Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 610
гр. Пловдив, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА
ШИВАЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6940/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 455147-F496572 от 02.08.2019 г. на А.П.-Б.– директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на Б.Г.Б., ЕГН ********** на
основание чл. 264, ал.1 вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 264, ал.1, от ЗКПО вр. чл.92, ал. вр. ал.2 от ЗКПО.
Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие на
процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяната му. В съдебно
заседание се представлява от адв.М.К., която излага аргументи за отмЯ.на НП и
да се присъдят разноските по делото.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. Я. А., излага становище в съдебно
заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление и да присъди направените разноски в производството.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено
следното:
Жалбоподателят Б.Б. бил управител на „Лаптоп Сервиз Пловдив“ ЕООД. През 2018
г. дружеството осъществявало търговска дейност, поради което и съгласно изискванията
на чл.92, ал.2 вр. ал.1 от Закона за корпоративно подоходно облагане до 31 март
на 2019 г. следвало да подаде годишна данъчна декларация. Доколкото датата 31 март 2019 година била
неработен ден, то срокът за подаване на декларацията бил първият работен ден –
01.04.2019 г. В законоустановения срок дружеството,
чрез ** си Б. не подало годишна данъчна декларация за 2018 година, с което на
02.04.2019 г. нарушило горепосочените разпоредби и осъществил състава на
административно нарушение по чл. 264, ал.1 от ЗКПО. Нарушението било констатирано служебно, като на
29.05.2019 г. била изпратена покана за съставяне на АУАН до „Лаптоп сервиз
Пловдив“ ЕООД и на ** Б.Б.. Годишната данъчна декларация по ЗКПО за 2018 година
била подадена по електронен път на 25.06.2018 г. със заявление вх. №1600И0791069/25.06.2019
г.
За констатираното на 28.06.2019 г. спрямо Б.Б. бил съставен АУАН за административно нарушение по чл. 264,
ал.1 от ЗКПО вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
НП е издадено въз основа на сочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната
фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.
АУАН бил съставен и спрямо „Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД за нарушение на
чл.261, ал.1 от ЗКПО вр. чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО и издадено наказателно
постановление на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО спрямо дружеството, като била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В качеството на свидетел по делото бе разпитан
съставителя на акта Е.А., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както
и как е установено че, санкционираното дружество не е изпълнило задължението си да подаде в срок в годишен финансов отчет. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира
като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от следните
доказателства по делото – НП, АУАН, оправомощителна заповед, справка за общи
задължения на Б.Б., АУАН с № F49655 от 28.06.2019 г., НП с № 455131- F49655/02.08.2019 г., както и от
свидетелските показания на актосъставителя Е.А..
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в конкретния
случай, жалбоподателят Б. е осъществил състав на административно нарушение по смисъла на чл. 264,
ал.1 от ЗКПО, като не е изпълнил задължението си да подаде от името на управляваното от него
дружество годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО в законоустановения
срок. Правилно е посочена и датата на нарушението – 02.04.2019
г., която дата е тази следваща датата на изтичане на законоустановения срок за
публикуване на годишни финансови отчети. Не е спорно по делото, че такъв се е
дължал, тъй като е безспорно доказано, че дружеството е извършвало дейност през
2018 година, макар да е имало счетоводна загуба.
С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е
такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на
Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, в същия се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН
реквизити.
В конкретния случай не може да се направи извод, че случаят е маловажен,
доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
случаи на такива нарушения. Освен това задължението е изпълнено едва след като
е била връчена покана за съставяне на АУАН, т.е. липсва доброволност.
Същевременно наказващия орган е съобразил всички обстоятелства по
преписката, като правилно е индивидуализирал наказанието налагайки минималното
такова, което според съда е справедливо и съответно на обществената опасност на
конкретното нарушение.
Неоснователно е възражението, че в конкретния случай е нарушен принципа non
bis in idem, тъй като ЗКПО е предвидило отделна административно
наказателна отговорност както за задълженото лице /в случая „Лаптоп сервиз
Пловдив“ ЕООД в чл.261, ал.1 от ЗКПО/, така и за представляващия дружеството –
в чл.264, ал.1 от ЗКПО. Ето защо съставянето на АУАН както спрямо управителя на
„Лаптоп сервиз Пловдив“ ЕООД, така и спрямо дружеството не нарушава принципа не
два пъти за едно и също нещо, тъй като реализираната отговорност е за нарушения
на различни задължения от различни субекти на отговорността.
С оглед на горепосоченото обаче съдът приема, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че
следва да определи минимално възнаграждение от 120 лева за участието на
юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода
на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 455147-F496572 от 02.08.2019 г. на А.П.-Б.– директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП,
гр. Пловдив, с което на Б.Г.Б., ЕГН **********
на основание чл. 264, ал.1 вр.
чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено административно нарушение по чл. 264, ал.1, от ЗКПО вр.
чл.92, ал. вр. ал.2 от ЗКПО.
ОСЪЖДА жалбоподателят Б.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на въззиваемата
страна ТД на НАП Пловдив
направените в производството разноски в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.