Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 11.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание, на тринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гражданско дело № 421/2019г. по описа на
НРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.238,
ал.1 от ГПК
В НРС е постъпила искова от В.Г.Ц. ***, чрез
адв.И.М. ***
с която е предявен иск за установяване недължимост на 2 вземания на ответника
по издадени 2 бр. ИЛ, поради погасяването
им по давност, както следва:
-
в
размер на сумата от 1 438.85лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, от 14.03.2009г., до окончателно изплащане на
вземането, и за сумата от 68.78лв. - разноски
за д.т. и юриск.възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 25.08.2009г. въз основа заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 893/2009г. на ВТРС и
-
в
размер на сумата от 913.36лв., - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.03.2009г., до окончателно изплащане на вземането, и за сумата
от 65.00лв. – разноски за д.т. и юрк.възнаграждение, за които суми е издаден ИЛ
от 11.12.2009г. по ч.гр.д. № 892/2009г. на ВТРС.
Ищецът твърди, че за процесните суми
бил издаден в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, изпълнителен лист от
25.08.2009г. по ч.гр.д. №
893/2009г. на ВТРС въз основа на заповед за изпълнение и ИЛ от
11.12.2009г. по ч.гр.д. № 892/2009г. на ВТРС, също въз основа на заповед за
изпълнение. Излага се, че въз основа на
двата ИЛ е било образувано изп.д. № №111/2011г.
пред ЧСИ Р.К. с рег.№ *** на КЧСИ
и район на действие този на ОСВТ.
Твърди, че, вероятно, в молбата на кредитора не бил посочен изрично способ на
принудително изпълнение и вероятно, единствено са били възложени действия на
ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ, които обаче, не били способ по изпълнението, тъй
като имали за предмет технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуалноправни действия. Твърди се, че образуваното изп.д. №
№111/2011г. пред ЧСИ Р.К. било прекратено с нарочно
постановление по силата на разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8
от ГПК ,
т.к. взискателя в продължение на две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия.Твърди се, че постановлението било влязло в законна сила
на 15.10.2013г.
Излага се, че с нова молба от 16.11.2018г., ответното дружество, „АПС Бета България“ ООД ,
легитимирайки права на кредитор по цесия
от 2015г. е изискало образуване на ново изпълнително дело, с/у ищеца по процесните ИЛ-ти и възлагане
действия на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ за събиране на вземането си. Вследствие това било
образувано ново ИД под № 2018***0401300/2018г. пред ЧСИ И.Ц. с рег. № *** на
КЧСИ и район на действие този на ОСВТ. На длъжника по това изп.д., който е и
ищец по настоящото, бил връчено запорно съобщение от работодателя на
30.01.2019г., в резултата на което са
извършени удръжки от трудовото му възнаграждение. Навеждат се доводи, че пет годишния давностен
срок бил изтекъл още преди връчване на запорното съобщение на 30.01.2019г. и
вземането на кредитора било погасено.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника „АПС Бета България” ООД, гр.София не е депозирал отговор на ИМ.
В съдебно заседание ищецът, не се
явява, представлява се от адв. Мъзлев,
който моли да бъде постановено неприсъствено решение по делото и
да бъдат присъдени в полза на ищеца, направените разноски.
Ответника, редовно призован, не
изпраща представител, не изразява становище по иска и не прави искане, делото
да се гледа в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 23.03.2009г.
въз основа на влязъл в сила съдебен акт №821, по ч.гр. №892/2009г. на ВТРС, е било
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 913.36лв. представляваща задължение за плащане въз
основана Договор за целево финансиране № **********, сключен на 11.04.2008г., ведно
със законната лихва от 14.03.2009г. до
изплащане на вземането, както и сумата 65.00лв., разноски по делото, от които 25.00 д.т. и
40.00лв. юрк. възнаграждение. На 11.12.2009г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение.
Не се спори също, че на
17.03.2009г. въз основа на влязъл в сила
съдебен акт №764, по ч.гр. №893/2009г.
на ВТРС, е било разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора сумата от 1 438.85лв., представляваща задължение
за плащане въз основана Договор за целево финансиране № **********, сключен на
15.04.2008г., ведно със законната лихва
от 14.03.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата 28.78лв., разноски по делото, за д.т.
и 40.00лв. юрк. възнаграждение. На 15.08.2009г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение.
От приложеното по делото писмо от ЧСИ Р.К. с
рег. № *** на КЧСИ с район на действие този на ОСВТ, се установява, че по молба
с вх.№ 0498/ 21.01.2011г. е образувано изп.д.№ 2911***0400111 с кредитор „Ти Би
Ай Кресит“ ЕАД/ново наименование Транзакт Юръп ЕАД/ гр.София и длъжник В.Г.Ц. с
ЕГН ********** въз основа на ИЛ издаден по ч.гр.д. № 893/2009г. на РС Велико
Търново и ИЛ издаден по ч.гр.д. № 892/2009г. по описа на с.съд. Установява се
също, че производството по делото е прекратено на 15.10.2013г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и делото е архивирано под № 825/2013г.С молба с
вп.№296/26.01.2018г., с протоколи от 31.01.2018г., на Транзакт Юръп ЕАД, са
върнати оригиналните ИЛ вложени в делото.Към датата на изпращане на писмото,
срокът за съхранение на делото в оригинал е изтекъл.
На 23.02.2015г. е сключено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на
вземания между „АПС Бета България“ ЕООД, като купувач,
и Транзакт Юръп ЕАД, като продавач.
От приложеното
копие на изп.д.№ 2018***0401300 по описа
на ЧСИ И.Ц. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС –В.Търново се
установяват следните обстоятелства:
На 16.11.2018г. кредиторът АПС Бета България ЕООД е депозирал
молба пред ЧСИ И.Цанкова за образуване на изпълнително дело и
предприемане на необходимите изпълнителни действия за принудително събиране на
вземанията му по издадения изпълнителни листи по ч.гр. № 892 и по
ч.гр.№893/2009г. и двете на ВТРС.
Видно е от молбата, че кредиторът е посочил, изрично
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като е посочили и
неговият работодател, както и в случай, че е необходимо , възлага и всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
По делото нито се твърди, нито се съдържат доказателства, че длъжника е
бил уведомен за настъпилата цесия.
На 30.01.2019г., е връчено запорно
съобщение на длъжника, в резултата на което са извършени удръжки от трудовото му
възнаграждение, размера и основанието на които са отбелязани на ИЛ от 11.12.20019г.
На 06.08.2019г.,
ищеца е предявил против ответника настоящите отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК, че не
дължи претендираните суми, поради изтекла погасителна давност
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и
непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги
кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е
редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и доказателствата, не
е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил
становище по предявените искове, не се явява и не изпраща представител в с.з.,
за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет
на делото е вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК, поради следните съображения:
Предявеният в
настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на изтекла
погасителна давност.
Установи
се, че оспорените вземания произтичат от 2 бр. Договори за целево финансиране и
двата от 15.04.2008г., сключен между ищеца, в качеството на заемател и „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД, в качеството на заемодател.
Установи се също така, че кредитора е претендирал по съдебен ред
вземанията си, подавайки 2 бр. заявления по чл.410 от ГПК, като със
заповеди съответно по ч.гр.№892 и №
893/2009г. и двете на РС –В.Търново, е
било разпоредено заплащане на процесните суми.
Относно срока на погасителната давност, приложима в настоящия случай
следва да се посочи, че по отношение на вземанията, представляващи неизплатени главници по договора за кредит е приложим петгодишния давностен срок по чл.110
от ЗЗД. Вземането за разноски, като акцесорно вземане се
счита погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното
вземане. Следва
да се посочи, че не се касае за вземания, установени със съдебно решение,
поради което не е приложим е давностния срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД.
В съответствие с разпоредбата на чл.114 от ЗЗД посочените давностни срокове са започнали да текат от момента, в който
вземанията са станали изискуеми.
Съдът приема, че процесните
вземания са станали изискуеми към датата на депозиране на заявленията на кредитора
по чл.410 от ГПК – от 16.03.2009г. Между
страните не е налице спор, че са били изискуеми към тази дата и не се твърди
друг момент на настъпване изискуемостта.
Ето защо, посочените посочените
по-горе давностни срокове следва да се броят от тази дата.
Издаването на изпълнителените
листи, въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение безспорно не прекъсва започналите да текат от 16.03.2009г.
давностни срокове.
Съдът счита, че те следва да се считат
прекъснати с подаване на молбата на кредитора от 21.01.2011г., въз основа на
която е било образувано изп.д.№ 2911***0400111
на ЧСИ Р.К. с рег. № *** на КЧСИ с район на действие този на ОСВТ. С подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен
способ или наличие на възлагане по чл.
18 от ЗЧСИ,
т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на осн. чл.
116, буква "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10
от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че след тази дата не са били
извършени в продължение на пет години изпълнителни действия, прекъсващи
започналите да текат от образуване на изпълнителното дело давностни
срокове. Преведените по второто
образувано, изп.д. от 20018г., суми от длъжника не е станало доброволно, поради
което и това действие не е прекъснало давностните срокове.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни искове,
се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.
При
този изход на делото, ответникът следва да заплати разноските на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в размер на общо 500лв., за заплатена д.т. и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че В.Г.Ц. с ЕГН **********,
НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета
България“ ООД, ЕИК203374133, в
качеството му на цесионер по договор за цесия от 23.02.2015г., сумите за които е
издаден ИЛ от 25.08.2009г. по ч.гр.д. №
893/2009г. по описа на ВТРС и е образувано изп.д. № 2018***0401300 по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС –В.Търново, както следва: главница в размер на 1 438.85лв., ведно със законната лихва върху
главницата, от 14.03.2009г., до окончателно изплащане на вземането, и сумата от
68.78лв. - разноски за д.т.
и юриск.възнаграждение, както и сумите, за които е издаден ИЛ от 11.12.2009г. по ч.гр.д. № 892/2009г. на
ВТРС и и е образувано изп.д. изп.д.№ 2018***0401300 по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № *** на КЧСИ и
район на действие ОС –В.Търново, както следва: сумата от 913.36лв., -
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2009г., до
окончателно изплащане на вземането, и
сумата от 65.00лв. – разноски за д.т. и юрк.възнаграждение, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД,
ЕИК203374133 ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Ц. с ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на общо 500.00 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се
връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: