Решение по дело №267/2025 на Административен съд - Търговище

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Х. Н. А. от гр. Търговище, чрез пълномощник против Заповед № 25 – 1292- 000092/ 05.05.2025 г на Началник група при ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“ -Търговище, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, обусловили неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че водачът по никакъв начин не е уведомен за изчерпване на контролните му точки. Отправя се искане за отмяна на наложената принудителна административна мярка.

В съдебно заседание, жалбоподателят, лично и чрез упълномощен представител, поддържа жалбата, като релевира допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт, като се позовава на възстановяване на контролните точки, на 05.11.2022 г., когато са възстановени 1/ 3 от същите.

Ответникът – Началник група към ОДМВР – Търговище, РУ Търговище, чрез пълномощник, оспорва жалбата. В съдебно заседание, поддържа становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. Отправя искане за отхвърляне на жалбата

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Справката за нарушител/ водач, приложена по административната преписка, Х. А. е правоспособен водач на МПС кат. В, от 28.06.1989 г.

На 05.11.2022 г жалбоподателят отново е държи изпит за същата категория МПС, въз основа на което са му възстановени 13 контролни точки.

Последното издадено на Х. А. СУМПС е от 14.05.2029 г., валидно до 14.05.2029 г.

Против Х. А. са издадени общо16 НП, всички влезли в сила.

Сред описаните в справката като влезли в законна сила наказателни постановления против Х. А., фигурират конкретно и следните седем такива:

НП № 19-1292-000513/ 26.03.2019 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила от 18.05.2022 г – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че същото е връчено лично на наказаното лице срещу подпис на 10.05.2019 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 26.03.2019 г на водача остават 39 контролни точки.

НП № 20-1292-002094/04.11.2019 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 28.11.2019 г – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.11.2019 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 04.11.2019 г на водача остават ЗЗ контролни точки.

НП № 20-1292-000383/05.03.2021 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 26.05.2021 г – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 17.05.2021 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 05.03.2021 г на водача остават 27 контролни точки.

НП № 20-1292-000968/26.05.2022 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 04.08.022 г – отнети 8 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.07.2022 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 8 контролни точки; към 26.05.2022 г на водача остават 15 контролни точки.

НП № 20-1292-002043/ 30.08.2022 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 27.10.2022 г – отнети 6 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 20.07.2022 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 6 контролни точки; към 30.08.2022 г на водача остават 7 контролни точки.

НП № 20-1292-000060/ 19.02.2024 г на ОДМВР – Търговище, сектор "Пътна полиция", в законна сила 14.05.2024 г – отнети 10 контролни точки; копие от НП е приложено по административната преписка, откъдето се установява, че НП е връчено на наказаното лице срещу подпис на 29.04.2024 г. В НП е отразено, че на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 г на МВР му се отнемат 10 контролни точки; към 19.02.2024 г на водача остават 14 контролни точки.

С гореописаните седем НП на Х. А. са отнети общо 48 контролни точки. В Справката за нарушител/ водач по административната преписка е отразено, че отнетите точки въз основа на влезли в сила НП са 39.

Съгласно приобщеното към доказателствения материал по делото удостоверение, на 05.11.2022 г. Х. А. възстановява 1/ 3 от контролните си точки.

Със Заповед № 25 – 1292- 000092/ 05.05.2025 г на Началник група при ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“ -Търговище, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В обстоятелствената част на оспорената заповед, наказващия орган, описва горецитираните седем НП, посочва датите на влизането им в сила и броя на отнетите с всяко от тях контролни точки от жалбоподателя, и приема, че Х. А. е водач, на когото са отнети всички контролни точки, но не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За това нарушение административният орган приложил на Х. А. ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на адресата на 05.05.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Така установената фактология, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 365з-803/ 10.04.2024 г. на Директора на ОД на МВР-Търговище, е издадена от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Търговище сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

В настоящата хипотеза, от оспорващия не са наведени конкретни твърдения, а и при извършената служебна проверка не се констатират, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН.

В мотивите на оспорения акт е описано установеното нарушение от фактическа страна - управление на МПС без СУМПС, т.е. от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, което фактическо описание е изцяло съответно на посочената правна норма – чл.171, т. 4 ЗДвП.

Спорът в настоящото производство се свежда до това дали при постановяване на оспорената заповед за ПАМ за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. дали към 05.05.2025 г., с влезли НП, са му отнети всички контролни точки като водач на МПС. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Въз основа на събраните в производството доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че към 05-.11.2022 г., жалбоподателят е със седем контролни точки, когато са му възстановени още 13. Следователно, към датата на издаване на последното НП, водачът е с 20 контролни точки. С НП от 19.02.2024 г. са му отнети 10 контролни точки.

В тежест на административния орган е да установи фактическите основание, послужили за издаване на оспорената ЗППАМ. От страна на ответника не са ангажирани доказателства, установяващи издаване описаното в справката НП № 25 – 1993 – 000057/ 27.02.2025 г., момента на връчването му на адресата, респ. влизането му с сила. Само по себе си, вписването на такова във справката не е достатъчно за да обоснове извод са реалното осъществяване на тези факти.

С оспорената заповед, административният орган е достигна противоположен извод по същество, който противоречи на фактическите установености относно действително разполагаемия брой контролни точки от Х. А., към датата на издаване на заповедта съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК и към приключване на устните състезания, съгласно ал. 2 на същия текст, както и на материалния закон – чл. 171, т. 4 от ЗДвП, което безалтернативно налага отмяната и.

Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат, в предвид липсата на искане от оспорващия в тази насока.

Предвид горното и съобразно с правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 25 – 1292- 000092/ 05.05.2025 г на Началник група при ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“ -Търговище, с която на Х. Н. А., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [жк], [адрес] е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки, и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.