Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.Б.,09.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РС, наказателен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Г. ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря:
ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
и в присъствието
на прокурора:.БЕЗ
като разгледа
докладваното от Председателя АНХД №45 по
описа за 2020 год.на БРС, за да се произнесе взе
предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от С.А.” ЕООД,ЕИК*****,със седалище и адрес на управление в гр.В.,район
О. ул.“Г.К.“,представлявано от управителя И.Н.И. наказателно постановление №*****
от 15.11.2019г.на Директора на Д.”ИТ”-гр.Д.,чрез пълномощника си адвокат Г.Т. ***,със
съдебен адрес *** офис№,срещу наказателно постановление №***** от 15.11.2019г.на
Директора на Д.”ИТ”-гр.Д.,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно наказващия орган.
Преписката
е получена в РС-Б.,с вх.№606 на 12.02.2020г.,като е образувано настоящото производство.
Дружеството-жалбоподателят
твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и
неправилно.
Моли
съда да отмени наказателното постановление,изцяло.Като алтернативно искане в
жалбата се иска изменение на размера на наложеното административно
наказание,като същото бъде определено към минимума предвден
в законовия текст.
Редовно призовано,дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител,а именно адвокат Т..
От името на подзащитнотоп си
дружество,процесуалният представител поддържа жалбата,като моли съда да измени
наказателното постановление,като намали размера на наложеното административно
наказание до минимума предвиден в законовия текст.Не се претендират деловодни
разноски.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ст.ю.к.Г. Н..
Процесуалният представител на възиваемата
страна,твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.
Твърди,че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.Моли да се присъди юристконсултско възнаграждение.
По
делото,като свидетел е разпитана М.Р.К.-актосъставител.
Съдът
след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка :
Б.“Л.“,находящо
се в КК“А.“,Б. община,плажната алея,се стопанисва от дружеството-жалбоподател.
На
07.08.2019год.служители на Д.“ИТ“-гр.Д.,извършват проверка в търговския обект.В
хода на проверката е изискан като документ,екземпляр от Правилника за вътрешния
трудов ред и график за разпределение на работното време.Изисканият документ не
е представен п ри проверката.
Представляващият
дружеството-жалбоподател е бил повикан в офиса на възиваемата
страна,където свидетелката М.Р.К. му съставя Акт за установяване на
административно нарушение,а именно такова по чл.403А ал.1 от Кодекса на труда.АУАН
е съставен на 17.09.2019год.
Междувременно,
представляващия дружеството-жалбоподател представя изискуемият правилник за
вътрешния трудов ред и график за разпределение на работното време.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление№***** на 15.11.2019г. срещу дружеството-жалбоподател,за допуснато
административно нарушение на чл.403А ал.1 от КТ,като на основание чл.416
ал.5във вр.чл.415В ал.1от КТ му налага административно
наказание Имуществена санкция в размер на 300лв.(триста лева).
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно разписката за връчване е връчено на 30.01.2020г.Жалбата
е получена в деловодството на възиваемата страна на 05.02.020г.С
оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Д.”ИТ”-гр.Д..
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При анализа на АУАН и процесното обжалвано наказателно постановление,съдът не
откри допуснати съществени процесуални нарушения,които да водят до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и опорочаването на наказателното
постановление,до степен на незаконосъобразност.
От
събраните писмени и и гласни доказателства,съдът достига до извода,че
действително е допуснато от дружеството-жалбоподател,описаното в АУАН и
наказателното постановление административно нарушение на разпоредбата на
чл.403А ал.1 от КТ.
Съгласно
тази разпоредба,в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни
площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят
е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника
за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за
полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Съдът
приема за доказан факта,че към момента на проверката,правилника за вътрешния
трудов ред и графика за разпределение на работното време не са били в обекта и
не са били представени на проверяващите.С тези обстоятелства и се изчерпва
съдържанието на изпълнителното деяние на допуснатото административно нарушение.
Действително,преди издавеното на
наказателното постановление,представляващия дружеството представя на възиваемата страна процесните два
документа.Именно поради тази причина Административно-наказващия орган приема,че
нарушението е отстранено в хода на проверката,поради което приема,че са налице
условията за приложение на разпоредбата на чл.415В ал.1 от КТ.
С
оглед на това с процесното обжалвано наказателно
постановление,административно-наказващия орган приема,че
дружеството-жалбоподател е допуснало административното нарушение по чл.403А
ал.1 от КТ,но същото е отстранено,поради което на основание чл.416 ал.5във вр.чл.415В ал.1 от КТ налага на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция в размер на 300 лв.
Разпоредбата
на чл.415В ал.1 от КТ изключва приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,в
смисъл,че дори и като маловажен случая ,ако е нарушение,санкционирано по реда
на КТ,следва да се определи размер на имуществената санкция по привилегированият
състав на чл.415В ал.1 от КТ.
В конкретния казус,законодателят е предвидил специална
норма в Кодекса на труда,а именно разпоредбата на чл.415 В от КТ,в която са
предвидени привилегировани варианти на размера на административното наказание в
случаите на маловажност.
Административно-наказващия орган е следвало и е
приложил разпоредбата имено на чл.415 В от КТ.
Разпоредбата на чл.415В от КТ гласи:”
(Нов - ДВ, бр. 108 от 
(1) За нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.
(2) Не са маловажни нарушенията на чл.61
ал.1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 от КТ.”
Законодателят е предвидил хипотеза за
налагане на по-малко по размер наказание,ако са налице кумулативно двете
условия на чл.415В ал.1 от КТ,а именно:
Нарушението да е отстранено веднага,след
установяването му,по реда предвиден в този кодекс.
Да не са произтекли от това вредни
последици за работниците и служители.
По делото липсват доказателства,да са
произтекли вредни последици за работници и служители.
Самото нарушение е отстранено веднага,по
реда на предвиден в КТ.
С оглед изложеното,съдът счита,че правилно
и законосъобразно е установен факта,че е допуснато описаното в наказателното
постановление административно нарушение,което пък е
отстранено,своевременно,което пък е дало възможност на АНО да приложи
привилегирования състав на чл.415В ал.1 от КТ.
Относно размера на наложената имуществена
санкция,съдът съобрази следното:
Правилно е приложена разпоредбата на
чл.415В ал.1 от КТ,но е следвало административно-наказващия орган да прецени
обстоятелството,че това нарушение е констатирано за първи път,при предишни
проверки то не е констатирано,което навежда на извода ,че е инцидентно
допуснато.
Липсват мотиви в наказателното
постановление,защо макар и при привилегирования състав на чл.415В ал.1 от КТ,административно
наказващия орган е наложил предвидената в чл.415В ал.1 от КТ,имуществена
санкция в нейния максимален размер.
Според настоящия съдебен състав следва да
се наложи имуществена санкция в нейния минимален размер,предвиден в чл.415В
ал.1 от КТ,а именно 100лв.
Според съдебния състав именно минималната законоустановена санкция се явява съответна на тежестта на
нарушението.
Ето защо според настоящия съдебен състав
следва да се измени наказателното постановление в частта относно санкцията,като
същата бъде намалена от 300 лв.,на 100лв.
В останалата си част наказателното
постановление,следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното процесуално
искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение за участие в делото съдът
счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение
от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва
тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството
жалбоподател.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***** от 15.11.2019г.на
Директора на Д.”ИТ”-гр.Д.,с което за констатирано на обект-Б.“Л.“,находящо се на плажната алея в КК“А.“,Б. община,административно
нарушение на чл.403А ал.1 от Кодекса на труда, на„С.А.” ЕООД,ЕИК*****,със
седалище и адрес на управление в гр.В.,район О. ул.“Г.К.“,представлявано от
управителя И.Н.И.,е наложено на основание чл.416 ал.5от КТ във вр.чл.415В ал.1 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 300лв.(триста лева),в
ЧАСТТА относно размера на
имуществената санкция,като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 300лв(триста лева) на 100лв.(сто лева).
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***** от 15.11.2019г.на
Директора на Д.”ИТ”-гр.Д.,в останалата
му част ,като законосъобразно
ОСЪЖДА С.А.” ЕООД,ЕИК*****,със седалище и адрес на управление в гр.В.,район О.
ул.“Г.К.“,представлявано от управителя И.Н.И.,да заплати в полза на Д. „ИТ”-гр.Д.,юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв.(сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :