Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V
граждански състав, в открито съдебно заседание на 04.05.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
При секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 6504/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, евентуално съединени искове с правно
основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х.Г.Г., ЕГН **********,***, срещу Д.Ц.В. ЕГН ********** и И.И.В. ЕГН **********,***
обективно кумулативно съединени искове за заплащане на претърпени от ищеца
имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че с оглед познанството на
ищеца с ответника И.В., през есента на 2006 г. бил помолен от него да стане
поръчител на съпругата му - Д.Ц.В., за да им се осигури потребителски кредит за
нуждите на семейството. Сочи, че на 23.10.2006г. е бил сключен договор за
потребителски кредит със „Сибанк” АД, на когото той станал поръчител. Излага,
че на 08.07.2011 г. е подписан Анекс към Договор за кредит, с който са
направени временни отстъпки и облекчения по договора за кредит. Твърди, че
ответницата не е изпълнявала регулярно месечните си вноски и той е получавал
писма от банката за нейната забава. Сочи, че с писмо от 23.02.2012г., банката
го е уведомила, че вследствие на просрочието, задължението му се е увеличило с
наказателна лихва от 20,86 лева. Твърди, че, за да не се стигне до предсрочна
изискуемост на кредита, предприел срещи с ответниците, които го уверили, че ще
продължат издължаването на кредита, на въпреки това в следващите месеци
продължил да получава писма от банката за кредитните просрочия. Сочи, че винаги
когато е получавал писма се е свързвал с ответниците, и въпреки обещанията им
продължавал и през 2013 г. да получава покани от страна на банката за настъпили
просрочия по кредита. Излага, че на 09.08.2013г., с допълнително споразумение
към договора за кредит, като съдлъжник встъпил и съпругът на ответницата -
ответника И.И.В.. Сочи, че по силата на споразумението, по
което той също ангажирал поръчителската си дейност отново било реструктурирано
задължението на ответниците към банката като на същите им били отпуснати нови
средства от 266,15 лева за покриване на натрупаното просрочие по заема. Описва,
че в последвалия Анекс №2/20.08.2013 г.,
с който се е изменила падежната дата на вноските, той също е следвало да
се подпише. Твърди, че през целия този период той от една страна е търпял
притеснения дали длъжниците ще изпълнят изискванията на Банката и дали ще
успеят да върнат предоставения им кредит, така и да „упражнява” значителна
енергия, за да ги убеждава да изпълнят просрочията си и да ги мотивира за
встъпването им в регулярното плащане на кредита. Сочи, че поради неизпълнението
на задължението им към банката на 25.09.2016 г. кредитната институция е
предприела действия по издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците и срещу него. Излага, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е било образувано изп. Дело № 20168140400007 при
ЧСИ Н. В.. Твърди, че бил наложен и запор върху трудовото му възнаграждение при
работодателя му АСП – дирекция „Социално подпомагане” – Плевен. Навежда доводи,
че по повод на наложения запор и образуваното изпълнително дело потърсил
консултация от адвокат, който го посъветвал, че за да се спре изпълнението и за
да се вдигне запора върху трудовото му възнаграждение, той следва да внесе 1000
лева, представляващи 1/3 от дълга. Твърди, че известието му до работодателя го
обезпокоило повече, тъй като се създала реална опасност да се наложи запор
върху банковата му сметка, по която се превеждала заплатата му, а това от своя
страна до блокиране на кредитното му издължаване към Първа инвестиционна банка,
към която той има кредит. Сочи, че вследствие на постъпилото запорно съобщение
за него възникнали не само неудобства и злепоставяне пред колегите му, но се
наложило да продаде на ликвидационна цена конкретно описани семейни ценности и
реликви и с получената сума да покрие една трета от дължимото вземане по дълга.
Твърди, че продадените от него семейни ценности са събирани от него и
родителите му в продължение на години, и са продадени далеч под каталожната им
стойност. Навежда доводи и, че поради емоционалната си привързаност към
семейните ценности, а и поради факта, че са били и приемствено хоби година по –
рано отказал да продаде същите вещи на каталожна цена. Твърди, че при
продажбата на вещите, за да покрие дълга по кредита съконтрагенти му предложили
отново каталожната цена на вещите, която обаче следвало да му плащат на вноски.
Сочи, че тъй като не можел да чака плащането на цената за семейните ценности да
бъде на вноски, се съгласил да ги продаде на три пъти по ниска цена. Твърди, че
получените суми от продажбите са използвани единствено за покриване на дълга и
са внесени по сметка на ЧСИ Н. В.. Сочи, че за да осигури средства за
невъзобновяване на изп. дело е следвало да сключи договор заем овърдрафт, като
постепенно се увеличил до 2500 лева. В хода на делото сочи, че при сключването
на първоначалния договор за кредит между ответницата и банката и неговото
поръчителство, отношенията са били следните – имало е познанство между него и
ответника по повод провеждане на курс и получаване на удостоверение за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие и множество изпитни явявания за работа
в МВР, при което познанство ответникът споменавал, че има необходимост от
учредяване на поръчителство за кредит на съпругата му, като многократно е
заявявал, че съпругата му ще изпълнява задълженията си по кредита. Предявява
при условията на солидарност срещу ответниците следните искове: за
имуществените вреди, претърпени от него, на първо място - иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД за заплащане солидарно от
ответниците на сумата от 19.20 лв. за закупени лекарства, 100 лв. разноски за адвокат и 2770 лв. пропуснати ползи,
явяващи се разликата между действителната пазарна стойност и цената, на които са
продадени, подробно изброени лични вещи на ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, и кумулативно предявен иск на основание чл. 82 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди вследствие на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и неговото събиране, както и евентуално предявени искове спрямо
главните с правно основание чл. 45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на
19.20 лв. за закупуване на лекарства, 100 лв. разходи за адвокат и 2770 лв.
пропуснати ползи, разликата между
действителната пазарна стойност и цената, на която са продадени личните
вещи на ищеца, с кумулативно предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във
връзка с чл.52 от ЗЗД - за осъждане на ответниците солидарно за заплатят на
ищеца сумата от 2000 лв. - неимуществени
вреди. Претендира разноски.
Ответницата Д.Ц.В. ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна. Сочи, че на 19.03.2016 г. в
рамките на срока за възражение е внесла сумата от 777.00 лева и са вдигнати
наложените запори, и че в същото време ищецът по делото е внесъл сумата от 1000
лева по собствено желание без да търси контакт с нея. Твърди, че при опитите и
да му съобщи, че е внесла 30 % от сумата и запорите са вдигнати е получила
заплахи от ищеца. Сочи, че на 11.04.2016 г. е внесла 10 % от оставащата сума в
размер на 115 лева. Навежда доводи, че ищецът доброволно е станал поръчител по
договора за заем, както и, че е уведомявала банката за невъзможността да внася
необходимите вноски по кредита. По отношение на претенцията за пропуснати ползи
сочи, че в рамките на 10 дни /от датата на получаване на запорните съобщения до
внасянето на 777.00 лева/ е минал период от 10 дни, в който ищецът не е могъл
да претърпи вреди. Сочи, че джобният часовник е продаден след вдигане на
запора, а по отношение на др. договори за продажба на движимите вещи навежда
доводи, че датата, на която са сключени, не се чете. Излага, че сключеният от
ищеца Договор за кредит с ПИБ е от 12.01.2016 г. и си е негов личен кредит,
Твърди, че ищецът по собствена инициатива е заплатил сумата от 1851,49 лева,
поради което и няма право да претендира вреди, тъй като запорът е вдигнат след
като е представила доказателство за внесена сума в размер на 30 % от дълга.
Сочи, че встъпвайки в правата на удоволетворения кредитор ищецът е получил
сумата от 764, 12 лева, удържани от заплатата на съпруга ѝ, а
впоследствие е заплатила и всички дължими по изпълнителното дело суми. Допълнила
е твърденията си, като в с.з. е посочила че се е разболяла и поради това не е
можела да обслужва дълга си. Детето ѝ се е нуждаело от скъпа
парафинотерапия и това е възпрепятствало същата да внася редовно вноските по
сключения договор за кредит. Твърденията и са, че ищеца не е пожелал да
преговарят, а я е заплашвал при опита и да разговаря с него. Поради изложеното,
моли съда да отхвърли предявените искове.
Ответникът И.И.В.
твърди, че не е бил уведомен от ищеца за това, че внася 30% от сумата при
съдебния изпълнител, и че при вдигнат запор след плащане от страна на неговата
съпруга не му е дал възможност да изплати дълга на банката-кредитор. Посочва,
че единственото, което е договарял с ищеца, когато той станал поръчител на
съпругата му, е било, че тя ще си заплаща кредита, не е имало множество
виждания преди сключване на договора с него, че още работи в МВР и че има
намеци, които му накърняват нещо.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
За да разгледа предявените искове по реда на тяхното предявяване, следва на
първо място да се изследва въпросът – в какви отношения са се намирали страните
при учредяването на поръчителство – договорни или не са имали такива. На първо
място са предявени и подлежат на разглеждане исковете за обезвреда,
претендирани на договорно основание. Установява се от приложените Договор за
потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 23.10.2006г. между „Сибанк” АД, ответницата Д.Ц.В.
и ищеца Х.Г.Г., Анекс от 08.07.2011г., Споразумение за изменение от
09.08.2013г., при което ответникът И.И.В. е встъпил в задължението на съпругата си Д.Ц.В., и Анекс от
20.08.2013г., че от ответницата е бил изтеглен кредит, за който е
поръчителствал ищецът, а впоследствие ответникът също е встъпил в дълга.
Представените писмени доказателства обаче не сочат наличие на договорни
отношения между ищеца и ответниците – заедно или поотделно. Договорът за
поръчителство е съглашение между поръчителя и кредитора /по арг.от чл. 138,
ал.1, изр.І ЗЗД/, а страни по договора за кредит са банката-кредитор и
кредитополучателя, и впоследствие встъпилия в дълг негов съпруг. Независимо, че
двата договора – за банков кредит и за поръчителство са сключени в писмена
форма в един документ, то те представляват две различни договорни отношения,
като договорът за кредит не обективира договорна връзка между кредитополучателя
и поръчителя. При уточняване на претенциите на ищеца, основани на договорно
основание, съдът е указал, че ищецът следва докаже да наличието на договорно
основание, от което са произтекли вреди за него, своята изправност по него и
неизправността на ответниците. Вътрешните отношения между кредитополучател и
поръчител следва да бъдат безспорно доказани по делото, за да може да се
претендират вреди от неизпълнението им. Наведените от ищеца обаче твърдения за
познанство и за уговорка, че кредита ще се връща от кредитополучателя, не сочат
наличие на договор между страните по делото. Нещо повече – обстоятелството, че
ищецът е описал при какви поводи се е познавал с ответника /във връзка с
работата му в МВР/ и неговите курс и кандидатстване за работа, съпоставени с
твърдението, че по същото време е била отправена молбата на ответника ищецът да
стане поръчител на съпругата му, могат да се тълкуват и като евентуално
сключване на договор между страните, който обаче би бил изцяло нищожен, поради
противоречие на закона, на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, и не би имал правни
последици. Поради изложеното и поради липсата на представени доказателства за
наличието на договорна връзка между ищцовата и ответната страна по делото,
съдът намира, че претенциите на ищеца на първоначално посоченото договорно
основание, следва да бъдат отхвърлени изцяло, доколкото липсва възможност да
бъдат претендирани обезщетения за вреди на осн. чл. 82 от ЗЗД, при липса на договор
между страните. Въпреки че в исковата молба са наведени доводи за нарушаване на
задълженията по чл. 63 ал. 2 от ЗЗД – за неизпълнение на задълженията с грижата
на добър стопанин, то такива задължения възникват при наличието на договор,
както сочи чл. 63 ал. 1 от ЗЗД, а такъв по делото не се доказа. Грижа на добър
стопанин дължи поръчителя спрямо кредитора, и кредитополучателя, отново спрямо
кредитора, но тези два договора не са предмет на делото, за да бъдат обсъждани
понастоящем.
При отхвърлянето на исковете, основани на договорна връзка между страните, съдът
следва да разгледа ищцовите претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди на евентуално съединените претенции, основани на деликт.
За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и
сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено
определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и
виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на
определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се
освободи от отговорност. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички
случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. В конкретния случай, съдът намира,
че изложените по-горе необходими елементи на непозволеното увреждане изначално
не са налице. Безспорно по делото е, и това се установява и от събраните по
него писмени доказателства, че въпреки подписаните анекси и споразумение, след
първоначалните неизпълнения от страна на кредитополучателя, кредиторът е
пристъпил към принудително изпълнение, като се е снабдил с изпълнителен лист
срещу страните по делото по ч.гр.д. 4726/2015г. на ПлРС и е образувал изп. дело
№ 7/2016 г. на ЧСИ Н. В., по което са
наложени запори върху трудовите възнаграждения - и на ищеца и на ответниците,
че впоследствие е имало плащания от страна на поръчителя – ищец и на
ответницата – кредитополучател, че ищецът е изплатил задължението и се е
суброгирал в правата на взискателя, като към датата на приключване на устните
състезания по делото, изпълнителното дело е било прекратено /съобщение от ЧСИ
на л. 157 от делото/. Всички предприети действия, разгледани евентуално като
деяние, обаче са били предприети от кредитора и ЧСИ, които не са страна в
производството. Доколкото се твърди, че неплащането на вноските по кредита от
страна на ответниците е довело до причиняването на вреди, то следва да се
приеме, че именно това бездействие е предпоставката за предявените искове по
чл. 45 от ЗЗД, и то се доказва от посочените по делото доказателства и не се
оспорва от ответниците, доколкото се излагат твърдения за причините за това
неизпълнение. Съдът намира, че в случая обаче липсва противоправност на това
бездействие. Както беше посочено по-горе, неплащането, като твърдяна липса на
полагане на грижа на добър стопанин, касае договорни отношения, но не може да
се приравни с такова противоправно бездействие, което да обуслови деликт. Двете
отговорности – договора и деликтна не могат да се свързват една с друга, поради
което връзката между чл. 63 и чл. 45 от ЗЗД е недопустима. Съдът намира също и
че липсва причинна връзка между неизпълнението на ответниците по договора за
кредит и посочените в исковата молба вреди. Поръчителят отговаря към кредитора
солидарно с главния длъжник, като поръчителят не разполага нито с възражение за
поредност на изпълнението едва след главния длъжник, нито с възражение за
разделяне на дълга. Единствено кредиторът преценява от кого ще претендира
изпълнение в своя полза, и в случая той е предявил претенциите си и спрямо
поръчителя – ищец в настоящето производство. Поради това причинна връзка на
вредите на ищеца е налице, но не поради неизпълнението по договора от страна на
ответниците, а във връзка със сключването на договора за поръчителство от ищеца
и с волята на кредитора да търси изпълнение срещу всички солидарни длъжници по договора
за кредит. След като е сключил договор за поръчителство, ищецът е станал
длъжник на кредитора по договора за кредит, независимо дали основните длъжници
са изпълнявали своите изискуеми задължения или не. Нещо повече - кредиторът по
всяко време е можел да предпочете да търси непогасени задължения направо от
поръчителя, дори и без да търси изпълнение от основните длъжници. Въпреки събраните
многобройни доказателства по делото – писмени, гласни и изготвените две съдебни
експертизи, съдът намира и че по делото не са доказани вреди за ищеца, които да
имат връзка с поведението на ответниците. Ищецът, като поръчител е бил
самостоятелен длъжник на кредитора по силата на сключения от него договор за
поръчителство, поради което насочването на изпълнението срещу него не би могло
да е изненада за него, след като той е имал ясна представа за факта, че е
сключил такъв договор. По делото липсват дори твърдения, че договорът за
поръчителство е сключен от ищеца
вследствие на измама или заблуждение, поради което той е имал ясна представа за
качеството си на поръчител. Правните последици от сключването на такъв договор
са били изяснени на ищеца още при сключването на договора /видно от клаузите
му/, били са му ясни и видно от неговото поведение след неизпълнението, което е
било адекватно на предприетите изпълнителни действия. Предприетите действия за
отчуждаване на негово имущество, за да заплати дълга, за който сам се е задължил солидарно да отговаря, както и лошото
психичното състояние, в което е изпаднал вследствие на това, въпреки че се
доказаха по делото, не могат да бъдат квалифицирани като вреди, поради което и
съдът не намира за необходимо да ги обсъжда подробно по делото, доколкото
изначално те са вреди от собственото му поведение.
При съобразяване на изложеното,
и предвид липсата на доказателства, установяващи противоправност, причинна
връзка и вреди, съдът приема, че в случая не са налице основни елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Оттук следва изводът, че поведението на
ответниците не е неправомерно, поради което няма основание да се ангагжира
отговорността им за вреди и предявените евентуални осъдителни искове по чл. 45 и
във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на 19.20 лв. за
закупуване на лекарства, 100 лв. разходи за адвокат, 2770 лв. пропуснати ползи,
и 2000 лв. - неимуществени вреди, следва
да се отхвърлят изцяло.
При този изход на спора, ищецът няма право на
разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответницата
направените в производството разноски в размер на 250лв. – адв. възнаграждение.
По изложените съображения, Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни,
предявените от Х.Г.Г., ЕГН **********,***,
срещу Д.Ц.В. ЕГН ********** и И.И.В. ЕГН **********,***, обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
вреди, с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД - за
заплащане солидарно от ответниците на сумата от 19.20 лв. за закупени
лекарства, 100 лв. разноски за адвокат и
2770 лв. пропуснати ползи, явяващи се разликата между действителната пазарна
стойност и цената, на които са продадени джобен часовник Омега, сабя с надпис
За царя и отечеството и метална кания, револвер Гасер Монтенегро/Черногорец, 5
бр. ордени/медали, и иск на основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на обявяване на Договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство от 23.10.2006г. сключен
със „Сибанк” АД, за предсрочно изискуем и неговото събиране.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Х.Г.Г.,
ЕГН **********,***, срещу Д.Ц.В. ЕГН **********
и И.И.В. ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди, с правно основание чл.
45 от ЗЗД за имуществени вреди в размер на 19.20 лв. за закупуване на
лекарства, 100 лв. разходи за адвокат и 2770 лв. пропуснати ползи, разликата
между действителната пазарна стойност и
цената, на която са продадени джобен часовник Омега, сабя с надпис За царя и
отечеството и метална кания, револвер Гасер Монтенегро/Черногорец, 5 бр.
ордени/медали, и иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД
- за осъждане на ответниците солидарно за заплатят на ищеца сумата от 2000 лв.
- неимуществени вреди, вследствие на
обявяване на Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от 23.10.2006г. сключен със „Сибанк” АД, за
предсрочно изискуем и неговото събиране.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Х.Г.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.В. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 250.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: