Р Е Ш Е Н И Е №
454
ПЛОВДИВ 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на
десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря
КАРАМФИЛА ШОПОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 781 по описа за
2018 година и констатира следното:
Предявен е иск от С.Н.Т., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** – адв.Г.В. против Н.А.К., ЕГН **********,*** с правна квалификация
чл.439 ГПК.
-15 000 лв, дължима по Запис на
заповед от 01.08.20108 г. с издател „Инсайт“ ООД и поръчител С.Т.;
-13 391.70 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 15 000 лв за периода 14.01.2010 г. -
10.10.2018 г.;
-1600 лв разноски.
На 27.01.2010 г. е образувано изп.д. 78/2010 г. по
описа на ЧСИ А., наложен е запор върху доходи на С.Т. и е изпратена покана за
доброволно изпълнение до С.Т..
На 27.01.2010 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение и до длъжника „Инсайт Дизайн“ ООД, но съобщението е върнато с
отметка, че дружеството не се намира на адреса.
На 15.04.2010 г. по делото е присъединена Държавата
като взискател по отношение на длъжниците Т. и „Инсайт Дизайн“ ООД; в хода на
изпълнителното производство „Гранити“ ООД се е вляло в „АБО Гранити“ ООД.
На 17.11.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Т..
С Договор от 14.06.2013 г. „АБО Гранити“ ООД е
прехвърлило вземанията си по отношение на Т. и „Инсайт Дизайн“ ООД на Н.К..
С молба от 14.11.2013 г. К. е направил искане за
извършване на справка за регистрираните трудови възнаграждения на Т. и на
15.01.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Т..
От изложената последователност на действията,
извършени в рамките на изп.д. 78/2010 г. по описа на ЧСИ А., се установява, че
в продължение на повече от две години не са извършвани изпълнителни действия, а
по силата на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.2/2013 г. на ОСГТК на ВКС новата
погасителна давност за вземанията, предмет на изпълнителното производство,
започва да тече от датата на последното изпълнително действие.
Твърди се, че от 17.11.2011 г. е започнала да тече
нова погасителна давност за вземанията и тя е изтекла на 17.11.2014 г.
Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с
което да се признае по отношение на Т., че поради изтичане на погасителна
давност не съществува правото на принудително изпълнение на Н.К. по отношение
на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 461/2010 по описа на
Районен съд – Пловдив и за събирането на които е образувано изп.д. 78/2010 г.
по описа на ЧСИ А., а именно:
-15 000 лв, дължима по Запис на заповед от 01.08.20108
г. с издател „Инсайт“ ООД и поръчител С.Т.;
-13 391.70 лв, представляваща обезщетение за забава
върху сумата 15 000 лв за периода 14.01.2010 г. - 10.10.2018 г.;
-1600 лв разноски.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен
отговор, с който се дава становище за допустимост и основателност на предявения
иск. Заявява се, че ответникът с поведението се не е станал повод за
предявяване на иска и поради това не следва да понася разноските по делото. В
исковата молба се твърди, че изтеклата погасителна давност е настъпила във
връзка с неизвършване на изпълнителни действия в рамките на образуваното изп.д.
78/2010 г. по описа на ЧСИ А. и следва да се приложи разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Водещо в съдебната практика е становището, че прекратяването на
изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпва по силата на Закона.
Действия за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия в определен срок може да предприеме дори самият длъжник.
Към момента на настъпване на условията за прекратяване на изпълнителното
производство взискател в изпълнителното производство е „АБО Гранити“ ООД и то е
лицето, което може да предприеме действия по прекратяване на производството.
Ответникът е конституиран като взискател след настъпването на предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство. В качеството си на взискател
ответникът не е предприемал действия по събиране на вземането.
Заявява се също, че целеният от ищеца ефект в
настоящето производство може да се постигне в рамките на изпълнителното
производство с депозиране на молба до Съдебния изпълнител.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила
допълнителна искова молба, с която се
заявява, че ищецът има право на разноски, тъй като на 14.01.2014 г. Т. е
конституиран като взискател по изп.д. 78/2010 г. и на 15.01.2014 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение. Твърди се, че с молба за прекратяване на
изпълнителното производство ищецът не би могъл да защити правата си, тъй като
само с решение по предявения иск ищецът би могъл със сила на присъдено нещо да
получи защита.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК
предвижда възможността, когато ответникът е признал иска, ищецът да поиска от
Съда да прекрати съдебното дирене и постанови решение при признание на иска.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение
на ищеца, изложено в исковата молба, отговаря на действителното правно
положение. Това, като последица, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска от страна на
ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на
Съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал.1 ГПК/.
В този случай Съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието,
без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че
постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК.
Както по-горе се посочи ответникът е направил изрично изявление за признание на
иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на Закона и на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска Съдът намира, че
той е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По изложените
съображения Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал.2 ГПК
не излага мотиви за това.
Предвид основателността на предявения иск и при условията на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
се присъждат направените по делото разноски. Спорен е въпросът дали се дължат
на ищеца разноски с аргумента, че ответникът не е станал причина за
предявяването на иска. Съдът не споделя това становище на ответника. Безспорно
е, че ответникът е взискател по изп.д. 78/2010 г. на ЧСИ А. и съответно
разполага с възможността да насочи принудително изпълнение за събиране на
вземането си спрямо Т. и поради това единственият способ, с който Т. може да
защити правата си с оглед твърдяното от него погасяване на правото на
принудително изпълнение, е предявяването на иск за установяване погасяването на
принудителното изпълнение. Ето защо на ищеца му се дължат разноски в
производството предвид уважаването на предявения иск в размер на 1800 лв,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
При условията на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата 1199.67 лв,
представляваща дължимата за производството държавна такса.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на С.Н.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** –
адв.Г.В. , че за Н.А.К., ЕГН **********,*** поради изтичане на погасителна давност не
съществува правото на принудително изпълнение по отношение на сумите, за които
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 461/2010 по описа на Районен съд –
Пловдив и за събирането на които е образувано изп.д. 78/2010 г. по описа на ЧСИ
А., а именно:
-15 000 лв, дължима по Запис на заповед от 01.08.2010
г. с издател „Инсайт“ ООД и поръчител С.Т.;
-13 391.70 лв, представляваща обезщетение за забава
върху сумата 15 000 лв за периода 14.01.2010 г. - 10.10.2018 г.;
-1600 лв разноски.
Осъжда Н.А.К., ЕГН **********,*** 8 да заплати на
С.Н.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.Г.В. сумата 1800 лв /хиляда
и осемстотин лева/ разноски по делото
Осъжда Н.А.К., ЕГН **********,*** да заплати на
Окръжен съд – Пловдив сумата 1199.67 лв /хиляда сто деветдесет и девет лева и
67 ст/, представляваща дължимата за производството държавна такса при условията
на чл.78, ал.6 ГПК
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните
СЪДИЯ: