законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че на основание чл.305,
ал.6 НПК обв.Н. след като е признат за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление му е наложил административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
Довода изложен в протеста, че не е логично за същото деяние, извършено преди три
месеца съдът да е признал обв.Н. за виновен, а по настоящето дело да го е оправдал е
неоснователен и несъстоятелен, не намиращ опора в доказателствения материал по делото.
Решението на първоинстанционния съд като правилно-обосновано и законосъобразно
следва да се потвърди, а въззивния протест като неоснователен се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6 и чл.338 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА решение №260022 от 01.03.2021г. постановено по
НАД № 361/2020г. по описа на Районен съд Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4