РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№69/14.1.2022г.
гр. Пловдив, 14 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 23.11.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участие на
прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното
от Председателя, адм. дело № 841 по описа за 2021 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на „НОВ
ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Марин Дринов“ № 25, ет. 4, ап. 18, представлявано от управителя Л.Д.Л., подадена
чрез адв. И.Д. ***, против ревизионен акт № Р-16001620001123-091-001/18.12.2020
г., издаден от Д.А.И.на длъжност главен инспектор по приходите, възложил
ревизията и Д.С.С. на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара
Загора, потвърден с Решение № 159/09.03.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в общ размер
на 100 780 лв., ведно със съответни
лихви за просрочие в размер на 17 771.88 лв. и допълнително е
установен корпоративен данък за 2018г. в размер на 8 625,91 лв., със съответни лихви в размер на 1 504,86 лв.
Жалбоподателят оспорва
оспорва изцяло ревизионния акт и моли същият да бъде отменен като
незаконосъобразен и необоснован. Претендира да е налице по отношение на него
право на данъчен кредит по спорните доставки и разходите са документално
обосновани. Поддържа, че не е налице твърдяното от ревизиращия екип
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК за провеждане на ревизията по
особения ред на чл. 122 от ДОПК. Представя писмени доказателствени средства и
ангажира изготвянето на заключение по ССЕ. Претендира разноски.
Ответникът Директор
на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни
съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар по чл. 161, ал. 2 от ДОПК.
Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на оспорвания
ревизионен акт.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред
настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален
срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Началото на
ревизионно производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620001123-020-001/26.02.2020
г., издадена от орган по приходите, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с
предмет данъчни задължения по ЗДДС за
периода – 01.07.2017 г. – 31.01.2020 г. и по ЗКПО за периода – 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца от връчването на заповедта, което е сторено на 28.02.2020
г. Заповедта за възлагане на ревизия е изменена със Заповед № Р-1600162001123-020-002/27.05.2020
г. Производството по извършване на ревизията е спряно, съгласно Заповед № Р-1600162001123-023-001/24.07.2020
г. и е възобновено съгласно Заповед № Р-1600162001123-143-001/05.10.2020 г.
Определен е краен срок след възобновяването до 09.10.2020 г.
Ревизията е
възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3
от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед № РД-09-2433
от 16.12.2019 г., изменена със Заповед № РД-09-1021/22.07.2020г. и Заповед №
РД-09-1600/08.10.2020г. и приложените по делото Заповед № РД-09-1022/22.07.2020
г. и Заповед № РД-09-1624/12.10.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив на
органите по приходите, издали ЗВР и ЗИЗВР, заповед за спиране и заповед за
възобновяване на ревизията са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112,
ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съгласно представени по делото Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г.,
Заповед № РД-09-1020/22.07.2020 г., Заповед № РД-09-1585/07.10.2020 г. и Заповед
№ РД-09-1624/12.10.2020 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив на издателя
на РА, заемащ длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на екип, са
делегирани надлежни правомощия.
Съставен е
Ревизионен доклад № Р-16001620001123-092-001/23.10.2020 г. в срока по чл. 117
от ДОПК. Против констатациите в РД, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено
възражение с приложени писмени доказателства, съгласно опис (л. 68 – 151).
В срока по чл. 119,
ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният Ревизионен
акт, редовно връчен по електронен път на 21.12.2020 г. В РА са обсъдени
направените възражения и са намерени за неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден
с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в
рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.
Не се констатират процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на оспорвания акт.
В хода на ревизията
са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК и ревизията е
проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. На РЛ е връчено уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК и уведомление по чл. 17, ал. 1 от ДОПК, като в отговор
на уведомленията не е депозирано становище. Данъчната основа за облагане с
данък върху добавената стойност и корпоративен данък е определена по реда на
чл. 122 от ДОПК, при анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
По същество, с обжалвания ревизионен акт са
определени допълнителни задължения по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК, вследствие отказан
данъчен кредит в общ размер на 100 780 лв. на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал.
1, т. 1 и във връзка с чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от следните
доставчици:
-
„В.Р.Б БГ“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 5 000 лв. по издадени от
доставчика 5 бр. фактури с посочен предмет „рекламни услуги“ (таблица на л. 153
гръб);
-
„ТИРОЛ СЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 4 520 лв. по издадени от
доставчика 3 бр. фактури с посочен предмет „рекламни услуги“ (таблица на л. 154
гръб);
-
„КАЛИФОРНИЯ ДРИЙМ“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 30 860 лв. по издадени
от доставчика 22 бр. фактури с посочен предмет „рекламни услуги“ (таблица на л.
153 гръб – 154);
-
„ЕЛЕНА ГРУП“ ЕАД с ЕИК *********, в размер на 34 820 лв. по издадени от
доставчика 28 бр. фактури с посочен предмет „рекламни услуги“ (таблица на л.
154 – 154 гръб);
-
„ИТЪН ИНДЪСТРИС“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 25 580 лв. по издадени
от доставчика 21 бр. фактури с посочен предмет „рекламни услуги“ (таблица на л.
154 гръб).
Към фактурите не са
предоставени в хода на ревизионното производство приемо-предавателни протоколи,
удостоверяващи лица, участвали в процеса по извършване на услугите и не са
предоставени от ревизираното лице документи удостверяващи вида на рекламната
услуга. Съпътстващи доставката документи са представени с възражението против
РД, когато РЛ е запознато с констатациите в него.
За да откаже право
на данъчен кредит в размер на 5 000 лв.
по фактури, издадени от доставчика „В.Р.Б БГ“ ЕООД, с предмет „рекламни услуги“, приходната администрация се е
мотивирала с това, че сумите по тях са платени в брой и към фактурите са
предоставени фискални бонове, видно от които фискалното устройство, от което са
издадени фискалните бонове е с фискална памет № DY 148527, а от извършена провека в ИС на НАП е установено, че дружеството не е регистрирало
фискално устройство с фискална памет № DY 148527. В хода на насрещната проверка, извършена на дружеството
е установено, че същото не е включило в дневник за проджби по реда на чл. 124
от ЗДДС, в нито един данъчен период фактури, издадени към жалбоподателя.
За да откаже право
на данъчен кредит в размер на 4 520 лв.
по фактури, издадени от доставчика „ТИРОЛ СЕРВИЗ“ ЕООД, с предмет „рекламни
услуги“, приходната администрация
се е мотивирала с това, че сумите по тях са платени в брой и към фактурите са
предоставени фискални бонове, видно от които фискалното устройство, от което са
издадени фискалните бонове е с фискална памет № DY 297903, а от извършена провека
в ИС на НАП е установено, че дружеството не е регистрирало
фискално устройство с фискална памет № DY 297903. В хода на насрещната проверка, извършена на дружеството е
установено, че същото не е включило в дневеник за проджби по реда на чл. 124 от ЗДДС, в нито един данъчен период фактури, издадени към жалбоподателя. В хода на
проверката дружеството е декларирало, че не е извършвало доставки на рекламни
услуги към жалбоподателя и че издадените от дружеството фактури са с невярно
съдържание.
За да откаже право
на данъчен кредит в размер на 30 860 лв.
по фактури, издадени от доставчика „КАЛИФОРНИЯ ДРИЙМ“ ЕООД, с предмет „рекламни
услуги“, приходната администрация
се е мотивирала с това, че сумите по тях са платени в брой и към фактурите са
предоставени фискални бонове, видно от които фискалното устройство, от което са
издадени фискалните бонове е с фискална памет № DY 148533, а от извършена провека
в ИС на НАП е установено, че дружеството не е регистрирало
фискално устройство с фискална памет № DY 148533. В хода на насрещната проверка, управителят на дружеството е
декларирал, че в счетоводството на същото няма данни за търговски или други
взаимоотношения с „КАЛИФОРНИЯ ДРИЙМ“ ЕООД. Представена е декларация, че
предметът на дейност на дружеството е отдаване под наем на собствени недвижими имоти.
Установено е също, че дружеството не е включило в дневеник за проджби по реда
на чл. 124 от ЗДДС, в нито един данъчен период фактури, издадени към
жалбоподателя.
За да откаже право
на данъчен кредит в размер на 34 820 лв.
по фактури, издадени от доставчика „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕАД, с предмет „рекламни
услуги“, приходната администрация
се е мотивирала с това, че сумите по тях са платени в брой и към фактурите са
предоставени фискални бонове, видно от които фискалното устройство, от което са
издадени фискалните бонове е с фискална памет № DY 148527, а от извършена провека
в ИС на НАП е установено, че дружеството не е регистрирало
фискално устройство с фискална памет № DY 148527. В хода на насрещната проверка, управителят на дружесвтото е
декларирал, че в счетоводството на дружеството няма данни за търговски или
други взаимоотношения с жалбоподателя. Представена е декларация, че предметът
на дейност на дружесвтото е отдаване под наем на собствени недвижими имоти. Установено
е също, че дружеството не е включило в дневеник за проджби по реда на чл. 124
от ЗДДС, в нито един данъчен период фактури, издадени към жалбоподателя.
За да откаже право
на данъчен кредит в размер на 25 580 лв.
по фактури, издадени от доставчика „ИТЪН ИНДЪСТРИС“ ЕООД, с предмет „рекламни
услуги“, приходната администрация
се е мотивирала с това, че сумите по тях са платени в брой и към фактурите са
предоставени фискални бонове, видно от които фискалното устройство, от което са
издадени фискалните бонове е с фискална памет № DY 148530, а от извършена провека
в ИС на НАП е установено, че дружеството не е регистрирало
фискално устройство с фискална памет № DY 148530. В хода на насрещната проверка, управителят на дружесвтото е
декларирал, че дружеството не е издавало фактури към жалбоподателя. Установено
е, че дружеството не е включило в дневеник за проджби по реда на чл. 124 от ЗДДС, в нито един данъчен период фактури, издадени към жалбоподателя.
С оглед
установените в хода на ревизионното производство обстоятелства относно
фактурите за доставка на рекламни услуги ревизионните органи са извършили
преценка, относно наличието на доказателства за реално извършени доставки на
рекламни услуги и в достоверността на документите, с които са документирани. В
тази връзка ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С оглед
същата разпоредба, органите по приходите са констатирали, че не са налице
доказтелства за реално извършени услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по нито
една от фактурите, издадени от доставчиците и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по всички предоставени от дружество
фактури с доставчици.
С възражение
дружеството - жалбоподател е оспорило констатациите на ревизиращите органи като
е предоставило допълнителни писмени
доказателства: договори, сключени с доставчиците на рекламните услуги,
приемо-предавателни протоколи, декларация от управителя, в която се сочи, че е
налице последваща доставка на рекламни услуги към DIMET Gmbh & Co KG – Германия, които документи са
разгледани от ревизионния орган и е констатирано, че същите са рамкови, а като
предмет на доставки са посочени „брошури, каталози и други подобни“, без да се
индивидуализират конкретно по вид, количество, единична цена и стойност. Към
договорите са приложени приемо-предавателни протоколи, видно от които предмет
на предаване и приемане са „рекламни брошури и каталози за фирма DIMET Lifting Equipment”. Констатиано е от ревизиращия
орган, че в тях не се съдържат конкретни индивидуализиращи данни относно вид,
количество, ед. цена и стойност на материалите, посочени във фактурите във
всеки приемо-предавателен протокол. Във фактурите, издадени от жалбоподателя на
DIMET Gmbh
& Co KG – Германия
е видно, че предмет на доставки са „консултантски услуги“ на обща стойност
306992,49 лв. В отчетните си регистри по чл. 124 и чл. 125 ЗДДС, задълженото
лице е декларирало тези доставки като доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
В тази връзка като е взел предвид, че няма данни въпросните доставки да са ВОД
на стоки по реда на чл. 7 от ЗДДС, ревизионният орган е констатирал, че
представените с възражението
доказателства, с характер на съпътстващи доставката на рекламни материали
документи, не съответстват на отразените в заведената счетоводна отчетност
стопански операции, нито на предмета на доставките, съобразно представените
първични счетоводни документи – фактури за покупка.
Въз основа на така
посочените констатации и представените в ревизионното производство
доказателства ревизионният орган, на основание чл. 122 от ДОПК и чл. 70, ал. 5
от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е
стигнал до извода, че за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на
данъчен кредит по издадените фактури от „В.Р.Б БГ“ ЕООД, „ТИРОЛ СЕРВИЗ“
ЕООД, „КАЛИФОРНИЯ ДРИЙМ“ ЕООД, „ЕЛЕНА
ГРУП“ ЕАД и „ИТЪН ИНДЪСТРИС“ ЕООД. Определена е данъчна основа за облагане с
ДДС в размер, равен на размера на непризнатия данъчен кредит по фактурите.
При същата
фактическа обстановка, ревизиращият екип е определил данъчна основа по реда на
чл. 122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък. Направена е констатация, че в
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018г. са декларирани разходи в общ размер на
736 225,24лв. След анализ на доказателствата, във връзка с извършени
доставки с предмет „рекламни услуги“, описани по доставчици по-горе в
настоящото решение, е установено, че са недокументално обосновани разходите по
фактурите, издадени от посочените 5бр. доставчици, поради липса на реално
извършени разходи за услуги в размер на 200 300лв. Вследствие на извършено
преобразуване на декларирания данъчен финансов резултат с посочената сума на
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, е изчислена данъчна печалба в размер на
86 259,01лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер на
8 625,91лв., ведно с прилежащите лихви.
Горестоящият
административен орган е намерил изводите на ревизиращите органи по приходите за
правилни и законосъобразни.
В хода на съдебното производство не се опровергават констатациите на приходната администрация.
Според заключението
на вещото лице А.С. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, оспорено
от процесуалния представител на ответника, са налице приемо-предавателни
протоколи по всички процесни фактури. По отношение на начина на осчетоводяване
на доставките, експертизата е посочила съставените счетоводни операции по
всички фактури, които са представени в табличен вид. Вещото лице, след като е
извършило проверка на документите по делото е заключило, че доставките
от „В.Р.Б БГ“ ЕООД, „ТИРОЛ СЕРВИЗ“ ЕООД, „КАЛИФОРНИЯ ДРИЙМ“ ЕООД, „ЕЛЕНА ГРУП“ ЕАД
и „ИТЪН ИНДЪСТРИС“ ЕООД са осчетоводени при „НОВ ПЛОВДИВ“ ЕООД като разходи за
реклама, рекламни и канцеларски материали. Първичните документи, послужили за
съставяне на счетоводните записвания, са фактури и приемо-предавателни
протоколи. Доставките по фактурите на посочените доставчици са платени в брой
на база издадени касови бонове и по същия начин са осчетоводени. Счетоводните
отразявания съответстват на изискванията за редовно водене на счетоводство и
отразяване на стопанските операции по процесините доставки.
Вещото лице е констатирало също,
че са налице осчетоводени доставки на услуги от жалбоподателя към Dimet GMBH
& Co KG -Германия след доставките на „В.Р.Б.
БГ“ ЕООД, „Тирол Сервиз“ ЕООД, „Калифорния Дрийм“ ЕООД, „ЕлЕна Груп“ еАД и
„Итън Индъстрис“ ЕООД. Доставките
към Dimet GMBH & Co KG - Германия са осчетоводени на база издадени фактури,
които са платени по банков път и съответно по същия начин осчетоводени.
В първичните документи, издадени
от жалбоподателя на Dimet GMBH & Co KG - Германия не е начислен ДДС с
основание „reverse charge - according to article 194, 196 of Council Directive
2006/112/EEC". От практиката си вещото лице счита, че съгласно вписания тект,
ДДС по сделките е изискуем от получателя - в случая Dimet GMBH & Co KG -
Германия. В счетоводството на жалбоподателя сделките са осчетоводени без
начислен ДДС, което съответства на издадените документи.
По отношение на прилагането на
ЗКПО вещото лице е посочило, че не може да даде категоричен отговор дали при
определяне на основата за заплащане на дължимия данък по ЗКПО са спазени
принципите на съпоставимост на приходи и разходи, тъй като счита, че това е
принцип от Счетоводен стандарт 18 Приходи и не е заложен в ЗКПО. От
съпоставката, която експертизата е направила в т.5 от
констативно-съобразителната част на заключението става ясно, че направените
разходи през 2018 г. и 2019 г. са в по-голям размер от реализираните приходи
конкретно от клиента Dimet GMBH & Co KG - Германия, което не означава, че
жалбоподателят няма да черпи икономическа изгода от тези разходи в по-дълъг
период от финансова година. В този смисъл експертизата разгледа размера на
приходите от Dimet GMBH & Co KG - Германия през 2020 г., за която година
няма данни да са извършвани разходи от типа на процесиите. Т.е. в някой от
отчетните периоди се реализират само приходи, които обаче могат да се дължат на
направените разходи в предходен отчетен период. В този смисъл съпоставимостта
може да се разглежда по-дългосрочно.
В съдебното заседание по приемане
на заключението вещото лице е направило уточнения и пояснения по него (л.
1136).
Проследени са
стоковите потоци на стоките, както и придружаващите спорните фактури документи,
подробно изложени в заключението на вещото лице.
Констатациите на вещото
лице кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства. Прави
впечатление,че разгледаните от вещото лице приемо-предавателни
протоколи,цитирани в колона за подизпълнители, не съответстват на фактурираните
услуги към клиент Dimet Gmbh&Co KG, като в самите протоколи са посочени рекламни брошури и
каталози, а са фактурирани консултанстки услуги към германския контрагент.
От друга страна, анализът на
доказателствата към фактурите с предмет „рекламни услуги“, издадени от
посочените доставчици не позволява да се изясни предмета на доставката, нито
конкретните ѝ параметри. Видно от сключените рамкови договори между
ревизираното лице и доставчиците, продавачът (доставчикът) се задължава да
издаде и предаде на купувача (ревизираното лице) всички документи по повод на
доставката, които следва да се издадат по силата на действащото счетоводно и
данъчно законодателство. В тази насока, по делото не са представени
доказателства. Предметът на договорите е общ – изработване и прехвърляне на
собствеността на рекламни материали – брошури, каталози и други подобни като липсва
конкретизация на вида на услугите, както и начинът на изработването им.
Същевременно, няма данни за търговска комуникация между възложител и
изпълнител, в която да бъдат уточнени параметрите на заданието, така че при
изпълнението му да може да се приеме същото за изпълнено съответно с
възложеното. Към договорите не е приложен, не се представя и отделно проект или
изготвен и одобрен дизайн за печат на различните видове рекламни материали, от
който да се установи какво следва да бъде изработено. Следва да бъде
съобразено, че в случая се касае по същество за договор за изработка по смисъла
на чл. 258 ЗЗД и детайлното уточняване на заданието е елемент от същественото
съдържание на договора, предопределящ и възможностите на възложителя при
евентуалното отклонение на изпълнителя от рамките на възложеното. В случая, без
данни за конкретните параметри на заданието, отбелязаното в приемо-предавателните
протоколи, че при липса на заявени от страна на купувача претенции за вида,
количеството и качеството на предадените му стоки, се счита, че същите са
предадени в надлежно състояние и съобразно уговореното между страните, не може
да бъде ценено в полза на получателя по доставката. Липсата на яснота по
доставката разколебава извода за действителното й изпълнение.
Не може да бъде обоснован извод
за реалност на рамковите договори, сключени между жалбоподателя и доставчиците
само въз основа на изплатената на лицето сума. Договорите не съдържат конкретни
параметри, в съответствие с които да бъдат изработени рекламните материали.
Няма данни за визията им, нито какво трябва да съдържат като послание. Конкретика
липсва и в приемо-предавателните протоколи.
За да се обоснове право на
приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС следва
доставките на стоките и услугите да бъдат реално изпълнени, при това от
издателя на фактурата. В тази връзка не се установява реалното извършване на услугите.
В тази връзка, следва
да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, която е ясна и
безпротиворечива и абсолютно точно очертава,
че правото на данъчен кредит е налице за получени стоки и услуги, предназначени
за осъществяването на икономическа дейност.
Обективните
критерии за наличието на доставка на услуга са посочени в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС,
която разпоредба изисква единствено да е налице извършване на услугата и то от
издателя на фактурата. В случая точно това не се установява, а доставчиците отричат
да са извършвали услуги и да са издавали фактури.
Правилно органите по приходите са
обосновали своите изводи за липса на доставка с отричането на всеки един от
доставчиците на фактите на издаване на фактурите и на фактическото изпълнение
на доставките. Констатираното от вещото лице редовно водене на счетоводството
по отношение на процесните доставки от страна на ревизираното лице по никакъв
начин не може да промени изводът за липса на доставка. Още повече,че опитът да
се обвържат фактурите и факта на редовно водене на счетоводството с наличието
на реални доставки влиза в противоречие с отричането от страна на самите
доставчици,с липсата на регистрирани ФУ и с липсата на каквито и да е
доказателства за това кои действително са лицата, подписали от страна на
доставчиците приемо-предавателни протоколи, какво е предавано с тези протоколи,
имат ли нещо общо тези лица със съответното дружество-доставчик.
Неоснователни са доводите
изложени в жалбата относно липсата на основания за прилагане на ревизия при особени
случаи съгласно сочената разпоредба от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в ревизионното производство не е допуснато
нарушение на материалния закон като е възприето за правилно определянето с РА
на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК.
Правилно е установено от ревизиращите органи наличието на предпоставките
на чл. 122, ал. 1,
т. 3 от ДОПК,
доколкото самите доставчици са декларирали,че не са издавали фактури и
следователно са налице документи с невярно съдържание, използвани в
счетоводството на ревизираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК в
производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. В конкретния случай, доказателствената тежест пада върху
ревизираното лице, което е имало възможност да представи необходимите
доказателства, за да опровергае версията на ревизиращите органи и да докаже
своите твърдения, но това не е направено нито в хода на ревизионното, нито в
настоящото съдебно производството. В случая, доставчиците на жалбоподателя
изрично са декларирали, че не са издавали посочените фактури, нямат
регистртирани в ИС на НАП фискални устройства, от които са издадени приложените
касовите бележки и няма декларирани фатури в дневениците им за продажби.
По отношение на
прилагането на ЗКП, от значение тук също е реалността на сделките,тъй като само
при действително осъществени такива могат да се признаят разходи за дейността
при получателя на фактурата. Сами по себе си фактурите не са основание за
признаване на разходите. С оглед
събраните по делото доказателства, не се установи фактическо изпълнение на
доставките именно от издателите на фактурите. Недоказана реална доставка, макар
и документално оформена, съгласно Закона за счетоводството, не поражда права за
данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на
преките данъци и по-конкретно по отношение на преките данъци завишена стойност
на разходите в ОПР. Доказателства за реалност на доставките, както се каза
по-горе, не се представиха от страна жалбоподателя. Съгласно чл. 26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. Като е отчел разходи за стойността на
неизвършени услуги, ревизираното лице неоснователто е формирало намаляване на
финансовия си резултат. В този смисъл, при анализ на обосноваността на
отчетените текущи разходи за дейността на РЛ, съобразно приложимите критерии на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК, правилно не са признати за данъчни цели текущи за
отчетния период разходи в общ размер на 200 300лв.
С оглед на това
съдът приема, че с контролирания ревизионен акт законосъобразно това право не е
било признато, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна.
За разноските:
При посочения изход
на ответната администрация се дължат разноски, които на основание чл. 161, ал.
1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 3 816,83 лв.
(три хиляди осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки).
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „НОВ ПЛОВДИВ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Марин
Дринов“ № 25, ет. 4, ап. 18, представлявано от управителя л.д.л., против
ревизионен акт № Р-16001620001123-091-001/18.12.2020 г., издаден от Д.А.И.на
длъжност главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Д.С.С. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с
Решение № 159/09.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е
признат данъчен кредит в общ размер от 100
780 лв., ведно със съответни лихви за просрочие в размер на 17 771.88 лв. и допълнително е установен корпоративен данък
за 2018г. в размер на 8 625,91 лв., със съответни лихви в размер на 1 504,86 лв.
ОСЪЖДА „НОВ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Марин Дринов“ № 25, ет. 4, ап. 18,
представлявано от управителя л.д.л. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 3816,83лв.(три
хиляди осемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: