Определение по дело №49585/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14041
Дата: 18 април 2023 г. (в сила от 18 април 2023 г.)
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20221110149585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14041
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110149585 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:

К. Я. Д. е предявил срещу ********* частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., част от вземане в общ размер от 1600 лв.,
представляващо платена без основание по нищожната договорна клауза на чл. 4 от договор
за паричен заем № 3268635/09.07.2018 г. неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 3250 лв., със
задължение за връщането му на месечни вноски при уговорена възнаградителна лихва в
размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 41,78 %. Поддържа, че по силата на чл. 4 от
договора е поел задължение да предостави едно от посочените в договора обезпечения, като
при непредставянето му дължи неустойка в размер от 1600 лв. разсрочено, заедно с всяка
погасителна месечна вноска. Твърди, че е платил неустойката, но счита, че посочената
договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорената
неустойка излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване. Счита, че същата е нищожна и поради противоречие с императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като я намира и за неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо моли са връщане на платената без основание неустойка, за
която предявява частичен иск.
Ответникът оспорва иска, като счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите
нрави и не е нищожна, а размерът й не следва да се включва при изчисляване на ГПР по
договора, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
1
потребителя. Намира, че договорът за заем не е нищожен, като в същия е посочен размер на
ГПР, който е фиксиран и не подлежи на промяна, поради което не е необходимо посочване
на механизма на пресмятането му.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на
ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно
задържане на полученото.

Съдът намира, че искането на ответника за присъединяване на настоящото дело към друго
дело на СРС по реда на чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като подобно процесуално
действие може да извърши единствено съдията-докладчик по другото производство, към
което страната иска да се извърши служебното съединяване. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно
разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол №
57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015
г., при обединяването на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато делата имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
(служебно съединяване на искове по реда на чл. 213 ГПК), то продължава под номера на
първото образувано дело и се разглежда от определения по това дело докладчик.
Настоящото дело не е първото образувано, поради което настоящият съдебен състав не би
могъл да присъединява по реда на чл. 213 ГПК останалите висящи между страните дела.

Съдът намира, че исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл.
190 ГПК и за допускане на ССЕ целят установяването на относими по делото факти и следва
да бъдат уважени.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от 13:55
ч., за което страните да бъдат призовани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие описаните в исковата
молба документи (т. I от доказателствата, посочени на стр. 2 и 3 от исковата молба).
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, специалност: счетоводна отчетност.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3