Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение от .......... година по гр.д. № ...../.... година Районен съд - гр.В. Т. е осъдил "А.",О. - гр.В. Т. да заплати на П. М. П. и П. И. Х. - П. сумата от 1000 лева, представляваща аванс за закупуване на автомобил, получена от "А.",О. на 08.04.2009 година с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2009 година до окончателното и изплащане, както и сумата от 240 лева, представляваща направени по делото от ищците разноски, от които 40 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатско възнаграждение. "А.",О. - гр.В. Т. е осъдено да заплати по сметка на РС - гр. В.Т. държавна такса в размер на 10 лева. Недоволен от така постановеното решение е ответникът "А.",О. - гр.В. Т., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си дружеството развива подробни съображения за неправилност, необоснованост и постановяване на атакуваното от него решение в нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът неправилно е променил първоначалната правна квалификация на предявения иск по чл.93 ЗЗД и разпределение на доказателствената тежест в производството, като е приел и приложил разпоредбата на чл.55,ал.1,предл. 2-ро ЗЗД. Твърди, че събраните по делото гласни и писмени доказателства по непротиворечив начин установяват, че между дружеството и ищеца са водени преговори и е постигната договореност / предварителен договор/ във връзка със закупуването чрез лизинг на лек автомобил " Ф. Т. ", отговарящ на определени условия на ищеца. Посочва, че договорът между тях не е оформен в писмена форма , но същата, твърди "А.",О., не е условие за действителността му, тъй като окончателният лизингов договор се сключва само в писмена форма, без нотарилна заверка на подписите. Твърди, че заплатеният на дружеството от ищеца аванс в размер на 1000 лева има характер на задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД , при което ищецът не твърди и не е доказал наличие на други уговорки, нито че заплатената сума има друг характер. Посочва, че вписването на сумата в издадената на ищеца разписка като аванс не променя правното и значение на капаро.Твърди, че дружеството е изпълнило постигнатите с ищеца договорености относно капарирания автомобил, поради което, след като ищецът е отказал да закупи същия, има право като изправна по договора страна да задържи даденото му капаро, респективно - претенцията на П. за връщането му е неоснователна. Моли обжалваното от дружеството решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Въззиваемите П. М. П. и П. И. Х. - П. заемат становище, че въззивната жалба на "А.",О. - гр.В. Т. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от дружеството решение е правилно и законосъобразно. П. П. в съдебно заседание пред тази инстанция е категоричен, че заплатената от него и претендирана сума е платена от него като аванс, при което изобщо не е ставало въпрос, че става дума за капаро. Молят решението да бъде потвърдено. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на "А.",О. - гр.В. Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество , жалбата е основателна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от П. М. П. и П. И. Х. - П. против "А.",О. - гр.В. Т. иск за заплащане /връщане/ на сумата 1000 лева, представляваща заплатена от П. М. П. за сметка на Дружество по ЗЗД "П.М.И." - гр.С. на ответното дружество като аванс за нов автомобил сума по квитанция към Приходен касов ордер № ..... от ........ година . По делото не се спори, че с договор за гражданско дружество от ........ година година / л. 8 от т.д. № ...../.... г . на Районен съд - гр.С.|/ П. М. П. и П. И. Х. - П. са учредили дружество "П.М." при условията на чл.357 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Не се спори, че по Приходен касов ордер № ..... от ...... година П. М. П. е заплатил за сметка на последното на "А.",О. аванс за нов автомобил в размер на 1000 лева. В тази връзка следва да се има предвид, че макар дружеството по чл.357 ЗЗД да е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, то е неперсонифицирано; не е юридическо лице и не е самостоятелен правен субект, поради което не разполага с процесуална дееспособност и не може да бъде страна в процеса. Предвид обстоятелството, че всичко, което съдружниците са придобили от дейността на дружеството е тяхна обща собственост съгласно чл.359,ал.1 ЗЗД, те са тези, които са активно легитимирани да предявят иска по делото при условията на активна солидарност, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.129 ЗЗД. В този смисъл е и решение № ..... от ....... година по гр.д. № ......./.....г. на ВКС, V г.о. В конкретния случай обаче от подадената по делото от П. М. П. и П. И. Х. - П. искова молба / л.9 от първоинстанционното дело/ не става ясно в какво си качество същите са я предявили - дали в качеството им на съдружници в учреденото от тях дружество по ЗЗД или на самостоятелно основание, при което исковата молба съдържа противоречие в тази насока. В титулната част на исковата молба е посочено , че двамата предявяват иска на свое самостоятелно основание, а в обстоятелствената част са посочили, че единственият начин да потърсят правата си е да предявят вземането си " ... като физически лица - съдружници в П.М.С. И.". Не са конкретизирали и при какви условия предявяват исковата си претенция - солидарно или по равно. Посочените противоречие и пропуск обуславят нередовност на исковата молба, за отстраняването на която съдът е следвало да предприеме необходимите процесуални действия, но това той не е направил, а се е произнесъл по съществото на спора без нередовността да е отстранена. Постановяването на решение по нередовна искова молба обаче е недопустимо, респективно - обуславя недопустимостта на постановеното от съда решение. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на "А.",О. - гр.В. Т. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството решение е процесуално недопустимо. Като такова решението следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на дадените по-горе указания. По въпроса за разноските, в т.ч. и за въззивната инстанция, ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода на спора по него. Водим от горното и на основание чл.270,ал.3 ГПК,В. окръжен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решението на Районен съд - гр.В. Т. от ........ година по гр.д. № ......./..... година, вместо което постановява: ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.В. Т. за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на дадените с мотивите на настоящото решение указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |