№ 364
гр. София , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20201001002540 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.No-90212/03.09.2020 година от
„Нанджинг унивис интернешънъл дивелопмънт Ко“, съдебен адрес:гр.София,
ул.“Оборище“, 5, ет.3 срещу решение №1093/28.07.2020 година, постановено
по т.д.2221/2019 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск с правно
основание чл.92 ЗЗС за заплащане на сумата от 344 744 лева, представляващи
левовата равностойност на 196182.78 щ.долара, представляващи договорна
неустойка за забава за плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за
периода от 11.11.2018 година до датата на предявяване на исковата молба –
25.10.2019 година и за периода от датата на исковата молба до окончателното
и плащане.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
определянето на правната квалификация е задължение на съда. Претендира се
неустойка, уговорена в сключеното между страните споразумение.
1
Споразумението представлява установителен договор и съдът следва да
приеме, че отношенията между тях са такива, каквито са уговорени, след като
същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им
спор. Съгласно чл.6 на Виенската конвенция страните по договора могат
свободно да уговорят друг размер на обезщетението за неизпълнение на
договора. Искът не може да бъде квалифициран по чл.78 от Конвенцията.
Дори и да се приеме, че искът е по чл.78 от Конвенцията, съдът е допуснал
процесуални нарушения. Съгласно т.2 от ТР 1 по т.д.1/2013 година на ОСГТК
на ВКС извършването на непълен, неточен доклад е нарушение на
съдопроизводствените правила. Съдът е определил правна квалификация на
иска по чл.92 ЗЗД и не е посочил, че приложимият закон по отношение на
размера на лихвата за забава е законът по обичайното местопребиваване на
продавача-Китай и не е дал указания в тази насока. Претендира се отмяна на
решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по
съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и
да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която
„Интермед 1“ ЕООД е осъдено да заплати на „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“, съдебен адрес:гр.София, ул.“Оборище“, 5,
ет.3 сумата от 332122,14 лева /левовата равностойност на 189000 щ.долара/,
представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки по търговска
сделка, съгласно издадени фактури №,№17UINV00918/18.09.2017 и
17UINV12011/01.12.2017 година, както и да заплати сумата от 21830,79 лева
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 25.10.2019 година ищецът „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“ излага, че с ответника „Интермед 1“ ЕООД
са в трайни търговски отношения , като поръчките са се осъществявали с
помощта на имейл кореспонденция. През м.август, 2017 година иск
ответникът, в качеството си на купувач е поръчало на ищеца, в качеството му
на продавач доставката на 1000 кг.масло от лайка, като същите са били
доставени и са издадени две фактури №,№17UINV00918/18.09.2017 и
2
17UINV12011/01.12.2017 година. Ответникът е заплатил сумата от 189 000
щ.долара, която сума представлява цената на 350 кг. масло от лайка, като се е
задължил да доплати сумата от 332122,14 лева /левовата равностойност на
189000 щ.долара/, представляваща незаплатена продажна цена за доставени
стоки по търговската сделка, съгласно издадени фактури за още 350 кг.масло
от лайка, а останалите 300 кг. да върне. Съгласно споразумение от 05.11.2018
година страните са признали за установено горните факти, като е уговорен
срок за плащане на остатъка от цената и са определили неустойка за забава
върху сумата за всеки просрочен ден. Сумите не са заплатени от ответника,
поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да заплати на „Нанджинг унивис интернешънъл дивелопмънт Ко“
сумата от 332122,14 лева /левовата равностойност на 189000 щ.долара/,
представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки по
търговската сделка, ведно със сумата от 344 744 лева, представляващи
левовата равностойност на 196182.78 щ.долара, представляващи договорна
неустойка за забава за плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за
периода от 11.11.2018 година до датата на предявяване на исковата молба –
25.10.2019 година и за периода от датата на исковата молба до окончателното
и плащане.
Ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил твърденията,
изложени в исковата молба, както и представените доказателства. Твърдял е
предоставяне на вещ с недостатъци. В откритото по делото съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Решението между страните, с което е уважен предявения от
„Нанджинг унивис интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“
ЕООД иск за заплащане на сумата от 332122,14 лева /левовата равностойност
на 189000 щ.долара/, представляваща незаплатена продажна цена за
доставени стоки по търговска сделка, съгласно издадени фактури
№,№17UINV00918/18.09.2017 и 17UINV12011/01.12.2017 година е влязло в
сила, поради което между страните е налице сила на пресъдено нещо, че
между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение по
3
договор за търговска продажба –масло от римска лайка, за доставката на
което са издадени фактури №,№17UINV00918/18.09.2017 и
17UINV12011/01.12.2017, както и, че купувачът не е заплатил продажната
цена на доставената стока, поради което е изпаднал в забава по изпълнението
на задължението си по договора.
Видно от представеното споразумение е, че страните са се
споразумяли купувача да доплати сумата от 332122,14 лева /левовата
равностойност на 189000 щ.долара/, представляваща незаплатена продажна
цена за доставени стоки по търговската сделка, съгласно издадени фактури за
още 350 кг.масло от лайка, а останалите 300 кг. да върне, както и са
определили неустойка за забава върху сумата за всеки просрочен ден в размер
на 0.3 % за всеки просрочен ден.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив
продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет
разрешаване на самия материалноправен спор с оглед постановяване на
допустим съдебен акт, поради което за допустимостта на производството и
постановеното решение следи служебно.
Предявяването на иск за обезщетение по договор поради виновно
неизпълнение на задълженията по договора е осъдителен и предполага
установяването на следните кумулативно дадени предпоставки, визирани в
хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните, по силата, на което е възникнало
задължение за ответната страна, виновно неизпълнение на задължението,
настъпили вреди, които могат да бъдат пропуснати ползи и пряка причинно-
следствена връзка, като тези факти следва да са се осъществили преди
подаването на исковата молба, тъй като с осъдителния иск се цели
установяването на сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца е налице
неудовлетворено парично притезание, както и да се допусне принудително
удовлетворение на притезанието срещу ответника.
Да се приеме за допустим така предявеният иск означава да се допусне
4
предявяване и уважаване на иск преди притезанието да е станало изискуемо, а
това е възможно само в хипотезата на чл.124, ал.2 ГПК. В хипотезата на
чл.124, ал.1 ГПК трябва да е налице повтарящо се задължение макар и
неговата изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното
решение, като първото плащане трябва да е станало изискуемо, а
изискуемостта на последващите плащания трябва да зависи само от
настъпването на срока, но не и от предварителното или едновременното
изпълнение на насрещната престация. Твърдяното виновно неизпълнение на
задължение по договор, както и размерът на вредите са факти, които са
предмет на доказване и следва да са се осъществили преди подаване на
исковата молба. Обезщетението за вреди не е периодично повтарящо се
задължение, изискуемостта, на което настъпва автоматично при изтичането
на срок, а е резултат от осъществяването на фактически състав, подлежащ на
доказване.
В частта, с която е отхвърлен предявения от „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск с правно
основание чл.92 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забава за
плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за периода от датата на
исковата молба до окончателното и плащане искът се явява недопустим,
поради което решението следва да бъде обезсилено.
Решението между страните, с което е уважен предявения от „Нанджинг
унивис интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск за
заплащане на сумата от 332122,14 лева /левовата равностойност на 189000
щ.долара/, представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки по
търговска сделка, съгласно издадени фактури №,№17UINV00918/18.09.2017 и
17UINV12011/01.12.2017 година е влязло в сила, поради което между
страните е налице сила на пресъдено нещо, че между ищеца и ответника е
налице облигационно правоотношение по договор за търговска продажба –
масло от римска лайка, за доставката на което са издадени фактури
№,№17UINV00918/18.09.2017 и 17UINV12011/01.12.2017, както и, че
купувачът не е заплатил продажната цена на доставената стока, поради което
е изпаднал в забава по изпълнението на задължението си по договора.
Предвид уважаването на главния иск и формирането на СПН относно
5
виновното неизпълнение на задължението за заплащане на цената по
договора ответникът дължи и обезщетение за забава.
Съдът е обвързан от искането, което е отправено от ищеца, като е
длъжен да даде правната квалификация на иска.
Съгласно т.2 от ТР 1 по т.д.1/2013 година на ОСГТК на ВКС
извършването на непълен, неточен доклад е нарушение на
съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не
следи служебно /чл.269, изр.2 ГПК/. Във въззивната жалба страната се е
позовала на допуснато нарушение във връзка с доклада, а именно, че съдът е
разпределил доказателствената тежест по иск с правно основание чл.92 ЗЗД, а
в решението го е отхвърлил защото е приел, че приложимия закон е
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки /Виенска конвенция/.
Когато въззивният съд прецени, че оплакването е основателно не
извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл.146, ал.1 ГПК,
а дава единствено указания относно възможността да се предприемат
процесуални действия по посочване на относими доказателства.
Въззивният съд, с определение от 03.02.2021 година е указал на
страните, че релевантното приложимо право е Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки /Виенска конвенция/ по
следните съображения: Не се спори, че страните са търговски дружества с
място на дейност в различни държави, поради което към сключване на
договора са приложими нормите на Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки /наричана по-долу "Конвенцията"/. От
момента на ратифицирането й в сила от 01.08.1991 г., Конвенцията е част от
вътрешното право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията разпоредбите й се ползват с приоритет пред съответните
разпоредби на националния закон, уреждащи договора за търговска
продажба. Аргумент за последното следва да се черпи от чл. 1, ал. 1, буква
"а" от Конвенцията, според който тя се прилага за договори за продажба на
стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато те
са договарящи държави, както и от чл. 25, пар.1 от Регламент /ЕО/ №
6
593/2008 г./.
Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато
приемането на предложението породи действие според разпоредбите на
Конвенцията, от които момент се пораждат задължения за продавача да
достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до
стоката документи и насрещни задължения за купувача да плати уговорената
или мълчаливо определена цена и да приеме доставката. С оглед силата на
пресъдено нещо, че между страните е налице договор за търговска продажба,
по който приложимо право е конвенцията, всички отношения по повод
неизпълнението следва да се уреждат от конвенцията.
Затова и дадената от съда правна квалификация на иска е неправилна и
същият следва да се квалифицира като такъв по чл. 78 от Конвенцията.
С оглед променената правна квалификация, съдът е дал възможност на
страната да представи доказателства, но фактите остават едни и същи-
страната се позовава на представеното споразумение.
При установената забава на кредитора за изпълнение на парично
задължение съгласно разпоредбата на чл.78 от Конвенцията другата страна
може да иска лихва за забава, като съгласно чл.74 от Конвенцията кредиторът
си запазва правото да претендира обезщетение, дължимо в съответствие с
чл.74 от Конвенцията, което е в размер на претърпяната загуба и
пропуснатата полза от другата страна поради нарушението. Това обезщетение
не може да надвишава вредите, които страната нарушила договора е
предвиждала или е трябвало да предвиди при сключване на договора като
възможна последица от неговото нарушаване, като държи сметка за фактите,
които е знаела или е трябвало да знае.
Съгласно чл.6 на Конвенцията страните по договора могат да се
отклонят от нейните разпоредби или да изменят действието на всяка една от
тях, с изключение единствено на чл.12. Предвид диспозитивния характер на
нормите на Конвенцията страните са свободни да уговорят друг размер на
обезщетението за неизпълнение на договора, различен от предвиденото в
чл.74 от Конвенцията.
Страната твърди, че представеното споразумение е подписано в
7
съответствие с тази възможност като страните са договорили обезщетение в
размер на 0,3% върху дължимата главница за всеки просрочен ден.
Разпоредбите на конвенцията относно правните последици при
неизпълнението на договора имат императивен характер, поради което при
установяване на факта на неизпълнение приложение ще намерят императивно
уредените правила на конвенцията.
Приложимостта на действието на конвенцията настъпва по силата на
определени факти, с които се привързва действието и по отношение на
договорите. Съгласно чл.6 на Конвенцията страните по договора могат да се
отклонят от нейните разпоредби или да изменят действието на всяка една от
тях, с изключение единствено на чл.12,
Дерогирането на действието на конвенцията или изменението на
действуващи разпоредби има договорен характер, израз на договорната
свобода, с която страните разполагат. Поради договорният характер
уговорките следва да са изрично уговорени между страните и не може да се
приеме, че при липса на изрична уговорка с факта на уговаряне на
неустойката страните са дерогирали действието на конвенцията.
Съдът намира, че представеното споразумение не съдържа изрично
изявление, с което страните са посочили, че се дерогира приложимостта на
конвенцията, поради което и уговарянето на неустойка в посочения размер е
contra legem. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че приложимото
право е конвенцията и тъй като представеното споразумение не може да
урежда последиците от неизпълнението в противоречие с императивно
уреденото искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т.2 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, в съдебното
решение следва да кореспондира с приложимия за случая материален закон,
поради което постановеното решение от първоинстанционния съд по иск с
правно основание чл.92 ЗЗД подлежи на отмяна като материално
незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго по съществото
на спора, с което искът по чл.78 от Конвенцията бъде отхвърлен.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1093/28.07.2020 година, постановено по
т.д.2221/2019 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск с правно
основание чл.92 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка за забава за
плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за периода от датата на
исковата молба до окончателното и плащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.2221/2019 година по описа на Софийски градски съд,
ТО, VI-9 състав и по в.т.д.2540 по описа за 2020 година на САС по иска на
„Нанджинг унивис интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“
ЕООД за заплащане на договорна неустойка за забава за плащане на главница
в размер на 189 000 щ.долара за периода от датата на исковата молба до
окончателното и плащане, на осн. чл.92 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №1093/28.07.2020 година, постановено по
т.д.2221/2019 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-9 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Нанджинг унивис
интернешънъл дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск с правно
основание чл.92 ЗЗС за заплащане на сумата от 344 744 лева, представляващи
левовата равностойност на 196182.78 щ.долара, представляващи договорна
неустойка за забава за плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за
периода от 11.11.2018 година до датата на предявяване на исковата молба –
25.10.2019 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Нанджинг унивис интернешънъл
дивелопмънт Ко“ срещу „Интермед 1“ ЕООД иск с правно основание чл.78 от
Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки за
заплащане на сумата от 344 744 лева, представляващи левовата
равностойност на 196182.78 щ.долара, представляващи договорна неустойка
за забава за плащане на главница в размер на 189 000 щ.долара за периода от
11.11.2018 година до датата на предявяване на исковата молба – 25.10.2019
година
9
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10