РЕШЕНИЕ
Гр.София, 07.04. 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен
състав,
в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
При секретаря Кристина
Първанова
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 4062 по описа за 2019
г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „У.Б.“
ЕООД, ответник пред СРС, срещу решение № 561648 от 13.12.2018 г.,
постановено от СРС, Второ ГО, 61 състав
по гр.д.№ 13014 по описа за 2018 г., в
частта, в която са уважени предявените срещу него искове по чл.266 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за допуснати нарушения при обсъждането на
доказателствата, както и постановяване на решението в противоречие на
материалния закон и установената съдебна практика на ВКС. Сочи, че СРС не се
бил произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане.
Налице били констатации на надлежен държавен орган, които установявали
съществени недостатъци в работата на ищеца, изразяващи се в некачествено и
некомпетентно консултиране от негова страна. От събраните по делото гласни
доказателства било установено, че ищецът е получил от въззивника /ответник пред
СРС/ цялата искано от него информация, но не бил проявил дължимата грижа и не
се бил запознал с проектното предложение. Счита, че становището за съответствие
от АУЕР било формално и не можело да служи като доказателства за качествено
изпълнение на енергийния одит, доколкото страните в договора изрично били
уговорили целта му, а именно конкретния посочен проект. Това означавало, че
възложената по процесния договор за изработка работа не била извършена точно /качествено
и съгласно дадената поръчка/. Изводът на СРС в обратния смисъл бил неправилен.
Неправилно СРС не уважил и направеното на основание чл.264, ал.3 ЗЗД искане за
намаляване на възнаграждението по договора. Освен това работата не била
предадена надлежно; липсвал надлежен протокол по чл.6, ал.1 от договора. Затова
за въззивника не възниквало задължение да я приеме и съответно да заплати
уговореното възнаграждение. СРС бил кумулирал неустойката за забава с
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за същото
неизпълнение, което противоречало на приетото в решение № 68 от 09.07.2012 г.
на ВКС, ТК, Първо отд. по търг.дело № 450/2011 г. По този начин се достигало до
неоснователно обогатяване; счита, че ищецът има възможност да поиска обезщетение
за законна лихва или обезщетение за неустойка. Позовава се и на чл.13, ал.1 от
договора, съгласно който страните били постигнали съгласие, че уговорения
максимален размер ще бъде достатъчен като обезщетение за претърпените вреди, в
резултат на забавеното изпълнение.
Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенциите на
ищеца да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил е отговор от „Е.с.“ ЕООД, ищец пред СРС. В течение на процеса излага становище, с което се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че бил
изпълнил задълженията си по договора, а ответника не му бил заплатил
уговореното възнаграждение. Разноски се претендират.
По
допустимостта на жалбата:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен
на 31.12.2018
г., въззивната жалба е подадена на 14.01.2019
г./по пощата/, следователно същата е
в срока
по чл. 259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с решението, което се
обжалва са уважени предявените срещу въззивника
/ответник пред СРС/ искове, то въззивната
жалба се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес.
По
основателността на жалбата:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните не
спорят, че са обвързани от договор за изработка, сключен на 07.07.2016 г. По
силата на този договор ответникът – „У.Б.“ ЕООД бил възложил на ищеца – „Е.с.“
ЕООД, изработването на енергиен одит на обект „Предприятие за рециклиране на
сортирани отпадъци“ във връзка с подготовка на проект за кандидатстване по
Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ 2014-2020, Процедура за
подбор на проекти „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“.
Срокът на изпълнение на работата бил уговорен до 09.08.2016 г., в който срок
одитът следвало да бъде предаден в Агенцията за устойчиво енергийно развитие
/АУЕР/. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на
15 600 лв., от които 50 %, платими до 3 календарни дни след подписването
на договора, а останалите 50 %- до 3 календарни дни след одобрение на проекта
от АУЕР. От представеното становище от 11.10.2016 г. се установявало, че
проекта е одобрен от АУЕР. Същевременно било установено от представените
оценителни листа, че процесното предложение не било одобрено за безвъзмездно
финансиране. СРС е приел, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, се установява изготвения от ответника енергиен одит да е бил
изпълнен по начин да служи за предвиденото в договора предназначение. С оглед
уговореното в договора заплащането на остатъка от възнаграждението било
обвързано именно от одобрението на одитът от АУЕР. От гласните доказателства се
установило, че одитът е изработен въз основа на отговори на въпроси, дадени от
ответника, към които последният не бил приложил оферти. Такива били представени
едва с кандидатстването и представяне на проекта пред управляващия орган по
програмата, което действие било извършено от ответника. Затова и СРС е достигнал
до извода, че несъответствието между одитът и офертите не се дължало на
поведението на ищеца. Ответникът комуто била доказателствената тежест не
установил при условията на дължимото пълно и главно доказване възражението си,
че ищецът изпълнявайки възложената му работа, е допуснал недостатъци на същата,
довели до некласиране на ищеца в процедурата по предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ. Искът бил основателен и
като такъв следвало да бъде уважен. Относно неустойката СРС се е позовал на
чл.13 от договора, където страните били уговорили такава за забава в размер на
0,2 на ден, но не повече от 10 %. Ответникът бил в забава при изпълнение на
задължението си и затова била дължима неустойка в размер на 780 лв., което
обуславяло основателност на иска. Относно това допустимо ли е кумулиране на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД и следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако
страните са уговорили в договора за неустойка за забава за неизпълнение на
парично задължение, СРС се е позовал на решение № 68 от 09.07.2012 г. на ВКС по
т.д.№ 450/2011 г., ТК, Първо ТО, което допускало такава възможност. В такива
случаи, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД бил основателен само за разликата между
неустойката и по-големия размер на законната лихва; по този начин било прието в
решение № 99 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.д.№ 944 по описа за 2012 г. на Първо
ТО, ТК. Размерът на обезщетението за забава за периода 14.10.2016 г. до
23.02.2018 г. възлизал на 1 080 лв. След приспадане на размера на
неустойката – 780 лв., се дължало обезщетение за забава в размер на 300 лв., до
който размер искът за обезщетение за забава бил основателен. За разликата до
972,61 лв. искът е приет за неоснователен и като такъв е отхвърлен.
В частта за разноските решението е изменено с определение от 15.02.2019 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК като СРС е уважил възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК.
В частта, в която претенциите на ищеца са
били отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.
По доводите във въззивната жалба:
Ищецът /въззиваем пред настоящата инстанция/ претендира на основание чл.79,
ал.1, предл.1 вр. с чл.266 ЗЗД във връзка с договор от 07.07.2016 г. за
консултантски услуги заплащане на възнаграждение в размер на 7 800 лв.,
представляващо остатък от дължимото такова като изпълнител по този договор; на
основание чл.92 ЗЗД неустойка за забава в размер на 780 лв. /10 % от
главницата/ по чл13, ал.1 от този договор и лихва за забава в размер на 972,61
лв. от 03.12.2016 г. /след изтичането на възможността да се претендира
неустойка/ до предявяване на исковата молба- 23.02.2018 г.
С
отговора по исковата молба ответникът /възложител по договора/ не оспорва
наличието на облигационно отношение по силата на договор от 07.07.2016 г. за
консултантски услуги. Възразил е, че изпълнителят /ищец/ е изправна страна по
договора; същият не бил изпълнил качествено възложената му работа. Освен това
работата не била предадена. Затова и не се дължало претендираното от ищеца
възнаграждение. Същевременно сочи, че енергийният одит бил получен от него като
възложител по електронен път, но не отговарял на възложеното. Ищецът не бил
проявил дължимата грижа; оценителната комисия била констатирала съществени
несъответствие между характеристиката на активите и енергийния одит въпреки, че
ответника бил предоставил на ищеца като изпълнител цялата информация.
Проектното предложение на ответното дружество било отхвърлено на етап
техническа и финансова оценка именно поради допуснатите пропуски в енергийния
одит. В резултат на това дружеството /ответник/ претърпяло загуби, изразяващи
се в разходи за участие в програмата и пропуснати ползи, изразяващи се в липса
на финансиране на проекта. Даденото от АУЕР становище било формално и не можело
да служи като доказателства за качествено изпълнение на енергийния одит. По
отношение на претенцията за неустойка са изложени аналогични доводи като тези
по въззивната жалба, с която сме сезирани. При условията на евентуалност /ако
съдът счете, че на ищеца се дължи възнаграждение/ се прави възражение по
чл.264, ал.3 ЗЗД за намаляване на възнаграждението по договора. Пак при
условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на вземането на
ищеца със задължението му за заплащане на неустойка за забава в размер на
1 560 лв., представляваща неустойка за забава в изпълнението на
задължението за предаване на работата, дължима на основание чл.13, ал.1 от
договора.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното за установено от фактическа и правна страна
на спора:
По иска по чл.266, ал.1 ЗЗД:
Действително,
в чл.4 от процесия договор е уговорен следния начин на плащане на
възнаграждението на изпълнителя /ищец/: т.1 50 % авансово плащане до 3
календарни дни след подписването на договора и т.2- 50 % -окончателно плащане
до 3 календарни дни след одобрение на енергийния одит по образец, Приложение Б
от АУЕР. В чл.2 от договора е уговорена цена на работата в размер на
15 600 лв. или по всяка една от точките, задължението възлиза на
7 800 лв.
Следователно,
правилно СРС е приел, че задължението за заплащане на остатъка от договорената
цена на консултантските услуги възлиза на претендирания от ищеца размер от
7 800 лв. и същото е обвързано от одобрението на енергийния одит от АУЕР.
Видно
от представеното от АУЕР становище от 11.06.2016 г./л.12 по делото пред СРС/
АУЕР одобрява енергийния одит на „У.Б.“ ЕООД. При това положение налага се
извод, че са настъпили предпоставките по т.2 от чл.4 на договора, обвързващ
страните по спора, за заплащане на останалите 50 % от уговореното в полза на
изпълнителя /ищец/ възнаграждение за оказаната консултантска услуга.
Основателно
е възражението на въззиваемия /ищец пред СРС/, че изпълнението на заданието-
енергиен одит, за които е сключен процесния договор, не е обвързано със
„спечелването“ на тръжната процедура.
Наред
с това от разпита на свидетеля Б. /л.45 по делото пред СРС/ се установява, че
от съществено значение за надлежното изпълнение на задачата по изготвянето на
енергийния одит е оказване на съдействие от страна на възложителя. Последният е
следвало да представи оферти относно машините, които ще закупят, техните
конкретни параметри, благодарение на които ще се спести енергия. Основните
изисквания на Програмата са машините да са енергийно спестяващи – най-малко 5 %
спестяване на енергия. В параметрите на Програмата е заложено какво и как
трябва да бъде спестено и какъв ефект трябва да се получи.
От
данните по делото /становището на държавния орган, компетентен по процесната
„Програма“ се установява, че представения от дружеството-ответник проект не е бил
одобрен за безвъзмездно финансиране именно поради несъответствие с
предоставените оферти при кандидатстването по Програмата.
Видно
от електронната кореспонденция, представена от самия ответник /с отговора по
исковата молба/ от изпълнителя изрично е била изискана от възложителя
информация относно потребената ел-енергия, потребено дизелово гориво и потребен
пропан-бутан /л.32 по делото пред СРС/.
Следователно за изпълнение на одита е
било необходимо съдействието на възложителя.
Действително,
в чл.5 от договора е посочено, че срока
за изпълнение на работата е 09.08.2016
г.
Видно
от електронното съобщение от АУЕР до възложителя /л.11 по делото пред СРС/
енергийния одит е бил заведен с рег. № от 10.08.2016 г., което означава, че
работата е предадена преди тази дата.
Следва
да добавим, че в ал.3 на чл.6 от договора е посочено, че изработеното първо се
предава на АУЕР за проверка и становище в електронен вид /т.2/, а след това-
след получаване на положително становище от АУЕР, на хартия в два оригинални
екземпляра /т.3/.
Тези
констатации на съда подкрепят тезата на ищеца /изпълнител по договора/, че
изработеното е предадено в срок. Това се потвърждава и от разпита на свидетеля Б..
При това
положение съдът приема, че не е налице виновно неизпълнение от страна на
изпълнителя на задължението му по договора за консултантски услуги, което да изключва
заплащането на остатъка от уговореното възнаграждение, арг. и от чл.13, ал.2 и
3 на процесния договор, където изрично е посочено кога не се дължи остатъка от
уговореното възнаграждение. В случая не е налице хипотезата на ал.3 от тази
клауза.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
която беше допусната, изслушана и приета от въззивната инстанция в хипотезата
на чл.266, ал.3 ГПК и неоспорена от страните, изработения енергиен одит, изцяло
съответства на проектното предложение „Оптимизиране на енергопотреблението в
„Унитрейд Благоевград“ ООД. Различията се установяват между описаното ново
производствено оборудване в проектното предложение и приложените към него
оферти за това оборудване.
Липсват и
данни възложителят да е възразил срещу изпълнението.
С оглед гореизложеното се достига до
извода, че изпълнителят е престирал качествено и точно.
Не са налице и предпоставките на
чл.267, ал.1, предл.2 ЗЗД за намаляване на възнаграждението.
При това
положение правилно СРС е приел тази претенция на ищеца за основателна.
Действително,
СРС не е се произнесъл по направеното от
ответника възражение за прихващане в отговора по исковата молба. Същото,
обаче, с оглед гореприетото, че изпълнителя е изготвил и предал одита в срок,
се явява неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.13, ал.1 от договора
за възникване отговорност на изпълнителя за неустойка за забава.
По иска по чл.92 ЗЗД:
Неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват- чл.92 от Закона за задълженията и
договорите.
Неустойката е договорна уговорка за уреждане на отговорността при
виновно пълно или частично неизпълнение.
В конкретния случай неустойката, която е уговорена в
чл.13, ал.1 в полза и на двете страни по договора, възлиза на 0,2 % от общата
цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % общо.
В
случая задължението на възложителя да заплати остатъка от дължимото на
изпълнителя възнаграждение е срочно- до 3 дни след одобрението на одита от
АУЕР. Одитът е одобрен на 11.10.2016 г. или задължението е възникнало на
14.10.2016 г.
Не
се спори по делото, че ответника /възложител/ не е платил възнаграждението на
изпълнителя /ищец/ поради което е настъпило условието на чл.13, ал.1 от
договора за заплащане на неустойка.
Размерът
възлиза на 780 лв., който не се оспорва. Следователно правилно СРС е присъдил
същата в полза на ищеца.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Действително,
страните са уговорили неустойката в чл.13, ал.1 от договора за забавено
изпълнение.
Противно
на твърдяното, въззивната инстанция приема, че не е налице соченото
„кумулиране“ доколкото от ищеца се претендира неустойка и лихва за забава за
различни периоди. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, лихвата за
забава се претендира за периода след периода, за който се претендира неустойка,
т.е. неустойката се претендира от 14.10.2016 г. до 03.12.2016 г., а лихва за
забава от 03.12.2016 г. до предявяване на исковата молба – 23.02.2018 г.
При
това положение първоинстанционния съд е разрешил спора възможно
най-благоприятно за ответника.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход
на спора обжалваното решение е правилно в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, изразяващи се в
адв.възнаграждение в размер на 774 лв.
По направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е
неоснователно: претендираното адв.възнаграждение е в минималния размер по чл.7,
ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
По обжалването:
Касае се до
съдебен спор между търговци, поради което по арг. от чл.280, ал.3 ГПК решението
не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 561648 от 13.12.2018 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 61 състав по гр.д.№ 13014
по описа за 2018 г., в частта, в
която са уважени предявените от „Е.с.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, съдебен адрес:***- адв.М., срещу „У.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:***- адв.Т., искове по чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД,
както и в частта за разноските; изменено с определение от
15.02.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА „У.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.Т., да заплати на „Е.с.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***- адв.М., сумата в размер на 774 лв.- разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: