Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.07.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Г.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9199
по описа за 2011 година, за да се
произнесе, съобрази следното
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 92, ал. 1, от ЗЗД и
чл.26 от ЗЗД .
Ищецът Р.Л.Ц. твърди, че с ответника „ВУЛКАН
–В.С.” ЕООД / заличен търговец, с правоприемник „ДАВ-Виктор Епщайн” ЕООД/ имал
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
административен адрес- гр.Русе, ул.”Страхил войвода”, №1-3, представляващ апартамент
с площ от 70 кв.м. заедно с прилежащите към имота ид.части от сградата,
дворното място и избено помещение, който имот представлява по кадастралната
карта на гр.Русе имот с идентификатор 63427.2.1339.4.5.
Твърди, че ответника не изпълнил
задължението си за предаване на имота в уговорения срок, като поради неговата
забава било заведено гр.д.№187/2009г. по описа на РОС, което приключило със
спогодба, съгласно която ответното дружество се задължило да му прехвърли в
собственост имота срещу сумата 63 000 евро, която била заплатена съгласно
уговорките по предварителния договор, постигнатата съдебна спогодба и
прихванатите насрещни парични задължения на ответника към него, а именно: по
сключения предварителен договор заплатил сумата 37 800 евро; от остатъка за заплащане 25 200 евро до 30.08.2010г. са
прихванати следните насрещни задължения на ответника: 13 608 евро
/неустойка по т.10 от предварителния договор/, 1 364 евро. Стойност на
неизпълнена от ответника отоплителна инсталация и 2 888.05 евро разноски в
производството по гр.д.№187/09г. по описа на РОС/.
Заявява, че съгласно постигнатите уговорки
към 01.05.2010г. задължението му към ответника било 7 339.95 евро. Счита,
че същият му дължи ежемесечно неустойка за забава в размер на 756 евро. Считано
от постигане на спогодбата по гр.д.№187/09г. до датата на подаване на
настоящата ИМ е натрупана неустойка за общо 18 месеца, която възлиза на
сумата от 13 608 евро.
Сочи, че към датата на завеждане на иска
ответника не е изпълнил задълженията си по прехвърляне на собствеността върху
посочения в обстоятелствената част на ИМ
недв.имот, нито е заплатил натрупаната до момента неустойка в размер на 6268.05 евро.
Претендира съда да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 6268.05 евро, представляваща неустойка по договор от
12.12.2007г. за периода от 01.05.2010г. до 31.10.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на иска – 31.10.2011г., до
окончателното изплащане на задължението, както и да прогласи на основание чл.26
от ЗЗД нищожността на постигнатата между страните спогодба, сключена и одобрена
от съда на 28.04.2010г., с протоколно определение №294 от с.д. по гр.д.№187/2009г.
по описа на РОС. Претендира и разноските по делото.
В своя отговор ответникът „ДАВ-Виктор Епщайн” ЕООД оспорва предявения иск, като
твърди, че същият е неоснователен и недоказан. Моли искът да бъде отхвърлен и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В обстоятелствената част на исковата молба претенцията
е заявена на две фактически основания: дължима като последица от неизпълнение
на задължение по сключен предварителен договор от 12.12.2007 година и въз
основа на подписана между страните (респ. праводателя на ответника) спогодба по
гр.д. № 187/2009 година по описа на Окръжен съд - Русе.
Съобразно разпределената между страните
доказателствена тежест, в тежест на ищеца е доказването на факта, че е изправна
страна по сключения договор.
По делото са приети писмените доказателства, представени
с исковата молба, както и е приложено гр.д. № 187/2009г. по описа на РОС. Във
съд. заседание на 12.03.2013 г. ищеца е направил искане за приобщаване на
доказателствата, събрани по гр.д. № 187/2009г. по описа на РОС (в частност
приетата съдебно - техническа експертиза), с която обосновава твърдението си за
забавата на ответника. Процесуалният представител на ответника е направил
изявление, че не възразява за приемането на направената експертиза по делото.
Не е направено оспорване на констатациите в нея.
Ответникът е навел следните възражения за
неоснователност на иска - нищожност на сключената спогодба и едностранното
прекратяване на договора от страна на ответната страна. Твърди се, също така,
че прехвърлянето е невъзможно поради развиващото се производство по реда на
ЗОУИППД. За защита срещу тези възражения и за доказване основателността на
искането ищецът е направил искане за прогласяване нищожността на сключената
спогодба.
По делото са събрани доказателства, от които безспорно
се установи, че в съдебното заседание, провело се на 28.04.2010г., между
страните е била подписана спогодба, като ответникът е бил представляван от
адв.К.К. съгласно сключен договор за правна помощ от 30.03.2009г. и пълномощно
за процесуално представителство в производството от 10.04.2009 година. В
текстовата част на договора за правна помощ и пълномощното за процесуално
представителство е вписано, че ответникът се представлява от В.С. Е., като на
клиент и упълномощител са положени подписи, които очевидно не принадлежат на
едно и също лице. За установяване автентичността на положените подписи по
делото е приета графологическа експертиза, която не дава еднозначен отговор на
поставените въпроси. В приета допълнителна експертиза е установено, че
подписите върху договора за правна помощ и съдействие и пълномощното за
представително по делото не са положени/изпълнени от В.С. Е..
От справка в Търговския регистър се установява, че В.С.
Е. е бил едноличен управител на търговското дружество - първоначален ответник
до 27.07.2009 г., на която дата той е бил заменен като управител от Д.И. Е..
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че лицето, подписало договора и пълномощното, не е лицето, надлежен
представител на дружеството. По делото не се установи авторството на тези
подписи, респ. наличието на представителна власт у подписалите документите
лица.
От страна на ответника не се извърши потвърждаване на
действията, извършени без представителна власт, напротив още с отговора на
исковата молба тази власт е била оспорена.
С оглед на така събраните и установени по делото
доказателства следва да се приеме, че адв. К.К. не е разполагала с надлежна
представителна власт при подписването на спогодбата, поради което същата е
нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът твърди, че ищецът е неизправна страна по
сключения договор, поради което той бил прекратен едностранно от него с
нотариално покана, оформена като надлежно връчена на 09.01.2012 г. Представена
е и нотариална покана от 03.04.2009 г., с която ищеца е бил поканен да заплати
остатъка от уговорената с договора продажна цена. Ответникът не е представил
надлежни доказателства за спазена процедура по ГПК за връчване на нотариалните
покани, поради което следва да се приеме, че тези покани не са връчени и не
могат да ангажират отговорността на ищеца, нито да прекратят договора на това
основание. При изложените съображения и прогласената нищожност на съдебната
спогодба следва да се приеме, че между страните има валидно сключен
предварителен договор, който обвързва двете страни.
При решаването на делото по същество съдът следва да
съобрази съдържанието на сключения между страните договор, приложен като
доказателство по делото. От текста на договора е видно, че страните са се
споразумели относно описания в т.1 от договора недвижим имот при следните
съществени за този спор насрещни права и задължения: продажна цена в размер на
63 000.00 лева, платима при условията на т. З - при подписване на договора капаро в размер на
9 450.00 евро, до 28.02.2008 г. - 9 450 евро, до 30.06.2008г. -18 900 евро, до
30.09.2008г. – 18 900 евро, остатък от 6 300.00 евро - при подписване на
нотариалния акт. Върху договора е направена забележка, че плащането към
30.09.2008 г. става дължимо на 30.11.2008г. Ответникът се е задължил да завърши
и предаде имота с разрешение за ползване в срок до 30.10.2008 г. В т.10 от
договора е уговорена месечна неустойка по вина на продавача в размер на 2%
върху внесената до момента сума.
От ответната страна е представено разрешението за
ползване на сградата -удостоверение № 33/10.02.2011 г., издадено от Община - Русе.
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил общо
сумата от 37 800 евро. От остатъка за плащане в общ размер 25 200 евро е
извършено прихващане с исковата молба, размера и основанието на което не са
оспорени от ответната страна. Спорът е само по основателността на исковата
претенция.
Видно от приобщеното към делото заключение на в.л. Радков от гр.д. №
187/2009 г., към датата на дължимост на плащането от 18 900 евро 30.11.2008г.
сградата е била със степен на завършеност 27%. Съгласно договора сградата е
следвало да бъде завършена напълно, с надлежно разрешение за ползване и
прехвърлена в собственост на ищеца до 30.10.2008 година. Между страните не е
била постигана уговорка за промяна на крайната дата на изпълнение на
задължението от ответната страна, нито са направени възражения, че забавата в
строителния се дължи на причини извън виновното поведение на ответника.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че
ответникът е в забава по отношение на задължението си по т.4 от предварителния
договор с началната дата на забавата 01.11.2008 г. Платената от ищеца цена за
имота е в размер на 37 800 евро, при което размера на уговорената неустойка се
определя на 756 евро месечно. Ответната страна не е направила възражение за
прекомерност на уговорената неустойка, която е определена в съответствие с
установените в ЗЗД правила, включително нейното съответствие с нормите на
морала. Следва да се приеме, че уговорената неустойка не е прекомерна, като се
съобрази размера на договора, размера на платеното до момента и при оценка на
обичайните търговски лихви, дължими при неизплащане на парични задължения.
Изхождайки от тези пазарни и обществени принципи, уговорената неустойка е
съобразена с размера на поетите насрещни задължения, както и пряко е обвързана
като стойност с размера на престираното от изправната страна. Възражението за
прихващане следва да бъде уважено в пълния му размер поради изложените съображения.
С оглед на гореизложеното предявеният иск се явява
основателен, доказан и следва да се уважи изцяло за сумата от 6 268.05 евро
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът претендира разноски, които с оглед изхода от
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят в тежест на
ответника. Същите, съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК, са
в размер на 1450.00 лева за адвокатско възнаграждение и 95.00 лева- държавни
такси.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДАВ-Виктор Епщайн” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър
Хаджикоцев”, №7, ет.3, ап.7, представлявано
от управителя В.С. Е. да заплати на Р.Л.Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Р.Б. сумата 6 268.05 евро, представляваща неустойка за неизпълнение,
уговорена в т. 10 от Предварителен договор от 12.12.2007г. за периода от 01.05.2010г. до
31.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска - 31.10.2011г., до окончателното издължаване на сумата.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 от ЗЗД нищожността на постигнатата
между страните спогодба, сключена и одобрена от съда на 28.04.2010г., с протоколно
определение №294 от с.д. по гр.д.№187/2009г. по описа на РОС.
ОСЪЖДА „ДАВ-Виктор Епщайн” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Лозенец, ул.”Димитър Хаджикоцев”, №7, ет.3, ап.7, представлявано от управителя В.С. Е. да заплати на Р.Л.Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Р.Б. сумата 1545.00
лева, представляваща разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: