Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198
18.09.2019 г., гр. Габрово
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският окръжен
съд, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня
Григорова, като разгледа докладваното от съдията С. Миланези в. гр. д. № 283 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 196 от 09.05.2019
г., постановено по гр. д. № 1480/2018 г., Габровският районен съд е признал уволнението
на С.К. ***, извършено
със заповед № 100/23.05.2018 г. издадена от
Зам. директор на ТП ДГС- Габрово за
незаконно и го е отменил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Със
същото решение е възстановил С. К. на заеманата преди уволнението длъжност “***”
в ТП "Държавно горско стопанство - Габрово" с ЕИК 2016168050174 на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Ответното ТП ДГС - Габрово е осъдено да
заплати на С. К. сумата от 5 896, 80 лв.
представляваща обезщетение за шестмесечния период след прекратяване на
трудовото правоотношение, през който е останал без работа поради уволнението,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, като е отхвърли предявения иск за разликата над 5 896,80 лв. до
претендирания размер от 8 880 лв. ТП ДГС - Габрово е осъдено да заплати
държавната такса по делото, както и да заплати на работника разноски в размер на 366, 07 лв. на основание чл. 78
ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
С решение № 3387 от
19.06.2019 г. е допълнено горното решение, като върху присъдената сума от 5
896, 80 лв. на осн. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е присъдена законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 20.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Срещу така
постановеното решение, в частта, в която е отхвърлена претенцията на С. К. за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и в частта за
разноските, е постъпила въззивна жалба от С. К.. Твърди се, че решението, в частта, в която
му се присъжда обезщетение само за пет месеца, вместо за шест е
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно
съдът е приел, че с представянето на трудовата книжка, не е установен факта на
оставането му без работа за период от 6 месеца, за което излага подробни аргументи
и цитира съдебна практика. Твърди, че неправилно съдът е определил и размерът
на дължимото обезщетение приемайки, че 100 лв. не са трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение включва основното
трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер. В конкретния случай, тези 100 лв. са социални плащания предвидени в
КТД, които се изплащат всяка година и имат постоянен характер. Оспорва се
решението и в частта за присъдените разноски, като се излага, че съдът
неправилно и без възражение от ответната страна е намалил размерът на
адвокатското възнаграждение. Освен това неправилно са определени разноските на
ответника във връзка със съдебно- психиатричната експертиза. Моли, да се отмени
решението в обжалваната част, а в останалата да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
В срок е постъпил
отговор на така депозираната въззивна жалба от ТП "Държавно горско
стопанство - Габрово", в която същата се оспорва по подробно изложени
аргументи.
Срещу решението на
първоинстанционния съд е постъпила и въззивна жалба от ТП "Държавно горско
стопанство - Габрово", чрез адв. Н. М. в частта, в която са уважени
предявените искове от С . К., като се излага, че същото е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че заповедта,
с която е прекратен отпуска на работника е нищожна и не поражда правни
последици. Видно било, че заповедта, с която се прекратява отпуска на работника
е издадена на осн. чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ, а поводът е започнала проверка в
ІV-ти ГСУ, който е поверен за управление на ищеца. Налице било основание за
прекратяване на отпуска, тъй като задълженията на ищеца, които са му били
възложени са съществени и без негово присъствие може да се затрудни работата на
проверяващия екип. На ищеца било сведено по телефона съдържанието на заповед №
212/01.12.2107 г., с която се отлага ползването на платения годишен отпуск.
Неправилно съдът се е произнесъл относно законосъобразността на тази заповед.
Излагат се подробни аргументи за законосъобразността на извършеното уволнение. Оспорва
се изчислението на съда на определеното обезщетение на работника. Моли, да се
отмени решението в обжалваните части и да се отхвърлят предявените искове.
Претендират се разноски по делото.
Не е постъпил отговор
от ответника по жалбата С. К..
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, С. К. се явява лично
и с процесуалните си представители адв. Б. и адв. Т., които поддържат жалбата и
оспорват жалбата на ТП "Държавно горско стопанство - Габрово. Процесуален представител
на ТП "Държавно
горско стопанство - Габрово не се явява, като от същия е постъпило писмено
становище, в което се оспорва жалбата на С. К., поддържа се подадената от тях
въззивна жалба, взема се становище по същество и се претендират разноските.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от С.К. против ТП "Държавно горско
стопанство - Габрово, с която е поискано да бъде признато за незаконосъобразно
наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", да бъде
възстановен на предишната работа и да се осъди ответникът да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното му
изплащане, както и да се задължи ответника да направи поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата му книжка. С молба е уточнено, че периодът, в
който е останал без работа е 7 месеца, считано от момента на уволнението
23.05.2018 г. и претендираното обезщетение е в размер на 10 360 лв.
В срок е постъпил
писмен отговор от ответното ТП ДГС - Габрово, в който се заема становище за
недопустимост, респ. за неоснователност на заявените претенции, по подробно
изложени аргументи.
За да уважи предявените искове Габровският
районен съд е приел, че заповед № 212/01.12.2017 г. издадена от директора на ТП
ДГС - Габрово, с която се отлага ползването на разрешения платен годишен отпуск,
е правопораждащ уволнението факт, тъй като работодателят е приел, че именно
неявяване на работника след издаването й е основание да бъде дисциплинарно
уволнен работника. В тази връзка е прието, че същата е издадена в нарушение на
разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т.1 и ал. 5 от КТ и засяга по отрицателен начин
своя адресат (работника), поради което се явява нищожна и не поражда правни
последици. Поради това изводите на работодателя, че през периода от 04.12.2017
г. до 15.12.2017 г. ищецът не се е явил на работа без уважителни причини са
неправилни, тъй като за този период същият е бил в законоустановен отпуск
разрешен от работодателя със заповед № 191/21.11.2017 г. и уволнението на ищеца
е незаконосъобразно и следва да се отмени, като същият бъде възстановена на
заеманата, преди уволнението, длъжност. Съдът е приел, че на работника следва
да се присъди обезщетение за времето през което е останал без работа, като е
приел че същият е доказал, че е останал без работа за срок от 5 месеца, видно
от електронна справка на НОИ, тъй като констатациите от трудовата книжка не
можели да се кредитират с доверие, поради обстоятелството, че същата била
представена от ответника, който я съхранявал след прекратяване на трудовото
правоотношение. Относно размера на присъденото обезщетение, съдът е приел, че
същото следва да се изчисли въз основа на брутното трудово възнаграждение за
последния отработен месец, включващ брутното трудово възнаграждение в размер на
900 лв. основно трудово възнаграждение и 234 допълнително трудово
възнаграждение за професионален опит и трудов стаж, като е приел, че надбавката
за социални плащания в размер на 100 лв. не е с постоянен характер и не следва
да бъде включена в размера на обезщетението.
Въззивният съд като
прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не спорно по делото,
че ищецът в първоинстанционното производство С.К. е работил при ответника ТП
"Държавно горско стопанство - Габрово", като видно от представено
допълнително споразумение № 16/30.12.2015 г., същият е заемал длъжността ***"
при ***.
Не се оспорва
обстоятелство, а и видно от представена заповед № 191/21.11.2017 г., издадена
от Директора на ТП ДГС- Габрово, на
работника е бил разрешен платен годишен отпуск в общ размер на 31 дни /1 ден за
2016 г. и 30 дни за 2017 г./ считано от 04.12.2017 г. до 18.01.2019 г.
От представена по
делото заповед № 212/01.12.2017г., издадена от
Директора на ТП ДГС- Габрово се установява, че на осн. чл. 176, ал. 1,
т. 1 от КТ, ползването на годишния платен отпуск на ищеца, разрешен със заповед
№ 191/21.11.2017г., е отложен, като е указано ползването на отпуска да започне
от 18.12.2017 г. В същата заповед е указано копие от заповедта да се връчи на
лицето.
От събраните гласни
доказателства по делото, а именно свидетелските показания на св. Б. и св. Ц. се
установява, че са чули, че директора на ТП ДГС- Габрово е разговарял по
телефона с ищеца и го е уведомил за прекратяване на отпуската, като го поканил
да дойде да се разпише. На зададен въпрос отговарят, че не са чули с кого точно
разговаря директора, но чули мъжки глас. Св. Ц. свидетелства, че не е чул
директорът да е съобщил на ищеца, да се яви в понеделник на работа.
Видно от приложена заповед
№ 100/23.05.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение" за неявяването му през периода от 04.12.2017 г. до 15.12.2017
г. на работа в ТП ДГС- Габрово без уважителни причини. Заповедта е издадена от
Зам. директор на ТП ДГС- Габрово инж. Н. Р.. Към заповедта е приложена покана с
изх. № 885/25.04.2018 г. до С. К., получена от същия на 26.04.2018 г., с която
се иска да представи писмени обяснения за извършеното нарушение на трудовата
дисциплина, а именно неявяване на работа, считано от 04.12.2017 г. Същият е
представил писмено становище, в което е завил, че в периода от 04.12.2017 г. до
15.12.2017 г. е бил в платен годишен отпуск, съгласно издадената заповед.
Към заповедта е
приложено дадено на осн. чл. 333, ал. 3 от КТ, предварително съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца - старши лесничей и
председател на СО на ТП ДГС- Габрово, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
От извършената констатация на съда на трудовите
книжки на ищеца, представени от ответника, се установява, че няма нови записи в
представените 2 бр. трудови книжки след прекратяване на правоотношението с
ответника на 23.05.2018 г.
От предсатвена справка
от НОИ се установява, че след май месец за посочените в същата 5 месеца, ищецът
не се е осигурявал по трудово правоотношение.
От представения фиш №
1 за м. декември 2016 г. се установява, че на работника е изплатено основно
трудово възнаграждение в размер на 900 лв., 234 лв. допълнително трудово
възнаграждение за професионален опит и трудов стаж и 100 лв. социални надбавки.
От допуснатата по
делото съдебно - психиатрична експертиза се установява, че ищецът е
акцентуирана личност, която страда от протрахирано разстройство в адаптацията с
прояви на тревожност, депресия, паническо разстройство и чести декомпенсации на
фона на непсихотичен посттравматичен синдром. Това заболаване не изисква
диспансеризация, т.е. не е психично заболяване по смисъла на чл. 333, ал. 1 от КТ и свързаната с него Наредба № 581987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях имат особена закрила.
При така установеното
от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо и съдът дължи произнасяне по наведените във въззивните жалби доводи.
За да бъдат уважени
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 от КТ, съдът следва да установи
незаконосъобразност на издадената
заповед за уволнение на формално или материално правно основание или
несъразмерност на наложеното наказание. В тежест на
работодателя е да установи, при пълно и главно доказване, че е била
спазена процедурата по
налагането на дисциплинарното наказание, както и че същото съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
Въззивният съд намира, че процесната заповед за уволнение е
издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, спазени са
изискванията на чл. 195 КТ за налагане на дисциплинарното наказание с
мотивирана писмена заповед, в която е посочен нарушителят, нарушението,
наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Определеното в
заповедта дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния срок по чл. 194 КТ-
нарушението е открито на 04.12.2017 г., когато работникът не се е явил на работа, а наказанието е наложено на
23.05.2018 г., т.е. в едногодишния преклузивен срок от откриването му и след
като са събрани писмените обяснения, след явяване на работника, който до
10.04.2018 г. е бил в отпуск по болест (видно от представените болнични
листове). Взето е и предварително съгласие от синдикалната организация на осн.
чл. 333, ал. 3 от КТ. Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание "уволнени" е връчена лично на работника на 25.05.2108 г.
От изложеното следва, че работодателят е спазил процедурата
по
налагане на дисциплинарно наказания и съдът дължи разглеждането на спора по
същество,
досежно наличието на действително извършване от работника на вменените му
дисциплинарни нарушения и съразмерността на наложеното наказание при съблюдаване
критериите на чл. 189 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника.
Съгласно редакция на чл. 190 КТ от преценката на работодателя е дали да наложи
или не дисциплинарно наказание. И в единия, и в другия случай, обаче,
работодателят има задължението да извърши преценка на конкретно извършеното
дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви обстоятелства е
извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му,
настъпили ли са вредни последици и пр. (чл. 189 КТ) и едва след това да
определи следващото се наказание.
Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение във всички случаи подлежи на съдебен контрол. Безспорно е по делото, че със
заповед № 191/21.11.2017 г. на работника е било разрешено ползването на платен
годишен отпуск в размер на 31 дни, считано от 04.12.2017 г. Спорен е въпросът
дали с последващата издадена заповед № 212/01.12.2017 г. разрешеният вече
отпуск на работника е валидно отложен на осн. чл. 176, ал. 1, т. 1 от КТ -
поради възникнала производствена необходимост и започнала проверка, и породила
ли е същата заповед задължение за работника да се яви на работа в периода от 4
до 15 декември 2017 г. Настоящият състав намира, че заповедта за отлагане на
разрешения платен годишен отпуск за 18.12.2017 г. и указване за явяване на
работника на работа на 04.12.2017 г., не е отменила издадената вече заповед №
191/21.11.2017 г., тъй като не е съобщена на работника и същият не се е
съгласил с отлагането. Тъй като не е предвидена форма за уведомяването на
работника при отлагане на вече разрешен отпуск, следва по аналогия да бъде приложен
чл. 175, ал. 2 от КТ, а именно при прекъсване следва да се постигне взаимно
съгласие на страните, изразено писмено, тъй като последицата за работника е
същата за него - а именно възникнало задължение да се яви на работа. Дори да се
приема, че не следва между страните по трудовото правоотношение да бъде
постигано съгласие за отлагане на вече разрешен отпуск, по делото не е доказано,
че на работника надлежно е съобщена заповед № 212/01.12.2017 г. за отлагане на
разрешения отпуск, тъй като независимо от съставените и представени докладни
записки от двамата разпитани свидетели, същите в съдебно заседание завяват, че
не са сигурни с кого е разговарял директора за прекъсването на отпуск, а св. Ц.
завява, че не е чул (на проведеното заседание в кабинета на директора на
01.12.2017г.), че на лицето, с което същият е разговарял, е съобщено да се яви на
работа на 4 декември 2017 г. От изложеното следва, че работникът не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено и в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание "уволнение" и приетото от работодателя, че ищецът не се е явил на
работа в периода 4 -15 декември 2017 г.
без уважителни причини е незаконосъобразно, тъй като същият е бил в
законоустановен отпуск разрешен от работодателя му по установения в закона ред.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че поради това наложеното
дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца е незаконосъобразно и
правилно същото е отменено, а ищецът възстановен на заемната длъжност преди
уволнението и му е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
От гореизложеното следва, че решението на
първоинстанционният съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, а жалбата на ТД ДГС- Габрово, като неоснователна да се остави
без уважение.
Неправилно с
обжалваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение на работника
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ само за пет месеца. Приетото от съда, че работникът
не бил доказал, че е останал без работа 6 месеца е базирано на представена справка от НОИ (отразяваща
актуалното състояние към 11.12.2018 г.), която съдържа данни към този момент за
липса на осигуряване за период само от 5 месеца. Изводът на съда, че
констатациите направени от трудовите книжки - 2 бр. (в съдебно заседание
проведено на 25.04.2019 г.), от които било видно, че ищецът няма друг
работодател след прекратяване на договора му, не можели да се кредитират с
доверие, тъй като същите били представени от работодателя, е незаканосъобразен.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него
обстоятелства, който се съхранява от
работника/ служителя, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж (НТКТС). Действително по делото тр. книжки са представени от
работодателя, но това не ги прави недостоверно доказателство за установяване на
отразените в тях факти, тъй като работодателят, съгласно чл. 6, ал. 3 от НТКТС, има задължение когато трудовата книжка
не е получена от работника, да му съобщи с писмо, с обратна разписка да се яви
да я получи лично, а доказателства за изпълнение на това негово задължение не
са представени, въпреки наведените възражения в тази посока. Поради изложеното
следва да се приеме за установено, че работникът е доказал, че е останал без
работа за срок от 6 месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение и с
оглед извода за незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание,
на същият следва да му се присъди съответно обезщетение за този период.
Неоснователно е
наведеното във въззивната жалба на С. К., че неправилно първоинстанционният съд
е приел размер на основното брутно трудово възнаграждение в размер на 1 134
лв., като неправилно не е включил и 100 лв. отразени в представения фиш за
работна заплата с основание социални надбавки. Твърдението, че същите имат
постоянен характер не се доказват нито от представения единствен фиш работна
заплата за м. декември 2016 г., нито от представения Колективния трудов договор,
в който не се съдържат такива плащания като постоянни и формиращи основното
брутно трудово възнаграждение, каквито твърдения се навеждат във въззивната
жалба. Изводът на съда, че същите не са трудово възнаграждение е правилен и
законосъобразен. Предвид гореизложеното на работника се дължи обезщетение на
осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за 6 месечен период - по 1 134 лв. на месец,
което възлиза в общ размер на 6 804 лв.
От изложеното следва, че решението следва да бъде отменено, в частта, в която
искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 се отхвърля за разликата над 5 896, 80
лв. до претендирания размер от 8 880 лв., и на ищеца следва да се доприсъди
сумата от 907, 20 лв., като в останалата част, в която се отхвърля за сумата от
6 804 лв. до претендирания размер от 8 880 лв. решението следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно
Неоснователно е възражението на въззивника С. К.,
за неправилно намаляване от страна на съда на разноските по делото, а именно
определен по - нисък размер на адвокатския хонорар, без възражение за това от
насрещната страна. Първоинстанционният съд, с оглед уважената част от иска,
правилно е определели дължимото възнаграждение по съразмерност, поради което не
е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила.
С оглед изхода на
спора в настоящата инстанция, в полза на жалбоподателя С. К. следва да се
присъдят поисканите разноските за въззивното производство само за един адвокат,
съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тъй като не беше посочено, кое точно
възнаграждение иска да бъде му заплатено от ответника по жалбата, съдът намира,
че следва да бъде уважена претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., съгласно представения списък на разноските от адв. Б..
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 196 от 09.05.2019 г.
постановено по гр. д. № 1480/2018 г. от Габровският районен съд, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за разликата над
5 896, 80 лв. до претендирания размер от 8 880 лв., за сумата от 907, 20 лв.,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Териториално поделение "Държавно
горско стопанство - Габрово" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1
ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от още 907, 20 лв. (деветстотин
и седем лева и 20 ст.), представляваща
останалата част от обезщетението за шестмесечния период след прекратяване на
трудовото правоотношение, през който е останал без работа поради уволнението, ведно
със законната лихва върху сумата от 20.07.2018 г. - датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалите му обжалвани части, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Териториално поделение "Държавно
горско стопанство - Габрово" с ЕИК 2016168050174, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Минзухар" № 1
ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
направените разноски по делото за настоящата инстанции в
размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: