РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. К., 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20235100500058 по описа за 2023 година
Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 31/27.01.2023 г., постановено по гр.д. № 516 по описа за
2021 г. на РС - К., е отхвърлена молбата на Л. М. Т., с ЕГН **********,
действаща лично за себе си, и като майка и законен представител на
малолетното дете И. Д. Т., с ЕГН **********, и двамата от гр.К., ул. „С.“ №
**, срещу Д. И. Т., с ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“М.“ * , бл.*** *, вх.*, ет.*,
ап.**, за защита от домашно насилие за акт осъществен на 31.03.2021 г. около
12 часа на обяд на паркинга на магазин „Лидъл“ в кв.“М. *“ в град С., като е
отказано да се издаде заповед за защита в полза на Л. М. Т., с ЕГН
********** и на детето И. Д. Т., с ЕГН **********, чрез налагане на мерки по
ЗЗДН.
Със същото решение Л. М. Т. е осъдена да заплати по сметка на РС-К.
сумата от 25 лв., представляваща държавна такса по делото по отхвърлената
молба за защита срещу Д. И. Т., а по сметка на Д. И. Т., с ЕГН **********
сумата от 1000 лв., представляваща направените разноски по делото за
1
адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Л.
М. Т. и И. Д. Т., които го обжалват чрез процесуалния си представител - адв.
Е. П., като неправилно поради нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата се сочи, че на 31.03.2021 г. въззивницата
отпътувала за гр. С. с родителите си К. Д.а К. и М. Ф. К. и брат си Ф. М.в К.,
тъй като същата не била активен шофьор, а и имала нужда от морална и
емоционална подкрепа с оглед влошените и изострени отношения между нея
и въззиваемия. Целта й била да се срещне и разговоря лично с въззиваемия,
както и да вземе детето И. Д. Т., което по това време било на 3 години и с
оглед възрастта си силно емоционално привързано към майка си. Понеже
очаквала, че ответникът или родителите му, ако са там, ще създадат
проблеми, се обадила предварително по телефона на районния инспектор с
молба, ако се наложи, да й бъде оказано съдействие при вземането на детето.
Малко по-късно, около 11.00 часа, въззивницата била пред семейния им
апартамент в гр.С. и позвънила на вратата, защото нямала ключ. Ответникът
й отворил и не я допуснал да влезе в жилището. Отговорил й със
заплашителен тон: „Няма да влизаш в апартамента, ще излезем навън„. Тя
била сама и се страхувала, че ако се възпротиви на въззиваемия, същият може
да упражни върху нея физическо насилие. Двамата, заедно с малолетното
дете И., се отправили към паркинга на близкия магазин „Лидл” в кв.”М.” 4,
където била паркирана колата на въззивницата. През цялото време по пътя Л.
Т. била притеснена, защото Д. Т. й отказал да се види с детето си насаме, като
й заявил, че ще го вижда само в негово присъствие и я заплашил, че ще я
вкара в гроба, ако реши да вземе детето с нея. Въззивницата предупредила
въззиваемия, че ще потърси помощ на телефон 112. Свидетелката К. К. се
приближила до двамата и чула как ответникът я обижда с думите
“малоумник, гадина, мизерница, тъпанарка“. Видяла и как в момента, в който
Л. Т. се навела да вземе детето И. на ръце, Д. Т. я ударил силно с лакът в
главата и тя паднала на земята. Баща й и брат й, които били наблизо, дошли
до нея и й помогнали да се изправи. Въззивницата позвънила на спешния
телефон 112 около 12.00 часа на 31.03.2021 г. и подала сигнал за извършеното
спрямо нея домашно насилие от ответника. Малолетното дете И. станало
свидетел на неоправданото физическо и психическо насилие на въззиваемия
2
спрямо майка му. То се травмирало от ситуацията, която видяло - за пореден
път баща му да удря и обижда майка му. Детето започнало да плаче, а Л. Т.
успяла да прибере малолетното дете в лекия си автомобил. След намесата на
полицията, заедно с родителите си и малолетното дете, отпътувала за гр.К..
Тази фактическа обстановка се установявала от показанията на разпитаните
по делото свидетели К. Д.а К. и М. Ф. К.. В показанията си свидетелката К.
Д.а К. сочела, че е възприела придвижването на паркинга пред магазин
„Лидл“ в гр.С. на страните по делото и малолетното дете И., чула, че
въззиваемият обижда дъщеря й като я нарича „малоумник, гадина, мизерница,
тъпанарка“. Видяла как Д. Т. нанесъл удар с лакът на Л. Т. в областта на
главата, след което последната паднала на земята. Свидетелите М. К. и сина
му Ф. К., които се намирали наблизо, също видели случилото се и се
отправили към въззивницата и въззиваемия, за да възпрепятстват по-
нататъшна агресия на ответника. Малолетното дете И. станало свидетел на
упражненото от ответника домашно насилие над майка му, изразяващо се
отправени обидни думи и удар с лакът в главата. Сочи се, че от изслушания
звукозапис за прието обаждане на телефон 112 в 11.55.13 часа се чувал и
детски глас, който изрича „тати“ плачейки. Твърди се, че детето плаче и се
обръща към баща си точно с оглед на неговото поведение към майка му. На
приобщения по делото видеозапис от камери, поставени на входа на магазин
„Лидл“, се установявало, че същият е манипулиран, като от него била
изрязана част, отнасяща се точно до момента, касаещ настоящето
производство. Въпреки това се виждало скупчване на хора, което касаело
момента след нанасяне на удара от въззиваемия, когато на място били дошли
свидетелят М. К. и сина му. Показанията на св.Г. и св.П. касаели период,
последващ описаното по-горе психическо и физическо насилие. Следвало да
се отчете и противоречието между твърдението на свидетелката Г., че е чула
детето да крещи: „не бийте тати и не удряте тати“, от една и страна и
аудиозаписа от телефон 112, на който се чува детски глас, който изрича
„тати“ плачейки, от друга страна. В решението на РС - К. била възприета
друга фактическа обстановка, която не кореспондирала със събраните по
делото доказателства. Съдът приемал, че ако въззивницата е била ударена от
въззиваемия по посочения начин, тя трябвало да потърси медицинска помощ.
От непотърсването на медицинска помощ и липсата на медицинско
удостоверение не можело да се направи извод, че на въззивницата не е
3
нанесен удар от ответника по описания по-горе начин. Отправените от Д. Т.
към Л. Т. на 31.03.2021 г. в гр.С., на паркинга на магазин „Лидл“, обидни
думи, както и насения удар с лакът в областта на главата, съставлявали
психическо, емоционално и физическо насилие. Доколкото психическото,
емоционално и физическото насилие срещу въззивницата било е осъществено
от въззиваемия в присъствието на малолетното дете И., следвало да се
приеме, че малолетното дете също е обект на психическо и емоционално
насилие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе с
решение, с което да уважи молбата на Л. М. Т., действаща лично за себе си и
като майка и законен представител на малолетното дете И. Д. Т., срещу Д. И.
Т. за защита от домашно насилие като издаде заповед за защита в полза на Л.
М. Т. и И. Д. Т. чрез налагане на мерки по ЗЗДН. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивницата Л. Т.,
представлявана от процесуалния си представител – адв. Е. П., представя
писмена молба, с която поддържа жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемият Д. И. Т., представляван от процесуалния си представител
- адв. К. С., е представил писмено възражение на основание чл.17, ал.4 от
ЗЗДН, с което оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения, че
правилно първоинстанционния съд приел, че показанията на свидетелите К.
К. и М. К., следва да бъдат кредитирани при условията на чл.172 от ГПК с
оглед заинтересоваността на тези свидетели от изхода на делото. Правилно и
съответствие с процесуалния закон съдът извършил съпоставка на
показанията на св. К. К. и св. М. К. с всички останали доказателства по делото
и формирал извод, че същите не са достоверни. Изводът на PC-К., че
свидетелските показания на К. К. и М. К. не установяват твърдения акт на
домашно насилие бил правилен, формиран изцяло в съответствие със
събраните по делото доказателства. По реда на чл.204 от ГПК бил извършен
оглед на видеозапис, снет от камерите на магазин „Лидл“, от който запис
както съда, така и страните възприели фактическа обстановка, различна от
тази, описана в молбата за защита и преразказвана от св. К. и св. К.. В
показанията си св. К. заявявала, че видяла Л. Т., Д. Т. и синът им И. да вървят
и да се карат, ръкомахайки. В същото време от видеозаписа се виждало как
страните вървят спокойно и разговарят. В показанията си св. К. твърдяла, че
въззиваемият е дърпал чантата на въззивницата, което наложило посетители
4
на магазина да се притекат на помощ, но това обстоятелство не било
възприето от видеозаписа. Също така в показанията си св. К. твърдяла, че Д.
Т. е ударил с лакът в главата Л. Т., което обстоятелство също не се
установявало от видеозаписа. От видеозаписа се установило, че Д. Т. е около
детето, като след прекъсването Л. Т. и св. К. бързо се отдалечават. Правилно
PC-К. не кредитирал и показанията свидетеля К., тъй като същите били
противоречиви, неясни и житейски нелогични. На видеозаписа било
възприето, как свидетеля К. и неговият син Ф. Ф. се намират през няколко
редици коли от местоположението на К. К., Л., Д. и И. Т.и, поради което този
свидетел нямало как да е чувал нито твърдените обиди, нито пък твърдените
закани. Същият бил в невъзможност да възприеме обстоятелствата, за които
свидетелства. Твърденията, че въззивамият е обиждал и отправял заплахи към
въззивницата Т. в присъствието на детето И. останали недоказани.
Установено било, че на 31.03.2021 г. Л. Т., придружена от своите родители К.
К. и М. К. и нейният брат - Ф. Ф. организирано пропътували разстоянието от
гр. К. до гр. С. с цел да вземат детето И. Д. насила от неговия дом, без
съгласието на неговия баща. Установено било, че акт на домашно насилие
действително бил извършен, но от страна на Л. Т. и нейните близки - майка,
баща и брат, а пострадалите били Д. и И. Т.и. Установило се, че настоящето
производство било образувано единствено с цел Л. Т. да не изпълни валиден
съдебен акт - заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 18170/22 г. на
CPC, 158 с-в. Правилно и в съответствие с останалите доказателства по
делото РС- К. кредитирал показанията на св. Г. и св. П., тъй като същите
свидетелствали за възприети лично от тях факти и обстоятелства,
показанията им били последователни и кореспондирали на останалите
доказателства по делото. Не били налице твърдените противоречия в
показанията на св. Г. в частта, с която същата твърдяла, че е чула И. да плаче
и да крещи „нe бийте тати и не удряйте тати” с възприетото от изслушаните
аудиозаписи. На аудиозаписите се чувало как И. неутешимо плаче и казва
„тати”, докато неговата майка, вместо да го успокои, излага неверни
твърдения при разговора си с дежурния оператор. Правилно PC -К. приел, че
ако действително Л. Т. е била ударена с лакът по главата, в резултат на което
същата е била повалена на земята, то същата не би била в състояние с бърза
крачка да се отдалечава към личния си автомобил, нито пък със спокоен тон
да обяснява на оператора на Национална система „112” какво се е случило.
5
Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира
разноски. В съдебно заседание въззиваемият Д. И. Т., представляван от
процесуалния си представител - адв. К. С., поддържа становището си,
изразено в представеното писмено възражение.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателите констатира:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му
като недопустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба за
защита от домашно насилие, подадена от Л. М. Т. лично за себе си и като
майка и законен представител на малолетния си син И. Д. Т.. В молбата се
твърди, че на 31.03.2021 г. ответникът Д. И. Т. упражнил спрямо нея в
присъствието на малолетното им дете домашно насилие, изразяващо се в
отправяне на обидни думи и заплахи, че няма да даде детето, „кръв ще се лее
за него, че ще я вкара в гроба, ако реши да вземе детето“, както и физическо
насилие, изразяващо се в удар с лакът по главата на молителката, от който
същата паднала на земята.
Ответникът Д. И. Т. оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че на
процесната дата 31.03.2021 г. спрямо него и малолетното дете И. е бил
осъществен акт на физическо, емоционално и психическо насилие от страна
на молителката и нейните близки роднини. Твърди също, че бил пребит от
своя тъст - М. К. и брата на молителката - Ф. Ф., докато Л. Т. и нейната майка
К. К. отправяли заплахи.
От представените като доказателства по делото удостоверение за
граждански брак № 490150***, издадено въз основа на акт за граждански
брак № **** от 28.05.20** г., издаден от Община К. и удостоверение за
раждане № *********, издадено въз основа на акт за раждане № **** от
**.**.**** г., издаден от Община Столична, район М., се установява, че Л. М.
Т. и Д. И. Т. са сключили граждански брак на 28.08.20** г., а И. Д. Т. е техен
син, роден на **.**.**** г.
6
От представеното като доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение № V-97/2021 г., с дата 31.03.2021 г., се установява, че при
извършен преглед от специалист по съдебна медицина, на Д. И. Т. е било
установено: подкожни хематоми в областта на лявото слепоочие и на челото в
ляво, охлузвания в областта на темето на главата и по лява подбедрица,
кръвонасядания в лявата челно слепоочна област на главата. Установените
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и тангенционално действие на такива и биха могли да
бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваният.
Свидетелите К. Д.а К. – майка на въззивницата и М. Ф. К. – баща на
въззивницата, сочат в показанията си пред първоинстанционния съд, че на
31.03.2021 г., заедно със сина си придружавали Л. Т. до гр.С.. Около 12 часа
на обяд на паркинга на магазин „Лидл“ възникнал скандал между Д. Т. и Л. Т.
в присъствието на детето И.. Д. Т. започнал да обижда Л. Т., да я нарича
„малоумник, гадина, мизерница“ и я ударил с лакът по главата, в резултат на
която тя паднал на земята.
Свидетелката К. П.а Г. заявява в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, че вървейки към магазин „Лидл“ видяла двама
мъже един по-възрастен и друг по-млад, да удрят друг мъж. Около тях имало
и млада жена и възрастна жена, както и малко дете. Свидетелката разпознала
в по-възрастния мъж свидетелят М. К., а в битият мъж въззиваемия Д. Т..
Също така свидетелката видяла, че детето плаче и крещи: „не бийте тати, те
удряйте тати“.
От показанията на разпитания пред първоинстанционен съд свидетел П.
Г. П., се установява, че на 31.03.2021 г. същият бил извикан по телефона от Д.
Т. да дойде на паркинга на магазин „Лидл“. Когато пристигнал, свидетелят
видял Д. Т. да разговаря с полицай, на когото обяснявал, че е бил нападнат в
гръб от бащата и братът на Л. Т., които го съборили и го ритали. Свидетелят
заявява, че Д. Т. имал наранявания – охлузна рана по лявото слепоочие и
малко кръв по лявата страна на главата.
Като доказателства поделото са били приобщени видеозапис от две
камери на магазин „Лидл“, както и 2 бр. аудиозаписи и снимки от обаждания
на ЕЕН 112.
Пред настоящата инстанция са представени социални доклади от
7
Дирекция „Социално подпомагане“ – К. и Дирекция „Социално подпомагане“
– К..
От писменото заключение на вещото лице инж.В. Г. Т. по назначената
съдебна компютърно-техническа експертиза, както и от разпита на същия
пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че записите от камерите, съдържащи се на компакт диск са
технически изправни. Първият видеофайл С20210331.114600-
20210331.125259.avi е с продължителност 55 минути и 40 секунди; При
анализиране на видеофайла не са установени да има странни видео ситуации.
Вторият видео файл С20210331.114617-20210331.125215.avi е с
продължителност 43 минути и 59 секунди. При преглеждане на същия вещото
лице установява, че на 04:55:12 и на 05:55:23 от началото на записа има явна
манипулация (редакция) върху видеозаписа (прекъсване на записа не се
забелязва). Не може да се определи за какъв период от време е конкретно
прекъсването след четвъртата минута на втория запис, защото върху видеото
от охранителната камера няма посочена дата и час на заснимане и качеството
на видеозаписа е много ниско. Ако записът бе направен с видеокамера с
резолюция 4К момее ориентировъчно да се определи времето по
изместването на сянката на предметите (хора, коли, пилони).
При така установените данни следва извода, че молбата на Л. М. Т.
лично за себе си и като майка и законен представител на малолетния си син И.
Д. Т., за защита от домашно насилие е недоказана и като такава е
неоснователна. Твърденията на въззивницата за осъществено спрямо нея и
малолетния й син физическо насилие – удар с лакът по главата, не се
установяват по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Напротив, същите се опровергават най-напред от показанията
на свидетелката К. П.а Г., която е очевидец и непосредствено е възприела
инцидента. Така, свидетелката сочи, че бащата и братът на Л. Т. са нанасяли
удари на Д. Т., като не е виждала Д. Т. да нанася удари на Л. Т.. В тази насока
са и показанията на свидетеля П. Г. П., който макар и да не е пряк очевидец,
сочи, че Д. Т. имал наранявания - охлузна рана по лявото слепоочие и малко
кръв по лявата страна на главата. Същите наранявания се установяват и от
представеното като доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение № V-97/2021 г., с дата 31.03.2021 г., съгласно което при
извършен преглед от специалист по съдебна медицина, на Д. И. Т. е било
8
установено: подкожни хематоми в областта на лявото слепоочие и на челото в
ляво, охлузвания в областта на темето на главата и по лява подбедрица,
кръвонасядания в лявата челно слепоочна област на главата.
По отношение на показанията на свидетелите К. Д.а К. – майка на
въззивницата и М. Ф. К. – баща на въззивницата, то същите са
неправдоподобни и се опровергават от останалите доказателства. На първо
място това са показанията на свидетелката Г., която е пряк очевидец и
незаинтересована от изхода делото и косвено от показанията на П.. Но, най-
вече показанията на тези свидетели се опровергават от видеозаписите от
двете камери на магазин „Лидл“, на който ясно се вижда, че свидетелката К.
К. взема детето И. и тичайки се отправя заедно с въззивницата Л. Т. към
техния автомобил. В това време Д. Т. се опитва да ги настигне и да вземе
детето си от ръцете на свидетелката К. К., но е възпрепятстван най-напред от
въззивницата Л. К., а непосредствено след това от свидетеля М. К. и неговия
син. Установеното от вещото лице прекъсване (манипулация) на втория
видеозапис не се отразява на цялостното възприемане на възникналата
ситуация.
Не се установяват и твърденията на Л. Т. за отправени спрямо нея
обидни думи и заплахи от страна на Д. Т.. В тази връзка показанията на
свидетелката К. К. не могат да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават,
на първо място от видеозаписа, на който се вижда, че Д. Т. Л. Т. и детето И.
вървят спокойно и разговарят нормално, като от поведението на двамата
възрастни и на детето не се забелязва никаква агресия или страх. На следващо
място, от аудиозаписа на обаждането на Л. Т. на ЕЕН 112 не се установява
въззивницата да съобщава за отправени спрямо нея обиди и заплахи за
живота й. Нещо повече, Л. Т. не съобщава, че Д. Т. я е ударил с лакът по
главата, от който тя да е паднала, както се сочи в молбата за защита от
домашно насилие.
Неоснователен е и изложеният във въззивната жалба довод, че е налице
противоречие между показанията на свидетелката Г., че е чула детето да
крещи: „не бийте тати и не удряте тати“, от една и страна и аудиозаписа от
телефон 112, на който се чува детски глас, който изрича „тати“ плачейки.
Показанията на свидетелката Г. се отнасят към момента, когато същата е
видяла свидетелят М. К. и неговия син да бият Д. Т. и също, че детето плаче и
9
крещи „ не бийте тати, те удряйте тати“. Докато плачът на детето, който се
чува на аудиозаписа от обаждането на Л. Т. е от по късен момент. Видно от
представените по делото справки от Дирекция „Национална система 112“
обаждането на Д. Т. е регистрирано в 11:53:49 часа и е продължило 04:42
минути, а обаждането Л. Т. е регистрирано в 11:55:13 ч. и е продължило 03:54
минути. Или, когато въззивницата е позвънила на телефон 112, въззиваемият
вече е разговарял по телефона с оператор. Това означава, че към този момент
не е имало съприкосновение между Д. Т. и свидетеля М. К. и неговия син,
която ситуация е била възприета по-рано от свидетелката Г.. Впрочем, плачът
на детето И., който се чува от аудиозаписа говори за това, че то иска да бъде
при баща си, но не означава и не може да се интерпретира, че неговия баща
осъществява насилие спрямо неговата майка, каквито неоснователни доводи
са изложени във въззивната жалба.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС - К.
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12.50 лв. съгласно чл.18,
ал.1 от ТДТССГПК. Също така в полза на въззиваемия се следват разноски за
въззивна инстанция, но такива не са направени, поради което не се
присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.17, ал.5 и 6 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/27.01.2023 г. по гр.д. № 516/2021 г. по
описа на РС - К..
ОСЪЖДА Л. М. Т., с постоянен адрес гр.К., ул.“С.“ № **, с ЕГН
**********, да заплати по сметка на ОС - К. държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12.50 лв.
Решението е окончателно на основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11