РЕШЕНИЕ
№
02.11.2020 г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица Караджова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №195 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Ю.Ч.,
ЕГН **********, съд. адрес: ***, офис №13-адв.К.У. против Наказателно
постановление №19-1006-004550 от 27.11.2019 г. на Началник група в с-р ПП при
ОД на МВР Пазарджик, с което на същия за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е ГЛОБА
наложена в размер на 200 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез своя пълномощник
поддържа жалбата. Не сочи доказателства.
Ответникът по жалбата ОД на ВМВР Пазарджик не изпраща представител.
Депозира писмано становище, в което излага доводи, че НП като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвръдено.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, за това че в 20,10
часа в гр.П.., на бул.“…“ управлява лек автомобил „…” с ДК №…,
който не е регистриран по надлежния ред-автобомилът е с прекратена регистрация на
27.12.2018 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз
основа на същите фактически обстоятелства е била образувана преписка за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 19.08.2019 г. на Районна
прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно производство.
Прието е че престъплението не е осъществено от субективна страна, като
материалите са изпратени на административен орган за проверка на случая и
евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства представени по делото.
Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да
направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.
Част от основните реквизити на НП са установени чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, а именно точно ясно и конкретно описание на нарушението, дата на
извършване обстоятелствата, при които е извършено.
Но в атакуваното НП не е посочена датата на извършване на
нарушението.
Вярно е че в Постановлението на Районна прокуратура е
посочено, кога жалбоподателят е управлявал автомобила, чиято регистрация е била
прекратена, но същото е част от доказателствата, които следва да се обсъждат в
процеса на установяване на фактическите положения залегнали в НП. Именно с тези
фактически твърдения, както
за датата, така и начина на извършване на нарушението, изложени в НП
формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото и се явяват в
пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва
да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
С оглед формалния
характер на административното производство е недопустимо е при съдебния
контрол, съдът да изменя, в
случая да допълва волята на административноноказващия орган относно основни реквизити на НП, какъвто е
датата на извършване на нарушениетои в този смисъл да замества органа
в неговата дейност по установяване на фактическите положения, които изпълват състава на възприетото
нарушение. Въззивният контрол представлява проверка на възприетите факти
без те да могат да се изменят
и доколко същите съответстват на събраните доказателства за наличие на извършено
нарушение при виновно поведение.
Това нарушение е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е абсолютно основание за отмяна на НП, тъй като накърнява правото
на защита на жалбоподателя, а именно да разбере кога и как точно е извършил
нарушението, за да организира адекватно защитата си, оспорвайки тези
обстоятелства и оборвайки ги с представяне на относими доказателства за
обратното.
Съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и на друго
основание.
Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не
се спори, че регистрацията на автомобила е прекратена на
27.12.2018 г. по реда на чл.143,
ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
Установи
се от представените по делото доказателства, че с договор, от 26.10.2018 г.,
въпросният автомобил е закупен от Даниела Чавдарова. Сделката за
покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред нотариус на същата дата, за което по електронен път били подаден
данни към системата на Сектор "Пътна полиция". Купувачът имал
задължение в едномесечен срок, считано от
покупката, респ. придобиването на собствеността на автомобила, т.е. до 26.11.2018 година, да
регистрира превозното средство на свое име. Тя обаче не е сторила това, поради
което регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 27.12.2018 г.,
поради изтичане на срока по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Дори
да се приеме, че жалбоподателят е управлявал автомобила на 15.06.2019 г., както
е посочено в Постановлението на РП, същият не е знаел за
прекратяването на регистрацията.
При така установеното
настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателят не запълва от субективна страна признаците на
състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На първо
място следва да се отбележи, че за настоящия съдебен състав е спорен правният характер
на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Разпоредбата е козифицирана в Глава ІІІ – Пътни превозни
средства на ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на
движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото време, по своя
характер и наименование прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство представлява принудителна
административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП – Принудителни
административни мерки. Именно там,
съгласно чл.171, т.2а за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които
се предприема тази мярка, сред които обаче
не
фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира
превозното средство в двумесечен срок от придобиването. Не е посочено нито в
ЗДвП, нито в горецитираната наредба, от кой орган се извършва това служебно
прекратяване на регистрацията и с какъв акт. Не е регламентирано задължение за
уведомяване на собственика на превозното средство за осъщественото служебно
прекратяване на регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от
Наредбата при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден
ред за обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на
изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал. 15 от ЗДвП, послужила като
основа за започването на настоящето АНП, е противоконституционна, тъй като
предвижда възможност да сериозно ограничаване на правото на собственост на
гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това право.
Освен
това съдът
намира, че вмененото нарушение е несъставомерно и недоказано от
субективна страна.
По
делото става ясно, че собственикът на
автомобила, бил той
предстоящ или
предишен, какъвто не е жалбоподателят, не е уведомяван за служебното
прекратяване на регистрацията. Дори да се
приеме, че преобретателят на автомобила е могъл и е бил длъжен да предвиди, че
регистрацията ще бъде прекратена, тъй като не е спазил законовия срок за
регистрация, като нов собственик, жалбоподателят няма как да е бил наясно с
този факт, още по-малко да го предполага, като се има предвид че не е нито
собственик, нито преобретател на автомобила. Напротив, стана категорично
ясно, че именно по време на проверката жалбоподателят е научил за
прекратената регистрация, поради което няма как да се приеме, че от субективна
страна той е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на деянието.
В конкретния случай АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил
наказание без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон,
тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил.
Всичко това сочи, че обжалваното НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По
делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в
негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
По
делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на
адв.У. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300
лв.
В
случая има направено възражение от настрещната страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С
оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на
МВР Пазарджик да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за
един адвокат в размер на 300 лева, като няма основание този размер на бъде
намален, тъй като съответства на минимума определен в чл.18, ал.2 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в
полза органа на направените по делото разноски.
Но
с оглед на резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за
възлагане на разноски за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №19-1006-004550 от 27.11.2019
г. на Началник група в с-р ПП при ОД на МВР Пазарджик, с което на Г.Ю.Ч., ЕГН **********, съд. адрес: ***,
офис №13-адв.К.У. за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП е ГЛОБА наложена в
размер на 200 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на Г.Ю.Ч., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвкотско
възнаграждение в размер на 300 лева.
ОТХВЪЛЯ искането на ОД на МВР Пазарджик за
присъждане на направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: