№ 819
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от А. Ангелов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100604425 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на частния тъжител
А. А. Д. срещу присъда от 13.07.2022г., постановена по НЧХД № 10 909/20г. по описа на
СРС, НО, 114 състав, с която съдът е признал за невиновна подсъдимата Ф. С. Ю. по
обвиненията, че:
в периода 25.01.2020 г. – 26.03.2020 г., при условията на продължавано
престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно различни състави на
едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, разпространила за частната тъжителка А. А. Д. позорни
обстоятелства и ѝ преписала престъпление, както следва:
На 25.01.2020 г. в 19.09 часа чрез изпращане на съобщение от електронна
поща /имейл-адрес/ ****@iwc-sofia.org на частната тъжителка Д. и на
останалите членове на фондация „Международен женски клуб – София“
разгласила за частната тъжителка А. А. Д. позорни обстоятелства чрез
израза „Ние сме длъжни и е време да спрем този нелоялен и лишен от
1
уважение човек“;
На 26.03.2020 г. в 13.13 часа чрез изпращане на съобщение от електронна
поща /имейл-адрес ****@iwc-sofia.org на частната тъжителка Д. и на
останалите членове на фондация „Международен женски клуб – София“
разгласила за частната тъжителка А. А. Д. позорни обстоятелства чрез
изразите „Не е разбираемо и етично обаче, че все още заемаш позиция на
председателството на IWC – София, докато създаваш нов клуб със сходен
обхват на IWC – София“; „Смяташ ли, че подобни действия показват
етичните ти ценности, като създаваш алтернативен клуб, докато си в
позиция на председател на IWC – София“ и „Ако ти не искаш да останеш
като позор в историята…“, а чрез израза „Срамно е, че принуди клуба да
иска от съда да определи дата за избори“ приписала престъпление по чл.
143, ал. 1 от НК, и на основание чл. 304 от НПК, СРС, НО, 114 състав я
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 147, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от НК.
в периода 25.01.2020 г. – 26.03.2020 г., при условията на продължавано
престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, казала
и извършила нещо унизително за честта и достойнството на А. А. Д., както
следва:
- на 25.01.2020 г. в 19:09 часа чрез изпращане на съобщение от електронна
поща ****@iwc-sofia.org на частната тъжителка Джоунс и на останалите членове на
фондация „Международен женски клуб – София“ е казала нещо унизително за честта и
достойнството на А. А. Д. в нейно присъствие, а именно „Ние сме длъжни и е време да
спрем този нелоялен и лишен от уважение човек“;
- на 26.03.2020 г. в 13:13 часа чрез изпращане на съобщение от електронна
поща ****@iwc-sofia.org на частната тъжителка Д. и на останалите членове на фондация
„Международен женски клуб – София“ е казала нещо унизително за честта и
достойнството на А. А. Д., а именно изразите: „Не е разбираемо и етично обаче, че все
още заемаш позиция на председателството на IWC – София, докато създаваш нов клуб
със сходен обхват на IWC – София“, „Смяташ ли, че подобни действия показват
етичните ти ценности, като създаваш алтернативен клуб, докато си в позицията на
председател на IWC – София“ и „Ако ти не искаш да останеш като позор в историята
…“, като деянията са извършени по отношение на едно и също лице и на основание чл.
304 от НПК, СРС, НО, 114 състав я оправдал по обвинението за престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от НК;
2
С присъдата са отхвърлени и гражданските искове, предявени от А. Д. срещу
подс. Ю. с правно основание чл. 45 от ЗЗД всеки в размер на по 2 500лв.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от двете твърдени
престъпления.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частния тъжител А. Д. чрез упълномощения й повереник адв. С.
Д., с искане за отмяна на съдебния акт, като неправилен, незаконосъобразен и
необоснован. В подкрепа на твърденията за наличието на посочените пороци на
първоинстанционната присъда се извършва и позоваване на значението на
инкриминираните изрази и части от тях в „Речник на българския език“, с които се
обосновава съставомерността им на обидни твърдения. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и осъждането на подс. Ю. по повдигнатите й обвинения и
уважаване в цялост на предявените граждански искове.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение от адв. А. Я., в
качеството му на упълномощен защитник на подс. Ф. Ю., в което се излагат твърдения,
че въззивната жалба на частния тъжител е неоснователна, а първоинстанционната
присъда е правилна, постановена при безпротиворечиво установена фактическа
обстановка и доказана несъставомерност на инкриминираните в частната тъжба деяния.
Отправя се искане въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.
В закрито съдебно заседание на 21.11.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, свидетели и изслушване на експери.
В открито съдебно заседание подсъдимата Ф. Ю. – редовно призована не се
явява, за нея се явява адв. Я. – упълномощен защитник.
В съдебното заседание частният тъжител А. Д. – редовно призован се явява,
за нея се явява адв. Д. – редовно упълномощен повереник.
В хода на съдебните прения адв. Д. поддържа подробно изложените в
жалбата и допълнението към нея аргументи за неправилност на атакувания
първоинстанционен съдебен акт. Релевират се твърдения, че районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като в мотивите към присъдата се е произнесъл
абстрактно и анблок по всички повдигнати с частната тъжба обвинения, вместо да ги
разгледа и обсъди поотделно, което е довело до неправилна оценка на
доказателствения материал и постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.
Отправя молба настоящият съд да отмени първоинстанционаната присъда и да
постанови нова, с която да признае подс. Ю. за виновна по повдигнатите й в тъжбата
обвинения. Алтернативно се отправя искане, ако въззивният съд счете, че са налице
основанията за това, да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
3
Частният тъжител А. Д. поддържа казаното от нейния повереник без да
излага собствени аргументи.
Защитникът на подс. Ф. Ю. поддържа аргументите, изложени в писменото
възражение. Излага доводи, че присъдата не страда от пороци, които да налагат
нейната отмяна или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Акцентира се, че инкриминираните в частната тъжба деяния са несъставомерни.
Въззивният съд, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
На първо място следва да бъде посочено, че СРС е допуснал нарушение на
процесуалните правила в разпореждането си от 30.12.2020г., пренесено и в атакуваната
присъда, тъй като неправилно от правна страна е подвел двете деяния само по един от
квалифицираните състави на престъпленията обида и клевета, вместо по всички
съставомерни признаци на чл. 148, ал. 1, т.1-т.4 от НК, каквито обстоятелства са били
наведени в частната тъжба от 14.08.2020г. В тази връзка са твърденията, че частната
тъжителка А. Д. и подс. Ф. Ю. са заемали постовете президент, респективно
вицепрезидент на фондация „Международен женски клуб – София“ и били членове на
управителния съвет на организацията, т.е и двете са притежавали качеството на
„представител на обществеността“ по смисъла на чл. 93, т.3 от НК; инкриминираните
обидни и клеветнически обстоятелства са разпространени публично, доколкото те са
изпратени писмено, чрез две съобщения от електронна поща ****@iwc-sofia.org на
всички членове на фондацията и до частната тъжителка.
Допуснатото от СРС нарушение въззивният съд определя като несъществено
(недовело до нарушаване на права на страните по делото), тъй като правната рамка на
обвинението (квалификацията) е иманентно свързана с правото на подсъдимия да
научи в какво точно е обвинен, респ. да не бъде изненадан с акта по същество по
делото (присъдата). С последващото оправдаване на подс. Ю. по повдигнатите й
обвинения, СРС е санирал допуснатото нарушение на правото й на защита, тъй като с
оправдателния си акт си в най - пълна степен е гарантирал правото на защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице. С допуснатото нарушение не са
накърнени и правата на частната тъжителка, доколкото натрупването на повече
квалифициращи признаци, касателно извършените деяния, следва да бъдат отчетени
като отегчаващи обстоятелства едва при индивидуализирането на наказанията при
евентуално постановяване на осъдителна присъда. С оглед изложеното, въззивната
инстанция намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от което следва, че не се
налага първоинстанционната присъда да бъде отменяна, съответно делото да бъде
върнато за ново разглеждане на СРС, а въззивната инстанция следва да провери
4
обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
от първата инстанция доказателства настоящият състав прие за установено от
фактическа страна, че:
Към периода от 25.01.2020г. до 26.03.2020г. частната тъжителка А. Д. и подс.
Ф. Ю. са заемали постовете президент, респективно вицепрезидент на фондация
„Международен женски клуб – София“. Отношенията между частната тъжителка и
подсъдимата били обтегнати в резултат на възникнал конфликт сред членовете на
фондацията, досежно начина на управление на клуба и желанието на част от тях
/включително и на подсъдимата/ да бъде избрано ново ръководство. В тази връзка и
съгласно приетия от дружеството устав, повече от една четвърт от членовете на
организацията подали молба до органа на управление за свикване на извънредно общо
събрание на клуба за избор на нов президент и изцяло нов управителен съвет.
Частната тъжителка А. Д., в качеството си на председател на управителния
съвет, обявила на проведеното в началото на месец януари 2020г. събрание на
членовете на фондацията, че не е съгласна със свикването на извънредно изборно
събрание, като предложила да се избере временен заместник на члена, напуснал органа
на управление. В резултат на развилите се събития част от членовете на фондацията
изразили своето недоволство, в това число и подс. Ю., която решила да изрази своята
позиция във връзка с избора на нов управителен орган като на 25.01.2020г. в 19.09 часа
изпратила имейл на английски език от използвания от нея служебен имейл адрес
*************@*********.*** до електронните пощенски кутии на всички членове на
фондация „Международен женски клуб – София“, включително и на ЧТ Д.. В този
имейл подсъдимата написала „Ние сме длъжни и е време да спрем този нелоялен и
лишен от уважение човек“.
Тъй като в законоустановения двуседмичен срок по чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ
управителният съвет на фондация „Международен женски клуб – София“ не
инициирал покана за свикване на извънредно общо събрание за избор на изцяло нов
управителен съвет, то членове на фондацията отправили искане до съда за свикване на
извънредно общо събрание на фондацията. Съдът уважил молбата и свикал извънредно
общо събрание на фондация „Международен женски клуб – София“ с дата 31.03.2020
г.
Във връзка с развилите се събития на 26.03.2020 г. в 13:13 часа подсъдимата Ф.
Ю. изпратила имейл на английски език от използвания от нея служебен имейл адрес
*************@*********.*** до електронните пощенски кутии на всички членове на
фондация „Международен женски клуб – София“, включително и на ч.т. Д.. В
електронното писмо подсъдимата се обърнала към частната тъжителка с думите „не е
разбираемо и етично обаче, че все още заемаш позиция на председателството на IWC,
5
докато създаваш нов клуб със сходен обхват на IWC”, „срамно е, че принуди клуба да
иска от съда да определи дата за избори“, „смяташ ли, че подобни действия показват
етичните ти ценности, като създаваш алтернативен клуб, докато си в позицията на
председател на IWC“ и „ако ти не искаш да останеш като позор в историята, предлагам
да си подадеш оставката като президент на IWC.…“.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията
на подсъдимата Ф. Ю. /л. 125-126 от ПП/, показанията на свидетелите С.И.Я. /л. 24-26
от ПП/, М.И.М. /40-43 от ПП/, А.И.М.А. /л. 93-96 от ПП/, О.И.Г. /л. 118-119 от ПП/;
както и писмените доказателства – разпечатки на електронни съобщения от 25.01.2020
г. и от 26.03.2020 г. – на английски език и в превод на български език /л. 7-11 от ПП/,
списък на имейл адресите на лицата, получили инкриминираните имейли /л. 13-14 от
ПП/, отворено писмо от 30.03.2020 г. от ч.т. Д. до подсъдимата – на английски език и в
превод на български език /л. 28-33 от ПП/, констативен протокол с приложения /л. 34-
39 от ПП/, свидетелство за съдимост на подсъдимата /л. 55 от ПП/, имейли от ЧТ А. Д.
и кореспонденция от „Вайбър“ – на английски език и в превод на български език /л. 58-
64, л. 105-117 от ПП/, два броя нюз летър на Международен женски клуб от м. ноември
2019 г. и м. февруари 2020 г. /л. 65-92 от ПП/ и останалите приобщени към делото
писмени доказателства.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е
провел прецизно съдебно следствие, като е анализирал логично и подробно събрания
по делото доказателствен материал, и не е ограничил страните в упражняване на
правата им да правят относими доказателствени искания.
Обосновано съдът кредитира тези части от показанията на свидетелите С.Я.,
М.М., А.М.-А., О.Г. и А.Л., които са последователни, логични, кореспондиращи по
между си и с останалия доказателствен материал и разкриват релевантни за делото
факти, а именно че: подс. Ф. Ю. е автор на двата процесни имейла, съдържащите се в
тях и посочени по-горе инкриминирани изрази, факта че са изпратени до членовете и
президента на „Международен женски клуб – София“. В тази си част показанията на
свидетелите се потвърждават от приобщените по делото писмени доказателства и
обясненията на подс. Ю., която признава, че именно тя е написала и изпратила
процесните и-мейли.
Показанията на свидетелите също така дават информация на съда относно
отношенията между тъжителя А. Д. и подсъдимата Ф. Ю., заеманите от тях длъжности
във фондация „Международен женски клуб – София“, желанието на част от членовете
на организацията /включително и на подсъдимата/ да бъде избрано ново ръководство,
както и относно предприетите от тях действия в тази насока.
Мотивирано районният съд не е кредитирал тази част от обясненията на
6
подсъдимата, в която същата твърди, че текстът на инкриминираните имейли не е
съставен лично от нея, а от група членове на клуба, тъй като, от една страна, това
твърдение е изолирано и не се подкрепя от останалите доказателства и доказателствени
средства по делото, а от друга страна, в обясненията си подсъдимата първоначално
заявява, че тя е написала и изпратила инкриминираните имейли, както и че през цялото
съдебно следствие включително и в пледоарията на упълномощения защитник се
заявява, че защитата не оспорва авторството на процесните имейли. В тази връзка
правилно районният съд е приел за безспорно установено, че именно подсъдимата Ф.
Ю. е автор на процесните имейли.
В заключение втората инстанция не намери основание за упражняване на
правомощията си по чл. 316 от НПК за установяване на нови фактически положения,
тъй като фактическата обстановката по делото е правилно и законосъобразно изяснена
от първоинстанционния съд и са установени по безспорен начин обстоятелствата,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.1-3 от НПК.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
заключил от правна страна, че подс. Ю. не е осъществила от обективна и субективна
страна основните състави на престъпленията „обида“ и „клевета“, в резултат на което
не се налага да се изследват налице ли са квалифициращите признаци на повдигнатите
й с частната тъжба престъпления, както и наличието на продължавано престъпление по
чл. 26, ал. 1 от НК.
Във връзка с възраженията на частното обвинение, че първостепенният съд се е
произнесъл анблок по всички повдигнати обвинения, вместо да ги разгледа и обсъди
поотделно, настоящият въззивен състав намира същите за неоснователни. СРС
подробно в мотивите си е анализирал двата процесни имейла и обосновано е извел
своите правни и фактически изводи, относно повдигнатите обвинения, досежно всяко
едно от писмата.
От обективна страна, за да приеме липсата на извършено от подсъдимата
престъпление против личността на тъжителката Д., касателно съдържащия се в
електронното съобщение от 25.01.2020г. израз: „Ние сме длъжни и е време да спрем
този нелоялен и лишен от уважение човек“, СРС е приел, че цитираният израз не може
да бъде окачествен като обиден или разгласяващ позорни обстоятелства, както и че от
съдържанието на имейла не става ясно кой е неговият адресат.
Настоящият въззивен съдебен състав възприема тези аргументи от правната
обосновка на обжалваната присъда. Видно от съдържанието на първия имейл, в текста
са посочени две лица „президент и ковчежник“, от които подсъдимата Ю. очаква „да
подпишат приложените минути за заседание на борда за нови избори на борд“, като в
следващото изречение отново е използвано множествено число „Ако те предпочетат..“.
В реда, указващ получателите на имейла, фигурират служебните ел. пощи и на двете
7
лица президент и ковчежник. С оглед изложеното, в разглеждания случай няма
основания да се приеме, че насипаното в писмото от 25.01.2020г е адресирано само и
единствено към частната тъжителка и за кое лице конкретно се отнася инкриминиран
израз.
За да е налице от обективна страна клевета следва да е налично твърдение за
определен факт, с който да се приписват неистински позорни обстоятелства, свързани
с личността на пострадалата, отнасящи се до минали или настоящи прояви от личния й
живот или нейната професионална реализация, докато в израза: „нелоялен и лишен от
уважение човек“ не се съдържат данни за такива факти, а са използвани определения
като езикови средства.
Казването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго -
отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави в езикова
форма, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал
епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни
съждания за качествата на пострадалия, каквито в настоящия случай обективно не са
налице.
Касателно втория имейл от 26.03.2020г, по несъмнен начин е установено, че
именно подсъдимата Ф. Ю. е изпратила съобщението до всички членове на фондация
„Международен женски клуб - София“, включително и до частната тъжителка,
съдържащ изразите „Не е разбираемо и етично обаче, че все още заемаш позиция на
председателството на IWC – София, докато създаваш нов клуб със сходен обхват на
IWC – София“, „Смяташ ли, че подобни действия показват етичните ти ценности, като
създаваш алтернативен клуб, докато си в позицията на председател на IWC – София“,
„Срамно е, че принуди клуба да иска от съда да определи дата за избори“ и „Ако ти не
искаш да останеш като позор в историята …“. Имейлът е озаглавен „призив за оставка“
и съдържа обръщение към тъжителя А. Д., която към тази дата е била председател на
управителния съвет и президент на фондация „Международен женски клуб - София“. В
тази връзка безспорно се установява, че инкриминираните изрази, съдържащи се в
имейла от 26.03.2020 г., са адресирани именно към частната тъжителка Д..
Не могат да бъдат споделени възраженията на частното обвинение, че
районният съд е извършил погрешна оценка на използваните изрази, като ги е заместил
с друго съдържание, а не съгласно цитирания от повереника „Речник на българския
език“, официално онлайн издание от ИБЕ, БАН, или че е извършил превратно
тълкуване на показанията на свидетелите, относно инкриминираните думи „позор“ и
„принуда“. На първо място съдът е суверенен при формиране на вътрешното си
убеждение и не е обвързан от личното възприятие и тълкуване на обстоятелствата от
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, ръководно-решаващият орган е
длъжен да анализира свидетелските показания като ги съпостави както помежду им,
8
така и с останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Видно от материалите
по делото, първостепенният съд е провел прецизно съдебно следствие, като е допуснал
всички необходими и относими към предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, извършил е подробен анализ доказателствената съвкупност
и мотивирано е извел своите правни изводи.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС, че с посочените в писмото
от 26.03.2020г. изрази, подсъдимата е изразила личното си мнение и своята субективна
негативна оценка по отношение на поведението, решенията и действията на тэжителя
А. Д., осъществени в качеството председател на управителния съвет на фондация
„Международен женски клуб – София“, като по този начин подс. Ю. е аргументирала и
отправения от нея призив към тъжителката да подаде оставка като президент на
фондацията.
От една страна използваните в това писмо думи /в тяхната съвкупност и по
отделно/ не покриват обективния критерии за непристойни или неприлични от гледна
точка на господстващия морал епитети и установените нравствени норми за нормално
човешко общуване. Ето защо независимо от това, че тъжителката се е почувствала
обидена от инкриминираните изрази, съдът счита, че от обективна страна не е
осъществен съставът на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК.
От друга страна инкриминираните като клеветнически изрази: „Ако ти не
искаш да останеш като позор в историята …“ и „Срамно е, че принуди клуба да иска от
съда да определи дата за избори“, не разкриват позорни обстоятелства, доколкото не
съдържат неистински факти за личността на пострадалата, а представляват изказано
мнение с негативна оценка, относно действията на тъжителката, касателно начина, по
който трябва да се управлява организацията.
От обективна страна не е налице и втората форма на изпълнителното деяние на
престъплението „клевета“, а именно приписване на престъпление, доколкото,
използвания в имейла от 26.03.2020 г. израз: „…принуди клуба…“ не носи едно и също
смислово съдържание с принудата по смисъла на чл. 143, ал. 1 от НК. Правилно
районният съд е приел, че в конкретния случай думата е използвана абстрактно, тъй
като е насочена към клуба, а не към физическо лице или лица, върху които
тъжителката да е употребила сила, заплашване или да е злоупотребила с властта си, за
да принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на
волята му. Думата „принуди“ е използвана в смисъл, че с поведението си частната
тъжителка, като не е дала съгласието си за свикване на извънредно общо събрание,
инициирано по писмена молба на членове на фондацията, е станала причина
последните да упражнят своето колективно право, предвидено в устава на фондацията
Несъставомерността на деянията от обективна страна означава, че е
невъзможно да са осъществени признаците на съставите на престъпленията „обида“ и
9
„клевета“ от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у
подсъдимата е безпредметно.
Възраженията на частното обвинение, че районният съд незаконосъобразно е
отхвърлил гражданския иск, който подлежи на самостоятелна преценка и анализ по
силата на препращащи към ГПК норми на НПК, са неоснователни. Гражданският иск в
наказателният процес винаги има акцесорен характер и поначало следва съдбата на
обвинението за извършено престъпление, което съставлява и деликт. При оправдателна
присъда, когато се установи, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, не е налице и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
дееца.
Поради изложеното съвпадане на фактическите и правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО, 114 състав
присъда по НЧХД № 10 909 по описа за 2020 г. следва да бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, други и съществени нарушения на процесуалните
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, XIV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.07.2022г., постановена по н.ч.х.д. № 10 909 по
описа за 2020 г на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10