Решение по дело №1844/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                               Година  2019                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   дванадесети юни                  Година  две  хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 АНД                                 № 1844                по описа за 2019 г.

 за да се произнесе взе предвид следното

 

             Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.И.М. против  НП № 19-0819-001099 от 27.03.19г. на Началник група към ОД на МВР –Варна, сектор ПП, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца  и  за нарушение на чл. 171 т. от ЗДвП,на осн. чл. 177ал.1 т.2 от ЗДвП –глоба в размер на 300 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна  и е приета от съда за разглеждане.

        В жалбата въззивникът моли отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите констатации на АНО.

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Заповедта не била връчена на никого.Освен това НП било издадено  при процесуални нарушения – липсвал номер на акта, лице, което го е издало, дата и час на установяване на административното нарушение. Заповедта за оправомощаване била издадена от бивши министър на вътрешните работи, а от м. септември имало нов министър.

        Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява становище.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 18.02.2018 г. в гр.Варна по ул.“Проф.д-р Емил Станчев“ в посока бул.“Цар Освободител“, въззивникът В.М. управлявал собствения си л.а.Опел Зафира без табели и нерегистриран по съответния ред. При проверка на служители на сектор ПП се установило и че СУМПС на водача било временно отнето на осн.чл.171 т.1 от ЗДвП.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис, но не било издадено НП, той като случаят бил препратен на прокуратурата по компетентност. Видно от приложеното постановление за  прекратяване на делото, прокурорът направил извод,  че и престъплението по чл.343 ал.2 от НК е малозначитено,че поради ниската степен на обществена опасност признаците от състава на престъплението са само формално осъществени и по см. чл. 9 ал.2 от НК и че същото е административно нарушение. В с щото постановление прокурорът е изразил становище, че престъплението по чл.343в ал. 3 от НК не е доказано, той като ЗППАМ, с която му било отнето СУМПС не му била връчена лично и не било доказано, че лицето съзнава това обстоятелство.

 

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло материалите по АНП, вкл.  АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител, постановление на ВРП, заповед за ПАМ.

 

Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:            

       

        Безспорно е установено, че лицето е управлявало МПС без да притежава валидно свидетелство за управление. Не е безспорно установено, обаче, че лицето е съзнавало това.  След като НП се издава въз основа на постановлението за прекратяване на ДП, то АНО е обвързан с описаните в него фактически положения и не може да включва нови факти. Прокурорът е приел, че няма доказателства лицето да е знаело  за ЗПАМ.  Още повече, ако приемем че е знаело, то деянието следва да се квалифицира като престъпление. Вярно е, че  за да е налице престъпление, то деянието следва да е умишлено извършено, а за да е административно нарушение, може да е и непредпазливо такова, но  за да са налице и двете форми на вина е необходимо в интелектуалната сфера на дееца да има  съзнание за  съставомерните признаци на нарушението. Извършеното би могло да се квалифицира като административно нарушение само, ако се установи, че деянието е непредпазливо извършено. В АУАН и НП, обаче, АНО не е изложил факти, от които да е видно, че М. е съзнавал този квалифициращ  признак, което е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита.

На следващо място, АНО е издал т.1 от НП в нарушение на принципа  „ non bis in idem“, тъй като при същите факти прокурорът се е произнесъл,  че няма престъпление, поради това, че деецът не е съзнавал, че срещу него е постановена ЗЗПАМ име той управлява в срока, в който му е отнето СУМПС. Ако приемем, че М. е съзнавал това обстоятелство, то извършеното би следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 343в ал.3 от НК и АНО не е компетентен да наложи административно наказание за това деяние.

        Предвид горното, неправилно АНО е наказал нарушителя по т.2 от НП, като с това е нарушил както материалния, така и процесуалния закон.  

       

Няма пречка, обаче, лицето да бъде наказано за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като това е направено по т. 1 от ЗДвП. В този конкретен случай разликата между престъплението и административното нарушение се изразява в степента на обществена опасност. Прокурорът е преценил, че няма да търси наказателна отговорност на лицето, тъй като случаят е инцидентен и поради това- с по-ниска степен на обществена опасност. В това производство съдът е лишен от възможност да преценява законосъобразността на  преценката на прокурора. И затова престъпление деецът следва да съзнава всички елементи от състава му за да е извършеното умишлено, или непредпазливо. Съдът приема за установено,  че въззивникът М. е знаел, че  превозното средство е дерегистрирано, тъй като същото е било без табели и той най-малкото е могъл и е бил длъжен да предположи тази дерегистрация. Не на последно място, тя се е наложила в резултат на негово виновно поведение, след като на 16.12.18 г. било установено, че управлява същото МПС след употреба на алкохол /видно от справка за нарушител/. Поради това и правилно АНО е наказал лицето по т. 1 от НП, затова, че  управлява нерегистрирано МПС .

        Съдът не споделя становището на защитата, че НП било издадено от некомпетентно лице. Министърът на МВР не е упълномощил в лично качество изрично посочените в заповедта лица, а ги е оправомощил в качеството си на министър. Поради това и с напускане на тази длъжност,  посочените в заповедта лица са компетентни да издават НП.

                Деянието е наказуемо по чл. 175 ал.3 от ЗДвП, който предвижда лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. АНО е наложил в минимален размер както наказанието глоба, така и наказанието ЛПУМПС, поради което същите са справедливи.

 

        Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

                 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-0819-001099 от 27.03.19г. на Началник група към ОД на МВР –Варна, сектор ПП В ЧАСТТА МУ, в която  за нарушение на чл. 171 т. от ЗДвП,на осн. чл.177ал.1 т.2 от ЗДвП на В.И.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

 

                ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-001099 от 27.03.19г. на Началник група към ОД на МВР –Варна, сектор ПП В ЧАСТТА МУ, в която  за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на В.И.М. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и

 

Решението подлежи на обжалване  пред Административен  съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: