Р Е Ш Е Н И Е
№654
гр.
Хасково,30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори октомври, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана Мазгалова, постави
за разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм.д. №742/2020г. по описа на
Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М.В.Ц. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5909#2 от 27.07.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" –
гр. С., с който М.Ц. се изключва от подпомагане по мярка 212 и дължи възстановяване на 25% от
получените до този момент компенсаторни плащания
за необлагодетелствани райони в
размер на 3139.60 лв.
В жалбата са изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се
иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди, че
процесният акт е издаден от лице без представителна власт. На следващо място сочи,
че по полученото писмо от ДФЗ, с което жалбоподателя е уведомен за откритото
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради неспазване на поет многогодишен ангажимент и неподаване на съответно
заявление за кампания 2017г., жалбоподателя е депозирал пред органа възражение,
в което е посочил какви са причините да не подаде заявление за 2017г., но в
обжалваният акт същите били съобразени като неоснователни. Поддържа се, че ДФЗ
– Разплащателна агенция, при издаване на акта не е отчел, че с изменението на
ЗСПЗЗ в §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ са възложени задължения на ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния или
общински поземлен фонд, преди 24.02.2015г. да изпълнят допълнителните
изисквания по отношение на броя на отглежданите от тях животни, като е посочен
срок за това 01 февруари 2016г. В тази връзка прието било, че ако не се
изпълнят изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ, сключените от
ползвателите договори за наем или аренда на земеделски земи се прекратявали,
като същите не се считали за правно основание за получаване на директни
плащания по чл.41, ал.1 от ЗПЗП. Това прекратяване на договорите въпреки, че
били сключени за срок от пет години било извършено по силата на закона,
едностранно от кметовете на общини, под страх от налагане на тежки имуществени
санкции. Тъй като прекратените договори за наем или аренда на земеделски земи
не се считали за годно правно основание за получаване на директни плащания, за
жалбоподателя било налице препятствие към заявлението за подпомагане, което се
подавало съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009г., през периода 01 март
до 15 май на годината, за която се кандидатства да приложи такъв договор, което
правило кандидатстването недопустимо и заявлението не се приемало от ДФЗ. При
така настъпилите законодателни промени жалбоподателя счита, че не е негова
вината за това, че не е подал заявление за кампания 2017г., поради което
неправилно било на това основание да се издава акт за установяване на публично
държавно вземане. Намира, че при издаване на оспорения акт ДФЗ не е отчел
настъпилите законодателни промени, като в подкрепа на изложените твърдения
била, издадената от зам. изпълнителния директора на ДФЗ заповед № 03-РД/613 от 15.02.2019,
в която изрично било посочено, че се прекратява поетият многогодишен ангажимент
по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „ Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, поради лишаване от
право на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били
известни на кандидата при подаване на заявлението за подпомагане, възникнали с
изменение на националното законодателство. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие",
редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител и не взема
становище по основателността на жалбата.
Административен съд
– Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От страна на М.В.Ц. е
подадено заявление за подпомагане УИН
26/230513/15317 от 14.05.2013 г. по мярка 212
"Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от "Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007г. –
2013г. Предмет на
заявлението са декларирани за
подпомагане земеделски земи в с. П., общ. Ч. и с. Щ., общ. С., наети по
договор за наем.
Между страните не се формира спор, че
кандидатът е регистриран с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 574581 в ИСАК и е поел петгодишен ангажимент по мярката.
Кандидатът е подал заявка за първо компенсаторно
плащане за кампания 2013г., въз
основа на която - по данни от Държавен фонд "Земеделие", са
му изплатени 4044.20 лв. Кандидатът е подал и
заявления за подпомагане с УИН
26/200514/24427 за кампания 2014г. с
изплатена сума 4114.03лв., заявления за
подпомагане с УИН 26/160615/40389 за кампания 2015г. с
изплатена сума 4085.28 лв., заявления за
подпомагане с УИН 26/010716/56532 за кампания 2016г. с
изплатена сума 314.39 лв.
До М.Ц. е изпратено Уведомително писмо
изх. № 01-6500/5909/27.08.2019г. от
заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд "Земеделие", с което
му е съобщено че се открива производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, поради неспазване на
поетия многогодишен ангажимент. В
писмото е посочено, че при извършване на
административни проверки на основание чл. 37, ал.
2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители е установено, че за кампания 2017г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 212, с което не е спазил изискването на чл. 4, ал.
1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. да бъде подавано заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния неблагоприятен район всяка
година след първото компенсаторно плащане. На
кандидата е указано, че съгласно чл. 14, ал.
1 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г. са налице основания да бъде изключен от
подпомагане по мярката и задължен да
възстанови получените до момента компенсаторни плащания
до четвъртата година от мярката, определени в размер на 2139.60лв.,
представляващи 25% от получената субсидия. Определен е 7 – дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, считано от получаване на
уведомителното писмо – връчено му на
16.09.2019г., предоставен е и 7 – дневен срок за
подаване на възражения и
представяне на доказателства. В указания му срок
жалбоподателя се е възползвал от възможността да подаде възражение към което е
приложил заповедите за прекратяване на договорите за наем на земеделски земи.
На 27.07.2020г.
административният орган е издал оспорения в
настоящото производство АУПДВ №
01-6500/5909#2, със следния диспозитив: "Изключвам от
подпомагане и издавам на М.В.Ц.
с ЕГН ********** и адрес *** акт за
установяване на публично държавно вземане в размер на
3139.60 лв., представляващи 25% от общо
изплатена сума по мярка 212 за
кампании 2013, 2014, 2015 и 2016 на основание чл. 14, ал.
1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г." В мотивите на акта
е възприета изцяло фактическата обстановка, отразена в
Уведомително писмо изх. № 01-6500/5909/27.08.2019г. и е
посочено, че правните последици на
установените неспазвания на изискванията по мярка 212,
уредени в чл. 14, ал.
1 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът М.В.Ц. се изключва от
подпомагане по мярка 212 и следва да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях,
в зависимост от
годината, в която е прекратил участието си в мярката. Общата платена сума по мярка 212
"Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения, различни от планинските райони“, като сбор от изплатеното финансово подпомагане по
години, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 12558.39
лв. и на
основание чл. 14, ал.
1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следва
да възстанови 3139.60лв., което представлява 25% от
получената субсидия по мярката, тъй като е прекратил участието си по нея след
четвъртата година от поетия ангажимент.
Актът е издаден с
правни основания: чл. 27, ал. 3 и 5 и ал.7 от ЗПЗП, чл. 162, ал.
2, т. 8 и 9 от ДОПК, както и чл. 5, пар.
1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27.01.2011г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на
процедурите за контрол, както и на
кръстосаното спазване по отношение на
подкрепата за развитие на
селските райони и чл. 80, пар.
1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на
подробни правила за прилагане
на Регламент
(ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по
предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Оспореният АУПДВ е
изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 05.08.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне на пратка ИД PS 6300 0131ВW 2, а жалбата
против същия е подадена в Административен съд Хасково на 18.08.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ
на събраните по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени
средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви изцяло ги
кредитира.
Въз основа на така
установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Оспорването е
направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес,
поради което същото е допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява неоснователно.
Съгласно изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите
основания, посочени в оспорвания ИАА.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г. за условията
и реда за прилагане
на мярка 211 "Плащания
на земеделски
стопани за природни ограничения
в планинските
райони" и мярка 212
"Плащания на земеделски стопани
в райони с ограничения,
различни от планинските райони"
от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (приложима редакция към ДВ бр. 17 от 2011 г., в сила от
1.03.2011 г.) заявления за
подпомагане по мерките, посочени в чл.
1, ал. 1 (сред които мярка 212), се подават съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2009
г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр.
14 от 2010 г., в сила от
19.02.2010 г.).
Съгласно чл. 4, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 4 от Наредба
№ 5 от 2009
г. заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за
която се кандидатства за подпомагане. В случай че заявлението съдържа всички
задължителни данни за кандидатстване по най-малко
една от описаните в чл. 1
схеми и мерки за
подпомагане или има очертана площ, след обработка и
контрол от ДФЗ - РА, заявлението за подпомагане получава уникален
идентификационен номер (УИН).
Съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г. след подаване на заявлението ДФЗ -
РА: 1) извършва административни проверки на
документите, заявените данни и
посочените от кандидата факти; 2) извършва проверки на място на част
от подадените заявления; 3) одобрява или отказва частично или
изцяло изплащането на финансовата помощ
след извършен анализ за установяване на фактическото съответствие на данните от
заявлението.
Нормата на чл. 4, ал.
1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. поставя задължение за кандидатите за
подпомагане по мярка 212 да
извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за
период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, респ. да
подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район
всяка година след първото компенсаторно плащане. Последица от неизпълнението на това задължение са посочени в нормата на чл. 14, ал.
1 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г. В сега действащата редакция ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от
1.03.2011 г. (ред. ДВ, бр. 71 от 2013 г., в сила от
13.08.2013 г. е отм. с
Решение № 4401 на ВАС на РБ, ДВ бр. 13 от 2017
г.), разпоредбата на чл. 14, ал. 1, предвижда, че земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се
изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от
годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: 1) след първата
година - 100 %; 2) след втората година - 75 %; 3) след
третата година - 50 %; 4) след четвъртата година - 25 %.
Нормата на чл.
15 от Наредба
№ 11,
предвижда че разпоредбите на чл. 14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се
изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според ал. 2 случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се
съобщават в писмена форма на ДФЗ
- РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10
работни дни от датата, на
която земеделският стопанин или упълномощеното от него
или наследилото го лице е в състояние да направи
това.
По смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на Наредба
№ 11
"Форсмажорни или изключителни обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна
професионална нетрудоспособност на
бенефициента; в) експроприация на
голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който
е поет ангажиментът; г) сериозно природно
бедствие, което силно засяга земята на
стопанството.
Съгласно чл. 5, пар.
1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27.01.2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на
процедурите за контрол, в
случай на извършване на
недължимо плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2.
Същото правило е предвидено в чл. 80, пар.
1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г.
Според чл. 166, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за
публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Специалният ЗПЗП не определя правила за установяване на
публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава
актове с такова съдържание, поради което съгласно
чл. 166, ал.
2, предл. 2 от ДОПК, изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е определил
органа, който да издава актове за
установяване на публични държавни вземания. Видно от приложената по делото заповед № 03-РД/715 от
13.12.2018г., визираното правомощие е делегирано на заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – П. С.,
длъжностното лице издало процесния акт.
При това положение съдът намира, че
оспореният АУПДВ е издаден от
материално компетентен орган в
предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона. Актът съдържа фактическите и
правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите, даващи основание за упражняване на
делегираните правомощия, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Спазени
са изискванията по чл. 26, ал.
1 от АПК за уведомяване на
кандидата за образуваното административно производство.
Безспорно е, че кандидатът не е подал заявление за
подпомагане по мярката за кампания 2017г. Това обстоятелство не се отрича, но
пред съда са заявени претенции за
настъпили обективни и независещи от кандидата причини, които са го
възпрепятствали да изпълни ангажимента по мярката. Безспорно,
настъпилата през 2015 г. законодателна промяна - § 15 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, вменява
определени задължения за жалбоподателя в качеството му на наемател на пасища и
мери от държавния поземлен фонд, но този факт според настоящия състав на съда
не представлява нито форсмажорно, нито изключително обстоятелство. Отделно от
това дори да се приеме, че е налице такова обстоятелство, то по делото липсват данни кандидатът да е спазил изискването на чл.
15, ал. 2 от Наредба
№ 11 и в
указания срок да е уведомил ДФЗ - РА за
наличието на форсмажорни или изключителни
обстоятелства, респ. да е представил съответни доказателства.
По отношение материалната и процесуалната законосъобразност на издадения акт за
установяване на публично държавно вземане настоящият
състав съобрази и актуалната практика на Върховния административен съд, отразена
в Решение № 7977 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г., I
о., докладчик председателят Й. К. и
Решение № 6615 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3069/2020 г., I
о., докладчик съдията Б. Ц., според която обективирането в текста на един
документ на повече от едно
волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за
унищожаемост или незаконосъобразност. Нито от чл. 21, ал.
1 АПК, нито от 59,
ал. 2, т. 4 от кодекса следва ограничение за броя на
разпоредените права или задължения.
В случая административният орган е инкорпорирал в АУПДВ
и волеизявление за
изключване на кандидата от
подпомагане по мярката. Това правомощие е в
изпълнение на правилото на чл.
14, ал. 1 от Наредба
№ 11 (в актуалната му редакция след ДВ бр. 13 от 2017 г.) и е основано на
фактическите обстоятелства, за
които кандидатът е уведомен с писмо
изх. № 01-6500/5909/27.08.2019г. от
заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд "Земеделие". С това
уведомително писмо са очертани обективните и
субективните предели на производството,
включително констатациите на административния
орган към момента на образуването на производството, посочен е възможният
резултат от производството – изключване от подпомагане и
определяне на сума за
възстановяване в размер на
3139.60 лева, съставляваща 25% от
заплатената до този момент субсидия, както и
фактическите и правните основания на търсената правна промяна. На кандидата е била предоставена
възможност да подаде възражения и
доказателства, с които да се брани срещу двете указани
последици. Респективно за органа е възникнало
и задължението да извърши преценка за наличието на
предпоставките за изключване от
подпомагане, респ. приложимостта на
изключенията по чл. 15 от Наредба № 11. По направеното в срок възражение от
жалбоподателя административният орган е изложил съображения в оспорения АУПДВ.
Целената от административния орган правна промяна
съответства по съдържание на разпоредената с АУПДВ. Един и същи
фактически състав – неспазване на
задължението по чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 11,
поражда правомощието за органа да разпореди
изключване на кандидата от
подпомагане по марката и да бъде задължен да
възстанови получените до момента субсидии в
зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мярката.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 (в
действащата редакция ДВ, бр. 17 от 2011
г., в сила от 1.03.2011 г.) не
разграничава две отделни фази на
производството – прекратяване на
поетия ангажимент и установяване на публичното вземане, нито поставя
изрично изискване преди установяване на
публичното вземане по основание и
размер да е налице влязъл в сила административен
акт за изключване на
кандидата от подпомагане. Неблагоприятната последица
за кандидата – възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания, е нормативно предвидена и нейното прилагане
е обвързано с проявлението на
обективен юридически факт – неспазване на
поетия многогодишен ангажимент, в
случая под формата на бездействие, при
императивно поставено от закона задължение за предприемане на
правно действие - подаване на
заявления за подпомагане от
кандидата за всяка от
кампаниите в срока на
ангажимента. При определяне размера на
публичното вземане е спазена и
диференциацията по чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 11 и законосъобразно задължението на кандидата е определено като 25 % от изплатената му до четвъртата година,
включително сума. Не се установява и
нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат
засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден, правилен и
законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна.
Присъждане на разноски в настоящото
производство от ответната страна не са заявени, поради което такива не следва
да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание и
на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд
Хасково, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Ц. ***,
против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5909#2 от 27.07.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" –
гр. София, с който М.Ц. се изключва от подпомагане по мярка 212 и дължи възстановяване на 25% от
получените до този момент компенсаторни плащания
за необлагодетелствани райони в
размер на 3139.60 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: