Решение по дело №299/2017 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1055
Дата: 19 юни 2017 г. (в сила от 2 юли 2018 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20177180700299
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1055

гр. Пловдив, 19.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладва­но­то адм.д. № 299 по описа на съда за 2017 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Б.Г. ***,  против Решение № 2153-15-2 от 05.01.2017 г. на Директора на ****, с което: 1. е отменена т.2 от Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която считано от 28.11.2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението; 2. е потвърдено  Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г. в останалата му част. В жалбата се твърди, че решението се обжалва изцяло и се настоява за цялостната му отмяна. В СЗ  и в писмени бележки процесуален представител поддържа жалбата /както е първоначално предявена/ и претендира разноски.

         Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Жалбата е недопустима  в частта, с която се оспорва  Решение № 2153-15-2 от 05.01.2017 г. на Директора на ****, в частта му с която е отменена т.2 от Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която считано от 28.11.2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14–дневен срок от получаването му пред административния съд. Съобразно ал.3 съдът разглежда делата по реда на АПК. Тъй като с цитираното решение е отменено разпореждането на ръководителя на „ПО” и въпросът не е решен по същество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при това поради искането на жалбодателката за установяване на допълнителен стаж в Република Ч., за лицето не е налице правен интерес от обжалване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част – чл. 159, т. 4 от АПК. Претенциите си за определяне на друг размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно друга начална дата за отпускането й, лицето следва да предяви в производството по обжалване на новото разпореждане, ако то е неблагоприятно за него.

 

В останалата част жалбата е неоснователна. Самата жалбодателка изрично заявява в съдебно заседание, че никога и никъде не е твърдяла и не е представяла документи, че е работила при условията на първа категория труд. Видно от първото разпореждане за отпускане на пенсията /л.6/, в същото са посочени стаж от първа категория /10 г., 03 м. и 18 дни/, както и от втора и трета категория. Пенсията очевидно изначално е отпусната неправилно /като дата и размер, като последният не е задължително да е във вреда на жалбодателката/, което налага  отмяна на първото разпореждане за отпускане, както и на всички последващи разпореждания, като извън предмета на настоящото производство е въпросът дали жалбодателката е добросъвестна или не. Поради това като е потвърдил Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г. в останалата му част /по т.1/ горестоящият орган е постановил законосъобразно решение. Тук е обаче мястото да се отбележи необходимостта от спешно  и дори незабавно произнасяне на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО /ако такова вече  не е направено/ с разпореждане за отпускане на пенсия в минимален размер по аналогия от чл.10, ал.2 от НПОС, тъй като между страните не е спорно, че жалбодателката има право на пенсия за ОСВ, и до приключване на процедурата със съответната чешка компетентна институция, както и до изясняване на всички въпроси, свързани с процесната пенсия, е недопустимо жалбодателката да бъде оставена без пенсия, която принципно й се следва, а е неизяснен единствено въпроса с началната дата и размерът на пенсията.

При този изход на делото следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на **** разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б.Г. ***,  в частта, с която се оспорва  Решение № 2153-15-2 от 05.01.2017 г. на Директора на ****, в частта му с която е отменена т.2 от Разпореждане № **********/ Протокол № ПР-2141-15-34 от 08.08.2016 г., с която считано от 28.11.2011 г. е отпусната лична пенсия за ОСВ по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО и е върната преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 299/ 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г. *** в останалата й част.

ОСЪЖДА Б.Г. ***,  да заплати на **** разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му, а в частта му, имаща характер на определение – с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: