Р Е
Ш Е Н
И Е № 1055
гр. Пловдив, 19.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм.д. №
299 по описа на съда за 2017 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Б.Г. ***, против Решение № 2153-15-2 от
05.01.2017 г. на Директора на ****, с което: 1. е отменена т.2 от Разпореждане
№ **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която считано от
28.11.2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и е върната
преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне,
съобразно мотивите на решението; 2. е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол №
ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г. в останалата му част. В жалбата се твърди, че
решението се обжалва изцяло и се настоява за цялостната му отмяна. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител
поддържа жалбата /както е първоначално предявена/ и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е недопустима в частта, с която се оспорва Решение № 2153-15-2 от 05.01.2017 г. на
Директора на ****, в частта му с която е отменена т.2 от Разпореждане № **********/
Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която считано от 28.11.2011 г. е
отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и е върната преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне, съобразно
мотивите на решението. Съгласно чл. 118, ал. 1
от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ решението на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14–дневен
срок от получаването му пред административния съд. Съобразно ал.3 съдът
разглежда делата по реда на АПК. Тъй като с цитираното решение е отменено разпореждането на ръководителя на „ПО” и
въпросът не е решен по същество, а преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне, при това
поради искането на жалбодателката за установяване на допълнителен стаж в
Република Ч., за лицето не е налице правен интерес от обжалване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
следва да бъде прекратено в тази му част – чл. 159, т. 4
от АПК.
Претенциите си за определяне на друг размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно друга начална дата за отпускането
й, лицето следва да предяви в производството по обжалване на новото
разпореждане, ако то е неблагоприятно за него.
В останалата част жалбата е неоснователна. Самата
жалбодателка изрично заявява в съдебно заседание, че никога и никъде не е
твърдяла и не е представяла документи, че е работила при условията на първа
категория труд. Видно от първото разпореждане за отпускане на пенсията /л.6/, в
същото са посочени стаж от първа категория /10 г., 03 м. и 18 дни/, както и от
втора и трета категория. Пенсията очевидно изначално е отпусната неправилно
/като дата и размер, като последният не е задължително да е във вреда на
жалбодателката/, което налага отмяна на
първото разпореждане за отпускане, както и на всички последващи разпореждания,
като извън предмета на настоящото производство е въпросът дали жалбодателката е
добросъвестна или не. Поради това като е потвърдил Разпореждане № **********/
Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г. в останалата му част /по т.1/ горестоящият
орган е постановил законосъобразно решение. Тук е обаче мястото да се отбележи
необходимостта от спешно и дори
незабавно произнасяне на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО /ако такова вече не е
направено/ с разпореждане за отпускане на пенсия в минимален размер по аналогия
от чл.10, ал.2 от НПОС, тъй като между страните не е спорно, че жалбодателката
има право на пенсия за ОСВ, и до приключване на процедурата със съответната чешка
компетентна институция, както и до изясняване на всички въпроси, свързани с
процесната пенсия, е недопустимо жалбодателката да бъде оставена без пенсия,
която принципно й се следва, а е неизяснен единствено въпроса с началната дата
и размерът на пенсията.
При този изход на делото следва да бъде осъдена
жалбодателката да заплати на **** разноски в размер на 100 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Г. ***, в частта, с която се
оспорва Решение № 2153-15-2 от
05.01.2017 г. на Директора на ****, в частта му с която е отменена т.2 от
Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която
считано от 28.11.2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на
КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново
произнасяне, съобразно мотивите на решението, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 299/ 2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г. *** в останалата й част.
ОСЪЖДА Б.Г. ***, да
заплати на **** разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска
защита
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му, а в частта му, имаща характер на определение – с частна
жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: