Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,11.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шести ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря А.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12463/2014година по описа на Варненски районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба на А.Р.Й. с искане за постановяване
на мерки за защита срещу Л.Т.Й..
Изложените в молбата твърдения са, че молителката и
ответникът са живяли на семейни начала до м.02.2014г. След раздялата им,
молителката се преместила да живее в друга квартира на адрес ***. Твърди се, че
на 15.09.2014г., 19.09.2014г., 20.09.2014г., 27.09.2014г., ответникът е упражнил спрямо нея психическо и
емоционално насилие. Обаждал й се по телефона и я обиждал, че му е взела
някакво портмоне, правил й скандали и я заплашвал, преследвал я и псувал. Ходел
на работното й място в Кауфланд- Възраждане, бул. «Република» № 60, където също
правел скандали пред колегите й, крещял. Злепоставял е пред колегите й. Ходел
до жилището й, звънял и тропал на вратата, което било неприятно за нея и
комшиите й. Твърди се, че я е заплашвал и отправял обидни думи към нея:
«крадла», «мръсница», «използвачка», «голяма долна кучка». На 19.09.2014г.
ходила и до Трето РУП Варна, с молба ответникът да бъде предупреден да престане
с тормоза над нея. Затова и сезира съда с искане за налагане на посочени в
молбата мерки за защита по отношение на нея, а именно- да бъде постановена
забрана за извършителя да приближава жилището и местоработата й.
В о.с.з. молителката поддържа молбата си. Посочва, че от
известно време ответникът е преустановил тормоза- не е посещавал дома й и
работното й място.
Ответникът в о.с.з. не оспорва, че с молителката е живял
на семейни начала. Посочва, че действително е ходил на местоработата й да я
търси във връзка с изчезване на портфейла му, за което е имал съмнения, че го е
взела тя. Отрича да е отправял обиди или заплахи към нея. Сочи като единственна
причина да я е търсил, именно изчезването на негови вещи. Заявява, че ще
преустанови комуникацията си с молителката. Отправя искане до съда за
ограничаване достъпа му до молителката за нейно лично успокоение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е приложена декларации по смисъла на чл.9 от ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие в периода 17-
27.09.2014г. с идентични твърдения на изложените в първоначалната и уточняваща
я молба.
Молбата е подадена
от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН, доколкото страните не спорят, че ответникът е лице, което
се е намирало във фактическо съжителство с молителката.
Сезиращата съда молба и
уточнителна такава, се основават на твърдения за осъществени по отношение на молителката
актове на домашно насилие в периода 17-27.09.2014г.,
поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Като акт на домашно
насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се определя всеки такъв
на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода
и личните права, извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН.
За
уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от
проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителката.
Целта
на защитата по ЗЗДН е да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична
неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителя му.
По
делото като доказателства са приети декларация по чл. 9 ЗЗДН и писмо от Трето РУП
Варна, видно от съдържанието, на което е, че регистрирани жалби от молителката
срещу ответника при тях няма.
По изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията
по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание
чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са декларирани
извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството си съставляващи
осъществено емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, опровергаващи изложеното в декларация, поради което съдът приема
за достоверни изложените в нея обстоятелства.
Доказаното поведение на
ответника съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно насилие по
смисъла на чл.2 ЗЗДН, доколкото с посочените действия Л.Й. е осъществил
психическо и емоционално насилие спрямо молителката, отправяйки цитираните в молбата
и декларацията обиди, посещавайки я в дома й и на местоработата й, с което й е
причинил дискомфорт, вкл. злепоставяйки я пред колеги и комшии.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че ответникът е осъществил съответните актове, съставляващи домашно
насилие на твърдяните дати и подадената молба е основателна, поради което следва
да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителките.
По отношение на мерките,
които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката,
предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено. Доколкото се
установи по делото, психическо и емоционално насилие спрямо молителката, съдът
определя като адекватни и необходими, налагането на такива мерки, които в
действителност биха накарали ответника да преосмисли отношението си спрямо г-жа
Й.. В този смисъл съдът намира, че на ответника следва да бъде забранено да
доближава молителката, жилището й и местоработата й за срок от три месеца на
разстояние по- малко от 100м. Този срок е минимално предвидения в закона и
същевременно преценен от съда като подходящ с оглед постигане на възпитателния
ефект на мярката. В този смисъл съдът съобрази и изложеното от страните в
открито съдебно заседание, вкл. изявлението на молителката, че от известен
период от време, ответникът е преустановил тормоза над нея. Последното идва да
покаже, че действително той е направил критична самооценка на поведението си.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие,
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство
за престъпление от общ характер.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 200лв. При
определяне размера на глобата, в минималния предвиден такъв от закона, съдът
съобрази интензитета на акта на домашно насилие и факта, че това е първо
провинение на ответника по този закон.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН Л.Й. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд
дължимата за производството държавна такса в размер на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.
Страните не са сторили
разноски в производството, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Л.Т.Й., ЕГН ********** *** да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Р.Й., ЕГН **********,***, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Л.Т.Й., ЕГН ********** *** да
приближава на по- малко от 100метра А.Р.Й., ЕГН **********, обитаваното
от нея жилище, находящо се в ****, както и местоработата й: Кауфланд-
Възраждане, бул. «Република» № 60 за срок от 3 /три/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л.Т.Й., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Варненски районен съд глоба в размер
на 200лв, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л.Т.Й., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса
в размер на 25лв, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита
на А.Р.Й., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от
решението на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на
съответното РУП на МВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л.Т.Й., ЕГН **********, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: