Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
16143 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 157964 от 04.07.2019г. по гр.д. № 55265/2018г. Софийски районен съд, 141 състав осъдил И.М.П., ЕГН ********** (в
лично качество и като законен наследник на починалата в хода на процеса Й.Б.П.,
ЕГН **********) да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 3 233.70 лв., представляваща цена
за доставена топлинна енергия за абонатен № 217211 в периода м. 05.2014г. -
30.04.2016г., и сумата 41.10 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода м. 05.2015г. - 30.04.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 17.08.2018г. до погасяването на вземанията, и отхвърлил
исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 666.07 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода 15.09.2015г. - 22.02.2018г. върху главницата за топлинна енергия, и
сумата 10.00 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
15.09.2015г. - 22.02.2018г. върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение. Съобразно изхода на спора са присъдени разноски на ищеца. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило и материална
незаконосъобразност решението. През исковия период действие имали Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, в сила от 13.02.2008г., и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в
сила от 14.03.2014г. Съгласно ОУ от 2008г., купувачите били длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят; Съгласно ОУ от 2014г., купувачите били длъжни за заплащат дължимите
суми в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача, като лихва за забава се начислявала след изтичане на
30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. За публикуването на фактурите на интернет страницата на
ищеца били съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на
съответните дати, но районният съд не указал на ищеца да представи същите като
доказателства. Поради това изводът на съда, че мораторна лихва не се дължи, бил
неправилен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните отхвърлителни
части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените акцесорни искове.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна И.М.П. не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 12.11.2018г., и след конституиране по
реда на чл. 227 ГПК на наследника по закон на починалата в хода на делото
ответница Й. П., първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, предявени срещу И.М.П.:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 233.70 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за абонатен №
217211 в периода м. 05.2014г. - 30.04.2016г.;
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 41.10 лв. – главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2015г. –
30.04.2016г.;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 666.07 лв. – лихви за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015г. -
22.02.2018г., и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10.00 лв. – лихви за забава
в плащането на цената на услугата дялово разпределение за периода 15.09.2015г.
- 22.02.2018г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните отхвърлителни
части. При постановяване на решението в обжалваните части не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора
– ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая в процесния период 01.05.2014г. – 30.04.2016г. приложими са били
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София, в сила от 14.03.2014г. Тези общи условия не са
представени от ищеца – с исковата молба са представени само ОУ от 2008г., които
обаче, противно на поддържаното от въззивника, не са относими към процесния
период или част от него. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът има задължение да
укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат никакви
доказателства, а не дали твърдените факти се установяват от представените
доказателства. Още по-малко съдът има задължение да указва на страните какви
конкретни доказателства да представят. В случая за доказване на твърденията си
за изпадане в забава за плащане на главниците ищецът е представил ОУ от 2008г.,
от които обаче не се установява длъжникът да е изпаднал в забава за плащане на
задължения за периода м. 05.2014г. – м. 04.2016г. Поради това акцесорните
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните отхвърлителни
части.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемата не се претендират, поради което разноски за настоящата
инстанция не се присъждат.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157964 от 04.07.2019г., постановено по гр.д. № 55265/2018г. на Софийски районен съд, 141 състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, срещу И.М.П., ЕГН ********** (в лично качество и като законен
наследник на починалата в хода на процеса Й.Б.П., ЕГН **********), искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 666.07 лв. – лихви за забава в плащането
на цената на топлинната енергия за периода 15.09.2015г. - 22.02.2018г., и за
сумата 10.00 лв. – лихви за забава в плащането на цената на услугата дялово
разпределение за същия период.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 55265/2018г. на Софийски районен съд, 141 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
********, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.