Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261139 04.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17442 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 274, ал. 2 КЗ/отм./
във вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б , чрез
адвокат М., е предявил против М.Г.Д.,
ЕГН ********** *** от ***№ ***искове за осъждане ответника да заплати сумата от
общо 10870,29 лева, от които 9071,25 лева - главница, представляваща
стойността на заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 43081511400800 и 1799,04 лева – обезщетение за забава в
върху главница от 5909,25 лева за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата
признава така предявения иск.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
В с.з. на 08,10,2020 г. процесуалният
представител на ищеца е поискал постановяването на решение при признание на иска на основание
чл.237 ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответницата, визирани в чл.237 от ГПК, а именно същата е признала иска и своята отговорност в него на
осн.чл.237 ал.1 във вр.ал.4 от ГПК, както и с оглед на представените
доказателства с исковата молба, иска не противоречи на закона и добрите нрави,
нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради
което и срещу нея ще следва да се постанови
решение при признание на иска, с което да се уважат предявените искове,
без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл.237 ал.2 от ГПК.
По
отношение на разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото, макар да е признал така предявения
иск, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 434,81 лева, депозит за особен представител
– 200 лева и адвокатско възнаграждение – 1027,33 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН ********** *** от ***№ ***да
заплати на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от общо 10870,29
лева, от които 9071,25 лева - главница,
представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 43081511400800 и 1799,04 лева – обезщетение за забава
върху главница от 5909,25 лева за периода от 29.07.2016 г. до 29.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН ********** *** от ***№ ***да
заплати на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, направените по делото разноски в размер на 1662,14
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Николай Стоянов/
Вярно с
оригинала
РС